Пловдивчаните, които се вреждаха да работят на панаира, бяха нещо като висша градска каста. Пловдивският панаир хранеше целогодишно стотици хора с различни професии – домакини, чистачи, пазачи, водопроводчици, градинари, телефонни техници и т.н. и т.н. След като дойдоха промените някои директори се опитваха да се освободят от раздутия щат, но не постигаха почти нищо – повечето от работещите на панаира бяха назначени с протекцията на този или онзи. Или просто бяха роднини. Панаирът даваше добри заплати и затова всички се стремяха към него. Не малка част от служителите добавяха към заплатите си и добри рушвети – за да се прекара телефон до офиса, да се намери бойлерче „Юнга”, домакинката да осигури по-добро обзавеждане и т.н. и т.н. Имаше работници, които се радваха на една вносна „думана” и на глътка уиски. Даже само контактуването със западняците си беше повод за хвалби и самочувствие. Освен щатните служители преди поредния панаир се наемаха допълнително още стотици работници, които изграждаха, нареждаха, рисуваха, аранжираха. И до ден днешен има опашка за тези дейности, защото системата е „ден година храни”. Ако имаше опасност щандът да не бъде готов за откриването, се плащаше извънредно – често и на ръка. Тарифите, по които се работеше, бяха панаирни – много по-високи от тези в нормалния живот. Един художник-изпълнител се беше вредил да нарисува на всички панаирни тоалетни известния мъжки и дамски силует. Беше си направил два шаблона и с едно валяче рисуваше фигурките за секунди. „Вдигам валячето нагоре – левче, свалям го надолу – още едно левче” – така обясняваше той цената на висококвалифицирания си труд. Когато панаирът вървеше, кяреше и целият град. Хотелите вдигаха безбожно цените и въпреки това бяха препълнени. Препълнени бяха и всички общежития, даже хотелите в съседните градове. Една година започнаха да настаняват даже чужденци в частни квартири. Едни съседи решиха да влязат в този бизнес и приеха в дома си италианец. Цялата махала заговори за невижданото чудо – жив италианец живее у семейство Бочеви. А Бочеви бяха замаяни от отговорността, която поемат – да представят на един капиталист българския начин на живот. Всяка вечер посрещаха италианеца с отрупана маса, приканваха го неспирно да си взема от яденето и вдигаха тост след тост, докато не го напият. На третата вечер човекът не издържа на българското гостоприемство и избяга. Не знам къде, може би отиде да спи на гарата. Ресторантите също бяха резервирани докрай – панаирните изложители обичаха да поливат всяка сделка и всеки медал. Сервитьорите лъжеха без срам, но на кой ли му пукаше – гостите обикновено плащаха с фактура. Таксиджиите бяха в стихията си – от едно време та до ден днешен. Измисляха си тарифи и маршрути също по системата ден година храни. Пълна с народ беше даже Главната улица. Обикновените панаирджии, отседнали у роднини – не беше рядкост пловдивчани да приютяват по десетина гости вечер, излизаха да се поразходят. Една вечер чаркът или алаят, както му викат в Пловдив, беше толкова многолюден, че влезеш ли веднъж вътре, вече не можеше да смениш посоката – тълпата те водеше насила към Джумаята и чак там можеше да се направи обратен завой. Последните 24 часа преди откриването на Панаира целият град беше в треска – засаждаха се последните чимове с трева, градът се поливаше обилно с маркучи, сваляха се скелетата от новите и ремонтираните обекти. Директорът на панаира Аспарухов минаваше на обиколка по палатите, за да провери готовността им за утрешния ден. Една година японците били позакъсали с подрежданите на тяхната палата и дали зор на българските работници. -         Караха ни да бачкаме като луди – спомня си един художник-изпълнител, -а не черпят. Нито думани дават, нито кинти. И тогава нашето момче започнало да мисли как да си го върне. Малко преди да мине комисията, начело с Аспарухов, японците попитали как е на български „Добре дошъл”? „В д-д-ивия /в гъза/” – отговорил обидения работник, който малко заеквал. Дошъл дългоочаквания момент. Задала се комисията начело с Аспарухов. -         Здравейте, как е, готови ли сте? – попитал директорът.  А японците направили едни дълбок поклон и в хор приветствали високия гост: - В д-дивия, Аспарухов сан. Аспарухов огледал стоящите настрани работници и веднага открил автора на шегата. Японците били възпроизвели не само думите, но и неповторимата артикулация на пловдивския чешит.          

