Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.05.2010 11:08 - ДА ГЛЕДА НАРОДЪТ…
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 5749 Коментари: 12 Гласове:
6

Последна промяна: 01.06.2010 06:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                               Ех, какви панаири имаше едно време! За три дни БДЖ-то изпълняваше годишния план. Колони автобуси и тролеи сновяха между Гарата и Панаира, човек не можеше да се размине по пловдивската главна, по всички градинки хапваха или просто лежаха на тревата морни панаирджии… По магазините пускаха извънредни количества хладилници и телевизори, суджуци-подкови и „Пияни вишни” и в продължение на една седмица пловдивчани се изживяваха като център на планетата. Най-хубав беше първият Пролетен панаир – отпреди точно 30 години. Хората още не подозираха какви изненади ги чакат на територията на панаирното градче. На този майски панаир имаше не само изложители, но и търговски обекти. В тях без опашка човек можеше да си купи даже цяла огърлица тоалетна хартия. Някъде към сряда следобед обаче тайната се разчу и панаирът се напълни. Всъщност трагичната вина на едновремешните панаири беше разминаването между излагането и предлагането. В палатите беше пълно с бленувани стоки, повечето от които никога нямаше да се появят в магазините. Производителите излагаха „мостри” с надеждата да ги види и похвали другарят Живков, който не пропускаше нито един панаир. В четвъртък раздаваха златните медали, но похвалата струваше колкото сто медала. Една година някой се осмели да напише в Тетрадката за похвали в Палатата на леката промишленост „Докога ще ни лъжете?”. Преди органите да се усетят стотици панаирджии бяха намерили смелост да прочетат написаното. Всъщност това беше май най-смелият протест за който съм чувал през тези 45 години. В нощта срещу деня, в който първият партиен и държавен ръководител откриваше панаира, Пловдив не спеше. Цялото градско ръководство беше на улиците и лично ръководеше миенето на улиците, засаждането на чимове трева, организиране на посрещането. Обикновено церемонията беше в 9.30, но влизането в панаирното градчета трябваше да стане до7.30. За да се стигне до мястото, където щяха да прережат лентата, трябваха поне два вида пропуски и покана. Да си поканен на откриването – това означаваше, че си от висшата каста на обществото. Към 9.25 през тълпата богоизбрани преминаваше тръпка – някой предупреждаваше, че кортежът вече е дошъл. След малко по алеята пред Палатата на земеделието се задаваха официалните лица. Не помня в началото Тодор Живков да е идвал с каскет, но с очите си видях една година как Пеко Таков мереше каскети на един щанд. Последните години другарят Живков идваше със сив лъскав костюм и изглеждаше като модерен държавен ръководител. Много са историите около височайшето посещение, вчера един пловдивчанин разказа поредната. В края на 80-те години на панаира вече излагали и системи за прием на спътникова телевизия. В палатата на електрониката изложителите на такава система – „РЕСПРОМ” или нещо подобно, даже били включили някакъв западен канал, по който вървели реклами. Точно минавал край щанда другарят Живков, когато на екрана се появил неприлично гол женски корем – част от някаква реклама. - Имате ли разрешение? – викнал ядосано другарят Живков, усетил вероятно как общественото внимание се раздвоява. Изложителят се притеснил, разровил някакви папки и поднесъл съответното разрешение. Другарят Живков обаче даже не го погледнал, той също бил впечатлен от женските прелести, показвани на екрана. -         Да гледа народът! – махнал благосклонно с ръка той и продължил с огледа. Та така широко скроен беше нашият вожд. На първият пролетен панаир имаше даже две магазинчета за колбаси. На подредената още от предишната вечер витрина имаше неподозирани деликатеси. Продавачката каза, че ще ги пусне в продажба към обед. Едното магазинче беше в северната зона, другото – в южната. Официалните лица разглеждаха панаира от север на юг. От ранна сутрин се бяхме залепили за магазинчето и чакахме кога ще дойде разпореждането „Сезам, отвори”. По едно време дотича куриер откъм северната част и съобщи, че тамошното магазинче вече е отворено и за пет минути всичко е разграбено. Съобщихме новината на нашата продавачка, но тя с леден глас съобщи каква инструкция и получила: -         Да се отвори, след като мине другарят Живков! Неизвестно кой болен мозък беше решил, че на официалните лица трябва да се поднесе една лъжа. По това време по магазините пускаха няколко вида колбаси и те свършваха набързо. Деликатеси не бяхме виждали с месеци. Та щеше да мине другарят Живков, да хвърли едно око на измислената витрина и сигурно щеше да разреши: -         Да яде народът! Още преди да се появи Пролетният панаир в дъното на Есенния се отваряха по няколко сергии за специални панаирни стоки. Там можеше да се намерят прахосмукачки „Урал”, гръцки обувки, съветски бонбони, а една година пуснаха даже четирипистови магнетофони „Хорнифон”. Най-хубавото на панаирите беше, че човек не само можеше да си купи нещо, до което бе абсурдно да се докопа в някоя от останалите 51 седмици, но и да изкара нещо на аванта. Още през 50-те години над Пловдив кръжаха самолети с рекламни надписи и хвърляха „бюлетини” - шарени реклами. Една година хвърляха картончета със залепен за тях бонбон „Кръц - кръц”. На някои щандове раздаваха мостри. Някаква западногерманска фирма демонстрираше машина за правене на пластмасови шишенца. Веднъж през деня се правеше демонстрация, произвеждаха се десетина шишенца, които се раздаваха на публиката. Боят беше страшен. Хората се хвърляха един върху друг, ритаха се, крещяха, молеха се. След като се разчу за събитието, се формира тълпа, която по цял ден стоеше пред щанда в очакване. Стоеше от сутрин до вечер и гледаше жадно към машината. В края на деня започваха да се молят на немците – наближавало времето да хващат влака, а искали да донесат армаган от панаира. Дали Тодор Живков знаеше за резила на своя народ? Журналистите гледаха тези сцени, но пишеха друго – за успехите на социалистическата икономика, за това с колко процента са нараснали откритите и закритите площи на панаира, колко повече са станали изложителките, с колко са се увеличили експонатите и колко от тях са новости, с колко милиона са се увеличили сключените сделки. Цифрите ставаха все по-големи и по-големи и нямаше година, в която някой да признае, че има спад на някой показател. Това продължи и след като вече го нямаше Тодор Живков. Макар и с просто око да се вижда, че от десетина години пролетните панаири не вървят. Тази година обаче най-после нямаше как да не се признае, че фирмите-изложители са 30% по-малко. Заради кризата. Може би защото вече имаше извинение. Една проста статистика обаче показва, че спадът в сравнение с 2007 е повече от 4 пъти, а чуждестранните изложители са намалели 12 пъти. Тези неща обаче се премълчват. Духът на Тодор Живков е още жив.          


