Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.07.2010 11:19 - ПАНАИРЪТ КАТО СВЕЩЕНА КРАВА
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 5729 Коментари: 11 Гласове:
2

Последна промяна: 25.07.2010 11:21

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                    Поне 15 години съм участвал в медийната възхвала на Пловдивския панаир. Образът му на свещена крава дотолкова се е просмукал във вените на българската журналистика, че до миналата година поне тя не преставаше единодушно да го възхвалява като символ на българската икономика. А може би като символ на българщината – каквото и да означава това. Хайде – до 1989 година Панаирът и медиите бяха деца на държавата и бе нормално да цари братска любов – след като цицат от една цицка. След 1989-а година държавата спря да храни журналистите или поне повечето от тях, но сменящите се панаирни ръководства не преставаха да подхвърлят по-едри или по-скромни залци на услужливи медии. Най-вече на такива, чиито собственици имат власт или са приближени на властта. Или на правилната партия. Най-смешни ми бяха журналистите, които продължиха да пишат, а някои още пишат по същия начин. Без никой да ги кара или да им плаща. По инерция. Или просто ги мързи да мислят по различен начин. Приватизацията на Панаира пораздвижи някои медии – особено тези, които не са в списъка на облагодетелстваните. За да възстанови поне част от статуквото, преди две години Панаирът даже си купи телевизия, направи си вестник, за малко и радио да пусне. Остава загадката как се издържат губещите панаирни медии - вероятно парите идват от неизплатените дивиденти на държавата и общината. Та като пусна панаирната телевизия или отворя вестника и ме обземат едни забравени чувства – ето, панаирът отново е най-великото събитие за града, държавата и света, отново успехите са страхотни, изложителите са доволни и ще дойдат отново на следващия панаир и т.н. Но да оставим дребните страсти на днешния ден и да се върнем към историята на Панаира, което е темата на настоящата поредица. На 5 септември 1975 година за пръв път окачих на ризата си голямата метална значка с надпис „ПРЕС”. В онези времена никоя институция на даряваше такива значки на работещите за нея журналисти. Носехме значките не само на територията на панаирното градче, но „забравяхме” да ги свалим и вечер – гордо ги разхождахме по Главната, не ги сваляхме в кръчмите и така ни сипваха неразредени питиета и ни хранеха с двойни порции. Благодарение на значката успях да си купя даже хладилник „Минск”. В онова време вносен /съветски/ хладилник можеше да се купи само по време на панаир, когато пускаха по десетина бройки. За да разберем, че е панаирно време. През 1975 година пловдивската телевизия спираше всякаква друга работа през панаирната седмица и всички се премествахме на панаира. Снимахме от сутрин до вечер и вечерта трябваше да сме приготвили 30 минутно предаване, озаглавено „Панаирна панорама”. Благодарение на нашия труд целокупният български народ разбираше колко делегации е приел през деня министърът на външната търговия Христо Христов и председателят на българската търговско-промишлена палата Пенко Пенков? – така се казваше, ако не се лъжа. Телевизионни екипи стояха от сутрин до вечер пред кабинетите на държавните мъже и неуморно документираха историческите срещи. На този мой първи панаир не свърших много работа – бях новобранец и не ми довериха нищо. Поставиха ми обаче друга отговорна задача – да ходя на всички пресконференции и приеми и да проверявам дали там няма да се мерне някоя протоколна личност – от заместник министър-председател нагоре. Не се появи никой. Журналистите слушаха с отегчение дежурните слова, след което заедно с всички поканени се нахвърляхме на масата. В интерес на истината слуховете как на приемите някои си тъпчели джобовете със сандвичи са силно преувеличени. С ядки – да, но със сандвичи не съм виждал. Може би е било по-рано. Останах потресен от приема на Нигерия. Той беше в три салона на ресторант „Марица”. Имаше от пиле мляко. А в това време нигерийците умираха от глад. Същата година американците – вече писах за това, се бяха охарчили за пет подноса с дребни хапки и нищо друго. От тогава заподозрях, че колкото една държава е по-бедна, толкова чиновниците й са по-безотговорни по-ненаситни. Работата на журналистите започваше още предишната седмица – обикновено в четвъртък, когато се организираше предварителната пресконференция. От София идваха автобуси с колеги – да не пропуснат грандиозното събитие. По-точно – да не пропуснат раздаването на чантичките. На всеки журналист срещу подпис се даваше симпатична чантичка или папка от изкуствена кожа. След получаването веднага пускахме деликатно ръка вътре, за да разберем какви са даровете. Задължително имаше скъпа химикалка, порт кле, запалка – не помня запалка дали имаше всяка година. И още – тефтерче за записки и някакви лъскави албумчета със снимки от предишни панаири. Тези албумчета се печатаха в чужбина, защото по това време нямахме толкова лъскав печат. Цяла гвардия от панаирния пресцентър се грижеше цяла година за съдържанието на чантичката. Имаше и топ пресрелийизи, от които преписвахме буквално през следващите дни – когато творяхме репортажите си, възхваляващи родната промишленост по отрасли. Плюс съветската промишленост. Около нас беше пълно с ченгета от различен ранг. Те са маскираха като журналисти и се нареждаха на опашката за чантички. Кяр, все пак. Пресконференциите бяха тягостни. Всичко, което трябваше да напишем, вече ни беше раздадено. Нищо друго не ни интересуваше. Е, имаше колеги, които някой път се престараваха. Кореспондентът на „Народна младеж”, например, все питаше дали има нови експонати, дело на младежки колективи. Въпросите и отговорите изнервяха колегията, тъй като отлагаха началото на пийването и похапването. В интерес на истината на една пресконференция на Министерството на машиностроенето тогавашният млад журналист и кореспондент на „Работническо дело” Григор Лилов подложи на съмнение печалбите на родното каростроене. След това някакви шефове на „Балканкар” го навряха в кучи задник. Пишещият тези редове също в началото искаше да прави неказионни репортажи по теми, които интересуват зрителите, даже бях измислил да направя нещо за новите югославски коли „Застава”, пред които имаше хиляди зяпачи. Попитах дали може. Отговорът беше: „Може, не първият ти репортаж може да се окаже последен”. Цяла седмица се въртяхме в родните и в братските палати и се правихме, че не забелязваме всичко, което е произведено отвъд Драгоман. Дълго време се опитвах да разбера има ли официално разпореждане какво може и какво не може да се снима, но всички вдигаха рамене. През 70-те години ни събираха в първия панаирен ден и по-възрастните колеги ни обясняваха, че трябва да ходим само с бели ризи и вратовръзки, след това нещата се разкрепостиха и ни позволиха и светло сини или резедави ризки с къси ръкави – даже без вратовръзки. Сандалите също бяха нежелани, за дънки да не говорим. Официално ни бяха забранили само да снимаме мостовете, които водеха към Панаира. Обяснението ме разби – в чуждите посолства преснимали панаирните репортажи и ако имало показан мост саботажна група, изпратена от някоя империалистическа държава, можело да изчисли с колко взрив може да разруши моста и на кое място да го постави. Какви други изкушения предлагаха панаирите на българските журналисти – след седмица.      


