Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.09.2010 18:18 - ПИЯНСТВОТО ОТ 1991 ГОДИНА
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 9835 Коментари: 12 Гласове:
7

Последна промяна: 11.09.2010 18:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                            Някой път започвам да си мисля, че сме един безнадеждно сбъркан народ. Но се сещам за пролетния панаир през 1991 и отново в мен се връща някаква частичка патриотизъм. Тогава българинът беше обхванат от едно трескаво въодушевление, което дядо Вазов беше нарекъл “пиянството на един народ”. Зрели мъже, напуснали бюрата си на държавни чиновници, и жени, зарязали манджата в кухнята, търчаха от палата в палата и очите им блестяха, като на току-що уволнили се войници. Само дето не крещяха “Уво!” А всъщност те изживяваха по същия начин радостта от свободата, само че свобода икономическа, и се надяваха, че животът започва от днес. Селяни оглеждаха селскостопанската техника и започваха сериозен пазарлък. Граждани се въртяха около кафемашините и кафемелачките, правейки си сметка как от гаража да направят кафене. Най-голямата лудница беше около разните опаковъчни машини – турски и италиански. Сметката беше проста – купуваш захар на чували и я разфасоваш. Имаше и големи автоматични машини, имаше и ръчни лепачки от много популярната по това време пловдивска фирма “Лей Гърбачков”. Първите частници вече бяха напълнили бившата съветска палата. Както на първото изложение през 1891 година българите са били горди с първата родна машина за правене на обущарски клечки, така сега всички се дивяха пред първите плодове на частното предприемачество – па макар това да е отрова за хлебарки и плъхове. Гледах хората, чиито глави се пръскаха от планове за нови производства и за нов живот, и повярвах, че много скоро България ще стане друга страна. На този панаир нашата фирма беше наела едно павилионче тип “Чайка”, както се казваше в документите. Беше срещу палатата на машиностроенето. Оказа се, че на целия панаир имаше двама-трима частници с павилиончета. И точно върху нас започна да се изсипва божия благодат. Само при нас имаше вносни шоколади и западни цигари. Баровците от целия панаир ни научиха и сутрин първо идваха при нашата “чайка”. Всъщност бяхме дошли с много по-смели планове – да правим сандвичи, палачинки, кафе и какво ли още не. Партньорът Пешо Алексиев беше впрегнал цялото си семейство да помага. Много скоро обаче ентусиазмът ни започна да се изпарява. И навлязохме в дебрите на панаирджийските номера. Още първата сутрин мина проверка и каза, че не можем да продаваме нищо, ако нямаме Юнга за топла вода. А юнгите точно били свършили. Бръкнахме се и дадохме първия подкуп в живота си. След това мина втора проверка и каза, че можем да правим само сандивичи, които отговарят на останалия от социализма рецептурник. Социалистическият сандвич представляваше филия с малко масло и кашкавал или луканка отгоре.Спазването на грамажа беше задължително. Нищо повече нямаше в рецептурника. Българският държавен стандарт беше измислил толкова. Добре, че когато дойде Макдоналдс, библията на социалистическата кулинария вече беше отменена. Днес обаче носталгията ни връща неусетно назад и всеки момент ще се появи идеята да се върне онзи социалистически сандвич, озаглавен вероятно „Стара планина”. И без сандвичи оборотът растеше с всеки изминал час. По три пъти на ден тичах до едно кафене срещу Новотела. Барманът, който работеше там, ни осигуряваше по някой стек вносни цигари, продавахме ги за нула време и тичахме обратно. Големият удар дойде неочаквано. На втория ден дойде някакъв човек и ни покани да видим какво има в отсрещната палата. Експозицията там беше само на първия етаж, а като се качихме на втория...