Тагове:   народът…,


Гласувай:
6
0


Вълнообразно


1. krizata - Тези тогавашни тълпи - добре нах...
16.05.2010 10:55
Тези тогавашни тълпи - добре нахранени и облечени - вече се тълпят пред други опашки - за топла безплатна супа пред някоя от трапезариите за гладни, така великодушно отворени за нас от същите западногерманци, подарявали ни своите пластмасови шишенца.

Въпреки, че тогава бях в тинеджърска възраст и през ум не ми е идвало да се бия за такива "сувенирчета" пред многобройните щандове.

Все пак с умиление си спомням, че в района на ГДР-щанда имаше инсталиран компютър, който играеше шах с желаещите - дори аз успях да го победя - явно е бил настроен на най-ниско ниво на сложност.

Тези блъсканици пред щандовете в наши дни се разкриха пред мен на Панаири в Китай - явно първите поколения селяни, които се докоснат до благините на цивилизацията, оскотяват в битката за блестящото сувенирче, дошло от чужди земи.

Така че е хубаво леко да се замислите и да попромените внушенията за лошото тогавашно време...

Все пак точно това време ни направи цивилизована нация, която обяви претенциите си за достойно съществуване, редом с богоизбраните до момента народи.

Поздрави!
цитирай
2. анонимен - сиромашка радост...
16.05.2010 13:35
Тези прословути пластмасови шишенца бяха с най-баналната цилиндрична форма, едни такива жълтички с вместимост някъде около 0.25 - 0.30 л. Бяхме някъде в начлните класове на гимназията и с повечко търпение, нахалство и простотия успявахме да си набавим по няколко. Със съучениците ми, им намерихме най-невероятното приложение. Предисторията...Пловдивският Куклен театър първоначално се беше приютил във физкултурния салон на нашето училище "Лиляна Димитрова", а работилницата му за куклите - в една пристройка в двора на училището. Директорът ни - прословутият Иван Пенчев, дълги години води епична борба да изпъди от там театъра. Когато неговите усилия в края на краищата се увенчаха с успех и салонът започна да се ползва по предназнчение, по заповед на Пенчев, няколко години по ред, учениците от гимназиалния курс и целият училищен персонал - даскали и прислужници в пълен комплект, посрещахме "Нова година" до след полунощ в салона! Имаше и бюфет, на който байчовците ни продаваха сандвичи, лимонада и газиран сироп (то други безалкохолни напитки в онези времена нямаше). Училищният оркестър свиреше танга, валсове и дори упадъчните румби (рока излезе по-късно). Имахме добри акодеонисти, а кака ни Роси (един-два класа по-голяма от нас) ни събираше очите с нейните солови изпълнения на ТРОМПЕТ! Купонът течеше с пълна сила, обаче голяма роля за отличното ни настроение играеха и тези малки жълти шишенца, които предварително пълнехме с наливно червено карабунарско вино. Те наистина много удобно се спотайваха в зимните ни ученически униформи, пък може би и даскалите ни се правеха малко на разсеяни.
Други ценни трофеи от панаира бяха рекламните балони на мотоциклетите "AWO" и списанията "АМЕРКА" отпечатани на руски език и раздавани в ограничени киличества в американската палата.
цитирай
3. chinamaina - Така беше
16.05.2010 21:54
Някой - гимназисти от езиковите гимназии и студенти - успявахме да се уредим за преводачи. Плащаха по 10 лв на ден, но ценното беше контакта със западняци - разбирахме, че са хора като нас, а не някакви извънземни. Панаира наистина беше един прозорец към света, тогава нямаше интернет и сателитна телевизия.