Тагове:   крава,


Гласувай:
2
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. thomas - :-)
25.07.2010 14:57
Хайде, за снимането на мостовете, и то в ония параноични времена, когато турците ни бяха враговете от НАТО, които само чакаха сгоден момент да ни нападнат, а задачата на въоръжената ни до зъби армия беше да ги задържи 24 часа, докато дойде да ни спаси СССР, това горе-долу го разбирам. Обаче къде е логиката ДНЕС да не е разрешено да се снима в софийското метро, при положение, че не съм намерил подобно ограничение в нито една държава от много десетки на 4 безкрайно отдалечени континента - това умът ми не го побира! Защото не се сещам и за една причина за това ограничение, освен да не могат да сметнат на запад колко много пари са отклонени при строителството, като се има предвид колко скапано метро с какви страшни пари сме получили.
цитирай
2. ianchefff - да ти кажа, thomas,
26.07.2010 17:41
на мен пък метрото много ми харесва.
В последно време го ползвам доста и не виждам нищо нередно.
Чисто, лъснато, ново, работещо.
Не биха казал, че примерно във Виена, метрото е кой знае колко по-добро.
цитирай
3. thomas - @ianchefff
26.07.2010 18:26
Дай един път да те разведа през станциите и ще ти покажа къде и какво не ми харесва. Нещата са съвсем конкретни и наистина пречат на всеки, който не го ползва ВСЕКИ ден (другите свикват, но това не значи, че им е комфортно) - става дума за елементарни счупвания на логиката, лошо проектиране и спестяване от важни неща с цел по-правилно разпределение на комисионите. И всичко това, ако оставим настрана влакчетата на ужасите, които изглеждат потресаващо даже и за моята не чак толкова русофобска душа, колкото е твоята.