На втория етаж беше нещо като пещерата на Аладин. От стотици кашони се подаваха дънки, маратонки /за тях вече писахме/ , дънкови поли, невероятно шарени фанелки, а върхът на сладоледа бяха дантелени тайландски чорапки. Такива неща до този момент не се бяха появявали в българските магазини. Оказа се, че пловдивската строителна фирма “Инвестпродукт” имала да получава някакви пари от някакъв арабин, но той вместо пари им изпратил тази стока. А хората ни обясниха, че разбират от строителство, а не от търговия с парцалки. Натъпкахме две чанти със стока, изтичахме сто метра и ги наредихме най-отпред. За час всичко беше продадено. И бегом – платихме първата стока и напълнихме този път четири чанти. Чекмеджето се пълнеше и изпразваше...И пак се пълнеше. Нямахме време да смятаме какво печелим, но последния ден, когато платихме всичко, се оказа, че чекмеджето продължава да си е още пълно догоре. Чак тогава преброихме кяра и установихме, че с тези пари можем да си купим цяла хоризонтална хладилна витрина. По-старите панаирджии си спомнят сигурно за палатата в дъното на панаира, на която пишеше “Торго”. Изтичахме дотам, платихме със замах и така станахме май първите частни търговци в града със собствена хладилна витрина. Като я сложихме в магазина и се извъртя половината град да пита колко струва и откъде може да се купи. От същата стока продавахме и след панаира – докато свърши контейнерът. С най-голям успех се ползваха дънковите поли с избродирана розичка отпред. Циганките им викаха “гюллий”, купуваха по десетина и после ги предпродаваха по пазарите на двойна цена. Някъде към края на панаира дойде някакъв шуменец и дълго оглежда бутилката френски коняк “Мартел”, която бяхме изложили между другите работи. Не знам колко конякът беше оригинален, продавахме го на невероятно ниска цена повече от месец и никой не беше се оплакал. Бармани идваха с таксита посред нощ, купуваха от повилиончето ни в подлеза на гарата, за което вече стана дума, и пак с такси се връщаха. Питахме ги къде им е кярът, а те ни обясняваха, че в бара вдигат цената поне 5 пъти. Този коняк и разни други неща вземахме от едно магазинче – също на панаира, което се зареждаше от станалия по-късно скандален бизнесмен Паоло Динучи, тогава собственик на 49% от отбора на “Ботев” – Пловдив. Магазинчето беше на такова скрито място, че почти нямаше клиенти. Шуменецът купи една бутилка от коняка, опита го и поръча ...500 бутилки. Казахме да мине след половин час. Като му видахме гърба, пробягахме до италианското магазинче, което беше на 50 метра, уверихме се, че има 500 бутилки и се върнахме. Дойде шуменецът, отвори едно куфарче с пари, броихме дълго-дълго и прибрахме пачките. След това го закарахме до магазинчето –майка и натоварихме стоката. Изтърсихме на продавачката парите, разплатихме се и за нас остана една цяла дебела пачка. Тогава разбрахме, че пари могат да се печелят и без да се бъхтиш цял ден. Трябва само да намериш подходящ купувач и подходящ продавач. Да застанеш между тях и да си вземеш своето. На това някои му викат прекупвачество и много граждани и журналисти гневно го заклеймяват. Но всъщност прекупвачеството си е тънка работа. Преди 200 години старите пловдивчани така си докарвали по някой грош зимата – тези, които имали малко свободни пари, купували есента по чувал-два и през пролетта го препродавали. С известна печалба все пак. Та в дните на онзи велик панаир от 91-а гледах как хората купуват, продават, кроят планове, вярват в бъдещето. Какво обаче стана – всички знаем. Кой излъга един народ, пълен с нова енергия, кой уби предприемаческия дух и кой трябва да поеме историческата вина – това вече е една голяма тема. Кой беше казал, че панаирът е едно огледало, в което се оглежда истината за България?    Из "ЗАПИСКИ ПО БЪЛГАРСКИЯ ПРЕХОД"
image



