Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.12.2009 22:30 - ВЪЛШЕБНИТЕ ДУМИЧКИ
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 5854 Коментари: 8 Гласове:
1



                      Когато научих думичката „моля”, в главата ми вече щъкаха други много по-важни думички. Може би в „моля” имаше нещо дребнобуржоазно и негероично, което не се връзваше с думите и делата на любимите ни герои, които ни бяха сочени за пример. Не вървеше един Опълченец от Шипка да извика: „Моля, грабвайте телата!” Още по-малко героят от „Балада за комуниста”, който е „не човек, а желязо” да си говори на „моля” с агента – фашист. Или лирическият герой на Христо Радевски да заяви: „Моля, аз не заслужавам част такава//дори на храчките честта. За сведение на по-младите – става дума за храчките, с които може да ни удостои Партията. Всъщност веднага след „мама” научавахме вълшебната думичка „Партия”. Отначало не можехме да си представим предмета, който се крие зад нея, но постепенно – след много стихове, разкази и уроци, разбирахме, че има и неща, които са необясними, но са вълшебни. Изглежда на учителките ни беше разпоредено да обясняват всички явления в миналия, сегашния и бъдещия живот с героичните дела на Българската комунистическа партия. Даже когато другарката в четвърти клас искаше да ни обясни неуспеха на Априлското въстание, тя написа на черната дъска: „Извод: Априлското въстание не победи, защото тогава още нямаше БКП, която да поведе народа!” Една от следващите вълшебни думички, която научих, беше „петилетка”. Това нещо вече знаех как изглежда – като цифрата 5, която беше направена от няколко винкелни железа, свързани с болтове. А един мускулест работник, въоръжен с огромен гаечен ключ се опитваше да развърти горната чертичка и да я завие обратно. Така петицата ставаше на тройка. Преразказвам ви сюжета на три плаката от 50-те години, обединение в нещо като комикс. Те илюстрираха почина на Партията петилетката да бъде изпълнена за три години. „Почините” бяха нещо по-сложно от вълшебна думичка, те звучаха като заклинания. Като „Сезам, отвори се” или като „Абракадабра” Отначало имаше недостиг на почини и както много други нужни неща си ги внасяхме от братската Съветска страна. Имаше „Почин на Стаханов” и тези, които работеха по него, се наричаха стахановци. Имаше и „Почин на Мамай” – пак по името на някакъв съветски герой на труда. Това име обаче звучеше доста по-несериозно от името на Стаханов и някои злонамерени шегобийци си позволиха да измислят следното стихотворение:                                     Да живее Първи май!                                     Сваляй гащи и пикай –                                     По почина на Мамай!  Впрочем с „Да живей” започваха една огромна част от вълшебните изречения: Да живее БКП! Да живее КПСС! Да живее Политбюро на ЦК начело с другаря Тодор Живков! Да живее българо-съветската дружба! И т.н. и т.н. Не си спомням само да е имало „Да живей България!”. Вероятно е имало страх този лозунг да прозвучи като призив за отцепването на страната ни от световната социалистическа система. Впрочем „системата” първо се наричаше „социалистически лагер”, но по някое време някой се сети, че този израз понамирисва на „концентрационен лагер” и беше подменен. Нашата комсомолска организация имаше приятелски отношения с организацията на „Марица изток”. Един ден отидохме на „обмяна на опит” и заварихме в една заседателна зала десетина щатни комсомолци, обвити в толкова гъст цигарен дим, че в първия момент помислихме, че за да ги спасим трябва да извикаме някоя машина – от тези, които разбиват твърдите пластове на откритите рудници. Направихме течение и след малко видяхме лицата на комсомолците – приличаха на лицата на похитени богаташки деца, които втори месец