Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.03.2010 12:58 - СПОМЕНИ ЗА СТАРИТЕ ЧАСОВНИЦИ
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 17176 Коментари: 19 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Вече не помня – писах ли за часовниците? В онези години тръгвахме на училище не само без телефони, но и без часовници. Чак в гимназията се появиха първите щастливци. В час те засукваха ръкави и подпираха ръка така, че всички да видят каква придобивка имат. В детството ни старите часовници с махало още работеха. Къщите се огласяха с мелодични звуци на всеки кръгъл час. Тези, които нямаха нито един часовник в къщи, разчитаха на църковните камбани. В нашата махала клисарят на „Св.Неделя” биеше камбаната до късно вечер. При първия удар притихвахме и брояхме ударите. А на половината час се удряше веднъж. Беше нормално да почукаш на вратата на комшиите по никое време, за да ги питаш колко е часът. Когато имахме вече телефон, стана по-лесно. Поне по 10 пъти на ден избирахме 180 за да чуем „Точно време”. Това беше един от първите автоматични телефони за услуги. Някои, след като чуеха точното време, казваха учтиво: „Много ви благодаря” и чак след това затваряха телефона. Дядовците ни още си носеха джобните часовници. Будилниците бяха тенекиени и лъскави, дрънчаха така, че будеха кучетата на цялата махала. Баща ми си донесе първия ръчен часовник от Полша. Беше съветски, разбира се, но в България вносът още не беше започнал. Една съученичка написа писмо до своето съветско другарче /тогава всички си кореспондирахме с другарчета/ и измоли едно часовниче. Получи го след месец в кутийка, пълна са памук. Направо скачаше от радост. Тогава всички замечтахме да заживеем в един голям Съветски съюз, където е пълно с часовници. Даже през 70-те години съветските граждани имаха повече часовници на глава от населението – твърдя това, защото си спомням, че по онова време нямаше нищо неудобно да спреш някоя рускиня на алеята в „Слънчев бряг” и да я попиташ:”А сколько у вас часов?”. Футболистите, които бяха едни от малкото хора, които често ходят в чужбина, си добавяха някой лев към мизерните си от днешна гледна точка заплати с контрабанда на часовници. Някои май ги и хванаха. В началото на 60-те години на витрините на Главната се появиха свободно първите часовници. Имаше поне десетина вида. Всичките бяха с героични имена. С часове гледах и си избирах. Колкото и да си приличаха, все пак имаше поле за избор. Най-си падах по „Спутник”, тъй като на циферблата имаше нарисуван спътник. Часовниците се различаваха и по „камъните”. Обясниха ми, че на осите, където било най-голямо търкането, се слагали диаманти ли, кристали ли. Колкото повече камъни, толкова по-добър е часовникът. Средната цена беше някъде към 42 лева. По онова време това беше половин заплата, ако не и повече. Най-популярната марка беше „Победа”. Дамските бяха „Луч” и„Слава”. Когато спечелих първия си по-голям хонорар не си купих „Спутник” – вече беше прекалено детски, а „Пальот”. Надписът беше на латиница „Poljot” и някои го разчитаха като „Полжот”. Още си го пазя, макар и отдавна да не върви. Тук там някой баровец носеше швейцарски часовник, най-често останал от преди 9 септември 44 година. Часовниците се износваха десетилетията, предаваха се от поколение на поколение, затова и часовникарите имаха много работа. В Пловдив те бяха най-често арменци. Фамилията „Жамакорцян”, ако не бъркам, означава Часовникарови. Освен в Съветския съюз в нашия лагер часовници започнаха да правят и в ГДР. Там пуснаха някаква марка – помня, че беше от три букви, в която нямаше „камъни”. Гедерейските часовници бяха двойно по-дебели и им викахме „цилиндри”. По технология те бяха нещо като трабантите в часовникосторенето. Стрували там към 5 лева. Цилиндър беше първият ми часовник – подарък от леля ми Анка, която работеше в ГДР. Колкото и грозен да беше часовникът, радвах му се безкрай. Българите, които се връщаха от гурбет от Съветския съюз, започнаха да носят стенни часовници. В нашия Детмаг един ден се появи прочутият детски стенен часовник с нарисувани отпред мечета – по любимата ни картина на Шишкин „Утро в сосновом лесу”. Часовникът се навиваше с дърпане на синджири, които издигаха нагоре топузи, тежестта на топузите пък задвижваше механизма. Настройката зависеше от височината на едно търкало на махалото. Часовникът струваше само 25 лева – днешни 2 и 50. Продаваше се в здрава картонена кутия, която служеше още години напред за други работи. Всяка част – синджир, топузи, махало, беше опакована в отделна оризова хартия. Окачвахме часовника и започвахме да го настройваме. Малко забързвахме хода на махалото, след това малко го забавяхме и така, докато след седмица постигахме някакво относително точно време. В онези времена 5 минути горе, 5 минути долу не беше нищо. Много евтини бяха за времето си и будилниците. Появиха се пластмасови по има-няма 12 лева. Имаше даже китайски. Азиатските тигри пробваха пазара ни. Постепенно дойде времето  и на електронните часовници – без стрелки. Първите, които видях с очите си, бяха български с култовата марка „Правец”. Бяха ги раздали на един партиен конгрес на делегатите. Така че който имаше такъв часовник беше голяма работа със сигурност. И като си замечтах и аз да имам електронен часовник. Заводът в „Правец” дълго време не пускаше нова серия, след като се появи се оказа твърде скъпичка. В Будапеща видях нещо подобно и по-евтино, но часовникът струваше към 30 лева, а на нас ни обменяха само 27. Така и не се осъществи мечтата ми. Ако тогава някой кажеше, че електронни часовници ще се добавят подарък в пликчета с чипс за жълти стотинки, щях да помисля, че се е побъркал. Сбъдна се обаче мечтата ми – да продавам часовници. През 91-а, вече търговец, намерих в едни складове забравени сандъци със съветски часовници. Няма грешка – те бяха наредени в сандъци, които по-биха вървели за пренасяне на снаряди. Струваха толкова евтино, че спокойно можеха да се продават на двойна цена. Ние обаче не бяхме толкова алчни, сложихме 20 процента надценка и ги издухахме за нула време. Малко по-късно се запознах с една американка, която работеше в магазин за часовници. Жената с гордост ми разказваше какви модели има, с какви скъпоценни камъни били украсени, в какви изящни кутийки били опаковани  и т.н. По едно време не издържах и й казах, че и аз съм бил в този бизнес. -         Продадох десетина сандъка и се оттеглих – обявих аз и разперих ръце, за да покажа колко големи са били сандъците. Американката ме погледна с широко отворени очи и не можа да каже нищо повече по въпроса.  


