Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.04.2010 18:44 - СТАРИТЕ БЪЛГАРСКИ СЕРИАЛИ
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 13541 Коментари: 12 Гласове:
9

Последна промяна: 24.04.2010 18:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
   Отново препрочетох коментарите след предишния постинг и се засрамих колко много заглавия съм забравил. Добре, че има хора, които още помнят. В един момент си помислих, че вече всичко е написано, когато се сетих за „Мъпет шоу”. Незабравима куклена анимация, с незабравимата песен „Мана, мана”, която не е проблем и днес да се открие. „Мъпет шоу” беше от комедиите с интелигентен хумор, които се харесваха и на хора, които се смятаха, че са над масовата аудитория. Нещо като „Ало, ало” 30 години по-късно. За тези, които имат колебания дали се е излъчвала „Розовата пантера” – да, излъчваше се и беше част от „Всяка неделя” на Кеворк Кеворкян. Образът на пантерата се появяваше къде ли не – със сигурност без купени права, включително и в цял ръст – дело на сливенската фабрика за плюшени играчки „Сините камъни”. Кеворк успяваше да запази за себе си част от най-доброто, което БНТ купуваше с оскъдния си доларов бюджет. Само там можеше отначало да се видят „Бони М”. Един американски рулон /дядото на видеокасетата/ с готови компютърни ефекти, от които можеха да се правят впечатляващи рубрикови шапки, също беше на разположение единствено на мустакатия водещ. Не помня дали във „Всяка неделя” за пръв път се появи и „Инспектор Дюдю”. А сега за българските сериали. Първият – доколкото съм чел, е „Семейство Калинкови” по сценарий на Николай Хайтов. Това бе и първият опит за семейна сага по български. Главните роли се изпълняваха от Йорданка Кузманова и Иван Кондов. По това време – някъде към 66-а, още нямахме телевизор и почти нямам спомени от Калинкови. От следващия български хит – „На всеки километър”, нямаше как да не гледам някоя и друга серия. Филмът беше доста наивен и несъмнено спорен откъм интерпретация на българската история, но предизвика необикновено въодушевление сред зрителите. С този сериал изгря и звездата на Стефан Данаилов в ролята на майор Деянов. По това време бях начинаещ журналист и направих първия си удар с интервю със станалия легенда актьор. Оказа се, че той е достъпен и приятен човек, покани ме вкъщи и там ми показа едно панерче със сувенири с неговия образ – огледалца, снимки в позлатени рамки, тефтерчета и т.н. Върхът на изобретателността беше една игра – по-възрастните сигурно си я спомнят, която представляваше една кръгла кутийка със стъкло отгоре. Вътре имаше обикновено снимка на Мики Маус. Снимката беше надупчена с по- големи и по-малки дупки и през тях трябваше да мине /или да не мине?/ малко топче. Родните манифактуристи бяха сменили Мики Маус със снимката на Стефан Данаилов. Запомнящ образ създаде и Георги Черкелов – стана ясно, че прототип на неговия Велински е бил прочутият Гешев. Всъщност до този момент Гешев изобщо не беше известен, то нямаше и откъде да се прочете за него. Прочут стана точно с филма. Години по-късно един изследовател на архивите ми каза, че всъщност Гешев не е бил от първите в йерархията на тогавашните служби. „Не всеки километър” обаче го митологизира. По онова време се носеха клюки, че легендарният полицай е още жив и е някъде в емиграция. След 1989 година пък се появиха легенди, че и Тодор Живков е бил вербуван от него. Чувал съм от уж сигурни източници, как в края на 40-те години Гешев пратил тайно някакво писмо на свой познат в България с поръката да го предаде на някакъв адрес в София. Човекът намерил адреса, почукал, излязъл някакъв човек и приел писмото от Гешев. Чак през 1956 куриерът видял във вестника снимката на човека, получил писмото от Гешев – това бил новият Първи секретар на БКП Тодор Живков. Да се върнем към сериала. Неговата популярност радваше партийните идеолози, които се увериха, че лековатото и уж несериозно поднасяне на техния вариант на историята, има огромен възпитателен ефект. „Децата играят на майор Деянов и на Митко Бомбата!” – възкликваха радостно кинокритиците, забравяйки, че такъв род западно кино доскоро ги възмущаваше. Разправяха, че някакъв генерал толкова харесал сериала, че няма търпение да изчака всичките серии. Специално му доставили киномашина и човекът индивидуално  изгледал всичко, което още не било стиганол до простосмъртните. Ода за работата на наследниците на майор Деянов – съвременните милиционери, трябваше да стане сериалът „Синята лампа”. Този път обаче нещо не се получи, на