Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.01.2011 12:08 - ЗАБРАВЕНИТЕ ЗВУЦИ НА МИНАЛОТО
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 5325 Коментари: 5 Гласове:
8



                   Тази нощ сънувах как свири парен локомотив. А може би не го сънувах, а наистина го чух, защото веднага се събудих и усетих как забравеният звук от детството още отеква в ушите ми. Детството ми мина в Пловдив, живеехме на километри от гарата, но когато се будех, ясно чувах как свиреха локомотивите и даже как тракаха колелета им. И започвах да мечтая как един ден ще се кача сам на влака и ще тръгна из България. Бях възпитано дете и не си и помислях да тръгна на пътешествие преди да стана на 16 години и да имам право на паспорт. Още по-малко допусках възможността да се случи чудото и да премина границите на милата ни родина. Снощи си помислих кога за последен път съм се сетил за влаковете – сега живея недалеч от кварталната гара, но от години не съм чул никакви звуци, които да ми напомнят за мечтите от детството… Лошото тогава беше, че някои локомотиви свиреха толкова дълго, че в един момент си помислях, че това е сирена. От филмите знаехме, че сирените предупреждават за бомбардировки и война. А че ще има война, бяхме абсолютно сигурни. И от училище, и от вестниците знаехме, че империалистите се готвят да ни унищожат с атомни бомби. От филма „Златният зъб” пък знаех, че западните шпиони искат да отровят нас, пионерчетата, като хвърлят отрова в питейната вода. Бяхме сигурни, че единственият ни шанс да оцелеем, е дружбата ни с великия Съветски съюз. Не знам дали някой си е помислял какви травми нанасяше на децата тогавашната пропаганда. Когато за пръв път чух сирена – правеха някакво учение, замръзнах и се изпотих. Гледах нагоре и чаках американските самолети да започнат да сеят смърт. Освен влакове в онази тишина се чуваха и камбани. Те биеха на всеки кръгъл час и тъй като тогава децата нямаха часовници, брояхме ударите. Впрочем първият камбанен звън запомних, когато умря Сталин. Беше през март 1953-а. Отначало при всяко биене на камбаните се питах кой ли е умрял, но това от 53-а повече не се повтори. Колкото на някои да им се искаше да чуят как пак се бие на умряло в цяла България. Беше прекрасно да лежиш под юргана, да слушаш влаковете и камбаните на църквата „Св.Неделя”. Ако ударите бяха 9, значи беше време за сън. Тогава нямаше телевизия и нямаше за какво да стоим до късно. А през зимата някой път се чуваха и звънчетата на шейните. Вече беше минало тяхното време, но все още имаше цигани, които при по-дебел сняг сваляха колелата на каруците и слагаха плазове. И звънчета на конете. Пак по това време пуснаха съветски стенни часовници с махало и топузи. Струваха само 25 лева – днешни 2 и 50, и почти нямаше семейство, което да не може да си позволи придобивката. Та домовете ни се изпълниха с денонощно тракане и звънтене. Скоро свикнахме. Дойде модата на акордеоните. През деня отляво и отдясно чувах как се упражняват съседските момчета и момичета. Ходеха при един и същ учител – Гаро Балтаян, и свиреха едно и също – „По върховете на Манчжурия”. Когато живеехме в обикновена къщичка, ясно се чуваше чуруликането на птичките и любовния зов на котките напролет. После, на високите етажи, не се чуваше нищо. От живите същества долитаха само комарите. Хлебарките не ги броя,          защото са безшумни. Едно време нямаше пиратки, нямаше и новогодишно приветствие по телевизията. Просто нямаше телевизия. В новогодишната нощ хората трябваше сами да се веселят, по някое време почваха да пеят. Бяхме първите на нашия етаж, които си купиха радио. Не помня от коя година Тодор Живков почна да говори точно в полунощ, не помня откога веднага след него започнаха да пускат Дунавското хоро. Та като тръгваше хорото, врътвахме копчето на най-силно и отваряхме прозорците. А „ракетите” пукаха тържествено и светлинките като че ли щяха да влязат в стаите ни. Цялата илюминация траеше 5-6 минути. След това се чуваха само отделни изстрели откъм Военните блокове. Една година при новогодишен изстрел беше убит случаен човек и оттогава спряхме да отваряме прозорците. Да не забравим самолетите. Някой път и през нощта се чуваше как прелита самолет – тогава бяха витлови и бръмчаха по свой си начин. Реактивните самолети пък предизвикваха гърмежи – при преодоляване на звуковата бариера. Стряскахме се, но се радвахме, че имаме толкова бързи самолети, които да ни защитават от империалистите. Двуплощниците летяха ниско и като прелитаха над града, всички спираха и вдигаха поглед нагоре. На един панаир самолетите хвърляха рекламни листовки, за които се биехме. Да не разправям пък какво се случи, след като един ден от самолетите започнаха да хвърлят и бонбони. Бяха „Кръц-кръц”, успях да се преборя за един бонбон. Един ден чухме откъм небето необичаен звук. Бръмчеше някаква уродлива машина, която приличаше на водно конче. По-големите казаха, че на това нещо му се викало „вертолет”… Преди 25 години се преместих в нов комплекс. Под прозорците ни имаше поляни. Една сутрин чух непознат звук – някакво подрънкване. Станах и погледнах под балкона. Под нас имаше цяло стадо овце, някои от тях имаха хлопки. Не след дълго поляната изчезна и се появи кръстовище, което ставаше все по-оживено. През ден-два чувам свистене на спирачки, наострям уши в очакване на удара. Някой път всичко свършва благополучно, друг път –не. Отначало ставах и поглеждах през прозореца. Ако катастрофата изглеждаше по-сериозна, веднага се обаждах на 166. Напоследък ме мързи да ставам. Та както всичко се променя, така се променя и отношението ни към звуците. Неотдавна една съседка, с която почти не се познаваме, ми каза неочаквано в асансьора: „Липсва ми тракането на пишещата ви машинка”. Разбрах, че и тя е навлязла в онази възраст, в която започваме да си мислим за звуците от миналото…      



