Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.05.2011 16:28 - НА ЦИРК ВЧЕРА И ДНЕС
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 8767 Коментари: 3 Гласове:
6

Последна промяна: 01.05.2011 16:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Не бях ходил на цирк от 30 години. Чак сега осъзнах какъв цирк имахме тогава. Майтапът настрана. Няма да кажа името на цирка, който посетих вчера с внук ми, не беше обаче „Балкански”. Гледах и неволно правих сравнения с едновремешните циркове. Да си спомним какви неща ставаха под купола. Първо имаше голям оркестър – музиката на „Оптимистите” още звучи в ушите ми. Откриваха спектакъла така, че сърцата ни се преобръщаха от вълнение. Ами комиците? Тошко Козарев, Седой, Фери Смъртта… Групите „Кехайови”, „Мечкарови”. Имаше още, които не мога да си спомня. Някои бяха от по десетина души – с децата и внуците. Те бяха една от малкото конвертируеми български стоки – постоянно играеха по света за луди пари. Предполагам, че по-голяма част от хонорарите е прибирала държавата. Има йогата Жое Клемендоре? За пръв път виждахме йога на живо, цял месец градът говори за него. Комшията Митко Гонзала даже го има сниман на 8 мм лента, даде ми га го гледам. Ами цирк „Буш”? Циркът беше сигурно със 100 фургона и беше създаден да бие всички западногермански циркове. Само камилите бяха поне 20 – пръхтяха и пяната от устата има хвърчеше навсякъде. Помня, защото тогава бях в ложата. За разлика от сега. Факирът Астор честно казано не го помня, но Факира Мити – бащата на Емил Димитров, съм го гледал поне три пъти. Отделно с малко шапито обикаляше пловдивчанинът Артин „синът на Тракия”, който освен всичко друго обещаваше тонове вода на сцената. И животните си бяха животни – лъвове, тигри, слонове. Диви и опасни. За сигурност заграждаха манежа с решетки. Накрая дрисьора си слагаше главата в устата на лъва, барабаните лудо биеха като сърцата ни. Акробатите правеха такива работи под самия купол, че бяха на крачка от смъртта, и  когато всичко свършеше щастливо, въздъхвахме дълбоко и ни обземаше невероятна радост. Акробатките бяха с изваяни фигури и след като навлязохме в пубертета към цирковите ни вълнения се прибавяха и плахи сексуални фантазии. Билетите бяха не повече от лев, ложите – най-много лев и двайсет. За групови ученически посещения имаше билети по 24 стотинки. Някои път и това ни беше скъпо и търсехме пролуки, за да гледаме без пари. Веднъж намерихме място, откъде се виждаше само част от пространството над манежа. Това ни беше достатъчно, защото видяхме най-интересния номер – бутафорна  ракета, която обикаляше под купола със страшна мацка на нея. Овладяването на космоса слагаше отпечатък и върху цирковата програма. Една година на мястото на цирка дойде КИТЪТ ГОЛИАТ. Китът беше препариран и напълнен със слама, но целият град се извървя. Билетът май беше 30 стотинки. Покрай цирковете научихме думата „калорифер”. Една зима се появи реклама с обяснението, че „циркът се отоплява с калорифер”. Сума ти време разпитвахме какво означава това. Такъв беше социалистическият цирк. Вчерашният цирк беше жалко негово копие. Билетите бяха 10 пъти по-скъпи от едно време, но родителите коментираха, че на други циркове било още по-скъпо. Имаше захарен памук, но ги нямаше вафлените цилиндри с крем. Затова пък имаше „цирков бар” с вафли и сокчета, както и масичка с разни сувенири, маски, червени носове, клоунски шапчици и т.н. Китайски. И американски пуканки – да не пропуснем. Програмата започна без оркестър, разбира се. Акробатката от първия номер ми се стори странно позната. Сетих се след малко -         преди минути продаваше пуканки. И следващите лица ми се струваха познати – някои артисти излизаха по три пъти в различно амплоа. Един в паузата продаваше балони. Почти нямаше рисковани номера. Ако едно време наши артистки въртяха по 102 обръча, сега отчитаха 21 като голям успех. Салтоморталетата от 3-4 бяха сведени до 1 брой. Пък и защо трябваше да се хабят артистите, след като продадените билети бяха не повече от 100 – заедно с децата. Впрочем децата се забавляваха по същия начин – както едно време. Те не можеха да правят сравнения, като по-възрастните. Най се радваха на животните. Е, нямаше нито един хищник, но даже кроткото пони предизвика възторг. Накрая излезе директорът да ни благодари и да ни помоли да разказваме на близки и познати колко е бил хубав циркът – белким дойдат и те. Вгледах се в лицето му и разпознах клоуна. Стана ми мъчно. И колкото повече размишлявах, толкова по-мъчно ми ставаше. Този цирк приличаше на България. Артистите се опитваха да оцеляват. Работеха в ниския ценови клас, както се казва. Работеха на няколко места – колкото можеха. По-добрите им колеги сигурно бяха избягали в чужбина – те обаче бяха останали, като нас. В един момент и аз си помислих дали и на мен не ми се е паднала ролята на клоуна – директор. Като се прибрахме обаче, внук ми каза, че иска да отиде още веднъж на същия цирк. Явно за всеки цирк си има зрители.   Из продължението на "Наръчник на носталгика"image



Гласувай:
6
0


Вълнообразно


1. анонимен - WSOzIrpTRXxPRmGrYlN
19.06.2011 17:43
GQ6YIf <a href="http://vnyqaneoaehq.com/">vnyqaneoaehq</a>
цитирай
2. анонимен - jVBirbfryvgruei
20.06.2011 14:26
c0rUhF , [url=http://rtamrjiuqcdh.com/]rtamrjiuqcdh[/url], [link=http://jhrxlhloazxw.com/]jhrxlhloazxw[/link], http://dxkugsuxsxyw.com/
цитирай
3. анонимен - cLxYfTlOlrAakMBvpF
21.06.2011 18:00
vcA39s <a href="http://ycbveqfiobum.com/">ycbveqfiobum</a>
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 6202388
Постинги: 684
Коментари: 6134
Гласове: 7018
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031