чакат някой да плати откуп за тях. С изнемощял глас Първият секретар обясни, че трети ден не са спали. Вече 72 часа пушат и умуват какъв почин да изберат за новата година. Включихме се и ние и след още десетина часа измислихме нещо от типа „В чест на 30-ата годишнина от Девети септември да изпълним плана за 300 дни!” Знаехме, че не е блестящо, други организации имаха много по-добри хрумвания. В Смолян, например, някой беше измислил: „В чест на 1300 –ата годишнина на Българската държава да зарибим рибарниците с нови 130 000 рибки!” Най-голямото щастие беше починът на организацията да мине на по-високо ниво. Например партийната организация на предприятието да поеме почина на комсомолската – да не говорим, ако починът беше харесан от Районната организация на Партията и т.н. Някъде към 73-а или 74-а Пловдивската окръжна партийна организация пое почин за икономии. Дали това беше прочутия призив „Грам, стотинка, сантиметър” или нещо подобно – не помня. На пръв поглед този почин нямаше никакъв шанс да се хареса нагоре – в него нямаше нищо героично. Даже на Окръжната партийна конференция, която официално трябваше да приеме почина, другарят Живков не дойде лично, а прати Тано Цолов – един от престарелите членове на Политбюро. Колегата от Пловдивския телевизионен център Стойчо Стойчев, лека му пръст, завъртял една ролка в началото конференцията и хукнал към гарата, за да я прати по влака в БНТ – тогава такива бяха комуникациите. Решил, че достойно си е отработил кореспондентския дълг и отишъл да спи. Два часа по-късно обаче дошъл моментът и Тано Цолов да си каже заключителното слово. Домъкнал се до трибуната високият гост и тихо казал, че починът на Пловдивската окръжна организация е толкова добър и навременен, че става НАЦИОНАЛЕН ПОЧИН НА БКП! В първия момент присъстващите на повярвали на ушите си. После екнали аплодисменти. Екотът от аплодисментите стигнал и до „Сан Стефано” 29 и началниците от БНТ започнали да търсят филмовата ролка от Пловдив, за да сътворят от нея първата новина в „По света и у нас”. Намерили я, проявили я и – о, ужас – на нея нямало и помен от заключителната реч на другаря Тано Цолов. Нямало и следа от почина, които през следващата година щял да звучи от сутрин до вечер… На другия ден Стойчо дойде на работа добре отспал, но още на вратата му казаха да си търси друга работа. Така един почин обърна един човешки живот. Стойчо и не живя много след това. Този случай ме научи да не подценявам почините и въобще повелите на Партията. Някога мога да оглупея толкова, че да си забравя името, но завинаги ще помня „Българско значи висококачествено”. Или „Всичко за човека, всичко за благото на човека”. Имаше обаче и гадове /думата „гад” беше много обичана от правоверните комунисти/, които тайно се подиграваха на вълшебните думи и изречения. Те си измисляха уж видени някъде лозунги, които имаха двусмислено звучене. Например: Да приберем хляба на народа!/:заглавие на уводна статия/ 30 години социалистически цирк! /лозунг, издигнат от колектива на цирка/ Всяко паве – за БеКаПе! /призив на строителите – каменоделци/ Да озъбим българския народ! /призив на стоматолозите/ Като легенда се разказваше, как в едни по-минали години на първа страница на „Работническо дело” някой нещастник –словослагател набрал вместо „Слава за Сталин” – „СлИва за Сталин”. Всъщност желанието да се увеличи производителността на труда, което се криеше зад всички тези почини и повели, можеше да се постигне и с други средства – с по-добра организация на труда и с по-справедливо заплащане, примерно. Партията обаче залагаше на „моралните стимули”. На тях залагаше и огромната армия агитатори и пропагандатори в партийния апарат, които трябваше да си оправдае заплатите. Още за моралните стимули  – по-нататък.    