Тагове:   спомени,


Гласувай:
10
0


Вълнообразно


1. ulian - ***
22.03.2010 08:43
А помниш ли емайлираните рекламни табели "ЛОНДЖИНЪ - най-точенъ и здравъ часовникъ" забити по стените на някогашните часовникарски ателиета?
цитирай
2. анонимен - ГДР-йските часовници
22.03.2010 14:37
бяха марка "Ruhla". Рекламния слоган беше: Ruhla Uhren - die schnellsten Uhren der Welt! (Часовници Рула - най бързите часовници в света)
цитирай
3. анонимен - За часовниците "Зайко" знаете ли?
23.03.2010 12:40
Чакайте да ви кажа един майтап на мой гръб заради часовници. Годината е 1972, тъкмо съм се уволнил и съм започнал студентския живот У Софето.
Водят ме на терен в мацка от "голямото добрутро", както ме предупредиха. И наистина беше така - баща ѝ беше много голям "другар" и си личеше - всичко беше корекомско (мисля, че Евгений вече е писал за тези "фабрики за мечти" - корекомите).
Както и да е, след 3-та ракия тябва да е било, се загледах в една въртяща се и светеща рекламна джаджа на Seiko и в най-неподходящия момент попитах с изцяло немско-ориентираната си култура - а бе, какъв е този "Зайко"...

Последвалият неистов смях ме навря във възможно най-тъмния ъгъл и дълго време ми напомняше след това, че за тези две години са се променили много неща - немския и френския бяха отстъпили на английския; Бийтълс и Стоунс - на Хийп и Пърпъл и беше започнала японската технологична инвазия - Сейко в часовниците, Сони удариха тогавашните лидери в Hi-Fi техниката - Грундиг, Филипс и т.н.

