Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.12.2010 21:37 - ЗА МАЙМУНИТЕ И ХОРАТА
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 5194 Коментари: 4 Гласове:
5

Последна промяна: 11.12.2010 21:38


                                                Някъде във втори клас – нямахме още 10 години, си направихме банда. Момчетата от всеки клас си имаха банда, нямаше как и ние да не се организираме. Всяка банда има главатар. Не помня как, но изборът падна върху мен. Двама от класа /бандата/ веднага напуснаха и се опитаха в един друг двор зад една барака да учредят контра-банда. Но си останаха двама. А май и не се разбраха кой от двамата да бъде главатар. Та тогава за пръв път усетих онова непознато за едно дете чувство да бъдеш поне малко по-различен от себеподобните. Не помня какви бяха пълномощията ми, но най-малкото можех да определям часа и мястото на следващата среща. Трябваше да измисля и какво ще прави бандата. Нещо като план за действие. Тогава нямаше бандитски филми по телевизията, нямаше даже телевизия, та помислите ни бяха съвсем благородни. Вдъхновени на първо място от прочутата по онова време книга за живота на съветските пионерчета „Тимур и неговата команда” от Аркадий Гайдар. Като последователи на тимуровата команда искахме да помагаме на възрастните хора, като пресичат улицата, но в нашата махала превозните средствата минаваха по две на час, така че такъв проблем с пресичането нямаше. Другата заимствана инициатива беше да помагаме на възрастните да си пренасят кюмюра, но беше още пролет и нямаше какво да пренасяме. Съучениците ме гледаха с надежда, че ще измисля нещо специално, но главата ми не раждаше нищо. Освен да почнем отново с играта на „стражари и апаши”, която беше основна и преди създаването на бандата и преди избора ми за главатар. Лидерството нещо започна да ми тежи. И започнах да си мечтая да бъда като Румен. Румен беше обикновен член на бандата и от него не се очакваха нито идеи, нито подвизи. Така се случваше, че и през следващите години съдбата ме изтласкваше начело на пионерския отряд, на кръжока или нещо подобно, беше радостно да гледаш как другите гласуват за теб, но от тук нататък нищо не оставаше от радостта. А имаше деца, на които желанието за власт им идваше отвътре. Те мечтаеха да бъдат на първо място, да носят знамето, да рапортуват, да се натягат. Имаше един Иван, който в четвърти клас ме извика зад чиновете и със зачервено от напрежение лице ме предупреди, че щял да ме настигне и да ме задмине. Какво ли стана с това амбициозно момченце? Лека полека започнах да научавам, че в живота има йерархия и някои хора са готови на всичко само и само да изпреварят другите. Да се почувстват важни. След време научих от Дейл Карнеги, че от всичко човек най-много иска да бъде важен. Много научих и от един прекрасен научно-популярен филм на Джеки Стоев – „Йерархията при животните”. Този филм трябва да се изучава в училище – за да могат да си обяснят децата от най-ранна възраст как е устроен човешкия живот. Почти по животински. Само дето трябва да изхвърлят от филма един епизод, който разказва за живота при маймуните, защото в сравнение с него нощните програми, забранени за зрители до 18 години, изглеждат като романтични комедии. Ако съберат в една клетка 10 мъжки маймуни, само за няколко дни те създават абсолютно йерархично общество. Лидерът без насилие получава правото да се сношава анално с останалите девет. Петият, примерно, пуска на петте преди него и се възползва от сексуалните услуги на четирите под него. Най-нерадостна била съдбата на десетия, естествено. В студентските години йерархията нещо започна да ми се губи пред очите, но в казармата всичко си дойде на мястото. Началникът – офицерите – старшините – старите войници – младите войници… Всичко беше ясно подредено и работеше безотказно. Само дето нямаше анални взаимотношения – ако не се броят инцидентни слухове. Кой как си е накривил кепето, колко надолу е пуснал колана, какви гайки е навързал на него – всичко това определяше безотказно йерархията сред еднаквите униформи. Постоянно се водеше борба с така наречените извращения на старите над младите, но бързо разбрах, че нищо не може да се промени. Деленето на категории се беше част от йерархията въобще – просто в казармата нещата бяха по-ясни. Най-вълнуващ бе денят, в който младите ставаха стари. Приятелите ми се промениха за броени часове, някои за минути. Момченца, с които довчера се бяха гаврили, тръгваха между новобранците със зверски израз на лицето. Имаше един Минчо – благо, кротко и пухкаво момченце, с което всички си правеха майтап. В деня на „прехода” той се приближи към лавката, пред него имаше двама-трима новобранци, наредили се на опашка за вафли, Минчо за секунда ги разгони с лакти, ритници и псувни, след което гордо застана най-отпред. Не можех да повярвам на очите си. Този Минчо не беше същият Минчо от сутринта – когато старите още не се бяха уволнили. Вечерта по график трябваше да измета пред ротната канцелария. Взех по навик метлата, но след секунди от тъмното излетяха двама набори и почти ми заповядаха да прехвърля работата на новобранците. Срамно било стар войник да мете. Тъй като не ми хареса тона, реших да действам напук. И си пометох като поп. Същото направих и следващите дни. Казармата свърши, продължих да си мета там, където ми се искаше, и колкото повече се правех, че не ме интересува кариерата, толкова повече ми вървеше в живота. И най-добрата заплата все на мен се падаше. След 20 години една сутрин се събудих началник. С право на самостоятелен кабинет с всички екстри. Но преди това дълго време наблюдавах как в онази държава на всеобщото равенство се изграждаше системата на маймуните. Имаше не само директор, но и партиен секретар, профсъюзен председател, комсомолски секретар, активни борци, ударници, лауреати, народни и заслужили, орденоносци, носители на паспорта на трудовата слава, членове на бригади за комунистически труд и т.н и т.н. От равенството в крайна сметка не остана нищо. В Китай по същото време бяха забранили всякакви отличителни знаци даже в армията, за да унищожат йерархията, но може ли човек да се пребори с природата? И тогава се беше родила системата на химикалките. От това колко химикалки се подават от джоба на куртката, веднага ставало ясно колко звезди би трябвало да има на пагона съответния китаец. За икономия даже започнали да продават само капачки за химикалки. Та в първата ми сутрин като началник с кабинет тръгнах за работа, чудейки се как да гледам колегите в очите. Особено тези, които сигурно се бяха надявали да получат  предоставеното ми от съдбата място. Пред вратата беше застанал на пост Жоро Диспечера, който разпределяше служебния превоз така, сякаш плащаше служебния бензин от джоба си. -         Шефе, ще имате ли нужда от кола днес? – човекът тази сутрин ме посрещна така, като че ли господ идваше на работа. След малко домакинката, която искаше за един лист индиго да й се пише молба-искане минимум седмица предварително, сама ми донесе цяла торба с канцеларски принадлежности. Включително комплект флумастери за дъщеря ми. Опитвах се да се правя на демократ, времето вървеше, за кратко слизах надолу в йерархията, но не след дълго отново се изкачвах. Карах я все така кротко, но някои разчетоха демократизма ми като слабост и започнаха да се качват на главата ми. Един ден не издържах и реших да се възползвам от властта. Извиках един от самозабравилите се и започнах тихо да изброявам гафовете му. След това недостатъците в образованието му. Отначало подчиненият премигваше учуден, в един момент като че ли се канеше да опонира, но когато намекнах, че е много спорно дали въобще е професионално годен за сладката работа, която му се беше паднала в живота, усетих как започва да се променя. Колкото повече повишавах глас, колкото повече усещах как властта ми дава криле, толкова повече човекът срещу мен се смаляваше. Съжалих, че толкова време съм търпял. Че не съм се възползвал по-рано от властта. Че трябва да продължа по същия начин и с другите, които ме дразнеха. Някакво сладко опиянение ме завладя – същото като след втората чаша. На другия ден обаче ми беше гадно. Като след препиване. Реших, че не съм роден за началник. Защо обаче съдбата ми даваше даром това, за което другите мечтаят и се борят за него със зъби и нокти? Някой път ми идва да захвърля всичко и да доизживея живота си спокойно – ако ще да съм последен в йерархията. Само че тогава се сещам за маймуните…      


