Постинг
17.02.2010 20:54 -
ПЛОВДИВСКИТЕ ИГРИ
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9258 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 17.02.2010 20:54
Прочетен: 9258 Коментари: 9 Гласове:
5
Последна промяна: 17.02.2010 20:54
Днес целият свят играе едни и същи игри, а по наше време във всяко селище, даже във всяка махала, се играеха различни игри.
Всъщност те бяха едни и същи, но имаха различна цикличност.
Например в Аджисана като вълна идваше модата на джамините, клечахме кротко над триъгълниците и дупките, а в това време в Мараша си трошаха главите.
Още не ходех на училище, но бях започнал да чета детски книжки, в повечето от тях някакви детски писатели описваха как деца като мен играели на „ашици”.
Тази игра обаче отдавна беше изчезнала, чичковците просто не бяха в час.
Тогава си рекох: ако един ден пропиша, никога няма да допусна такива глупости.
Ето как обаче и аз станах чичко, иска ми се да пиша за игрите на децата, а това, което знам, е отдавна минало.
Затова започвам с обръщение към децата:
ДЕЧИЦА СЛАДКИ,
Следващите редове не са вас, не са даже за вашите бащи.
В тях ще разкажем за едни игри, на които играеха дядовците и бабите ви.
Ако попаднете на тези редове, просто ги дайте на тях.
Възрастните хора също имат нужда от игри или поне от спомени за тях.
С уважение:
БЪЗГУНА.
„Бъзгуна” ми беше детският прякор. Идваше от играта на пумпал.
Но да започнем подред.
Моето поколение успя да хване края на една епоха в игрите. Играехме сигурно същите игри, които са обичали в Пловдив преди 100 години.
В началото на играта изричахме някакви магически думи. Например: „Ала бала ница, турска паница, ей ги диванчо, наш капитанчо…”
Как беше дошла тази „турска паница” в главичките ни, кой беше капитанчото – никой не знаеше. С тези вехти заклинания всъщност теглехме жребий кой да бъде първи или кой да бъде елиминиран при подреждането на играчите.
Имаше жребий и на разбираем български, но той не беше кой знае колко по-красив ”Ала бала, баба ти се напикала, колко капки е пуснала…Едно, две, три, кой излиза, пак си ти!”
През 50-те години, откъде започват спомените ми, имаше още полугрохнали кръчмички, където се играеше табла, карти и домино.
Когато по-късно си ги мерихме кой е по-голям табладжия, винаги изтъквах, че съм учил занаята в кафене „Ереван”.
Кафенето се намираше на Житния пазар, срещу баня „Тракия” и в него се разгаряха жестоки битки на табла.
Един ден кафенето изчезна – дали го бяха бутнали, или само беше паднало под децибелите на разгорещените играчи – не разбрах.
Впрочем една от първите заповеди на „полицмейстера” на току що освободения Пловдив през 1878 година е била да се забранят игрите в кафенетата. Изглежда са смущавали тишината в града и са били предпоставка за безредици.
За да внеса някакъв ред в спомените си, ще се опитам да подредя игрите по мястото на провеждането им.
1. ИГРИ НА ПЯСЪКА
Пловдив няма пясъчни плажове, но имаше река Марица, откъде с каици се вадеше пясък.
Каиците са лодки с плоско дъно – за сведение на по-младите. Оттам пясъкът се товареше на каруца и се изсипваше пред къщата на някой, който щеше да прави ремонт или да достроява някоя стаичка.
Първият ми спомен е именно от една купчина пясък. Ровехме дупки, опитвахме се да правим тунели – все едно, че бяхме на море, после намирахме парче от плоча или тухла и си въобразявахме, че това е камион. Ръмжахме и описвахме пътища по пясъчната купчина.
Дали днешната детска фантазия може да превърне парче тухла в камион?
Една сутрин моите пътища по пясъка започнаха да се пресичат с пътищата на един друг шофьор. Казваше се Иво. Така станахме приятели.
След 7-8 години Иво започна да играе по-смели игри, напълни една тръба с барут – вероятно е искал да я изстреля като ракета, тръбата обаче избухна в ръцете му и парче проби главата му.
Когато дойде вестта за смъртта му, пред дома на Иво се събра цялата махала – може би стотина души. Гледах ги от балкона – истинско море от хора. Почти никой не познаваше майката на Иво, тя беше чехкиня, но бяха дошли по някакъв начин да покажат съпричастие.
ПАЙГЕЧ - играчът е длъжен да мине през триъгълника.
ВЗЕМАШ СИ КЕС - нагласяш си кокълчето на място встрани от кафата, за да ти е по-удобно.
КЕНЦ - кафата ти е вътре в триъгълника или близо до него на разстояние три четвърти пай.