Гласувай:
1
0



1. анонимен - Да живее БеКаПето...
05.12.2009 23:59
и всички БеКаПенца по земните кълбенца! :-)))
Такава наздравица вдигнал един солидно почерпен пернишки миньор на годишния празник на мината.

А при едно посещение в "града на Димитров" (и на Първанов де) Тодор Живков беше пожелал на завода за полупроводници скоро да започне да произвежда и цели проводници :-)))

Паметен е и случаят с други почерпени миньори, които попаднали в Правец пред паметника на Т.Живков и си помислили, че човекът е починал. Покрусени, миньорите поднесли цветя пред паметника, но тутакси били прибрани от народната милиция.

И пак в Перник затвориха най-популярната пивница/ресторант в града, защото се намираше на 50 метра от паметника на Г.Димитров и почерпилите се с наливна бира миньори редовно се облекчаваха върху пиедестала на "вожда".

Мерси за чудесните постове!

Сандо - Блогуващият с пилци
цитирай
2. pilcho - ...
06.12.2009 23:21
някой тук споменава името Ми напразно
цитирай
3. анонимен - Тано Цолов не беше ли шеф на тогав...
07.12.2009 10:56
Тано Цолов не беше ли шеф на тогавашното БЗНС? Или ако през 1973/74 е бил жив още Георги Трайков, може би негов заместник.
цитирай
4. анонимен - Извинявам се, грешката е моя. Об...
07.12.2009 11:01
Извинявам се, грешката е моя. Объркал съм го с Петър Танчев.
цитирай
5. анонимен - Евгени ти си егахти комуниста
07.12.2009 15:04
Евгени ти си егахти комуниста бе момче. Ти освен подсъзнателно да ни набиваш колко добре е било едно време, за друго плащат ли ти изобщо? Или айде юруш като ти кажат нещо от партията, с която се познаваш от малък, го правиш без да питаш само и само да си вземеш хонорара. Че ти освен подсъзнателно да набиваш в главите на подрастващите колко добре е било по комунистическо нищо друго не правиш. Егахти човека, егахти държавата щом такива като тебе са свободните и журналисти.
цитирай
6. анонимен - Напълно съм съгласен с по-горния коментар
09.12.2009 20:58
До едно време беше интересно да си спомним поне донякъде(и аз съм го живял тоя период).Но от едно време насам почна да става гадно...
А такива люде безспорно са най-отвратитлени.Той не ти казва прямо куме в очи-"През комунизма беше супер,ала бала,течеше мед и масло"-той лечка полечка се води за ръчичка и те омайва,внимателно отбирайки някои хубави неща които наистина имаше по онова време,смесвайки ги с свободна журналистика колкот за пълнеж (е сега не може само за соца да пише-нали трябва да пише и на съвременна тематика,ще драсне и някоя по-така "демократска" статия да залъже) и добавяйки голяма доза носталгия...
А за т.нар. "журналя" не ми се говори.
Днеска пуснаха пак поредната доза от архивите на ДС.Кой знае кога ли и автора на този блог ще пръкне из от някой подобен архив.
цитирай
7. анонимен - Как пък видяхте скрита реклама на ...
14.12.2009 19:03
Как пък видяхте скрита реклама на соца в този постинг? Мнителния тип и под вола теле ще намери...

Лозунгът "Всичко в името на човека, всичко за благото на човека" имаше интересно вицаджийско продължение - "и всички знаем кой е Човека".
Наистина, всичко беше в името и за благото на няколко Другари.
цитирай
8. анонимен - ...ами НАСРЕЩЕН ПЛАН?
28.12.2009 00:56
Социлалистическите предприятия с триста зора и стъкмистика отчитаха някакво преизпълнение на спуснатите им държавни планове. Но на висшите партийни функционери и това им се видя недостатъчно. Тогава в нечия натегаческа глава се роди фикс-идеята когато на предприятието се спусне плана, който то реално едва ли ще изпълни, то ръководството му да обяви пред по-горестоящите партийни органи, че ще се отчете с още по-висок % на преизпълнение на плана. Тогава излезе и вица: "Какво е това НАСРЕЩЕН ПЛАН? - Ти да можеш по веднъж, жена ти да иска по два пъти, а ти да и обещаваш, че ще я оправяш по три пъти"
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 5462860
Постинги: 639
Коментари: 6041
Гласове: 6833
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930