P.S. Иначе и аз го ползвам с кеф - все пак е доста по-добре от нищо и значително превъзхожда останалите опции за придвижване по същите маршрути.
цитирай
4. ianchefff - сигурно има
26.07.2010 19:06
такива неща, thomas. Просто не съм ги забелязвал до момента. Но влакчетата са си добре, поне така си мисля.
А в Съветския съюз не съм бил, не мога да говоря за тяхното метро. Това, което съм виждал като снимки изглежда добре.
:)
цитирай
5. анонимен - ХА,ХА,ХА,........ ...ТЪПИЧКО,бе ...№1
28.07.2010 22:20
ОЩЕ ЛИ ВЯРВАШ В ТАЯ ПРИТЧА .....ДЕТО" ТУРЦИТЕ НИ НАПАДАТ И ....РУСНАЦИТЕ НИ СПАСЯВАТ"???!
ТИ СИ ТЪП КАТО ЗАДНИК ,БЕ....!
500-г., РУСНАЦИТЕ НЕ СА СИ МРЪДНАЛИ ПРЪСТА ЗА БЪЛГАРИЯ,ОБАЧЕ КАТО ОТКРИХА НЕФТА В КАВКАЗ, ВЕДНАГА СЕ ЗАЕХА ДА "НИ ОСВОБОЖДАВАТ", ЗА ДА СИ ГО ПРЕНАСЯТ ,ДО ЗАПАДНА ЕВРОПА ПО ЧЕРНО МОРЕ И р.ДУНАВ!!!!!

ПОЗНАЙ ,КОЯ Ж.П. ЛИНИЯ Е ПОСТРОЕНА ПЪРВО В БЪЛГАРИЯ?????!

ЕСТЕСТВЕНО .....ВАРНА -РУСЕ.......... ЗА ПРЕВОЗ НА ПЕТРОЛА!
....И ОЩЕ НЕЩО---ПО СИЛАТА НА САН -СТЕФАНСКОТО ПРИМИРИЕ ,В БЪЛГАРИЯ РУСНАЦИТЕ ОКУПИРАТ ....СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ!!!!
ЮЖНА БЪЛГАРИЯ , ИЛИ Т.Н.,"ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ" , ОСТАВА АВТОНОМИЯ И ВАСАЛНА НА СУЛТАНА!
ВСЪЩНОСТ,ПОРАДИ АПРИЛСКИТЕ СЪБИТИЯ, БЪЛГАРИЯ ПОЛУЧАВА ПЪЛНА АВТОНОМИЯ ОЩЕ 1876г.,ЗАЕДНО С БОСНА И ХЪРВАТИЯ!
ПО-ТОЧНО:......РУСИЯ ,ПРАВИ ОПИТ ЗА СИЛОВА ПОДЯЛБА НА БЪЛГАРИЯ, С ТУРЦИЯ!
цитирай
6. thomas - @5
28.07.2010 22:33
Какво имам да вярвам или да не вярвам!? Между 1986 и 1988, когато бях в казармата, основната идея за съществуването на нашата армия, която ни беше обяснявана многократно - беше тази: Турция има 7-милионна армия и всеки момент може да реши да ни нападне. По този повод основните наши сили като численост, изградени съоръжения и активност, бяха съсредоточени в югоизточната част на България, а задачата ни като армия беше многократно описвана (и разигравана на учения) именно така: да задържим турците колкото се може по-дълго (става дума за часове, а не месеци, дори не и дни), докато Съветската армия дойде и ни се притече на помощ.

И не пиши с главни букви, на интернет език това означава просто, че КРЕЩИШ, което си е простотия.
цитирай
7. анонимен - ТИ НЕ МИСЛИШ ЛИ,БЕ....??!
29.07.2010 01:30
НЕ ТИ ЛИ ДОЙДЕ НА УМ ,ЧЕ ТАКОВА СЪБИТИЕ, КОЕТО СЪЩЕСТВЕНО НАРУШАВА РАВНОВЕСИЕТО НА ЮЖНИЯ ФЛАНГ НА НАТО, БИ ОЗНАЧАВАЛО ,САМО ЕДНО----НОВА СВЕТОВНА ВОЙНА!
ЯДРЕНА ВОЙНА!!!!
В НЕЯ НЯМА, НИТО ПОБЕДЕНИ -НИТО, ПОБЕДИТЕЛИ!!!!
УНИЩОЖЕНИЕТО Е ТОТАЛНО И ВЗАИМНО!!!!