Та такива са ми спомените за часовници. Доста време Сейко бяха синоним на преуспялост, биеха класическите швейцарски марки (никой никога не е гледал сериозно на съветската техника).

Даже в Пловдив имаше един лаф за трите С на един истински пич - Сейко, Сабо и Сафари.

О, времена, о, нрави...

ПП Е, като истински горд филибелия държа да кажа, че по-късно свалих домакината на "зайковския купон", както доста време беше помнено злополучния терен. Беше хубаво гадже. Защо "беше" - вижте пак годината, когато се развива действието...

С почит към таланта на Евгений!
цитирай
4. анонимен - бяха марка "Ruhla". ...
23.03.2010 12:53
анонимен написа:
бяха марка "Ruhla". Рекламния слоган беше: Ruhla Uhren - die schnellsten Uhren der Welt! (Часовници Рула - най бързите часовници в света)


Да, така беше. Те бяха произвеждани по военновременни технологии, когато немският гений е бил принуден да замества липсващи материали - по тази причина в часовниците вместо съответните скъпоценни камъни са използвали лагери за най-натоварените оси на различните зъбни колела, анкери и т.н.

Мдааа, два свята - две Германии - едната правеше всичко по социалистически - ерзац - нещо като часовници (Ruhla), нещо като автомобили (Trabant, Wartburg)...
Но даже и те живееха по-добре от нас, както и всички останали от европейския соцлагер!
цитирай
5. анонимен - През 80-те получих като подарък ...
23.03.2010 15:00
През 80-те получих като подарък първия си електронен часовник, от онези, които показваха часа : минутите. Като във вица за милиционера, дето делял 20:16. 15 години носих всевъзможни електронни часовници, един от друг по-фрапантни, държаха докато им свърши батерията. Някъде през 90-те реших, че ми е време за по-свестен часовник, разбира се, Сейко. Носих го 12 години, сменях през 3 години батериите, но някъде той спря. Замести го един Ситизен. Оказа се, че на Сейкото му се е изтъркало някакво пластмасово колелце. При смяна на батерията на Ситизена в скромното на вид часовникарско ателие на Пещерска, споменах на часовникаря за Сейкото. Господинът скромно каза да го донеса за проверка. Смени му нещото и любимият ми Сейко проработи. Хвала на скромния филибелийски часовникар!
цитирай
6. анонимен - От 5.
23.03.2010 15:22
А чували ли сте за "Глазхюте"? В Майсен до Дрезден има фабрика "Глазхюте". Лимитирани серии, ръчно изработени. Тези часовници преди войната са били хит с качество конкурентно на швейцарското. ГДР-то естествено ги опростява, но пак са били име. По време на една командировка вятърът ме отвя наблизо и отидох и до Глазхюте. Имах честта да разгледам музея им. Бях изумена! Бих го сравнила по въздействие с музея на Сваровски в Австрия. Ако ви се случи път, препоръчвам на вниманието ви горещо и двата музея. Поздрави на всички! Б.
цитирай
7. vmitkov - И с часовниците
25.03.2010 05:40
нещата стояха както с всичко друго - всичко зависи от конкретния човек доколко разбира какъв часовник да си купи.

Така например дядо ми още през 1940 г. е купил от един германски войник ръчен швейцарски часовник марка Gigandet, който и сега работи, ако навиеш пружината му.

В къщи не помня да е липсвал часовник, а радио Stern баща ми е купил още като се е оженил. Виж, телевизорът дойде доста късно у дома, а телефонът БТК-то ни го докара чак през 1991 г., но то е защото телефонът не зависеше от нас.

Най-силно ме впечатлиха още през Живково време първите китайски механични будилници с движещ се спътник вместо секундарна стрелка - бяха и красиви, и атрактивни.

От старите руски механични часовници никога не съм се оплаквал, защото бяха дълготрайни - служеха ни по 25 години и съм ги сменил не защото са се повредили, а защото електронните са по-точни. Но аз винаги съм ги пазел от сътресения и намокряне - двете най-силно увреждащи часовника причини.

