КОЙ Е КИРИЛ АСПАРУХОВ?  Кирил Аспарухов е директор на Пловдивския панаир през 70-те и 80-те години. Работил е като заместник председател на Градския народен съвет на Пловдив, след това в Окръжния народен съвет, откъдето е освободен по времето, когато Дража Вълчева е първи секретар на Окръжния комитет на БКП. Става заместник-директор на Панаира по времето, когато Васил Кирев е генерален директор. Тогава Панаирът има само един заместник директор, по-късно – когато Аспарухов наследява Кирев, като заместник „по режима” идва от МВР Тома Захариев. С „пропагандата” се занимава Иван Генов – всички наши и чужди материали минават през него. „Пропагандата тогава беше на първо място” – признава Аспарухов. Шеф на протокола е Иван Маринчешки. Отначало нищо не разбира, но Аспарухов му намира книжка с правилата на протокола и му я дава – „да я научи наизуст” Кирил Аспарухов даде едно от последните си интервюта преди 5 години в предаването на колегата Любомил Лазаров „Густо, майна, Филибето”. Настоящите редове са преразказ на някои моменти от това предаване.   НА ПЪРВО МЯСТО ПО ИНВЕСТИЦИИ На Кирил Аспарухов дължим емблематичната палата на ГФР. В един момент на колебание у немците, свързано с по-нататъшното им участие, Аспарухов им предлага сами да си построят палата. Което те и правят със завидна бързина. Австрийската палата, Италианската и тази на ГДР също са инвестирани от съответните страни. Палатата на СССР обаче си е чисто наша.   ИЗБЕРЕТЕ СИ МЕРЦЕДЕС „Мерцедес” е една от фирмите, които винаги участват на панаира – и то със запазено място. Когато се строи новата палата, Аспарухов им предлага да се преместят пред нея. Те обаче отказват. „Хората ни знаят къде сме и не искаме да се местим” – е техният отговор. При едно посещение на щанда на фирмата, официалният представител на ГФР казва на Аспарухов: „Изберете си един Мерцедес.За Вас лично.” Генералният директор само за секунди си помисля какво би станало, ако приеме. Как ще обяснява срещу какво е получил подаръка? И категорично отказва.  „Имам си Москвич!” е неговият горд отговор.   ТОДОР ЖИВКОВ НА ПАНАИРА Тогавашният пръв партиен и държавен ръководител не пропуска панаир. Сценарият за откриването и разглеждането и минавал лично през Аспарухов. „Искам да съм съветската палата точно в 12” – такова е било личното указание на Живков и то трябвало стриктно да се спазва. За всяка палата е било точно определено колко минути е можело да се отделят. Тодор Живков обичал по-подробно да разглежда палатата на електрониката. И не само той – там винаги било пълно с хора. „При едно от посещенията неочаквано до Живков се появи някаква жена, незнайно как минала през охраната,  и започна да върви до него” – разказва Аспарухов. От УБО го питат коя е тя, той пък пита тях. „Приближих се до нея и я попитах какво прави тук. А тя ми отговори, че искала да помоли Живков да й даде квартира.” Деликатно я отстраняват. Живков си тръгва веднага след Съветската палата. Останалите продължават обиколката. После идва коктейлът. „Страшен беше натискът за покани” –спомня си Аспарухов. Лично той до късно през нощта е съставял списъка на избраните. На един от коктейлите тогавашният министър-председател Гриша Филипов забранява да се дава уиски. Неизвестно защо. Двамата с Аспарухов обикалят гостите с чаша вино в ръка, някои обаче се решават да протестират –искат уиски, а не вино. Министър-председателят се смилява и вносната напитка се появява на масите. В 17 часа пък започва най-важното за посетителите – откриват се павилиончетата за продажби на панаирни стоки. Няма го Живков, няма ги официалните лица, така че хората спокойно могат да се блъскат за нещо „по-така”…   ХАЛАЛ ДА ВИ Е ГОРСКИЯТ! Годината е 1990-та. Настъпили са промените, но на Аспарухов му се иска да издържи още две години – до 1992-а, когато ще се празнува стогодишната от Първото пловдивско изложение. По това време му се набива в очи един мързелив служител с прякор „Горския”. Още в 11 часа той пръв се нарежда за обед в стола, след това се разкарва нагоре-надолу. Аспарухов го предупреждава няколко пъти, но на Горския не му пука. И тогава директорът решава да го уволни. Сяда и пише лично първата си за толкова години заповед за уволнение. Още не я е довършил, когато в кабинета му с трясък влизат трима души и заявяват, че са от „Подкрепа”. „Как ще уволнявате този човек? Че той е от нашите!” Аспарухов за секунди преценява какво го чака от тук нататък, късо демонстративно заповедта и казва: -         Халал да ви е Горският! Малко по-късно си взема шапката и си тръгва. …До последните си дни помнеше палатите – като номера, като изложбена площ, като основни изложители. Когато директор става Александър Дяков, двамата често се срещат, пият кафе и разговарят. Старият съветва по-младия. Изборът на следващия директор Йордан Радев става донякъде и с добрите думи, които Аспарухов казва за него, където трябва. Веднъж хапват в някаква гостилничка и това е всичко. Повече никой не го търси. За добро или за лошо Кирил Аспарухов може да гледа на днешния вече частен панаир само от небето…

Стана ми приятно, че прочетах имена на хора, отдали сили и енергия за просперитета на изложенията в панаира....По същото време се изгради и италианската палата, като обекта се ръководеше от баща ми, то като служител на "Техноекспортстрой"...., след което остана на работа в администрацията на панаира. Беше строителен инженер, завършил в Белгия и с доста заслуги за града ни. Позволете да спомена тунела, бившия партиен дом....кино Комсомол. Казваше се Борислав Славов, все още има строители от гилдията които го помнят...
Дори емблемата на панаира е създадена в онези години....от колектив, в който участваха добри архитекти и строители...
Радвам се, че бях очевидка на ентусиазма и еуфорията, които царяха при подготовката на тогавашните пролетни и есени панаира.