Започнах да посещавам панаира относително късно - чак към 1990. Но някои от описаните неща бяха валидни даже и тогава - помня невероятно претъпканите влакове от и за София в дните му, заведенията, в които не можеше да намериш не просто маса, ами и столче и наточените тарифи на хотелите, които въпреки това бяха препълнени. Изхитрихме се да спим в Пампорово - хем да подишаме от свежия родопски въздух, хем заедно с разходите по пътуването (първия път дори взехме автобуса, че още нямахме кола) пак ни излизаше доста по-евтино и от най-мрачната дупка в Пловдив, в която евентуално можеше да се намери свободно място.

А историята с италианеца на квартира каза практически всичко за нашето гостоприемство - ние наистина не го умеем това нещо, колкото и да ни се иска: и днес продължаваме да приемаме госта турист като гост на семейството. И качеството на обслужването зависи от умението му да ни предразположи и глади по косъма. Отврат.

Тази трагикомедия с лъскането на Пловдив и особено на панаира до последната минута преди откриването продължи до след 2000 г. Пускаха специални автобуси от гарата до панаира. Имаше апел към пловдивчани по възможност да не си карат автомобилите през панаирната седмица. До последно правеха ремонт на някоя от улиците около панаира. Всяко ъгълче по улица или тротоар около панаира беше превърнато в паркинг, платен, разбира се! Беше кошмар.

Когато имахме чуждестранни фирмени гости, правехме резервации в известните ресторанти поне седмица предварително, в хотелите 2-3 месеца по-рано. Вече не е така, дори не се усеща, че е панаирно време. Не защото булевардите са станали по-големи.

Над 10 години фирмата ни участвува с щанд, отказахме се вече. Ползата е много малка, а цените стават все по-високи. Отдавна големите фирми се отказаха, вместо това провеждат семинари за специалисти в бранша.

Жалко, че един от символите на Пловдив си отива! Доколкото знам, е вторият по големина в Европа след Хановерския панаир.

Почвам отзад напред...

Разбира се, че е жалко, че Пловдивският панаир вече няма това влияние, което имаше преди години. Но такава е съдбата на всички широкопрофилни изложения, особено пък такива, които се намират на малки и (вече) безперспективни пазари като българския.

Що се отнася до това колко е втория в Европа, ще ми позволите да се изхиля... Само от немските панаири мога да гарантирам, че значително по-големи и по размер, не говорим за значимост, са панаирите във Франкфурт, Дюселдорф, Кьолн и Хановер, като не съм много сигурен, че този в Хановер е по-голям от предишните, които изброих. И както казах, говорим САМО за Германия и само за панаирите, които съм посещавал. Сериозни комплекси имат и в Лондон, Бирмингам, Париж, Милано, Амстердам и на още доста места.

Впрочем, няма нищо лошо в това градът да се съобразява с панаира - навсякъде го правят и много добре знаят защо - защото изложенията хранят цялата икономика на градовете. Масово в Германия на изложителите и посетителите се подаряват карти за пътуване с обществения транспорт в дните на изложението, магазините обявяват отстъпки, заведенията пращят по шевовете, а хотелите потриват доволно ръце. Намазват дори и околните градчета, където човек може да си вземе хотел доста по-изгодно и (обикновено) да пътува безплатно до града, в който е изложението.

нищо чудно в увеличевието на цените.
В Мюнхен когато има Bauma, хотели които дотогава са стрували около 100 Euro, отиват на около 300. И транспорта наистина е безплатен, но при условие да си купиш билет за вход на панаира, който е около 20 Euro.
Така ,че тези работи не са измислени от Пловдив.