ЧОРЧУК - имаш право да почистиш мястото на кафата на противника - ако е в пясък или има трева пред нея. Ако е в дупка, запълваш дупката
Ако не улучиш кафата на противника, се казва „изхътих го”. Играта на „ДУПКА” има нещо общо с голфа, а при „ЧУКНЕШ, ХВАНЕШ, ПЕДИШ” целта е да се доближиш на педя разстояние от кафата на противниковия играч. Стане ли работата, той трябва да „снесе” - да даде уговорения залог.” Много от термините бях забравил, но ми ги припомни Димитър Симидчиев – Семката, за което му благодаря. На триъгълник можеше да се играе и с капачки от бира и газирано. Целта беше същата – да се избият пайовете или капачките, наредени по страните на триъгълника. Играеше се и на „джазга” – с монети. „Джазга” означава черта. Модното през 60-те години подстригване на черта се наричаше „на джазга”. Самият триъгълник не бе материален – просто се правеха черти в пръстта. Постоянната игра на неравен терен замърсяваше кожата на ръката – особено в областта на кокалчетата, затова играчите употребяваха „мешин” – парче кожа, което закрепваха точно на най-уязвимото място. В праха се играеше и на „буки” – с камъни се мереха тенекиени кутии. Имаше и някаква игра с мерене на калиманди, но тя рядко се играеше. За калимандите – по-нататък. На по-просторни терени се „вдигаха кутии”. В малка локвичка се слагаше карбид, който започваше да отделя ацетилен, всичко това се захлупваше с тенекиена кутия с дупка, от дупката започваше да излиза газ, с дълга пръчка той се запалваше и кутията хвръкваше във въздуха. Играта беше опасна, имаше осакатени. Най-трудното време за родителите беше излизането на мода на бомбички. За броени дни градът се огласи с гърмежи – те идваха от всички махали. Бомбичките се правеха от смес, чиято рецепта се предаваше от уста на уста. Тя включваше сребърен бронз, сяра и калиев перманганат. В определено съотношение те се сипваха в хартиена торбичка, която се укрепваше с тел. Накрая се мушваше клечка от кибрит „Буря”. Трябва да отделим малко внимание на този легендарен кибрит. За разлика от нормалния при него по-голямата част от клечката беше обвита в някаква запалителна смес. Този кибрит се палеше като другия, но след като веднъж се запалеше, нищо не можеше да го изгаси. Огънят вървеше по клечката и така стигаше до сърцето на бомбичката. В това време трябваше вече да сме хвърлили опасното съоръжение иначе можеше да отиде някой от пръстите. Свързваха кибрита „Буря” с някакви пожари и го скоро го забраниха. Но няма човек от онова поколение да не го помни. Стигнахме до пумпалите. Те бяха дървени, изработени на струг, малко украсени, а на острата им страна имаше накован пирон с отрязана главичка. Около пумпалите се навиваше гайтан и с рязко изтегляне се създаваше въртеливо движение. Следващият играч се стараеше да изстреля своя пумпал така, че пирончето да остави белег върху противниковия пумпал. Този белег се наричаше „бъзгун”. Остана „чилик и мачка”. Откъде беше дошло това име на играта – един дявол знае. В специална дупка в земята се поставяше под наклон подострено парче пръчка, което след това се удряше в единия край с друга пръчка, парчето подскачаше нагоре и във въздуха трябваше да му се нанесе още един силен удар. И тази игра не беше съвсем безопасна.
Следва продължение
- ИГРИ В ЛОКВАТА
- ИГРИ В ПРАХОЛЯКА
ПАЙГЕЧ - играчът е длъжен да мине през триъгълника.
ВЗЕМАШ СИ КЕС - нагласяш си кокълчето на място встрани от кафата, за да ти е по-удобно.
КЕНЦ - кафата ти е вътре в триъгълника или близо до него на разстояние три четвърти пай.
