Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.12.2010 22:16 - Отиде си последният български интелектуалец
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 2832 Коментари: 2 Гласове:
3



В пловдивска болница издъхна Атанас Славов. Не можем с една дума да определим мястото му в живота - писател, етнограф, фантаст, изследовател, сценарист, преводач...

Определяха го като енциклопедична личност, духът му беше възрожденски, езикът му - неподражаем.

В средата на 70-те години избяга в Америка. В социалистическа България той имаше всичко, освен свободата. Не можа да приеме поведението на уж бунтарите от своето поколение, които постепенно се поставят в услуга на властта. Лицемерието го убиваше.

В Америка оцеля след два опита за убийство. Преди това бе осъден от български съд като предател. Пишеше книги, които бяха високо оценени и от големи американски писатели. Работеше в "Гласът на Америка", четеше книгите си в ефир. Думите му едва пробиваха заглушителите.

В началото на 90-те години се върна в България, окрилен, че свободата е дошла. Скоро остана разочарован от новите демократи. Не им спестяваше истината и им я казваше в очите.
На един действащ президент, за чиято кампания бе работил с надежда, каза директно: "Утре, когато хората ще започнат да те гонят с камъни, в мазето ми няма да има място за теб".
Може би очакваше повече внимание и уважение към страданията, които бе понесъл, за да отстои принципите си.
В крайна сметка хората без принципи отново го изместиха.

Прие несгодите на прехода философски. Казваше, че демокрацията не е ангел, който носи тава с мекици. Трябва да се засее, да се ожъне, да се смеле и тогава да се опекат мекиците.  

Оттегли се в родния си Сливен. Няколко години посвети на изследване живота и делото на Дънов. Една от последните си  книги отпечата само в 100 екземпляра и я раздаде на приятелите си от цял свят. Може би искаше да каже, че толкова са хората, които могат да го разберат.

Канеше се отново да избяга в Америка - при децата и внуците си, но в крайна сметка предпочете да умре в България.

Последните години не бях го виждал. Сигурно е умирал бавно и мъчително - става дума за духовното умиране.
Той, интелектуалецът, космополитът, гражданинът на света, събрал в главата си огромна част от световното познание, трябваше да живее между убоги байганювци.

Като истински интелектуалец, един от няколкото, които България е имала, цял живот беше дисидент, макар да не обичаше тази дума.

Предпочиташе да го приемат като чешит.

Сбогом, бате Насо.

 

 




Гласувай:
3
0



1. proximus - Поради възрастта ми не бях чувал за ...
05.12.2010 13:40
Поради възрастта ми не бях чувал за Атанас Славов, извън вашият блог.
Гугъл изкарва, че единствено в. Стандарт в он-лайн изданието си са известили за смърта му. Лека му пръст. Но пък за сметка на това има едно много интересно негово интервю във в. Блиц.
цитирай
2. анонимен - Трябва да се засее, да се ожъне, да се смеле и тогава да се опекат мекиците.
06.12.2010 23:37
Той е посял.
Другото е ...надежда.

Нека се чете!




цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 6111462
Постинги: 678
Коментари: 6129
Гласове: 7001
Архив
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031