Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.03.2011 12:12 - ОЩЕ ЗА ДРЯМКАТА, БЕЗСЪНИЕТО И ПОЧИНИТЕ
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 24638 Коментари: 9 Гласове:
3

Последна промяна: 19.03.2011 12:15


                 Няма нищо по-добро от това дрямката да те споходи в точното време и на точното място. Лошото е, че често тя идва при неподходящи условия. Представям си как се озъртат депутатите ни дали в пленарната зала има камери, които могат да ги уловят как клюмат, унесени от следобедна дрямка. Проблемът е в никаквото ни географско положение. Ако държавата ни беше по на юг, тогава сигурно следобедната почивка можеше да бъде официализирана. Впрочем и преди, и сега някои хора нямат проблем да нагласят по подходящ начин следобедната си програма. Спомням си – някъде през 70-те години, попаднах за пръв път в кабинет в тогавашния партиен дом. Кабинетът беше на Мако Даков, който доста време беше заместник министър-председател. Бяха ни пуснали в кабинета да снимаме ценните дърворезби, които заемаха цялата стена зад бюрото. Та снимахме долапче след долапче, вратичка след вратичка, докато една от вратичките се открехна и се оказа, че зад нея има скрита стая с легло или кушетка – не помня. Оттогава си мечтая да имам такава работа – със скрито място за полегване. Едно време дрямката беше тясно свързана с партийната работа. Почнеше ли партийно събрание и клепачите на всички започваха да натежават. Затова и гледахме да сядаме на по-задните редове – да не ни виждат от президиума. Само няколкото натегачи стояха будни на първите редове и чакаха да свърши доклада, за да вдигнат ръка за изказване. Най-добре си поспиваше колегата Янков, известен като Батето. Светла му памет. На събранията той си носеше черни очила. Сложеше ли очилата, значи вече му се беше приспало. Зад черните стъкла не се виждаха затворените му очи, стараеше се и позата му да бъде като на буден човек, но всички знаехме за номера му. Никой и не му и правеше забележка – важното беше, че не пречи. Докато имаше такива, които започваха да похъркват и тогава съседите им трябваше да ги сбутват. Спеше се и на културни мероприятия. В онези времена 99 процента от билетите за опера, примерно,  се изкупуваха от разните профкомитети. За да се възпитават хората, а и да се подпомогнат финансово културните институти. Ех, колко хора на изкуството искат да се върнат онези сладки времена… Та на опера или на театър попадаха хора, които очевидно не се вълнуваха чак толкова много от съдбата на Аида или на „бащата” от едноименната пиеса на Стринберг. Бяха дошли в залата, защото работата беше на аванта. А и в антракта щяха да се видят с този-онзи и да изпушат културно по една цигара. След което се връщаха в залата и блажено затваряха очи. Някой да не си помисли, че тогавашният живот беше толкова приятен – дрямка следобед, дрямка вечер. Имаше моменти, когато се налагаше да не спи изобщо. В края на 76-а попаднах в администрацията на „Марица-изток” – в Раднево. Търсехме комсомолският секретар, който трябваше да ни разкаже за трудовия героизъм на младежите от района. Казаха ни, че е на съвещание и скоро няма да свърши. Осмелихме се да надникнем в заседателната зала. Отворихме вратата – и какво да видим: само някакви силуети обвити в облаци цигарен дим. Брадясали физиономии пред чаши с кафе и препълнени пепелници. -         Я влизайте да помагате – покани ни с дрезгав глас комсомолският секретар, - че две нощи не сме спали. Позаинтересувахме се каква е тази работа, която е по-важна от съня им. Не можели да измислят „почин”. Тогава всяка по-голяма организация трябваше да има почин. От типа „Петилетката за три години”, „Българско – значи висококачествено”, „Качество и ефективност – ефективност и качество” и т.н. На третата нощ измислиха нещо от типа:”В чест на 60-тата годишнина от Великата Октомврийска революция да изпълним плана с 60 дни предсрочно”. В края на следващата година имах възможност да видя отчетите. Големите ТЕЦ-ове не бяха изпълнили плана си предсрочно, но разни бригадки, занимаващи се с ремонти, от по-няколко души, бяха рапортували още лятото. Вероятно им бяха надписали извършеното.И като бяха теглили едно средно аритметично, починът се оказа изпълнен. Най-голямото щастие беше твоят почин да се приеме на градско, окръжно или национално ниво. Това означаваше, че пътят ти нагоре е отворен. През 73-а или 74-а починът на пловдивската партийна организация стана национален. На партийна конференция гостуваше самият Тано Цолов – един от първите мъже на партията и държавата. Колегата от пловдивската телевизия Стойчо стоял в началото, снимали с оператора десетина кадъра, може да им се е придрямало и си тръгнали. Накрая обаче – когато вече ги нямало, Тано Цолов станал отново и обявил местния почин за национален. Не знам дали не беше починът за икономии от типа”Да икономисваме грам, стотинка, сантиметър”. Вечерта целият окръжен комитет начело с Дража Вълчева сяда да гледа по „По света и у нас” своя триумф, но вижда само една никаква информация. Без най-важното. На другия ден Стойчо бе уволнен. До края на живота си с едни младежи строеше яхта, пусна я на вода, но скоро след това го намериха една сутрин издъхнал на палубата. Та така – тези от задните редове си проспаха живота, а тези от предните – с широко ококорените очи, поеха напред. Те са в предните редици и днес.