Гласувай:
7


Вълнообразно


1. zapetaikata - Препрочитам и се питам/не че някой ме пита, ама да си кажа:)/
11.09.2010 18:36
Макар че животът не търпи вероятности,ако всичко, което описвате, се беше случило не -91-ва година, а към ....71-ва , да речем:), вероятно днес щяхте да сте ......същият човек!, но нямаше да имате време да споделяте в блога:)))

Поздрави Евгений Тодоров.
цитирай
2. анонимен - С "д"...
11.09.2010 19:25
"Лейд Гърбачков", с "д" накрая...
цитирай
3. moniboneva - Поздрави Евгени затова, че си на...
11.09.2010 20:42
Поздрави Евгени затова,че си написал "Записки по българския преход"! Това е твоето виждане и то има своето значение! Но аз мисля, че е рано да се опише цялата мътилка около прехода. Още не се е разнесла напълно за да се види ясно как е протекъл преходът. Къде са били грешките? Кога изтървахме птиченцето ,така да се каже? Защо България сега води както ти казваш: "скапан начин на живот"? Остават въпроси на които е рано да се даде правдоподобен отговор!Истината остана скрита,някъде дълбоко под мътилката от събития и промени които се вихреше тогава.Дано да доживеем да научим и тези истини! Имаме това право на това ,става въпрос за нашия живот. За неосъществените ни мечти. За тези които отидоха на вън да слугинствуват. Някой от тях успяха, други умряха. Всеки го застигна собствената му съдба! И още продължава тази негативна инерция.
цитирай
4. анонимен - Ние бяхме от съвсем първата вълна на ...
12.09.2010 10:36
Ние бяхме от съвсем първата вълна на заминалите за "обетованата земя" Германия и пак от първите, които се върнаха. Тогава три години не бяхме си извали. На границата, ако не ме беше срам, щях да се просна на асфалта на Калотина и да го целуна! В два часа през нощта. Митничарите бяха любезни! На бензиностанцията на Калугерово продавачът ме остави да се обадя на нашите в Пловдив и не ми иска парите, защото имах само марки (DM)
Прибрахме се в Пловдив към 5 сутринта. Пропускам сълзите и сополите...На другия ден не можех да порярвам, че в магазините има луканка свободно. Ние бяхме в коледна ваканция (1992 г.) и щяхме да се връщаме. Срещахме се с близки и приятели и не можехме да се начудим на този блясък в очите. Еуфорията беше голяма, надеждата за промяна, вярата...Бях горда, че съм българка, макар и да не участвах пряко в тези промени. Тогава българите не мрънкаха и не се оплакваха. Както напр. екс-гедераците, дето все не им стигаше това, което получаваха от големия брат и все му надничаха в канчето (ние там плащахме наред с другите данъци и данък "солидарност" за подпомагане на източните провинции).

Ето този блясък в очите, къде отиде той?

Поздрави и хубава неделя!
цитирай
5. proximus - Толкова много енергия, сили, на...
12.09.2010 14:44
Толкова много енергия, сили, надежди и интелект, прахосани. Ако някой от горе, не беше пожелал да продължи да управлява скришом, ако не беше предначертал друга историческа съдба на България... всичко щеше да е различно. И ми се плаче че я е имала онази плиткоумна, егоистична и властолюбива върхушка. Олио да ги попари и да горят...
цитирай
6. анонимен - работещ
13.09.2010 10:25
Вече не знам, какво да мисля. От моите наблюдения, успех имат онези народи, при които, под предприемаческия дух, има някакъв по-здрав фундамент - духовен, т.е. - вяра, на тази основа - морал и стремеж към творчески и съзидателни занимания, във всички области на живота, а и някакъв минимум от солидарност в обществото. При нас, след опустошението на комунизма, май този фундамент под предприемачеството (т.е. стремежа към печалба и успех) го няма и до ден днешен не се създава. И остава стремежът към бързо забогатяване, което, естествено, се удава на малцина, а останалите - разочаровани, особено от това, че (КОЕТО ВЕЧЕ ХИЧ НЕ Е ЕСТЕСТВЕНО), че успяват все изчадията на най-силните комунисти, се самоизяждат.
цитирай
7. анонимен - Поздрави!
13.09.2010 10:39
Така беше, имаше ОГРОМНА НАДЕЖДА. Сега има отчаяние. И за криминалния преход обвинявам всички управляващи. Е*аха ни м*мата, без извинение.
цитирай
8. vmir - Помня го този панаир, така беше.
13.09.2010 15:39
Беше и време на предбанковите пирамиди, които щипеха в най-лошия случай с по заплата - две, а емисарите им преследваха хората с уберения за печалба от панаира до самото качване на влака.