И в момента вместо тежкия механичен ръчен Сейко, който ми служи 14 години, ползвам един лек и изключително точен (2 секунди грешка за една година) белоруски ръчен електронен часовник, показващ дата и ден, произведен в Минск, който при това харчи една малка батерия за 3 години време и работи безотказно повече от 15 години. А съм го купил само за 4 долара от руснаците, когато идваха масово в България да продават евтино залежалите си стоки, понеже техните заводи им плащаха заплати с произведени стоки вместо с пари.

Що се отнася до китайските електронни ръчни часовници - от тях съм си купувал още когато бяха много по-скъпи от руските механични часовници. Но и тогава те бяха изключително ненадеждни. Нямам китайски ръчен часовник, който да е работил повече от 2 години. Докато всичките ми руски часовници са работили повече от 10 години без ремонти - поне тези, които аз съм купувал.
цитирай
8. анонимен - Спомням си първия часовник от де...
26.03.2010 01:36
Спомням си първия часовник от детството- истинско Seiko серия Walt Disney с Мики Маус на циферблата и със стрелки, направени като ръцете на известната в целия свят анимационна мишка от Холивуд. Донесе ми го вече покойният ми вуйчто, работил през 70-те в Япония. Обаче след удар с топка по него спря и повече не проработи.... След това имах Слава, Луч, през 80-те имах електронен Schneider с мелодии, правен вече в Хонгконг, след това получих по наследство от дядо ми една уникална индийска марка- Sana с 22 рубина, която работи доста дълго, докато не си купих към края на 90-те първата Motorola D-160 (огромна, като полицейско уоки-токи) с часовник на двуредовия малък дисплей. Оттогава спрях да нося ръчни часовници- за какво, като има на телефона.... След това дойде редът на Ericsson, , Nokia 5110, Motorola L7, и накрая Motorola DEXT/CLIQ - е на това чудо още не мога да му свикна на тъчскрийна и всичките функции, но....часовник има, и то можеш да си го персонализираш- ако щещ стрелки, ако щещ цифри...
цитирай
9. анонимен - ruski 4asovnici
04.05.2010 11:26
ruskite 4asovnici sa nomer edno i kato cena i kla4estvo
цитирай
10. анонимен - 6veitsarski 4asovnitsi
16.05.2010 13:05
Da se vklu4a i az.Sled dalgite godini prinuditelno nosene na ruski 4asovnitsi i edin Seiko(podarak poslu4ai zavar6vaneto na gimnazia ot ba6ta mi) nai-posle i az prez 2007 se ozovah v Evropata s Evropeiska zaplata.O6te s parvata zaplata si kupih edna Festina ot Geneve.Posle o6te edna,edin Tissot i t.n.Zasega ob6to 5 na broi.Smiatam da zavar6a kolektsiata s edin Rolex ili pone Breilting.Tova ot men.
цитирай
11. анонимен - отвъд Балкана...
04.06.2010 01:47
Надявам се това не е форум само за пловдивчани (от "Филибето"), та и аз макар и от отвъд Балкана, ще си позволя да добавя няколко реда към иначе прекрасната инициатива на оригиналният автор. И като стана дума за часовници, редно е да се спомене още една швейцарска марка "Анкар Машин". Не съм дори и сигурен в правописа и назоваването на този модел и нека който помни или знае нещо да ме поправи. Споменът, който изплува веднага в съзнанието ми датира от ерата на 1978 - годината на влизането ми в казармата. На изпроводяк майка ми ми даде един часовник, спомен от дядо. Тя е пазила ревностно въпросната вещ от 1962 - годината на неговата смърт. Отивам в Казанлък да служа войник и още първите дни, сред първите неща които ми "изчезнаха" (откраднаха...), беше и въпросния часовник. Е, добре - най-първо ми свиха вълнените чорапи, специално изплетени от майка, за ледените караулни нощи, часовникът значи се е изпарил непосредствено след тях. А той беше един такъв солиден, масивен, с жълт циферблат, черни тежки стрелки - сега това би струвало една каруца "евролевове"... Но майната им на парите, затри ми се спомена, това е всичко. И който е служил в Казанлък, Втори район (срещу Метоха), през периода '78-'80, да си ми върне часовника от дядо, така да знае! Чорапите - халал да са му, да си ги носи и на онзи свят ако ще, но ми е мъка за дядовата реликва...