 Из продължението на "Наръчник на носталгика"image    



Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Сладкото нещо дрямката...
20.03.2011 19:51
Бях приучен от родителите си, когато бях в горните класове и учебните ни занятия бяха сутрин, веднага след като се наобядвам да дремна 30-40 минути и после да се залавям с науките. Страхотно освежаване на паметта. Това особено ми помагаше и по-късно по време на сесиите. Това добре, ама като младо проектантче се убедих, залягането върху чертожната дъска в обедната почивка не е най-добрата поза за подрямване. Усетих се, че на профсъюзните и откритите партийни събрания (където и всички безпартийни участвахме под строй), се дреме съвсем нормално и в седнало положение (част от тези техники са описани по-горе в изложението на Евгений). После спането в седнало положение (без да полагам главата си на бюрото) прилагах и на работното си место. По-тежки случаи бяха две мои колежки. Едната не можела да заспива, ако не се завие през глава. И тя бързо се ориентира в обстановката. След всяка по-емоционална и безсънна нощ, залягаше върху чертежите на дъската и си покриваше главата с някое по-плътно и по-голямо хелиографно копие... Другата пък направо се свиваше в един от вградените ни шкаф-гардероби и там си поспиваше. Голям гаф стана, когато в стаята ни бе влязъл един от големите ни шефове, а тя още сънена се измъкна от шкафа направо под носа му. Добре, че архитектите в "провинцията" бяха все още дефицитни кадри.
По-късно станах началник на конструктивен отдел в строително предприятие. Да, безпартиен начелник, защото заплатата на тази длъжност беше най-ниска от тази на другите началник-отдели и не беше апетитна за партийните другари.
Кабинетът ми беше уютен - големи библиотечни шкафове с техническа литература и папки с проекти, няколко тапицирани стола, но без традиционния диван като в кабинетите на по-големите шефове. Та там, удрях ключа в обедната почивка, а някой път според случая я и удължавах и продължих традицията на следобедните дрямки опънат върху столовете и подложил под главата си някой по-дебел справочник.


цитирай
2. анонимен - Като млад специалист имах "...
20.03.2011 23:57
Като млад специалист имах "щастието" да работя в научно-изследователски институт. Със 105 лв., на временен договор и прочие. Та там вицът беше: "защо ст.н.с.-ци има диван в кабинета си? Ами , за да си дремват след обяда", а защо младшите нямат? Ами те могат всякак и на бюрото, и на стола..."
цитирай
3. анонимен - Е, сега си имам диван в офиса на моята ...
21.03.2011 01:57
Е, сега си имам диван в офиса на моята преводаческа агенция. Да, за посетители е, но ставаи за дрямка след тежък нощен проект, който поемаш сам а не аутсорсваш, и седиш по нощите пред компютъра вкъщи, защото никой не ти пречи... Но да не си помислите, че дрямката е като на някогашните комунистически шефове :) Спиш като куче-пазач, прослушвайки звънеца на вратата, звънците на двата стационарни (гласовия и факсовия) и на мобилния телефон, сигнала "Тъ-дън..." на Outlook за получено ново писмо, пиуканията на Скайпа, дрънканията на MSN Messenger, и още какво ли не...И при всеки заук скачаш като опарен и се втурваш към бюрото... Все пак всеки такъв заук означава потециален клиент.... И ако сънуваш нещо, то почти винаги е, че изпускаш сроковете на някой огромен досаден проект.....
цитирай
4. анонимен - Така и не се съгласих за диван в оф...
21.03.2011 22:50
Така и не се съгласих за диван в офиса. Има си заседателни маси със столове.

Да ги нямаме такива (наблизо има студентско общежитие!). В работно време няма опасност - все някой е в офиса. Ама след работа, знае ли се кой от младите какво.. Та по тази причина няма и завеси на прозорците. Така ами :-))...
цитирай
5. анонимен - oYtJnpxjqpjQNJoqmQj
19.06.2011 23:06
That's way the bestest asnewr so far!
цитирай
6. анонимен - qcLVdNQNfsRIhA
20.06.2011 10:20
1AbAhu <a href="http://vpothqgdnfgb.com/">vpothqgdnfgb</a>
цитирай
7. анонимен - wLKhNqqUKnKeO
21.06.2011 10:15
MFtpOF , [url=http://hixhcbyoaxvq.com/]hixhcbyoaxvq[/url], [link=http://ifruynkgklpn.com/]ifruynkgklpn[/link], http://ahwgdluoqibz.com/
цитирай
8. анонимен - CSDszoThSChruuXHqLa
22.06.2011 13:00
k6OrwG <a href="http://ljkkejtisues.com/">ljkkejtisues</a>
цитирай
9. анонимен - IsbVHnwVZsM
23.06.2011 19:13
MWCt9C , [url=http://uwlevuxffqva.com/]uwlevuxffqva[/url], [link=http://hhbnwzdvxfdn.com/]hhbnwzdvxfdn[/link], http://tzhrntsmdhmz.com/
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9456767
Постинги: 1000
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031