ЧОРЧУК - имаш право да почистиш мястото на кафата на противника - ако е в пясък или има трева пред нея. Ако е в дупка, запълваш дупката
Ако не улучиш кафата на противника, се казва „изхътих го”. Играта на „ДУПКА” има нещо общо с голфа, а при „ЧУКНЕШ, ХВАНЕШ, ПЕДИШ” целта е да се доближиш на педя разстояние от кафата на противниковия играч. Стане ли работата, той трябва да „снесе” - да даде уговорения залог.” Много от термините бях забравил, но ми ги припомни Димитър Симидчиев – Семката, за което му благодаря. На триъгълник можеше да се играе и с капачки от бира и газирано. Целта беше същата – да се избият пайовете или капачките, наредени по страните на триъгълника. Играеше се и на „джазга” – с монети. „Джазга” означава черта. Модното през 60-те години подстригване на черта се наричаше „на джазга”. Самият триъгълник не бе материален – просто се правеха черти в пръстта. Постоянната игра на неравен терен замърсяваше кожата на ръката – особено в областта на кокалчетата, затова играчите употребяваха „мешин” – парче кожа, което закрепваха точно на най-уязвимото място. В праха се играеше и на „буки” – с камъни се мереха тенекиени кутии. Имаше и някаква игра с мерене на калиманди, но тя рядко се играеше. За калимандите – по-нататък. На по-просторни терени се „вдигаха кутии”. В малка локвичка се слагаше карбид, който започваше да отделя ацетилен, всичко това се захлупваше с тенекиена кутия с дупка, от дупката започваше да излиза газ, с дълга пръчка той се запалваше и кутията хвръкваше във въздуха. Играта беше опасна, имаше осакатени. Най-трудното време за родителите беше излизането на мода на бомбички. За броени дни градът се огласи с гърмежи – те идваха от всички махали. Бомбичките се правеха от смес, чиято рецепта се предаваше от уста на уста. Тя включваше сребърен бронз, сяра и калиев перманганат. В определено съотношение те се сипваха в хартиена торбичка, която се укрепваше с тел. Накрая се мушваше клечка от кибрит „Буря”. Трябва да отделим малко внимание на този легендарен кибрит. За разлика от нормалния при него по-голямата част от клечката беше обвита в някаква запалителна смес. Този кибрит се палеше като другия, но след като веднъж се запалеше, нищо не можеше да го изгаси. Огънят вървеше по клечката и така стигаше до сърцето на бомбичката. В това време трябваше вече да сме хвърлили опасното съоръжение иначе можеше да отиде някой от пръстите. Свързваха кибрита „Буря” с някакви пожари и го скоро го забраниха. Но няма човек от онова поколение да не го помни. Стигнахме до пумпалите. Те бяха дървени, изработени на струг, малко украсени, а на острата им страна имаше накован пирон с отрязана главичка. Около пумпалите се навиваше гайтан и с рязко изтегляне се създаваше въртеливо движение. Следващият играч се стараеше да изстреля своя пумпал така, че пирончето да остави белег върху противниковия пумпал. Този белег се наричаше „бъзгун”. Остана „чилик и мачка”. Откъде беше дошло това име на играта – един дявол знае. В специална дупка в земята се поставяше под наклон подострено парче пръчка, което след това се удряше в единия край с друга пръчка, парчето подскачаше нагоре и във въздуха трябваше да му се нанесе още един силен удар. И тази игра не беше съвсем безопасна.
- ИГРИ С ТОПКА В ЗАДНИЯ ДВОР
Следва продължение
Асеновград-малкият Ерусалим. Указател на...
Д-р Ст. Младенов. Етимологичен речник, С...
Марихуаната - едно добро и почтено расте...
Д-р Ст. Младенов. Етимологичен речник, С...
Марихуаната - едно добро и почтено расте...
им викаха "гуда" (поне в нашия квартал в софия), на стъклените с шарка по средата им викаха "сирийчета"
ако пристъпиш началната черта или въобще някакво разстояние, се казваше "буриш!" (нещо като фал), помня че говорехме и за билета и вальоци но не помня какво означаваха.
цитирайако пристъпиш началната черта или въобще някакво разстояние, се казваше "буриш!" (нещо като фал), помня че говорехме и за билета и вальоци но не помня какво означаваха.
на дупка като играехме първият удар беше с палеца, а следващите - със средния пръст.
цитирай
3.
анонимен -
На джамини играехте момчетата. ...
18.02.2010 16:31
18.02.2010 16:31
На джамини играехте момчетата. Домашната педагогика у нас казваше, че това не било игра за момичета.:-(( Братовчед ми редовно играеше и вуйчо ми редовно му обираше джамините. Съхраняваше ги на скришно място - в чекмеджето на нощното си шкафче. И аз редовно свивах поне половината, за да ги дам отново на братовчед ми. Така се получаваше кръговрат.
А ние момичетата играехме много на "дама" начертана с тебешир на тротоара или с черти на пясъка в градинката. Играехме още и "на въже". Въпрос на издържливост беше и на пъргавост. Още и на "стражари и апаши". Ама затова май вече е писано. Е, катерехме се и по дърветата и какво ли не още. А гуменките бяха наистина много слаби, особено онези без връзки. Мама все се оплакваше, че при моя милост гуменките траят до една седмица. Трябва да съм била "много мирна". Но бяхме и четящо поколение (като нямахме интернет и телевизорите още бяха кът). Имаше едно читалище на ъгъла между "Шахбазян" и "Кръгла" с една много мила библиотекарка. Та особено през лятото я посещавах много често и вземах по 2-3 книги. Явно съм ги връщала бързо, защото по едно време тя взе да ме разпитва за съдържанието им. После в къщи се чу коментарът й, че чета книги "неподходящи" за възрастта ми. Трябва да е било в 5-ти или 6-ти клас.
