Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.05.2010 14:40 - ДА СПИШ В „БАЛКАНТУРИСТ”
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 14915 Коментари: 16 Гласове:
17


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                          „Балкантурист” беше лицето на България цели 40 години. Чужденците спяха в хотелите „Балкантурист”, ядяха в ресторантите към хотелите, пътуваха с автобусите с тази мярка. Когато нямаше достатъчни чужденци, и ние, простосмъртните, се възползвахме от лукса и разкоша. Едно българско селище ставаше истински град, когато на площада – редом с Партийния дом, се издигаше и хотел „Балкантурист”. Вечер там можеше да бъде открит цветът на младежта, а в банкетната зала – градския елит. „Балкантурист” беше като „Макдоналдс” – всички хотели и ресторанти си приличаха, менютата бяха стандартни, цените – също. Където и да влезеше човек, знаеше, че може да намери кока-кола на цена 0,26, водка по 0,55, а спането ще струва 2,50. Най-много 2,70. Системата „Балкантурист” е създадена в далечната 1948 година. Най-напред в обединението влизат национализирани хотели, после започват да се строят нови. Първият балкантуристки хотел в Пловдив е „Република” – бившето „Молле”. През 1956 отваря врати емблемата на града „Тримонциум”, пет години по-късно – „България”. После идват „Марица” и „Ленинград” – ресторантите не ги броим. Някой да не си помисли, че новите обекти са се борили за клиенти – нищо подобно. Клиентите се бореха да ги допуснат в света на „Балкантурист”. В ресторантите дълги години не можеше да се влезе без костюм и вратовръзка. В хотелите съществуваше безпощаден фейс-контрол и беше истинско чудо да си намериш стая без резервация и без връзки. Впрочем системата за резервации беше странна и направена така, че да не работи. Веднъж се опитах да запазя стая за гости в пловдивски хотел, но се оказа, че тази работа не може да стане директно, а трябва да се мине през някаква централизирана служба за резервации. Намерих службата, всъщност това беше една дебела чиновничка, която ме изгледа с презрение и каза, че за запазване на стая в Пловдив трябва да се отиде лично в София. Точка. След което потърсих връзки и работата се уреди за 5 секунди. Всяка по-сериозна градска институция си имаше запазена квота в местния хотел. Окръжният и градският комитет на БКП си имаха няколко запазени стаи, които не се пускаха на свободна продажба при никакви обстоятелства. По-малките служби също знаеха как да уреждат своите гости. Някой път половината хотел стоеше празен, на разположение – в очакване да се обади някой „от горе”, но стаи не се даваха и на най-закъсалите. Някоя по-човечна рецепционистка чакаше само до полунощ и тогава раздаваше няколко от пазените стаи на най-закъсалите. Беше нормално да се видят във фоайето тълпа пътници, които гледаха към рецепционистката с надеждата, с която безнадеждно болен гледа чудотворната икона на Света Богородица. Говореше се, че някои от служителките уреждали желаещите да получат легло срещу някой лев подкуп, но ако е имало нещо такова, то е било извънредно рядко. Да работиш в „Балкантурист” беше невероятно престижно и не си заслужаваше заради някой и друг лев да си рискуваш шанса в живота. Най-трудно беше да се настаниш в хотел, в който никога няма свободни места и то с чужда жена. Първият път, когато се пробвах, бях с едно гадже в Карлово. Пред рецепцията имаше опашка от чакащи полунощ, когато може би нещо щеше да се откъсне от сърцето на дежурната на рецепцията. Наредихме се на края на опашката с чувство на обреченост. Лелята ни хвърли един изпитателен поглед и викна пред всички: -         Вие, там на края, на всичкото отгоре не сте е женени май. Потънахме в земята от срам и се скрихме в най-тъмния ъгъл на фоайето. След малко лелята се завъртя около нас и тихо състави плана за действие. Получихме стая, пререждайки всички – даже и тези, които бяха дошли в града да вършат държавни дела, а не да си правят густото. Служителката на „Балкантурист” очевидно ценеше любовта – и то без никакви рушвети. На морето обаче – разказваха познати, без някой лев в паспорта работата не ставала. Веднъж и аз като ерген пробвах този номер в „Слънчев бряг”, но момичето на рецепцията с укорителен поглед ми върна парите, после огледа регистрационните карти, които бяхме попълнили с бъдещата ми съпруга и каза тихо и поучително: -         Кога ще се научите, че на картите трябва да пишете един и същ адрес. Като минава проверка, първата работа е да сравняват адресите. Попълнихме нови карти с еднакъв адрес и получихме ключове. Срещу 3 и 10 на легло. А една година спах пак на Слънчев бряг срещу 2,50 за самостоятелна стая. Още тогава мечтаехме за демокрацията, но едва ли сме предполагали, че ще дойде време, когато едно спане ще струва колкото един цветен телевизор. Сега за проверките. Имах работа в София с една колежка, колегите от столицата имаха връзки само на „Щастливеца”, бяха ни направили резервация и даже ни качиха с кола до хотела. На рецепцията стоеше жена, която беше видяла какво ли не. -         Ще ви сложа в една стая, за да ви легне по-евтино – предложи тя, - но да не вземе да мине проверка. С колежката в един глас отговорихме, че нямаме никаква интимна връзка и искаме две стаи. Жената пак ни огледа, чуди се известно време защо сме били път дотук, след като нещем да спим заедно, и накрая ни даде две стаи. Легнах и заспах веднага от чистия витошки въздух. Към 5 часа сутринта някой затропа яростно по вратата. Отворих уплашен и видях срещу мен двама милиционери и един цивилен. Без да обясняват много, те ме изтласкаха и започнаха да оглеждат в банята, в гардероба и под леглата. Търсеха скрита жена. Към 7 станах и отидох във фоайето. И какво да видя – до стената, като осъдени на разстрел, стояха прави десетина любовни двойки. Повечето бяха с гръб – за да не се виждат лицата им. Попитах жената на рецепцията какво ще последва и тя каза, че тези, които са без регистрация, ще бъдат глобени. Но има нещо по-лошо от глобата – МВР ще прати писма до местоработата им, където ще опише как са били хванати. А няма служба, в която подобни писма да остават тайни, клюката стигала задължително до семействата и оттам до развода оставала само една крачка. Та така Партията, Правителството и „Балкантурист” се грижеха за морала на обществото. Хотелите предлагаха и други развлечения освен изневерите. Във фойетата имаше магазинчета за сувенири, където можеха да се намерят разни дефицитни неща. В тях пускаха някой път и вносни напитки – уискито беше 12 лева. Пред ресторанта, на гардероба, продаваха вносни цигари. В някои хотели имаше и Кореком. Изобщо там си беше един малък Запад. През 80-те години обаче най-добрите хотели минаха в новото обединение „Интерхотели” и всъщност там вече беше истинският Запад. А „Балкантурист” постепенно се побългари, което си беше пробив в системата. Така естествено дойде 10 ноември. След което хотелите станаха толкова скъпи, че започнаха да предлагат почивка на час.    


