Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.07.2010 20:23 - КАК РАЗБРАХМЕ КАК СЕ ОНОЖДАТ АМЕРИКАНЦИТЕ
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 4079 Коментари: 3 Гласове:
5

Последна промяна: 03.07.2010 20:23

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
               Миналата седмица стигнах до Съветската палата, но явно трябва да се върна малко назад. Има молба да разкажа за кръглата американска палата. А миналия път минах край нея, без да я забележа. Може би защото отдавна я няма. Добре, че ме подсетихте. Впрочем първите американски участия, които си спомням, бяха на други места. Ако не се лъжа, най-напред трябваше да се качим на втория етаж на една палата, която беше на мястото на днешната 8-а палата. Очакванията ни, че ни очакват чудесии, бяха тотално излъгани. Представяше се единствено американската фармацевтична промишленост. Нямаше леки коли, нямаше магнетофони и телевизори, а само стъклени похлупаци с някакви хапчета под тях. Въпреки това нямаше посетител, който да не се качи на втория етаж. И до ден днешен си спомням стълбите – една тълпа се изкачваше, друга слизаше. Имаше страшно блъскане и задуха. Неочаквано се разнесе силен вик, някакъв човек се свлече на земята и се загърчи. Тълпата го наобиколи, някои се опитваха да дават първа помощ. Аз бях с братовчедка ми Дочка, която току що беше специализирала психиатрия, тя започна да изблъсква хората по-далеч от падналия човек и да обяснява, че това е епилептичен гърч и е по-добре припадналият да не се пипа от случайни хора. Още два пъти ходих онази година на панаира и всеки път отново изкачвах стълбите. И отново ме посрещаха скучните лекарства под похлупаците. Не знам защо отново се блъсках – може би ме водеше някаква надежда, че американците може в последния момент да са изложили нещо по-интересно. Или да раздават „списания”? Американската палата и панаирът бяха нещо като папата и Рим. Или тя беше нещо като Божи гроб – излизахме от блъсканицата със самочувствието на модерни хаджии. То тогава човек с години не можеше да види или да се докосне до нещо американско. Най-много да пробие през заглушителите и чуе Елвис по „Гласът на Америка” или набързо да огледа снимките на витрините на Американското посолство в София – под заплашителните погледи на милиционерите. Другото американско участие, което си спомням от онова време, вече беше на първия етаж. Вече споменах как под строй ни караха да минем през палатата, да вземем книжката на български, която даваха на всеки, и след това да я предадем на класната. Страшното в книжката беше снимка на един паркинг пред някакъв американски завод. Паркингът беше пълен с коли, което означаваше, че американските работници не се блъскат сутрин в градския транспорт. А пред нашите заводи по това време обикновено се виждаше една единствена кола – волгата на директора. Дали същата година или на следващата попаднах на един друг американски подарък. Трябва да е било към 1964-а, защото раздаваха на всеки плик с марка с портрета на наскоро убития президент Кенеди. На марката имаше печат с дата – деня на убийството. Минах три-четири пъти, за да взема повече пликове. Преди още да разбера дали са ценни някой ми ги открадна от къщи. Стигнахме до кръглата палата. Предполагам, че американците сами си я бяха построили. Тя беше нещо като раковина – експонатите бяха наредени в кръгове и за да види всичко посетителят правеше няколко обиколки. Експозициите бяха обикновено тематични – както беше с лекарствата. Едно нещо обаче  го имаше всяка година – портретът на поредния президент, който ни посрещаше още на входа. Имаше и приветствие към българския народ – на български. А под него се виеше президентският подпис. Още си спомням мрачния поглед на Линдън Джонсън. Експозицията, посветена на историята на американската индустрия, което е описана под предишния постинг, не си я спомням. Скафандърът на космонавта, стъпил на Луната, също ми е избледнял. По-добре си спомням миризмата на пържени картофи, когато в палатата беше пълно с фритюрници – демонстрираха ни прочутото американско бързо хранене. Ние обаче не бяхме впечатлени, защото не ни пукаше колко ще чакаме, докато ни сервират – времето течеше бавно и за никъде не бързахме. Леглото обаче никога няма да забравя. Една година темата на изложението беше как е обзаведен американският дом. В центъра на кръглата палата беше прочутото Водно Легло. Върху него небрежно беше полегнала девойка, а може би и две, женските форми потрепваха в синхрон с вълничките, които движеха повръхността на леглото.
Хората стояха и цъкаха с език – това нямаше нищо общо с пружинените легла и дюшеците. А и девойките не приличаха на съпругите, които дърпаха за ръкавите захласналите се мъже.
Вече обсъждахме вечер сексуалните си фантазии, дни наред те бяха свързани с американското Водно Легло. А мисля, че нямаше български мъж, който да е бил на панаира, и да не си е помислял как американците се онождат на такова легло и дали вълничките помагат или пречат. Та американците вече бяха ходили на Луната, имаха и водни легла, но иначе бяха много стиснати. През 1975 година като млад журналист имах късмета да отговарям за късните панаирни събития. А това бяха обикновено коктейли. Имаше една група от 5-6 колеги, с които обикаляхме от софра на софра. Получавахме покани, влизахме важни, уж нещо питахме и записвахме, но и един ред не излизаше.   Дойде ред и на американския коктейл. В същото време обаче имаше още два банкета. По-опитните колеги  казаха, че няма смисъл да се ходи при американците – няма нито ядене, нито пиене, нито подаръци. Аз заедно с един от по-възрастните, Гочо Данов, лека му пръст, все пак решихме да видим какво предлагат американците. Кръглата палата беше опасана от няколко кордона милиция. Поне три пъти проверяваха поканите ни. Наоколо обикаляха хора с влажен поглед и се надяваха някой да ги „вкара”. Най-лошите очаквания обаче се сбъднаха. Имаше скучно слово и едно минаване с табли с елементарни хапки, които свършиха на секундата. Повъртяхме се малко и си тръгнахме. Преда палатата на Леката промишленост срещнахме останалите колеги, които идваха от коктейла на някаква неизвестна африканска или азиатска държава, но бяха с пълни тумбаци и с торбички с подаръци под мишница. -         Нали ви казах, че американците са стиснати – злорадстваше един от преялите. Тук обаче Гочо Данов бръкна в джоба и извади някакво комбинирано швейцарско ножче. Такива сега продават над път и под път, но тогава това се беше невероятна ценност. -         Ето, такива ножчета дадоха на всеки – много убедително излъга Гочо. -         Още раздават – потвърдих и аз. И като се затичаха в свински тръс колегите към кръглата палата… Сега водно легло сигурно може да се намери и в България. Не съм търсил. Пък и за какво ми е вече…  


