Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.10.2010 10:14 - СПОМЕНИ ЗА АМБАЛАЖА
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 7085 Коментари: 5 Гласове:
8

Последна промяна: 31.10.2010 10:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                 Снощи отидохме с внук ми до кварталния хипермаркет и на излизане мярнах табела „Оставяйте празния амбалаж тук”. Загледах се и видях изложени десетина мостри на бутилки, които се изкупуват. Пред щанда нямаше нито един човек. А какво голямо връщане на амбалаж имаше едно време! Обикновено в събота сутринта жена ми пълнеше две големи мрежи с празни бутилки и недвусмислено ги оставяше пред вратата. От нашия прозорец се виждаше опашката пред задния вход на супера. Поглеждах и се отказвах с надеждата, че ще настъпят по-добри времена – когато опашката се стопи до под 10 души. Някой път това не се случваше до края на работното време. Следващата събота мрежите ставаха 4. Тогава всичко беше стъклено и екологично. Бутилките и бурканите се използваха стотици пъти и не замърсяваха околната среда. Опазвахме даже капачките – отваряхме ги внимателно, миехме ги и ги пазехме за есента. Тогава със старите капачки затваряхме бурканите с туршия и компот, а с капачките от бира и лимонада - бутилките с доматен сок. Имаше специални затварячки – не знам дали още се продават. Когато гумичката на капачката се разваляше, имаше специални майстори, които я възстановяваха. Отварянето на буркана ставаше много внимателно – да няма изкривяване, а също така да не се нащърби стъклото, което означаваше, че при затваряне може да влезе въздух и да зимнината да бомбира. Когато бурканите ставаха повече от капацитета на домакинята, те се връщаха на пункта. Имаше хора, които се опитваха да изкупуват буркани – нещо като първоначално натрупване на капитал, но тази работа трудно ставаше. Най-голям проблем бяха бутилките от олио. Заплашителни надписи ни предупреждаваха, че те трябва да бъдат добре измити, за да се приемат обратно. Миенето на празните бутилки не беше лесна работа. Трябваше да се купят специални четки. Когато се появи верото, работата стана доста по-лесна. Сега си мисля каква част от живота ми е отишла по опашки за връщане на празен амбалаж. Сигурно имаше богати хора, за които няколко лева от върнатите бутилки и буркани не представляваха нищо, но и те дисциплинирано се нареждаха в събота. Такъв беше редът в държавата. Малко след промените бях на гости във Финландия и там видях странна картинка. До входа на един супер имаше нещо като автомат за кафе. Само че автоматът не пускаше, а вземаше. През дупката в средата се пускаха празните бутилки. Къде падаха и как не се чупеха – не разбрах. Кой оценяваха кое колко струва – пак не разбрах. После от един процеп някой пускаше стотинките. Стоях половин час и се дивях. Обикалях, за да видя фирмата производител – ако някога имам пари, да въведа тази автоматика в България. Скоро обаче се появиха пластмасовите бутилки, стъкларските заводи започнаха да съкращават работници, а на всичкото отгоре България се покри с пластмасов боклук. Изчезнаха и мрежичките за покупки, найлоновите торбички довършиха пейзажа. Но да се върнем към доброто старо време. Амбалажът спасяваше много семейства от фалит ден преди вземането на заплатата. Да не говорим да студентите. Като се оберат празните бутилки и буркани, все се събираха пари за хляб или за купон за мензата. Тогава купонът беше 30 стотинки. С моя съквартирант Драган – лека му пръст, един ден събрахме бурканите от лютеница,които се въргаляха в студентската ни квартира, измихме ги, върнахме ги и така получихме 28 стотинки. Оставаха още 2 до заветната топла храна. Тръгнахме по софийските улици с поглед вперен в земята и току пред мостчето срещу северния край на Военната академия зърнахме заветната жълта монета. Днес знам – Господ ни я беше изпратил. С един купон влязохме в стола на Консерваторията, който беше наблизо. Там никой не следеше кой колко супи взема и колко хляб. Манджата и десерта си ги разделихме, но хапнахме по две супи с много хляб. И така изкарахме до деня на така чакания Пощенски запис. И през цялото време благодаряхме на системата, които приемаше празния амбалаж. Бурканчетата от мляко и лютеница бяха най-евтини – 4 стотинки. Най-скъпите бутилки бяха по 10-12 стотинки. Бутилките от българско вино обикновено се приемаха, с бутилките от вносните напитки обаче имаше проблем. Не че някой искаше да върне в пункта бутилка от уиски, примерно – тези бутилки, макар и празни, оставаха по къщите и красяха рафтовете на салонните бюфети. Във великата съветска страна беше същото, но в по-големи мащаби, разбира се. Оттам дойде вицът: „Вземам 200 рубли заплата и по 50 рубли на месец си докарвам от върнати бутилки от водка и пак не мога да вържа двата края – жалвал се един руснак” Имаше още проблеми около връщането на амбалажа. По принцип бакалите на по-малките магазини правеха всичко възможно да не изкупуват амбалаж. Създаваха си някакви правила – в кой ден може и в кой не може, от колко до колко часа и т.н. Хората връщаха вкъщи пълните чанти и псуваха властта. По едно време бакалите измислиха гениалното правило „АМБАЛАЖ СЕ ПРИЕМА САМО ПЪЛНО ЗА ПРАЗНО”. Ако щеш. Цялата работа беше, че стотинките, които излизаха от касата, за да се плати стъкларията, всъщност намаляваха оборота.
Настъпваше декапитализация на обекта - както бихме казали днес.
Държавата мислеше за всичко, но не можеше да се пребори с този елемент на пазарната икономика. Празните бутилки и буркани ерозираха цялата система, тя все повече се пропукваше и в крайна сметка рухна. Така че – чак сега осъзнавам, че връщайки празния амбалаж, аз съм забивал по един пирон в ковчега на социализма.