И друго - месеци преди това,с много любезност ме бяха придумали да се включа в някаква пирамида и аз им дадох парите, но печалба така и не получих, и на този същия панаир, видях щанд на същата фирма, която беше организирала финансовата пирамида. Гледам - произвеждат осветителни тела майничките, които ми бяха измъкнали паричките, ама вместо да се ядосам и да им дам да се разберат, то като ме заля една приятна топлина, като ме обхвана една радост и гордост, че с глупостта си съм допринесъл за възраждането на частната инициатива, едва се въздържах да не им благодаря, че са ме преметнали и са измислили начин да съберат капитала за стартиране на бизнеса си...
цитирай
9. анонимен - Кой уби ..... и т.н.
14.09.2010 10:10
Отговорът е един - П Р И С П О С О Б Е Н Ц И Т Е !

ТЕЗИ, КОИТО ПРИРОДАТА ГИ Е НАДАРИЛА С " ДАРБАТА " ДА БЪДАТ МЕТРЕСИ НА ВСЯКО ВРЕМЕ И ВЛАСТ !
цитирай
10. анонимен - Браво на автора на това мнение:
15.09.2010 17:01
анонимен написа:
Вече не знам, какво да мисля. От моите наблюдения, успех имат онези народи, при които, под предприемаческия дух, има някакъв по-здрав фундамент - духовен, т.е. - вяра, на тази основа - морал и стремеж към творчески и съзидателни занимания, във всички области на живота, а и някакъв минимум от солидарност в обществото. При нас, след опустошението на комунизма, май този фундамент под предприемачеството (т.е. стремежа към печалба и успех) го няма и до ден днешен не се създава. И остава стремежът към бързо забогатяване, което, естествено, се удава на малцина, а останалите - разочаровани, особено от това, че (КОЕТО ВЕЧЕ ХИЧ НЕ Е ЕСТЕСТВЕНО), че успяват все изчадията на най-силните комунисти, се самоизяждат.


Калпав народ след комунистическо торнадо...
цитирай
11. vmir - 10. анонимен,
20.09.2010 10:43
анонимен написа:
анонимен написа:
Вече не знам, какво да мисля. От моите наблюдения, успех имат онези народи, при които, под предприемаческия дух, има някакъв по-здрав фундамент - духовен, т.е. - вяра, на тази основа - морал и стремеж към творчески и съзидателни занимания, във всички области на живота, а и някакъв минимум от солидарност в обществото. При нас, след опустошението на комунизма, май този фундамент под предприемачеството (т.е. стремежа към печалба и успех) го няма и до ден днешен не се създава. И остава стремежът към бързо забогатяване, което, естествено, се удава на малцина, а останалите - разочаровани, особено от това, че (КОЕТО ВЕЧЕ ХИЧ НЕ Е ЕСТЕСТВЕНО), че успяват все изчадията на най-силните комунисти, се самоизяждат.


Калпав народ след комунистическо торнадо...


Просто правим капитализъм с комунистическите представи за него. Антикомунизма не е сигурна гаранция за обратното, а другарчетата точно това и чакат, за да се изпъчат победоносно, само дето не викат да не правим каквото те правят, въпрос на надвикване.
цитирай
12. mitternacht - ....
21.11.2010 20:13
Нямам щастието или нещастието да имам спомени от това време, но ми звучи трагично!
По повечето от разказите на автора съдя, че народа е бил... сякаш някакви индианци, аборигени или дори неандерталци са били пуснати в центъра на Амстердам (Виена, Прага...) в настоящето. Уви. Били сме народ замразен за цели 50 години (половин век!) и още не можем да се отърсим от факта.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9455283
Постинги: 999
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031