Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.12.2010 13:21 - ЖИВОТ ПРЕДИ И СЛЕД ХИМИКАЛКИТЕ
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 6046 Коментари: 6 Гласове:
8



       Някъде към 1958 година на гости ни дойде един полски професор. За пръв път чужденец прекрачваше прага на двустайното ни апартаментче. На някакъв лекарски конгрес се бяха запознали с баща ми, който го беше поканил и така нататък. Професорът даже преспа една нощ в подредената за него стая, а ние, останалите четирима, са събрахме в другата. На тръгване професорът раздаде подаръци. Чудеса невиждани. На майки ми се падна малко пакетче, в което имаше нагънато нещо като забрадка от модния тогава найлон. Всъщност дебел полиетилен. Тогава още нямаше дъждобрани и ако завалеше дъжд, жените можеха да си покрият поне главите с тази водонепроницаема забрадка. Не си спомням  майка ми да беше използвала подаръка – с месеци той стоеше в гардероба и го показвахме на гостите. Разгъвахме полиетилена, после внимателно го сгъвахме. Миришеше на някакъв друг свят. На мен обаче се падна още по-голямото чудо – първата химикалка. До този момент не бях чувал за съществуването на такова нещо. Макар да бяха минали 20 години, откакто унгарецът Ласло Биро да беше патентовал тръбичката със съчма накрая.. И 8 години, откакто патентът беше попаднал в ръцете на барон Бик, който така беше обезсмъртил името си. Подавайки химикалката, полякът каза няколко думи, които баща ми преведе, че с това нещо може да се пише вечно. Нещото беше жълто и пишеше, без да се топи в мастилница.. Не помня дали имаше капаче. Дълго не заспивах тази вечер, представяйки се как ще покажа подаръка в училище. Бях първи или втори клас. Пристигнах, отворих чантата и – о, ужас, химикалката беше почнала да тече. През следващите дни омърлях всичките си тетрадки и учебници, ходех с пръсти със сини петна, които не можеха да се измият. Накрая ми забраниха да нося чудото в училище. По това време се учехме да пишем само с молив. По някакъв измислен стандарт, наречен „краснопис”. Още тогава се замислих какъв е смисълът да учиш нещо, което след това няма да използваш. Никой в живота не пишеше по този начин, всеки измисляше някакъв свой почерк. Системата обаче държеше всички да пишем еднакво. Тънко и дебело. Първо с молив, а после с писалка. Писалките бяха дървени, мисля че струваха 1 лев – днешни 10 стотинки. Към тях се продаваха „писци” – по няколко стотинки парчето. Бяха подредени в кутийки на витрината на книжарницата срещу училище. Книжарницата носеше името на някакъв Инженер Патърчанов, тези дни разбрах, че отдавна са я превърнали в кафене. Писците бяха различни номера. Имаше черни, удължени, имаше и по-широки, от светъл метал. Най-много използвахме светлите, не знам дали не бяха номер 5. Писците бяха леко извити – така поемаха капка мастило, при натискане на листа раздвоеният накрайник се разтваряше и пускаше по малко – колкото да се изпише ченгелчето или кукичката на съответната буква. Често изтичаше цялата капка, но зацапването с мастило беше позволено – за разлика от онова с химикалката. Черните писци се използваха и за вземане на кръв в поликлиниките. Някой път идваха и в училище да ни вземат кръв. Боцкаха ни със счупен наполовина писец, останалата половинка от острието беше достатъчно остра, за да пробие детската ни кожа и да осигури капка кръв на лаборанта. Писците първо се обгаряха на спиртна лампа, за да се обеззаразят. После се хвърляха. Мастилниците бяха бакелитови и имаха специална конструкция, която не позволяваше мастилото да се разлива – даже когато ги обръщаш надолу с отвора. Конструкцията май имаше руско име – „неразливайка”. За да си смениш мастилото от синьо с черно, примерно, трябваше мастилницата да се тръска ожесточено и многократно – докато течността излезе, подгонена от физичните закони. Тъй като чантите се използваха и за бой по главите, мастилниците често се чупеха и тогава мастилото оливаше всичко. Химикалките постепенно завладяваха родината ни, но Българският държавен стандарт упорито не искаше да ги припознае. Мисля, че чак до края на 60-те години не се признаваха документи, подписани с химикалка. БДС признаваше само мастилото. И химическия молив, ако