Тагове:   „балкантурист”,


Гласувай:
17


Вълнообразно


1. amenda - Хареса ми, поздравления!
02.05.2010 21:54
Хареса ми, поздравления!
цитирай
2. анонимен - Браво един от малцината Блогари ...
02.05.2010 22:45
Браво един от малцината Блогари който не копи пейства!!!!
цитирай
3. анонимен - така си беше
03.05.2010 09:52
лелееее,припомних си. наистина беше така ! то и на един прост балнеосанаториум да отидеш,и не дай Боже,да ти влезне съседа в стаята да ти поиска цигара,примерно,и в този момент да нахлуят милиционери. следваха писма до работата ,до съпруга /или съпругата/,до ОФ организацията...после един другарски съд...после-ако си член на БКП и до партийната организация...морала се пазеше...до вратите на хотел РИЛА,в софия,където партийните другари си качваха в стаите по нещо чуждо.
цитирай
4. анонимен - така си беше
03.05.2010 10:01
в Балкантуриаст на морето след като си пристигнал с cамолет ТУ 154 на Б.Г авиокомпания Балкан от Софиа за 8 лева
цитирай
5. анонимен - Малък съм, извинете ме
03.05.2010 10:33
Благодаря за тази статия, беше интересна. Само не разбрах какво предпочита авторът - да плаща по 2.70 лв. за стая, уредена с цената на живота му, и да не може да нощува с когото, когато и където поиска, защото МВР ще го проследи, или да плаща нормалната за цял свят цена от по 20-40 евро за двойна стая 3* (не говоря за Кара Дениз, където се нощува по-скъпо и от Сен Тропе) и да бъде спокоен?
цитирай
6. анонимен - Възрастна съм, без извинение
03.05.2010 11:05
"Само не разбрах какво предпочита авторът..."
Това е жизнено важно ....
цитирай
7. анонимен - Малък си, вярно
03.05.2010 11:08
Какво на нашите хотели струва 20 - 40 Е, най-смотания хотел в Плевен / ДНА /, е една звезда и нощувката е 65 лв.
цитирай
8. анонимен - Малък съм, пътувам доста
03.05.2010 11:21
Номер 6, нищо в този блог не ми е жизнено важно, отварям го за пръв път днес и понеже блогът е място за лични впечатления, мнения, разсъждения и коментари, попитах какво предпочита авторът...Ако не беше важно неговото мнение и това на всеки блогър, щяхме да сме в информационен бюлетин, където се съобщава и констатира - демек новинарска емисия...
Номер 7, пътувам доста из България и ми се налага да ползвам услугите на различни хотели. Спокойно можеш да получиш нощувка за 60 лв в двойна стая, която да включва закуска, басейн, масаж, сауна, фитнес и други приятни неща по време на почивката или командировката ти. Това, че хотелите в центровете на градовете ни са с такива високи цени се дължи именно на факта, че все още си носят 'емблемата' БАЛКАНТУРИСТ, нищо че отдавна са загубили качеството на услугите...
цитирай
9. анонимен - От ВНМ
03.05.2010 12:24
Може би носталгията е за тези,които са преживели това.Да не забравяме,че "Балкантурист" бе основно предназначен за чужденците и както споменава автора за властимащите.За простосмъртните бе "Хоремаг".Много читатели ще се очудят,че зад това съкращение се крие-Хотели,Ресторанти,Магазини.
Анонимен 4 споменава за БГА-Балкан,но явно спомените му са от различни пътувания.За цена от 8лв. сигурно е пътувал с БРА-Табсо на ИЛ-18.Когато пуснаха ТУ-134 цената беше към 16-18лв. София-Варна.Варна -Пловдив пътуваха АН-24 за малко над 12лв.
Автора е заложил на любовните прежвявания,но освен за тях да не забравяме и за страхотните кулинарни фиести като спомена за Бумбарника в "Тримонциум".
Благодаря на автора за четивото,което ми задвижи паметта.Напълно споделям мнението на Анонимен 8 и аз като него съм постоянно на път. Искам да добавя,че разликата между "Балкантурист" -тогава и днешната туристическа индустрия е основно в предвидимостта на очакваната услуга.В онова време имаше стандартно обучен персонал, а сега е събран по бюрата по труда и когато посетиш за втори път един и същи хотел или ресторант винаги оставаш изненадан.Лошото е ,че винаги отрицателно.
С Уважение!
цитирай
10. vmitkov - Г-н Тодоров,
03.05.2010 13:44
Пропуснахте да съобщите, че всеки келнер в ресторантите на Балкантурист беше доносник на Държавна сигурност. За другите служители на Балкантурист - не знам.