всичкото отгоре двама от актьорите един след друг избягаха на Запад и сериите бяха заключени за дълги години. Пълен провал пък стана опитът животът на Левски да бъде поднесен , така, че децата да заиграят този път на „Апостола”. От „Демонът на империята” останаха само неприятни спомени и прозвището на героя „джингиби”. Следващият исторически сериал обаче бе отчетен като много успешен – става дума за „Петко войвода”. Е, имаше и критици, които бяха резервирани или критично настроени, но сценаристът Хайтов воюваше на живот и смърт с тях. Така се случи, че и аз сърбах попарата на живия класик /описал съм по-рано в този блог историята/, та започнах да се замислям каква сила е един сериал. Как издига на гребена на вълната някои път и хора, които не заслужават може би тази слава. Та споделих тези мои размисли за славата и морала на една дискусия за серийните филми на пловдивския телевизионен фестивал „Златната ракла”, и си спомням, че срещу мен седяха няколко автори на чужди сериали. Те слушаха разсеяно превода в слушалките си, но в един момент наостриха уши и са посбутаха с лакти. Очевидно и те бяха стигнали до някакви подобни прозрения. Около „Записки по българските въстания” нямаше чак такъв шум, но сериалът бе приет с уважение от българите. Младите тогава актьори, изпълнители на ролите на апостолите, получиха колективна награда на фестивала „Златната роза”. Не след чак толкова години си отидоха един след друг – Стоян Стоев, Антони Генов, Радко Дишлиев. Скоро след края на сериала разлистих отново книгата на Захари Стоянов и открих, че е останала неекранизирана последната глава. Години по-късно Захари Стоянов с приятели отива на лобното място на Бенковски и там се срещат с предателя дядо Вълю. И като ми легна на сърце тази история. Тръгнах да търся подкрепа и най-неочаквано работата тръгна. С режисьора Георги Делев събрахме актьори – даже Стоян Стоев се съгласи отново да влезе в кожата на Захари Стоянов, от БНТ пратиха техника, гримьори, не помня откъде намерихме костюми. Открихме край Калофер подходящо място и окупирахме къмпинга „Бялата река” – екипът беше над 30 души. Всичко вървеше толкова гладко, че не можеше да бъде по-добре. Първият ден обаче се намеси господ. Още на първия кадър той ни изпрати проливен дъжд. На втория ден се повтори същото, на третия – отново. Сутрин времето беше хубаво, щом пуснехме камерите дъждът заваляваше като из ведро, към обед се отказвахме да чакаме повече и се прибирахме. И след минути грейваше слънце. Мъчехме се цяла седмица и се отказахме. Остана ми спомена за Стоян Стоев – прекрасен човек, артист с невероятно чувство за хумор. Светла му памет. Пропуснахме от историческите сериали „Пътят към София” и „Сам сред вълци”. От съвременните - „Адаптация” на Въло Радев, от който изгря звездата на няколко млади актьори. Драматична бе съдбата на „Завръщане от Рим” . Режисьор бе Иля Велчев – син на тогавашния втори след Тодор Живков в партията Борис Велчев. Младият режисьор и поет получаваше зелена светлина за своите книги и филмови проекти по най-бързия начин и това започна да дразни не само гилдията. „Завръщане от Рим” беше пълен с претенциозност, която дразнеше зрителите. И един ден и филмът, и авторът, и неговия баща бяха разгромени. А може би сериалът беше само поводът.
Прескачам доста заглавия, някои почти не си спомням, пропускам умишлено филмите, които имаха варианти и за големия екран, и за малкия.
Мисля, че не трябва да се пропусне „Дом за нашите деца” по сценарий на Лиляна Михайлова. Писателката имаше вече един успешен дебют с филма „Най-добрият човек, когото познавам” и беше ясно, че има таланта да разказва човешки истории. По време на излъчването на една от сериите бях в болница. Вечерта всички застанаха пред телевизора, за да гледат любимия си сериал, гледаха, гледаха и по едно време вкупом се разплакаха. Дали не беше епизодът, когато Петър Слабаков намира в кладенеца изгубения венчален пръстен на жена си и разбира, че от ревност е проиграл живота си… Не знам дали всеки по отделно – ако беше вкъщи, щеше да бъде развълнуван до такава степен…Или ефектът на киносалона сработи при колективното гледане… Помня, че се прибрах в стаята и написах писмо на Лиляна, с която се познавахме. Написах, че й завиждам за това, че развълнува толкова хора. От тогава съм изгледал още много сериали, но никога не ми се искало отново да напиша на някой от авторите…                                            



Гласувай:
9




Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - "Ние сме на всеки километъ...
