Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.05.2010 23:06 - ПАНАИРЪТ И БЪЛГАРСКАТА БЕРЛИНСКА СТЕНА
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 4239 Коментари: 7 Гласове:
4

Последна промяна: 01.06.2010 06:11


                     Смятах да мина набързо през Пловдивския панаир, но като прочетох коментарите, като се поразговорих със стари панаирджии и… Че то има още толкова неща да се разкажат. Бах забравил за балоните, жена ми ми припомни за шарените картонени шапки, май бяха японски, за машината за чорапи… При раздаването на чорапите настъпваше поредният бой, така че никой не успяваше да се прибере с два вносни чорапа. Но и един ни стигаше. Благодаря за новите щрихи към историята с прочутите жълти немски пластмасови шишенца –виж коментарите след по-предишния постинг.. Припомних си още един детайл. Някакъв чичо след часове висене пред машината в очакване на поредната демонстрация и евентуално раздаване на шишенца, се примоли на представителя на фирмата: -         Като няма да раздавате шишенца, дай ми поне една капачка да я нося армаган. Бях дете, но още помня лицето на представителя – не знам дали беше българин, но разбра молбата. Лицето му се изкриви в гримаса – като от болка. Или от погнуса. И това е част от българската история. Всъщност за панаира са написани десетки, а може би стотици хиляди страници. В тях има и истини, но има и безброй лъжи. Има и няколко книги – финансирани от панаира, разбира се. В тези, издадени преди 10 ноември, най-много се говори за ролята на БКП за възхода на изложението и лично на другаря Тодор Живков. След 1989 година историята вече се пишеше по друг начин. Не знам някой да се е опитал да опише това, което виждаха на територията на панаирното градче обикновените хора. Ще се опитам да разкажа някои истории от последните 70 панаира. Много панаири и аз съм възпявал лицемерно – за да си оправдая заплатата и за да изкарам някой лев отгоре. Става дума за около 200 лева на панаир. Не знам дали си струваше. Приключих с този бизнес преди 20 години, някои колеги обаче продължават в същия дух. Не съм сигурен обаче дали тогава съзнавахме кое е лъжа и кое е истина. Имаше моменти, когато бяхме искрено убедени, че Панаирът е върхът на българската икономика, даже на българската държавност. Тук се събираха и се излагаха плодовете на труда на целия народ. Не искам да обидя тези, които даваха всичко от себе си, за да предадат навреме експоната с надпис „Новост”. Хората, които не спяха в последната нощ преди панаира, за да измият улиците, да наредят чимовете трева, да подготвят трасето, по което щеше да мине официалната делегация. Панаирът даваше хляб на хиляди българи. Други хиляди напразно мечтаеха да си намерят точно там работа. Панаирът се ръководеше от истински професионалисти. Някои от тях се ползваха с искреното уважение на най-претенциозните изложители. Панаирът беше витрината на Народна Република България. Нашите идеологически и икономически врагове обаче също правеха своите витрини. Така че Панаирът беше и сблъсък на два обществени строя. На две цивилизации – ако щете. Много ясно виждахме какво предлага единият и какво предлага другият, но живеехме с илюзията, че рано или късно разликата няма да бъде толкова очебийна. Панаирът беше и спектакъл, в който някои играеха главните роли, други бяха масовка. Имаше моменти, когато Панаирът се превръщаше в хепънинг – нещо ставаше, без да има предварителен сценарий. Спомням си една година милицията беше направила кордон в началото на панаирния мост – срещу Водната палата. Откриването вече беше минало, но официалните лица още бяха на територията на панаира. Тълпата от желаещи да влязат вътре растеше, идваха нови и нови хора, които притискаха дошлите по-рано, последните пък напираха към милиционерския кордон. Някой отзад се сети, че с още малко усилия и кордонът ще бъде разкъсан. -         Хайде, дай малко лашка – чу се глас и тълпата мръдна още напред. Отначало всичко беше на майтап. Сигурно така са смачкани децата пред дискотека „Индиго” – задните са давали „лашка” и не са се интересували какво става отпред. По едно време обаче работата започна да става сериозна. Тълпата усети, че е по-силна от милицията. Вече никой не се смееше – на хората им беше писнало да се съобразяват с униформените, които в този момент символизираха властта, и се пробваха с гърди да пробият кордона. На петата или десетата лашка успяха. Милиционерите бяха изтласкани към перилата, още малко и щяха да полетят в реката. Отначало хората не осъзнаваха победата. Някои не смееха да прекрачат линията на забраната, макар че тя вече я нямаше формално. Първите побягнаха по моста като победители, последваха ги нови и нови хора. Никога няма да забравя този бяг – всъщност това беше нашето бутане на Берлинската стена. Ние нямахме своя Западен Пловдив, но имахме Панаир. Това беше българската мечта. Първите достигнаха до панаирните врати, пазачите просто ги отвориха и се отдръпнаха. Енергията беше достатъчна, за да се свали държавната власт, но ние се задоволихме с това, че влязохме гратис. Постепенно се умешахме с тези, които вече бяха вътре – богоизбраните с пропуски, и тръгнахме да обикаляме с надеждата, че може да изкараме още някакъв кяр…   Следва продължение…    


