Постинг
04.12.2010 22:16 -
Отиде си последният български интелектуалец
В пловдивска болница издъхна Атанас Славов. Не можем с една дума да определим мястото му в живота - писател, етнограф, фантаст, изследовател, сценарист, преводач...
Определяха го като енциклопедична личност, духът му беше възрожденски, езикът му - неподражаем.
В средата на 70-те години избяга в Америка. В социалистическа България той имаше всичко, освен свободата. Не можа да приеме поведението на уж бунтарите от своето поколение, които постепенно се поставят в услуга на властта. Лицемерието го убиваше.
В Америка оцеля след два опита за убийство. Преди това бе осъден от български съд като предател. Пишеше книги, които бяха високо оценени и от големи американски писатели. Работеше в "Гласът на Америка", четеше книгите си в ефир. Думите му едва пробиваха заглушителите.
В началото на 90-те години се върна в България, окрилен, че свободата е дошла. Скоро остана разочарован от новите демократи. Не им спестяваше истината и им я казваше в очите.
На един действащ президент, за чиято кампания бе работил с надежда, каза директно: "Утре, когато хората ще започнат да те гонят с камъни, в мазето ми няма да има място за теб".
Може би очакваше повече внимание и уважение към страданията, които бе понесъл, за да отстои принципите си.
В крайна сметка хората без принципи отново го изместиха.
Прие несгодите на прехода философски. Казваше, че демокрацията не е ангел, който носи тава с мекици. Трябва да се засее, да се ожъне, да се смеле и тогава да се опекат мекиците.
Оттегли се в родния си Сливен. Няколко години посвети на изследване живота и делото на Дънов. Една от последните си книги отпечата само в 100 екземпляра и я раздаде на приятелите си от цял свят. Може би искаше да каже, че толкова са хората, които могат да го разберат.
Канеше се отново да избяга в Америка - при децата и внуците си, но в крайна сметка предпочете да умре в България.
Последните години не бях го виждал. Сигурно е умирал бавно и мъчително - става дума за духовното умиране.
Той, интелектуалецът, космополитът, гражданинът на света, събрал в главата си огромна част от световното познание, трябваше да живее между убоги байганювци.
Като истински интелектуалец, един от няколкото, които България е имала, цял живот беше дисидент, макар да не обичаше тази дума.
Предпочиташе да го приемат като чешит.
Сбогом, бате Насо.
Определяха го като енциклопедична личност, духът му беше възрожденски, езикът му - неподражаем.
В средата на 70-те години избяга в Америка. В социалистическа България той имаше всичко, освен свободата. Не можа да приеме поведението на уж бунтарите от своето поколение, които постепенно се поставят в услуга на властта. Лицемерието го убиваше.
В Америка оцеля след два опита за убийство. Преди това бе осъден от български съд като предател. Пишеше книги, които бяха високо оценени и от големи американски писатели. Работеше в "Гласът на Америка", четеше книгите си в ефир. Думите му едва пробиваха заглушителите.
В началото на 90-те години се върна в България, окрилен, че свободата е дошла. Скоро остана разочарован от новите демократи. Не им спестяваше истината и им я казваше в очите.
На един действащ президент, за чиято кампания бе работил с надежда, каза директно: "Утре, когато хората ще започнат да те гонят с камъни, в мазето ми няма да има място за теб".
Може би очакваше повече внимание и уважение към страданията, които бе понесъл, за да отстои принципите си.
В крайна сметка хората без принципи отново го изместиха.
Прие несгодите на прехода философски. Казваше, че демокрацията не е ангел, който носи тава с мекици. Трябва да се засее, да се ожъне, да се смеле и тогава да се опекат мекиците.
Оттегли се в родния си Сливен. Няколко години посвети на изследване живота и делото на Дънов. Една от последните си книги отпечата само в 100 екземпляра и я раздаде на приятелите си от цял свят. Може би искаше да каже, че толкова са хората, които могат да го разберат.
Канеше се отново да избяга в Америка - при децата и внуците си, но в крайна сметка предпочете да умре в България.
Последните години не бях го виждал. Сигурно е умирал бавно и мъчително - става дума за духовното умиране.
Той, интелектуалецът, космополитът, гражданинът на света, събрал в главата си огромна част от световното познание, трябваше да живее между убоги байганювци.
Като истински интелектуалец, един от няколкото, които България е имала, цял живот беше дисидент, макар да не обичаше тази дума.
Предпочиташе да го приемат като чешит.
Сбогом, бате Насо.
Поради възрастта ми не бях чувал за Атанас Славов, извън вашият блог.
Гугъл изкарва, че единствено в. Стандарт в он-лайн изданието си са известили за смърта му. Лека му пръст. Но пък за сметка на това има едно много интересно негово интервю във в. Блиц.
цитирайГугъл изкарва, че единствено в. Стандарт в он-лайн изданието си са известили за смърта му. Лека му пръст. Но пък за сметка на това има едно много интересно негово интервю във в. Блиц.
2.
анонимен -
Трябва да се засее, да се ожъне, да се смеле и тогава да се опекат мекиците.
06.12.2010 23:37
06.12.2010 23:37
Той е посял.
Другото е ...надежда.
Нека се чете!
цитирайДругото е ...надежда.
Нека се чете!
Търсене