не се лъжа. Този молив беше като обикновения, но като се наплюнчи, пишеше със син цвят, който издържаше на най-якото търкане с гума. Прогнозата на полския професор, че химикалката пише вечно, скоро беше опровергана. Пълнителите бяха метални и струваха към 25 стотинки, ако не се лъжа, което си беше доста пара. С цел икономии българинът измисли нов бизнес – пълнене на химикалки. Предприемчиви българи с осинени ръце в работилници, които приличаха на килериё вадеха със специално приспособление топчето на пълнителя, пълнеха с химикал тръбичката и отново го слагаха. Едно пълнене беше два пъти по-евтино от нов пълнител. Не всички топчета издържаха на манипулацията и след две-три операции започваше голям теч. Празните пълнители ги пълнехме с настърганото от главичката на кибритените клечки и така правехме първите фойерверки. Дълго време химикалката беше символ на западния начин на живот и символ на престиж. Започнаха да се срещат все по-дебели и луксозни химикалкиёпоявиха се и първите рекламни надписи върху тях. На пловдивския панаир с повече настойчивост човек можеше да си измоли химикалка, с която дълго след това да се фука. Някой разправяше, че даже българските бизнесмени, които си намирали работа по западните офиси, не пропускали да приберат поне една химикалка от тези, които домакините изглежда нарочно оставяли на масичките. Отделно всички акредитирани журналисти получаваха папка или чанта с рекламни материали, сред които задължително имаше дебела химикалка, обикновено „Паркер”. При по-пестелива употреба можеше да се използва до следващия панаир. Не помня кога се появиха и пълнителите тип Паркер, които пишеха доста по-дълго. Един ден видях първата многоцветна химикалка и очите ми останаха в нея. Първите бяха с 2-3 цвята, постепенно цветовете стигнаха 12. Някои успяваха да изкарат едновременно няколко пълнителя и така пишеха многоцветно. Царицата на химикалките обаче беше онази с голите мадами. В онези години нямаше нито порно по телевизията, нито стриптийз по баровете. Единствената надежда да видиш събличаща се мадама беше, ако господ ти подари такава химикалка. От двете страни имаше снимки на девойки в цял ръст, които при нормално държане на химикалката изглеждаха облечени, а при обръщане обратно някакъв тънък слой химикал се свличаше под повърхността и оголваше телата. Дибидюс. Виждал съм хора, които можеха да обръщат химикалката стотици пъти едно след друго – кеф ти бавно, кеф ти бързо. Асистентът ми по славянска литература Иван Павлов разказваше как подарил една такава химикалка на някакъв сервитьор, а онзи му целунал ръка от благодарност. 30 години все се канех да се обадя на Иван Павлов и да си разказваме тази и други истории, докато миналата година разбрах, че вече е починал. И отнесъл тази важна част от българската история на небето. Дойде време химикалки да се произвеждат и в България. Пловдивският завод „Автоелектроника” купи даже италианска машина за многоцветни химикалки. Докато тръгне машината обаче, Тодор Живков падна и всякакви вносни химикалки заляха България. Първите „бикчета” на едро се появиха в един офис зад Централна поща. Паркирахме за пет минути на забраненото, набързо купувахме два-три кашона и заминавахме за Пловдив, за да ги препродадем Не исках да игнорирам обаче и българското производство. Отидох в „Автоелектроника” и казах на портала, че искам да купя малко от тяхната стока. Кеш. Разкарваха ме точно пет часа. Първо трябваше да сключим договор, който може да се подпише само от директора. А директорът се съвещаваше дълго и упорито. След това тръгнахме да събираме подписи, да заявим стоката, да платим – само че докато платим, касиерката беше отишла на обед, след това фактурата трябваше да се подпише от главната счетоводителка и накрая май отново ни върнаха при директора. На всичкото отгоре от дирекцията до цеха за химикалки имаше сигурно един километър, който извървяхме многократно пеша. Тогава си помислих, че българската нация има някакъв таван на своя потенциал. Тя може да направи обикновени химикалки. С малко повече зор да произведе даже такива с по три цвята. Но да достигне до производството на такъв сложен продукт като химикалка с гола мадама – никога!            