Гласувай:
8
0



1. анонимен - Изчезналият звук на училищната камбана
30.01.2011 12:19
В по-малките училища началото и края на учебните часове, както "първият" и "вторият" звънец след междучасията се оповестяваха от училищния "байчо" с дрънкане на метален звънец в ръката му. В по-големите пловдивски училища това ставаше с по-голяма камбана окачена обикновено в стълбищната клетка. При тихо време звънът от камбаната на "Лиляна Димитрова" можеше да се чуе на ул. "Филип Македонски" зад езерото...
цитирай
2. анонимен - когато твърдото гориво за отоплление нямаше друга алтернатива...
31.01.2011 12:24
Малка увертюра:
Единствен доставчик на въглища и дърва беше "Топливо". За дървата имаше задължителен лимит - на един тон въглища се полагаха 250 кг. дърва (ненарязани) и нито грам повече (сегашните далавери с покупката на дървата мерени на "кубик" или производните му нямаше как да станат). Плащаш си ги на касата барабар с превоза (кон и каруца) и чакаш дни, седмици или там... когато ти ги докарат. Минявката беше голяма, ако ти ги доставят съвсем мокри след някой хубав напоителен дъжд - водата в тях си я платил предварително. То май и "Топливо" дебнеше такова време. Въглищата се вкарват в мазата, а дървата, които са прекалено дълги, за да влезат впечката, остават на двора.
Започва ослушването кога някой ден в съседна улица или при комшиите ще се чуе звукът на РЕЗАЧКАТА, за да поканиш екипа (обикновено един шеф и един помощник от малцинството) да дойдат и при вас.
Резачката се състоеше от голям циркулярен диск задвижван с ремъчна предавка от бензинов двигател, монтирани върху дървена рама на колела теглени от полуглухо, мърляво и омазано от консумативите и пушека на двигателя магаре.
Двигателите бяха четиритактови едноцилиндрови с огромен маховик. При работата си, поради елементарния си ауспух вдигаха голям шум, който миксиран със звука на впиващия се в дървото циркуляр създаваха симфонията. На празни обороти звуците бяха в зоната на високите честоти, а колкото по-голям беше диаметърът на срязваното дърво, толкова повече отиваха в ниския диапазон и двигателят почти заглъхваше. После той бавно "си поемаше дъх" и цикълът се повтаряше.
С техническия прогрес първо изчезнаха магаретата - двгателите задвижиха задните колела, а отпред се появи волан. После двидателите с вътрешно горене бяха заменени от електромотори, а сега на мода в малките градчета са "Still-ките".
И сега когато се отбивам еснно време във Велинград, Копривщица или други планински селища се умилявам от подобните звуци при рязане на дърва макар и да не са съвсем същите от детството.
цитирай
3. анонимен - Пич, "друга алтернатива&...
31.01.2011 19:45
Пич, "друга алтернатива" е нонсенс...
цитирай
4. alvarez - Лошо
01.02.2011 12:24
Мисля, че вече започнахте да пишете малко по задължение, а не от сърце - няма я красотата на предните постове - всичко е така ...... нахвърляно. По-добре спрете. Хубав ден.
цитирай
5. анонимен - @ alvarez
14.02.2011 00:23
Що бе, какво му е на блога?!? Много си е добър даже!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 5734020
Постинги: 656
Коментари: 6086
Гласове: 6899
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031