Относно коментара на krizata - бил съм на над 100 панаира и изложения в Китай, никъде не съм видял "тълпи селяци". Не че няма такива, просто никой не ги пуска. Въобще таково масово посещение на панаири от неспециалисти като че ли имаше само в България.
цитирай
4. chinamaina - към #2
16.05.2010 21:57
В западногермаската палата също издаваха списание на български - имах всички броеве - наскоро ги изхвърлих. Раздаваха и много готини плакати с разни природни и архитектурни забележителности - замъка Нойшванщайн, кьолнската катедрала и т.н.
цитирай
5. reporter - Тъжно, по-тъжно, най-тъжно!...
17.05.2010 09:55
Тъжно, по-тъжно, най-тъжно!...
цитирай
6. krankar - панаира като събитие....
17.05.2010 17:34
действително Пловдивския панаир дълги години е бил събитие за града.....имах възможност да учавствам в панаира като изложител, в качеството си на инженер в едно проспериращо пловдивко предприятие....два пъти по времето на Тодор Живков и три пъти след него. Несъмнено есенния технически панаир си беше събитие, в което успях да се докосна до технически постижения на германски и японски производители....панаира беше освен всичко друто и прозорец към света...и възможност за директен контакт, във времето, когато глобализацията още беше непозната дума. След като напуснах предприятието и започнах да работя в моята фирма, имах възможност доста години да работя с Пловдивски панаир и да видя как във времето тази иначе добра организация започна да се прецаква, за съжаление умишлено, слушах как преди години посетителите на пананира били все повече и повече, как фирмите участници били с еди колко си повече от предната година...но всичко това рухна...и наистина кризата се ползва за оправдание..Поздравления за постинга
цитирай
7. анонимен - към Евгений Тодоров
17.05.2010 22:18
И друг път съм писал в този блог за първите ми срещи с този феномен ТЕЛЕВИЗИЯТА. Първите експерементални предавания в Пловдив бяха осъществени по време на Панаира някъде в средата на 50-те от френско студио разположено в така наречената палата на Западна Германия. Имаше няколко телевизионни приемника "Орион" поставени в "музикалните" магазини по главната и едн на подиума за окестъра в ресторанта при езерото в Цар-Симеоновата градина. Евгений, не би ли могло да се потърси в градските архиви или в спомените на по-паметливи от мен хора, точно коя година е станало това и дали не е предхождало първите излъчвания на Българската телевизия?
цитирай
8. vmitkov - Осъзнавате ли,
20.05.2010 07:38
че в ерата на Интернет - най-големият и световен денонощен панаир - никакъв класически панаир няма шанс да оцелее, особено ако е в ръцете на ченгета от ДС? Макар че информацията и усещанията не са същите както при директен контакт с човека и със стоката.
цитирай
9. анонимен - Ченгеджийският комунистически ...
27.05.2010 02:21
Ченгеджийският комунистически показен панаир си отиде заедно с комунизма! Чао, Гергино, да ти еба панаира!
цитирай
10. анонимен - даа, духът на другаря Живков си е жив и здрав
02.06.2010 14:51
"Тези тогавашни тълпи - добре нахранени и облечени."

хахаха... Кризата, ти изглежда си живял в някаква друга България, братче. Защото майка ми беше учителка и със свръхмизерната си заплата от нещастни малко над 140 лева на месец нямаше как да е ни добре облечена, ни добре нахранена, да не говорим, че то и пари да имаш пък нямаше ква да се купи.

А съвсем да не говорим за "луксозни стоки" от типа на мебели, електрически уреди и електроника, които бяха абсолютно недостъпни за обикновения човек (един скапан телевизор струваше около хилядарка, при средна заплата около 150-160 лева).

Така че тия малоумни и смешни комунистически лъжи за добре облечените и нахранени тълпи иди да ги разказваш на вашите малоумници - при тях хващат дикиш. :)
цитирай
11. анонимен - Браво No. 10!
04.06.2010 11:17
Точно така! Един скапан телевизор струваше толкова, за колкото сега можеш да купиш кола. Да не говорим, че не можеше и да си го купиш току така. Сега какъв е проблема- ако не те мързи да работиш-имаш! Който разчита само на заплата от някой-си в наши дни е тъп комунистически галош, мързеливец и некадъркик!
цитирай
12. moniboneva - Хубаво е когато не се спестява ис...
04.06.2010 15:15
Хубаво е когато не се спестява истината, дори ако тя не е приятна! Никога не може да е идеално.Държавите са като хората имат своята индивидуалност.При тях не може всички да с на едно ниво на развитие. Различни са по територии ,население ,природен ресурс социална политика и държавна икономика. Може би кризата е това което направи,страните да изглеждат привидно еднакви/ до някаква степен/ но дори и в нея има по неравни.Едни страни са засегнати повече, други по малко!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 5919813
Постинги: 669
Коментари: 6124
Гласове: 6959
Архив
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30