Тагове:   спомени,


Гласувай:
8



1. proximus - Баба ми и дядо ми след пенсия (тогава ...
31.10.2010 12:57
Баба ми и дядо ми след пенсия (тогава са ги пенсионирали на 52-53 години) знам че са работили още 4-5 години на "амбалажа" близо до нашата къща. Сега на негово място има магазин продаващ нещо като "дрехи на килограм".
Това лято и аз като бях в германия ми направи впечатление друго. Купуваш си бутилка мин. вода за да речем 2 евро (!). И ако върнеш празната пластмасова бутилката на една голяма машина, да речем получаваш 1 евро обратно. Транспорта на намачкатаната пластмаса, за разлика от стъклото, излиза многократно по евтино. А и се пести много от евентуалния им обям в една компа за боклук. Мисля си че лесно може да се въведе нещо подобно и тук. Както и един корав акциз върху найлоновите пликчета, които да те пренудят да си ги пазиш за многократна употреба.
цитирай
2. анонимен - Стъклен амбалаж и още нещо...
31.10.2010 17:29
До към средата на 50-те на миналия век сладката и конфитюрите се продаваха в плод-зеленчуците в картонени кофички - много подобни на сегашните пластмасови за кисело мляко. Под картонения капак съдържанието беше покрито с още един лист хартия (обикновено прозрачен целофан), който по-скоро имаше задача по-лесно да се отдели плесента която обикновено покриваше сладкото. Тази плесен не ни впечатлявяше особено и май рекламации по такъв повод не са правени.
цитирай
3. анонимен - Автомат Р·Р° приемане РЅР° амбалаж
31.10.2010 19:30
Ами такъв автомат като "финландския" има в Билла-та до нас поне от пет години (а най-вероятно от както си я има - май девет години). За последните години все пак доста сме мръднали напред, не трябва всичко да ни учудва.
цитирай
4. анонимен - Амбалажът като филтър срещу дефицита
31.10.2010 21:47
Август 1986 година. Дефицит на бира В Пловдив! Абсурдите на социаллзма! Бира може да се купи в магазините само срещу върнати празни бутилки! Родителите ми правят среден ремот в къщата ни. Аз вече съм далеч от Пловдив, но съм осигурил изключително свестни майстори за тази цел. Баща ми наминава информативно преди обед в близкия магазин за безалкохолни напитки на бул. "Руски"(под "попския блок"). Оказва се, че са докарали бира, но отказват да му продадат, защото не носи в момента празни бутилки. Прибира се в къщи. Майка ми му казва: "Спокойно! За обед в хладилника имаме достатъчно бира. Можеш да купиш след обед". Баща ми се съгласява и казва, че ще си полегне за малко, което е малко странно за неговите навици. Отишли да го поканят за обеда към 13 часа, но той никога повече не се събуди .
Далеч съ м от мисълта, че биреният дефицит го е изпратил на оня свят, но датата 15август 1986 г., остана паметна за рода ми.
цитирай
5. bovari - Като се замисля ...
05.11.2010 20:30
Така че – чак сега осъзнавам, че връщайки празния амбалаж, аз съм забивал по един пирон в ковчега на социализма.

и аз от съвсем мъничка съм започнала със забиването на пирони в ковчега, ама явно не малко са били и тези, които са вадили пироните:))) много дълго продължава процесът.

Поздрави!
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9458109
Постинги: 1000
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031