А също и че предназначението на Балкантурист не беше да обслужва нуждите на българския народ, а да носи на БКП валута по второ направление.

Пропуснахте да отбележите, че имаше две цени за хотелска услуга - едни цени за чужденци и втори, значително по-ниски, за българи. Това не означава, че "Партията" се е грижила за българския народ да направи услугата достъпна за него, а означава само едно - че "Партията" се е грижила българският народ да бъде ограбван чрез изкуствено поддържане на ниски доходи. Ограбване, което продължава и днес.
цитирай
11. анонимен - в допълнение кън №10
04.05.2010 11:15
и барманите и те си бяха доносници.Изобщо не можеше да си на по-такава службица,по-началническа и да не си доносник.
цитирай
12. анонимен - носталгия
04.05.2010 20:47
явно автора е на възраст Но пък спомените са хубаво нещо ,крепят А колкото до действителността-пълно безвремие
цитирай
13. анонимен - Към темата "опазване на морала"
06.05.2010 22:33
Всичко си беше така, както го описва г-н Тодоров. Спомням си някъде към 88г. трябваше да направя резервация на двама господа от западна фирма в хотел Витоша. Изумих се, когато ми зададоха въпроса "пълно ли?". Това означавало "с компаньонка" :-) Толкова по въпроса за морала и за валутата по второ направление. И да, беше публична тайна, че келнери, бармани и пр., барабар с шефовете им бяха "ухо". Приятни празници!
цитирай
14. анонимен - № 4 бърка нещо за самолетните тарифи.
08.05.2010 19:21
Самолетен билет София-Варна струваше 12.50 лв. още като се возехме на "Ан-четата", но по-късно и с Ту- 154 цената си беше пак същата. Варна -Бургас със смолет струваше 3.60 лв.; с влак Бургас - Варна през Карнобат излизаше 3.36 лв., а такситата вземаха от четирима клиенти по 5.00 лв. за същата дестинация (когато месечните заплати на младите инженерчета бяха по100 лв.). Мен питайте, защото бачках по разпределение в НХК-Бургас, гаджето ми беше варненка, която следваше в София.
цитирай
15. анонимен - за "тримонциум", но малко встрани от темата
09.05.2010 11:09
поне на мене като петокласник, а май за мнознството от пловдивското любознателно гражданство, първата ни среща с багер "на живо" беше при изкопните работи на бъдрщия хотел. Стичаше се мало и голямо да гледа това чудо на социалистическия ни прогрес.
По-късно като студент в летните вечери си пиехме "манджата" - коняк с кока-кола по терасата на Тримона. И все ми се струва, че този колтейл си е чисто пловдивски патент (поне за България), защото в София , където следвах, още не беше излязал на мода.
цитирай
16. анонимен - "Балкантурист", &q...
14.05.2010 03:51
"Балкантурист", "Кореком", "БГА-Балкан" си бяха поделения на Държавна Сигурност.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9456094
Постинги: 999
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031