цитирайА ние момичетата играехме много на "дама" начертана с тебешир на тротоара или с черти на пясъка в градинката. Играехме още и "на въже". Въпрос на издържливост беше и на пъргавост. Още и на "стражари и апаши". Ама затова май вече е писано. Е, катерехме се и по дърветата и какво ли не още. А гуменките бяха наистина много слаби, особено онези без връзки. Мама все се оплакваше, че при моя милост гуменките траят до една седмица. Трябва да съм била "много мирна". Но бяхме и четящо поколение (като нямахме интернет и телевизорите още бяха кът). Имаше едно читалище на ъгъла между "Шахбазян" и "Кръгла" с една много мила библиотекарка. Та особено през лятото я посещавах много често и вземах по 2-3 книги. Явно съм ги връщала бързо, защото по едно време тя взе да ме разпитва за съдържанието им. После в къщи се чу коментарът й, че чета книги "неподходящи" за възрастта ми. Трябва да е било в 5-ти или 6-ти клас.
4.
анонимен -
Допълнение към номер 3
18.02.2010 16:52
18.02.2010 16:52
Библиотекарката я помня - прекрасна жена. Сигурно й играех по нервите, ровичкайки по цял час из шкафовете, но ме гледаше с усмивка. А читалището всъщност беше прочута бивша кръчма - под библиотеката си стояха бъчвите.Поздрави. Е.Т.
цитирай
5.
анонимен -
Мисля, че текстът на “броилката” ...
19.02.2010 04:06
19.02.2010 04:06
Мисля, че текстът на “броилката” има все пак някакъв смисъл, но само ако става дума за Ванчо, а не за диванчо:
Ала-бала-ница, турска паница,
ей, гиди Ванчо, наш капитанчо...
А пък в София в началото на 60-те играехме на "бебек" (ударението е на втората сричка). Много проста, но забавна игра с камъни. Наглед също не от най-безопасните, но не помня да е имало някой пострадал. Може би опасна ни изглежда самопрез погледа на годините :–)
цитирайАла-бала-ница, турска паница,
ей, гиди Ванчо, наш капитанчо...
А пък в София в началото на 60-те играехме на "бебек" (ударението е на втората сричка). Много проста, но забавна игра с камъни. Наглед също не от най-безопасните, но не помня да е имало някой пострадал. Може би опасна ни изглежда самопрез погледа на годините :–)
6.
анонимен -
Благодаря за поздравите! Това за ...
20.02.2010 19:14
20.02.2010 19:14
Благодаря за поздравите! Това за кръчмата не го знаех. Приятна съботна вечер! Поздрав, Б.
цитирай
7.
анонимен -
Един Майна
23.03.2010 11:48
23.03.2010 11:48
анонимен написа:
Ами лесно е за обяснение - ай гиди Ванчо се чуваше като айги диванчо...гиди Ванчо, наш капитанчо...
От кутиите с карбит имахме пострадал в нашата махала ("Антим I", "Державин","Бураго", "Съгласие") - Сащо Лудия, луд и глупав - отиде да погледне защо не хвръква кутията и тя му сплеска носа...
А от опитите с разични взривни смеси най-силен е споменът от Трифон, много от по-старото поколение (50-60 годишни) сигурно го помнят. Взрив при игра с бертолетова сол му беше откъснал пръстите и на двете му ръце. Това му преопредели нещастна съдба, защото той така и не го продоля, беше гордо момче - самоуби се преди 20-на години...
Всичко бяхме от тези - играещи и четящи. Сега, 21 век, няма и едното и другото. Играят виртуално, но за четене - и дума да не става. За жалост, от "онези" държави възприемаме само лошото..., но това е друга тема...
8.
анонимен -
:)
06.05.2010 09:27
06.05.2010 09:27
ами лагерниците ?- в пловдив пускахте ли се с такова ?
цитирай
9.
анонимен -
ех спомени
08.06.2010 18:55
08.06.2010 18:55
Стари спомени,сещам се за бате Иво ходихме често у тях майките ни бяха приятелки казваше се Пирка и беше словачка ,но имаше и унгарска кръв .Преди да почине майка ми пожела гроба и да е до Иво/Иванко/...
Относно игрите -"Бели пеперудки","Падружка моя","Пускам ,пускам кърпа","Ораторе кажи ми"...
цитирайОтносно игрите -"Бели пеперудки","Падружка моя","Пускам ,пускам кърпа","Ораторе кажи ми"...
Търсене