Разбира се, разбира се... Хотелиерите навсякъде по света си имат тарифи за панаир. Но в белите държави има и много алтернативи, и то за посетители без кола, каквито там има в изобилие. Не защото нямат коли, нали се сещаш... просто градовете правят всичко възможно да избегнат задръстванията. Та много пъти, дори и като изложител, аз съм си наемал хотел в някое градче, от което до панаира се стига за 30-40 минути, и където панаирни тарифи практически няма, или даже и да има, пак цените остават много по-човешки, отколкото в епицентъра на панаира.

И естествено - скъпо е. Скъпо е, защото потенциалната печалба е голяма. Там. Щеше да е оправдано и тук, ако и тукашното участие отваряше врати към голям местен или регионален пазар. И това беше вярно, но в началото на 90-те. Сега вече не е. Пазарът в момента е безперспективен, регионалното ни влияние е близко до нулата и вече се стабилизира на това ниво... а участието в Пловдив в последните години струваше съвсем малко по-малко, отколкото във Франкфурт.

Нерде Ямбол, нерде Стамбул, както гласеше онази поговорка...

Панаирите във Франкфурт, Кьолн, Дортмунд, Зинсхайм и някои други по-малки имат по 2-4 палати, обикновено свързани помежду си. Не много по-голям е и този в Мюнхен. Така е и в Белград, и в Букурещ. С Хановерския панаир по големина и брой на халета може да се мери Лайпцигският. Но той е по-малък от Пловдивския панаир. Дотук с размера.

Що касае безплатните входни карти, някъде на изложителите се предоставят безплатни входни карти, а сега, в ерата на интернет, вече може всеки посетител, поканен от изложител да се регистрира на страницата на панаира и да си получи входната карта. Това го въведе и ръководството на Пловдивския панаир миналата есен.

"И естествено - скъпо е. Скъпо е, защото потенциалната печалба е голяма. Там."
За сведение на онези, които пишат в работно време, потенциалната печалба изобщо не е толкова голяма. Замисляли ли сте се за разходите? Не само изложбата струва скъпо, така е навсякъде по света. А пътните разходи, а командировките, а транспорта на мострите, ако има такива и т.н.

На големите познавачи на регионалните пазари препоръчвам една high-tech изложба, която се провежда всяка година от 07 януари в Лас Вегас. През последните години я открива Бил Гейтс. Нарича се International CES. Заслужава си да се види, а продуктите излизат на световния пазар едва след шест месеца. Иначе International CES няма претенцията да влияе на регионалния/глобалния пазар. Само предоставя възможност за показване на нови технологии и за контакти. Пък кой какво ще направи от това, зависи от него.

Франкфурт има 12 палати, пред които пловдивските са като палатки. Няколко от тях са триетажни. Ако им сравним площта, сигурно е поне 2.5 пъти по-голям. Да не говорим за административната му сграда, която е на 40 етажа... В Кьолн, ако не ме лъже паметта, бяха 14. Площта също е несравнима. Дюселдорфският панаир също е чудовище (поне 17 палати си спомням, но там нямаше многоетажни и не е толкова модерно, колкото в първите два). Хановер... там не съм бил на изложение, та не знам, но като знам, че провеждат CEBit, сигурно е адекватно голям.

Вече нещо спорим заради самия спор... Ако във Франкфурт плащам 160 евро на квадрат, а в Пловдив - 130, къде ще ходя?! Там, където ще получа достъп до пазар от под 8 милиона бедни българи или там, където има местен пазар от близо 80 милиона богати германци, плюс съседни пазари от поне още толкова, които също посещават всички немски изложения? Там, където всичко е добре организирано, разходите са прогнозируеми, а посетителите - сериозни, или там, където правилата не се спазват и всеки гледа да те излъже на дребно, тоалетните миришат, а в барчето, където пише, че не се пуши, не се диша и можеш да ядеш мазен сандвич с голяма бира и за десерт - вафла Морени или кроасан... Да не продължавам...

Е, затова чуждестранните изложители са толкова малко вече - защото времето, в което имаха надежди за нашите свежи нови пазари, вече отмина.

Е, да, темата пак беше изместена. "..местен пазар от близо 80 милиона богати германци", които чакат да се появи един българин и да ги залее с неговата неотразима, неповторима, много евтина, единствена по рода си стока / услуга със сто години гаранция, maybe?