Гласувай:
8
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Г-н Тодоров, а запалка с интегри...
25.12.2010 21:45
Г-н Тодоров, а запалка с интегрирана химикалка?
В махалата, срещу Циганския кореком, живееше едно момче (от моя гледна точка - батко), който беше зарязал колекцията си от колички "меч-бокс" и беше започнал да събира химикали и/или запалки. Трябва да е било '87 - '88.
Мога да се похваля, че за една "запалка с химикалка" успях да изтъргувам цели ДВЕ колички: черна Мазда RX-7 и сиво Порше 928!!!
Е, сигурно за "химикалка с мацка" е можело и повече, но...
=)
цитирай
2. анонимен - и аз правих опити за "вечно пишеща" химикалка
27.12.2010 11:57
Евгений, започвам с малки уточнения.
Значи, почти веднага с металните пълнители се появиха и тези, с полупрозрачните найлонови тръбички. Така и "пъначите" на химикалки за многократна употреба много по-лесно определяха до къде да се запълва тръбичката.
Аз тръгнах по друг път. Засмуках леко от горния край поизпразнения пълнител. Част от химикала се изтегли в горния край на тръбичката. Веднага с гордост споделих със съучениците си, че съм открил нещо като "перпетум мобиле". В следващото междучасие обаче, крайно разочарован, един от последователите ми, Дидо, показа цялата си уста и език боядисани в синьо! Беше се малко престарал и голяма част от химикала беше влязла в устата му. За щастие нямаше медицински усложнения. До края на деня плюеше синьо, но на другия ден нямаше следа от инцидента. Похапнал си повечко ябълки...
цитирай
3. анонимен - след намокряне стандартните химически моливи пишеха виолетово
27.12.2010 21:23
Аз съм с 5 години по-стар от г-н Тодоров и имам по-стари спомени от "дохимикалковата ера".
Едно на ръка, че специалните часове по "краснопис" (терминът сме си го взели направо от руския език) ми бяха най-гадните. А писането в началните класове "тънко и дебело" както и "наклонено", както бяха фабрично разграфени първите ни тетрадки, май са го наложили у нас още преди 9.X. По-интересното беше, че ни задължаваха да пишем с виолетово мастило.То можеше да се купи готово от книжарниците, но също така се правеше и по домашному с разтворен във вода графит на химически молив. По-късно, когато по пионерска линия всячески ни насърчаваха да си кореспондираме със съветски другарчета, получавхме техните писма иазписани по същия тертип и със същото такова виолетово мастило. За наш срам обикновено техните писма бяха по-старателно и по-красиво изписани. Е, вярно, че в повечето случаи те бяха от момиченца, но все пак...
Много може да се изпише за това с каво и как пишехме, но дано и други споделят своите спомени и емоции.
цитирай
4. анонимен - Как се пишеше "шиш"
28.12.2010 18:43
Учеха ни да пишем не само наклонено, но и без началните ченгелчета на буквите "и", "к", "п", "ш", "щ"... Куриозно беше да напишеш думата "шиш". Съжалявам, че тук не мога да я нарисувам.
цитирай
5. анонимен - КомунизЪм - див и варварски..
29.12.2010 18:04
Аз съм колкото Евгений горе-долу (1-2 години са без значение), затова естествено и аз имам спомени за този период. В "Алекото" мина директорът (мисля, че беше Пейчев) и предупреди, че химикалките са отровни и затова - много опасни. Произведени били от "гадовете ТАМ", за да тровят българските деца, а самите ТЕ не ги ползвали... После доста дълго време ни проверяваха и не дай си боже да имаш такава "дяволия" - едно от ушите ти стигаше до рамото.

КомунизЪм - див и варварски...
цитирай
6. анонимен - Едно уточнение- думите "н...
31.12.2010 02:19
Едно уточнение- думите "неразливайка" и 'краснопис" са не особено сполучливи калкирани преводи на руските "непроливашка" и "чистописание"
По-млад съм от тебем Евгени, но са ми разправяли за "качеството" на преподаване на руския език в българските училища в онези години. Например "молив" на руски, според някакъв пишман учител от време оно бил не "карандаш" а "моливой" :))))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 6202396
Постинги: 684
Коментари: 6134
Гласове: 7018
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031