Тагове:   Пловдив,


Гласувай:
5
0



1. анонимен - МАЛКО, СОЦ-ПРОСТОТИЙ.....
03.07.2010 20:48
ПО ТИЯ ПАНАИРИ ,ИМАХ ЩАСТИЕТО ДО УЧАСТВАМ ПОНЯКОГА НА ПРЕГОВОРИ КАТО ПРЕВОДАЧ!
БЕШЕ ГОЛЯМ СЕИР:
....СЛЕД КАТО СВЪРШЕХА ПРЕГОВОРИТЕ И НЯКОЙ ОТ ГОСТИТЕ СИ ЗАБРАВЕШЕ ЗАПАЛКАТА НА МАСАТА....ПО 10- РЪЦЕ СЕ ПРОТЯГАХА БЪРЗО ДА Я ПРИБЕРАТ!
АКО ПОДАРЕХА БУТИЛКА С УИСКИ -ДЕЛЕХМЕ СИ ГО В ЛИМОНАДЕНИ ШИШЕТА!
ДОГОВАРЯХА СЕ ОБИКНОВЕННО, ДОБАВКИ ЗА ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ!
МАЙТАПЕХМЕ СЕ ,ЧЕ АКО НЕ БЯХА ЧЕНГЕТАТА НА ДС, ЦЯЛОТО УЧЕРЕЖДЕНИЕ
ЗАПАДНЯЦИТЕ ,МОЖЕХА ДА КУПЯТ ЗА КАШОН УИСКИ С ФАСТЪЦИ И БОНБОНИ!
БЕДНЯШКИ ИСТОРИИ, ОТ СИРОМАШКО ,НЕ ВИДЯЛО......
цитирай
2. анонимен - Имаше ли постинг за старите вицове?
04.07.2010 19:39
Извинявайте, не си спомням имаше ли имаше постинг за старите политически (а и други) вицове. Много гора ще го допълнят.
Ето три примера:

РАЗКОПКИТЕ:
- Защо всички градове за разкопани?
- Търсят дипломата на другаря Живков!

УРОК по КИТАЙСКИ:
- На китайски думата ЗЯН значи ДЪЩЕРЯ. Например дъщеря на Мао ще бъде МАО ЗЯН. Как ще бъде дъщеря на Живков?
- ЖИВ ЗЯН!

НОВАТА ТОАЛЕТНА ХАРТИЯ
- Защо тоалетната хартия е двупластова?
- Защото вторият екземпляр отива в милицията!
цитирай
3. анонимен - Боже, къде ме върна.... И кога..
05.07.2010 11:08
Малък съм бил, но си спомням две събития. Изложбата "Американски пластмаси". Имаше една значка с американското знаме, стилизирано. Скоро я намерих /такава ценност беше/ и я показах на синът ми, с разказ, какво е било тогава. Син ми рече еднозначно. Абе тия, нормални ли са били? За тогавашните управляващи комунисти. И ...когато американското посолство си смени колата на посланника. Линкълн Континетал, май беше. Майката си трака!!! Събитие, равносилно на " Фирма раздава безплатни козунаци на пенсионери". Е, цяла София се извървя да го гледа. :-))))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 5600274
Постинги: 648
Коментари: 6072
Гласове: 6875
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930