Това със 17-то, 14-то и пр. палати и 40-етажната административна сграда дали не включва The Financial Citi of Frankfurt? Което се вижда от магистралата А5 на път към голямото летище Франкфурт?

17-те, 14-те (и 12-те) палати са в три различни града. 40-етажната административна сграда си е във Франкфурт. Ето и карта специално за Франкфурт - 11 палати + галерия. Даже съм се объркал - погледнете колко етажа имат тези 11 палати: има няколко 4-етажни и само 2-3 не са на поне 3 етажа! http://www.ambiente.messefrankfurt.com/content/ambiente/frankfurt/en/besucher/messegelaende/messegelaende_temp/_jcr_content/mainParsys/textimage/image.png

Никой не чака никакъв българин. Не се и натискат. Чакали сме 3 години за щанд, когато бизнесът в Европа беше на върха. И даже не знам за какво ни беше ;-) Говорех за един нормален западноевропейски изложител, който се чуди дали да вземе щанд във Франкфурт или в Пловдив. Всъщност точно него биха искали да имат като клиент в Пловдив, нали?

Много си е прав Thomas. Панаирът ни не е кой знае какво. Едва ли вече някой си прави илюзии за големи печалби от БГ пазара... че и кредитите секнаха, няма ни за комп, ни за плазмичка, ни за нова дограма. Ще си пием ракията със салатата и това е.

бе, хора, оти си ги мерите публично... панаирните познания?!
тук не става въпрос, кой е най-най-по-баш-...хипер-мега-гига-хептен панаир по площ, по брой палати, етажи, тоалетни и пр.? милият ни Пловдивски панаир не може (вече) да се мери с Hannover Messe, а най-много с някоя свинеферма от Landkreis Vechta, или..?
=)

Нищо не си мерим... Просто анонимен 2/4/6/8 каза, че от Пловдивския панаир в Европа по-голям бил само този в Хановер. Което просто не е вярно и е една легенда точно в стила на "от Витоша по-високо нема и от Искаро по-длибоко нема", само че в пловдивски вариант. Или като легендата, дето сме били вторите най-интелигентни в света след израелците...

Анонимен 4, извинявайте, че Ви поставиха под моя знаменател 2,6,8! :-) Явно на нЕкои у софето (столичани, близо 1/3 от българското народонаселение), Пловдив и местния шовинизъм на онези от нас, останали си "у провинциАта" не им харесва. Като в стария виц "..га ви е житото као дренки, оти не си седите у вас си? А що че ручаме?" IQ-тест: кой е визиран?

posledno sam bil na panair v leipzig. I tam beshe mnogo postno i dosta tapo. dve palati, svarzani s koridor. naokolo e pustosh. samo edin tramvaj hodi dotam. gradat e po-zapadnal i ot plovdiv. celi ulici sa s polusruteni sgradi, chiito prozorci sa sas zakovan shperplat, za da ne vlizat bezdomnici i vandali v tiah. na centara ima razrushen hotel, koito e bil renoviran v nachaloto na 90-te i posle izostaven poradi lipsa na klienti. glavnata e v stil malko plovdiv, malko shumen, t.e. panelki i izbusheni sgradi. a tova e edin ot prosperirashtite GDR gradove. Kakvo da ochakvame nie?! Az tam edva izdarjah 2 dni. No razbrah sled kratka obikolka na GDR, che mojelo da bade i dosta po-zle, napr. Magdeburg ili Chemnitz. Tam si e verno Shumen ili Targovishte. Samo deto e dosta po-sterilno. V Hannover sam hodil na expo-to i na specializiran panair na konsultantskite firmi. tam e ogromna teritoria, no na specializiranata izlojba beshe otvorena 1/2 palata. Za takiva izlojbi niama publika. Gradat e siv i rabotnicheski. Frankfurt e po-prilichen panair, no i tam ti obiasniavat, che e samo za presitj, a ne za pravene na sdelki. Panairat ni, za da prosperira triabva da predlaga sabitia celogodishno, tam moje da ima koncerti i sportni sastezania. Sega e mnogo tap. Oshte poveche, che i ikonomikata e v kjusheto. No ne vijdam tam da ima idei ili dobar management, osobeno s drugaria Gergov.