цитирай
12. moniboneva - Според питаш мен, подобни неща и...
04.06.2010 14:45
Според питаш мен ,подобни неща издават /крещящо /газарията и повърхността на хората. Аз си падам по новите технологии ,защото техническа ми е специалността от средното образование. Но не се вживявам много! Знам, че те търпят развитие и важното е да служат на хората не обратното -човекът да робува на тях!Все пак разбирам умилението с което говориш за това макар, че съм от по младите ...е не чак от най-младите за които е нормално, днес да ходят с жсм на училище.
цитирай
13. анонимен - до Б. (№ "5" / "6")
07.07.2010 15:13
сори, майна, но Glashuette не е в Майсен, а в градчето Гласхютте, на изток от Дрезден, близо до чешката граница. известно е с часовникарството от (мисля) 1848 г. насам: преди това наоколо били копали (с ударение на о-то!) някакви руди, които обаче се изчерпали. за да избегне мащабна безработица - и да отложи настъпването на финансова криза със 160 години... - тогавашният местен биг-бос потърсил да импортира някакви "нови технологии" и така стигнал до часовникарството. първият майстор-часовникар, мисля, е бил А. (Адолф?!) Ланге, който по-късно (очевидно) включил и синовете си в бизнеса. така се стигнало до що-годе известната "Lange & Soehne" (в пловдвските часовникарски кръгове известна също а "А-Лангер", "Лангхерр" или "Лангер-и-Шьон").
до 1945 г. са се били навъдили още няколко фабрики за часовници, но горепосочената останала "най-най". след национализацията, към 1948 или '49 е основано "народното предприятие" (VEB) Glashuetter Uhrenbetriebe. именно това - май?! - има г-н Тодоров предвид: "GUB" (или, както им викат в пловдивско, "Губ" или "Гуп-че"). напук на социализма - добри часовници. дори частично побългарените екземпляри функционират (все още) доста добре.
през 1992 (мисля) година от GUB сформират частната "Glashuette Original". съответно скачат и цените: най-евтиния тяхен модел в средата на деветдесетте [когато, мила мамо, ти бе така любезна да се "отбиеш" по време на командировката в Гласхютте... =;оР] струваше около 2000 марки, а автоматиците започваха от 4 или 5 хиляди. Lange & Soehne също ги има отново, но там цените тръгват от двустаен апартамент в широкия център нагоре. а за лимитираните серии - да не говорим...
поздрави и... а, г-н Тодоров - чета блога Ви с удоволствие и най-сърдечно Ви благодаря, че ме / ни връщате назад към детски, ученически, студентски и пр. години!
=) и.
цитирай
14. анонимен - корекция (от № 13)
07.07.2010 15:19
г-н Тодоров, моля за извинение - описаните гедерашки часовници без камъни са били някакви други. може би Ruhla или...
моя грешка, сори майна!!!
=) и.
цитирай
15. анонимен - Отговор
07.07.2010 15:59
Сори майна, грешката е моя, вярно, че беше в Глазхюте (градчето). Но музеят им е наистина интересен.

Прочетох, че съм писала препоръка за посещение на музея Сваровски до Инсбрук. Преди две седмици минахме оттам. Настоях да спрем и какво се оказа - експозицията е променена и за жалост, въпрос на вкус е, но вече не е толкова впечатляваща. Иначе магазинът си е същият, както и цените. :-)

И от мен, отново, благодарност към Евгений, че припомня на нас, родителското поколение, куриози от младостта ни и от историята на Филибето. Но това, надявам се, е приятно не е само за нас пловдивчаните.
Поздрави! Божидара.
цитирай
16. анонимен - ebal sam vi v gaza as vas plovdi4a...
31.07.2010 09:03
ebal sam vi v gaza as vas plovdi4anite
цитирай
17. анонимен - otnosno maika vi
19.08.2010 10:26
maika vi da eba
цитирай
18. анонимен - ebe mi se
25.08.2010 09:17
da vi eba
цитирай
19. анонимен - Часовници
13.02.2012 23:17
[url=http://protime-bg.com/products.php]Часовници[/url]
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 6111459
Постинги: 678
Коментари: 6129
Гласове: 7001
Архив
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031