Тагове:   маймуните,


Гласувай:
5



1. анонимен - Забележка по езиков въпрос
14.12.2010 21:36
Откакто гледам вашата телевизия ми прави впечатление една неправилно построена фраза. Преди време се чуваше в изпълнение на Любо Лазаров, а сега се повтаря по същия начин. Това е фразата:
“Какво се случи ОЩЕ ДНЕС в нашия град” … Това е в минало време, а “ОЩЕ ДНЕС” винаги се отнася за БЪДЕЩЕ време.
Може да се каже: “Какво ЩЕ се случи ОЩЕ ДНЕС” или “ОЩЕ ДНЕС ще пуснем новия филм” и т.н.
Може би сте имали предвид “Какво ОЩЕ се случи днес” или “Какво ТОЧНО се случи днес” или “Какво ДРУГО се случи днес” и т.н.
…Но “Какво се случи ОЩЕ ДНЕС” не е на български!
цитирай
2. proximus - Вече мога да се похваля че имам и д...
16.12.2010 09:22
Вече мога да се похваля че имам и двете ви книги :)
Вие пък можете да се похвалите, че през трудовата ви кариера сте минавали между капките и върху вас не са падали парашутисти, хора на някой си, и т.н. връзкари. Или може би пък сте бил прекалено добър в това което правите, за да рискува някой над вас да ви сложи някой на главата ?
цитирай
3. анонимен - Аман от местния парламент
16.12.2010 10:49
Миналата седмица, в едно предаване за "носталгика", казахте: "Защо ли ги пускаме тези предавания от местния парламент". Точно така! Крайно време е да ги махнете! Всички, които съм питал, ми казват, че моментално изключват вашия канал, ако видят такова нещо.Аз също.
цитирай
4. анонимен - Г-н Димитров, защо спряхте да пи...
22.12.2010 20:36
Г-н Димитров, защо спряхте да пишете? Само не казвайте, че вече нямате мерак за това, защото това не е бизнес начинание и няма да се брои. :) Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9455734
Постинги: 999
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031