ПИША ,КАКТО МИ Е КЕФ!АКО НЕ ТИ ХАРЕСВА ,...НЕ ЧЕТИ!
цитирай
8. thomas - ...
29.07.2010 06:41
Простак :-) (заради писането както ти е кеф)

Не е важно какво мисля сега. Говоря ти за 1986-1987 година. Тогава нямаше много различни начини за мислене, а на Турция не се гледаше толкова като на страна от НАТО, която ще ни нападне в това си качество, а като на стария петвековен враг, който си иска обратно робството. А за ядрената война бяхме учили още в 8-9 клас по военно. Тя щеше да унищожи 3/4 от социалистическия лагер и целия империалистически свят. Гадна работа... Но нея щяха да я почнат американците, за никакви турци не е ставало дума в това уравнение :-)
цитирай
9. анонимен - Що се хабиш
30.07.2010 14:59
не виждаш ли колко му акъл. Дребна мижитурка провокатор.....


За пореден път поздравявам автора за добрите материали.
цитирай
10. анонимен - Някой има ли снимка на бул. Руски до Бунарджика?
30.07.2010 18:25
Спорим с приятели как изглеждаше бул. Руски под Бунарджика. Имаше шадраван на най-високото, имаше фенери от ковано желязо, имаше паваж, който се миеше нощем, но къде минаваше точно паважа - не се разбрахме. Между дърветата в средата ми се вижда малко тясно, може би по едно от днешните платна, но по кое? Ако някой знае или има снимка, ще разреши спора.
цитирай
11. анонимен - с извинение, че отивам много далеч от темата, но №5 направо ме уби с анализа си за ж.п. линията Варна-Русе
01.08.2010 21:40
Малко да го "светнем" по въпроса.
Който е бил в час по история, спокойно може да прескочи моето (на № 11) мнение. Няма да му се расърдя.
Това е една такава грандиозна далавера спретната на неграмотната Отоманска империя от английската фирма строител на ж.п. линията, която може да се сравни само с перипетиите на АЕЦ "Белене" в наше време. Аналогията предоставям на интелигентните фенове на този блог.
Турция е искала да защити владенията си от мерците на Русия. За целта е държала грамадни гарнизони в Русе, Шумен и Варна, но те поради лошите пътища практически са били изолирани един отдруг. Явяат се "доброжелателите" от компанията пред султана: "Султан, ефенди, дай да Ти построим една ж.п. линия, която да ти сврзва трите града. Като видиш зор, ще можеш да местиш аскера си както Ти уйдисва: кеф Ти Русчук, кеф Ти Шумлъ, кеф Ти Варна. Ще Ти я направим за толкова и толкова хиляди гроша". "Ашколсун" казал султанът и работата тръгнала. Само, че и анексите към договорите (сичеч оскъпяването), не са изобретени в наше време. Имало ги е и отпреди онези времена. Султанът платил многократно повече от това, за което са се спазарили предварително. Железницата не отишла до Шумен, ами като стигнала до Каспичан, завила към Варна. Инак е трябвало още сума баири да обикаля (за още пари) разбира се, ако стигне и до Шумен. За парлама ингилизите доказвали на полуграмотните си инвеститори, че няма шашма, защото на топографските им карти местото на пресичане на ж. п. линиятя с тогавашния черен път Варна Шумен при Каспичан, бил обозначен като "Шумла-Роуд", а пък от там до Шумен е имало-нямало още 20 километра по стария път. Ха сега си представете как аскерът ще се оправя с волски коли по трасето "Каспичан-Шумен" барабар с топовете си, джепането към тях и обозите си. На това всичкото отгоре фирмата заменила по-скъпия чакъл, който се поставя под релсите и траверсите с по-евтиния пясък....
Познато нали?
На всичкото отгоре Братушките се изхитрили и слезли на българския бряг при Свищов.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 6059084
Постинги: 676
Коментари: 6128
Гласове: 6997
Архив
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031