24.04.2010 23:30
"Ние сме на всеки километър" - този рефрен, наивен или не, ни придружава нас българите вече десетилетия. Колкото и да ненавиждам комунистите и всичко свързано с тях, този сериал за мен и нашето поколение е част от историята ни..Майор Деянов, както сега е натежал и още "почервенял" отдавна е загубил чара си за мен , но сериалът е култов! Ами Митко Бомбата? Спомнете си времето (политически). Днес не бих гледала нито една серия, но тогава нямахме избор. И сигурно имаше и елемент национална гордост. Иначе децата не биха играли настървено на "стражари и апаши" и кой ще бъде Майор Деянов и кой Митко Бомбата, нали?
цитирай
2. petrovruse - Евгений
25.04.2010 09:17
харесва ми това което си написал. Фен съм на нашите филми, с всички хубави и лоши послания за времето си. Имам син които не проявява никакъв интерес към тях / за голямо мое съжаление, и по голямата част от децата ни/ Ако ми позволиш само ще те поправя ,че Петър Слабаков намери обецата на жена си, а не венчалната халка
цитирай
3. nakom - да те поправя Евгени, ако е възможно да грешиш разбира се
25.04.2010 11:35
Петър Слабаков намери обецата на жена си в кладенеца, в сериала "Неизчезващите".Вярно, че се водеше продължение на 'Дом за нашите деца".Но не виждам да си споменал "Мера според мера" и детските "Рицарят на бялата дама" и "Децата на капитан Грант".
цитирай
4. petrovruse - http://vbox7.com/play:49e376c5
25.04.2010 16:30
http://vbox7.com/play:49e376c5
цитирай
5. анонимен - Още един
25.04.2010 17:31
Много силен филмов сериал беше "По дирите на безследно изчезналите",който сега в уж свободните от цензура медии, няма шанс са бъде показан. Дали това е така, защото разказва за убитите без съд и присъда през 1925 г, видни интелектуалци и общественици като Гео Милев, Йосиф Хербст и др.??? Сега на почит са техните палачи...
цитирай
6. анонимен - първият
27.04.2010 10:55
първият български сериен филм (социалистически) се казваше С пагоните на дявола и в него изгря Димитър Буйнозов
цитирай
7. анонимен - Какъв ти повод!
27.04.2010 20:02
"Драматична бе съдбата на „Завръщане от Рим” . Режисьор бе Иля Велчев – син на тогавашния втори след Тодор Живков в партията Борис Велчев.
Младият режисьор и поет получаваше зелена светлина за своите книги и филмови проекти по най-бързия начин и това започна да дразни не само гилдията.
„Завръщане от Рим” беше пълен с претенциозност, която дразнеше зрителите. И един ден и филмът, и авторът, и неговия баща бяха разгромени. А може би сериалът беше само поводът."

И друг път съм забелязвал, Евгени, че ти липсва вкус. "Завръщане от Рим" беше абсолютен кич, олицетвори това понятие! Теб значи не те дразнеше, а само зрителите! И филмът за теб беше само повод някакви врагове на партията и правителството да оплюят наш другар! Кой ти гледа критиките, то си беше долна помия... която само "наше момче" можеше да си позволи да излее.
цитирай
8. net - :)
04.05.2010 23:48
забравил си едно много поучително " криминале" С пагоните на дявола. А и "таралежените" серии за деца. Като се сетя, някой от епизодите са толкова актуални днес.
цитирай
9. анонимен - и още един-
06.05.2010 08:44
"Златният век"
цитирай
10. анонимен - ех спомени
08.06.2010 18:41
...още някой филми "Черните ангели","Любимец13","Таралежите се раждат без бодли","Васко Де Гама от село Рупча"...
цитирай
11. анонимен - старите български сериали
03.08.2010 13:06
проишествие на сляпата улица е от 1965г.семейство калинкови е от 1967г. с пагоните на дявола е от 1967г.никъде го няма първият цветен филм точка първа от 1956г.
цитирай
12. анонимен - и още все любими...или незабравими :)))
27.09.2010 23:53
"Сватбите на Иван-АсенІІ"
"Студио Х"
"Отмъстителите"
.....................
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9455855
Постинги: 999
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031