Тагове:   стена,


Гласувай:
4
0


Вълнообразно


1. анонимен - "Като няма да раздавате ши...
02.06.2010 14:58
"Като няма да раздавате шишенца, дай ми поне една капачка да я нося армаган."

Изглежда до тоя чичо не е била достигнала новината за все по-пълното задоволяване потребностите на народа и прочия и човека си я е карал на просия... :)
цитирай
2. анонимен - Още един панаирен спомен
03.06.2010 00:01
Есенният панаир 88г. От японски щанд открадват през нощта някаква техника - камери, компютри може би... На сутринта японците чакат в полицията (на гърба на осма палата) да бъде подписан протокол за кражба. Онзи капитан, който е командирован специално на панаира като комендант и трябва да е там, отсъства. Тогава нямаше факсове още, телекс до Токио. Един, втори, трети. Капитана го няма. Накрая от Токио нареждат да сложат табела "експонатите откраднати" и да си заминат. Около 13 часа капитанът се появява, арогантно изслушва японците и великодушно подписва. И те пак си тръгват. Познайте къде е бил въпросният капитан? Ами сменял накладките на шкодичката си! Това е истински случай.
Панаирът имаше някаква притегателна сила, може би повеят към другия свят. Жалко, че го затриват.
цитирай
3. moniboneva - Жалко!
04.06.2010 14:18
Пловдив имаше едно хубаво нещо, което да му придава значимост. Разбира се, сам по себе си Пловдив е забележителен град ;но когато остане в страни от културните и научно-технически новости, тогава ще се превърне в провинциално градче.Колорита му беше в този панаир. Не знам кой е решил да бъде в Пловдив но е направил, голяма услуга на града Ви. Когато вече го нямате тогава ще осъзнаете значимостта му. Вярно е ,че България е малка страна, един такъв международен технически панаир е нещо елитно и не е по силите и. Смешните случки които разказваш, само го потвърждават,че е така.Жалко наистина!
цитирай
4. moniboneva - Панаирът беше витрината на Народна ...
04.06.2010 14:26
Панаирът беше витрината на Народна Република България.Нашите идеологически и икономически врагове обаче също правеха своите витрини.Така че Панаирът беше и сблъсък на два обществени строя. На две цивилизации – ако щете.Много ясно виждахме какво предлага единият и какво предлага другият, но живеехме с илюзията, че рано или късно разликата няма да бъде толкова очебийна. Замисли се по дълбоко над това! Ти си умен човек и сам ще разбереш, защо точно това съм извадила от контекста.Идеологиите не са толкова важни те се променят. Но има неща които ако се изпуснат ,може би никога вече не се догонват! Вместо да се изстреляме напред чрез промяната, защо дръпнахме рязко назад? Имаш ли свое обяснение? Ако имаш ето ти тема за нов постинг.
цитирай
5. анонимен - Разговор между деца
04.06.2010 19:28
Запомнил съм следния разговор, когато бяхме деца:
- Ех, блазе ви на вас, бургазлиите, имате си море!
- Е да, ама пък вие в Пловдив си имате ПАНАИР !
цитирай
6. анонимен - Опашките за кулата и китайската палата
05.06.2010 14:31
На първите панаири щяхме да се изпотрепем от мерак да се качим на кулата на административната сграда. Виждаше ни се като небостъргач. Опашката беше огромна. Имаше опасност кулата да падне, затова милицията пускаше по групи.
Същата тълпа беше на китайската палата. Там пък - за да видим резба върху слонова кост. Наистина беше много фина и майсторска изработка ... но щяха да ни смачкат!
цитирай
7. анонимен - ЧАО, ГИРГИНО, ДА ТИ ЕБА ПАНАИРА!!!! ...
07.06.2010 00:48
ЧАО, ГИРГИНО, ДА ТИ ЕБА ПАНАИРА!!!! КОМУНИЗМЪТ СИ ОТИДЕ! НА КОЙТО НЕ МУ ХАРЕСВА- ДА ХОДИ В СЕВЕРНА КОРЕЯ ПРИ ДРУГАРЯ КИМ ЧЕН ИР!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 6066760
Постинги: 677
Коментари: 6129
Гласове: 6997
Архив
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031