Не знам някой да се е докосвал до темата за секса по време на панаира, а тя е огромна. Аз специално не мога да споделя нищо лично – в годините, когато сексът ме вълнуваше повече, работех на панаира от сутрин до вечер и сексуалните си планове все оставях за следващата седмица. А панаирът предоставяше толкова възможности! Не помня на кое изложение беше, някъде към 76-а, но срещнах една колежка от университета, която беше дошла като част от екипа на някаква си фирма „Кинтекс”. Каза, че ръководството командировало в Пловдив всичките служители, работа нямало и скучаела от сутрин до вечер. И накрая попита какво ще правя довечера. Оправдах се с многото работа и отклоних разговора, като попитах с какво се занимава този „Кинтекс”? Девойката не можеше да повярва, че съм толкова тъп и отговори шеговито:”Ами с кинкалерия и текстил – както личи от името”. Взех, че повярвах. Скоро научих, че става дума за оръжие. Добре че не се забърках в тази история, в която щеше да има и секс, и калашници. По-късно срещнах и други момичета и жени, които бяха командировани на панаира, но се чудеха какво да правят. Поне през деня. Пловдивските ресторанти се пукаха по шефовете от банкети: изложители празнуваха златни медали, грамоти, черпеха партньори и така нататък, накрая плащаха с фактура и се прибираха в хотелите, където по-отворените се омешваха. Западняците обаче нямаше как да идват масово, пускаха ги по двама-трима, но тук те си наемаха преводачки и секретарки – българки. Тези от нашите момичета, които бяха по-лекомислени, получаваха само подаръци, имаше обаче и такива, които установяваха по-трайни връзки. Знам един случай, когато любовта между панаирджията и преводачката продължи поне 10 години, като се консумираше в няколко европейски столици. Чуждият технически персонал се ориентираше към пловдивските проститутки и нямаше желание да установява по-трайни връзки. Част от контингента го изселваха далеч от Панаира, в града оставаха тези, които милицията още не беше регистрирала, както и елитната част от информаторки. Пробваха се и гастрольорки. В началото на 90-те години се занимавах с панаирната реклама на една арабска фирма, бях си свършил вече ангажиментите, когато една привечер звънна телефонът и се оказа, че ми звъни един от големите босове, дошъл специално от Ливан. Женски глас ме покани любезно на среща в Новотела. Реших, че съм свършил добре работата си и вероятно ще бъда щедро награден. На бегом стигнах Новотела, почуках на вратата на един от най-скъпите апартаменти и ми отвори оплешивял тантурест мъж в лъскав халат. Разговорът на английски вървеше трудно, босът каза, че е добре да почакаме преводачката. Пет минути мълчахме, гледах към вратата в очакване, преводачката обаче дойде откъм банята. С полуотворено бяло халатче. С нейна помощ разговорът зацикли още повече – оказа се, че нейните знания по арабски и английски не са по големи от моите по китайски примерно. По всичко изглеждаше, че момичето владееше друг занаят. В крайна сметка разбрах защо са ме извикали – „преводачката” искала да посети най-хубавото заведение в Пловдив, където може да се танцува. Препоръчах им някаква дискотека и си тръгнах злорадствайки – вече си представях как дебелият арабин ще подскача на дансинга. В онези времена хотелите не стигаха и доста панаирджии и панаирджийки ги настаняваха в частни квартири. Там също се заформяха интимни контакти и не бяха рядкост случаите, когато някое филибелийче падаше жертва на безскрупулна служителка от Министерството на външната търговия, примерно. Имаше и красиви любовни истории. Една от тях се случи близо до южния служебен изход – някъде между бунгалото на „Кинтекс” и стария Пресцентър. Мъж и жена вървяха един срещу друг по алеята, в един момент и двамата застинаха…След това се затичаха и телата им се съединиха в невероятна прегръдка. Плътно прегърнати побягнаха към брега на Марица, където имаше малко тревичка. Хвърлиха се на земята и без да обръщат внимание на минувачите се обсипваха жадно с целувки. Не бяха млади – мъжът вече беше почнал да побелява, жената беше около 30-те. Ние надничахме през оградата и чакахме момента, когато любовниците ще започнат да се събличат. Любовната игра обаче в един момент замря, двамата не помръдваха десетина секунди. След това едновременно погледнаха часовниците си, оправиха дрехите си, целунаха се за последен път и побягнаха в различни посоки, без да се обръщат… И до днес се опитвам да съчиня сюжет по тази история. Почти съм сигурен, че и двамата си имаха свой живот в различни краища на света. На някакъв панаир в кой знае в кой град сигурно се беше случило нещо прекрасно, след това сигурно се бяха опитвали така да синхронизират командировките си, че да може да се срещнат някъде. Беше се случило в Пловдив. Маршрутите им обаче се бяха пресекли само за 15 минути, след което всеки трябваше да поеме своя път. До следващата среща – във Франкфурт, Шанхай или пак в Пловдив. Очевидно се бяхме докоснали до нещо по-голямо от секса. Може би по-голямо от целия панаир.      

...върна ме в ученическите години :)

Още снощи исках да коментирам, но не ми стигна куража. Все пак ще го напиша. Щастлива съм от една такава среща между Запада и Изтока. Първата ни среща беше на панаира, с искра от пръв поглед. Препятствията по соцвремето, срещите в европейски соцстолици. Много срещи, следене, един Господ знае колко и какво филмирано или записано. И после стената падна, и пак имаше препяствия. А щастието продължава, вече 24 години. Вероятно други не са го имали, но познавам доста, които го имат. Някои сме в България, други са навън, както се е случило. Пожелавам го на всички! :-)