Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.06.2011 17:25 - РАЗМИСЛИ ЗА БЪЛГАРСКИЯ СЛУГИНАЖ
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 10149 Коментари: 10 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                             От малък обичам закусвалните на самообслужване. След това заобичах и шведските маси. По някое време осъзнах, че по този начин избягвам контактуването със сервитьорите. Грубостта им ме дразнеше, сервилниченето – ако случайно се стигнеше дотам, не по-малко. Разкъсвах се от колебание колко бакшиш да оставя. И дали въобще са си го заслужили. Впрочем и Марсел Пруст е имал проблем с бакшишите. Някой път се е връщал от къщи в ресторанта, където е прекарал преди това вечерта, за да даде още нещо на сервитьора, терзаейки се от мисълта, че може да го обидил с малък бакшиш. Френското обслужване не го познавам, но мога да се досетя каква е разликата между него и обслужването от времето на социализма. В „Хора, години, живот” Иля Еренбург описва една случка, която стои в главата ми повече от 40 години. Прочутият навремето съветски писател, който в края на 30 години на миналия век е в ръководството на някакъв Световен комитет за мир /доколкото си спомням/, посреща гости от Франция. Кани ги на обед в някакъв специален ресторант, в който простосмъртните съветски граждани не могат и да припарят. Ресторантът е празен. Сядат на една маса и чакат да бъдат обслужени. Минава доста време, никой не им обръща внимание и Еренбург тръгва да търси сервитьор. Надниква в банкетната зала и там вижда събран целия колектив на ресторанта да празнува рождения  ден на някакъв колега. Става скандал – хората си празнуват и не ги интересува, че има клиенти. И то от Франция. И тогава един от французите казва: „Пази боже от държава, в която слугите са господари!” При нас положението не беше кой знае колко различно, но с ликвидирането на „Балкантурист” и навлизането на пазарната икономика нещата уж се промениха. Дойде обаче модата на турските курорти и сравнението на тамошните туристически кадри с тукашните постави с нова сила проблема за това как ни обслужват. След като цялата минала седмица свикнах на усмихнати и искрено сърдечни хора в един турски хотел, дойде време за обратния полет. Българските стюардеси тръгнаха да ни раздават по едно кроасанче и по едно кафе. Загледах се в тях и пошепнах на жена ми:”Брой колко пъти ще се усмихнат на пътниците”. Нито един от 200-тата пътници не получи усмивка. Жените си вършеха работата, но очевидно им тежеше, че трябва да слугуват. Освен това бяха хубавки, а както ни учи популярната напоследък реклама на д-р Енчев, щом си хубава, може и да не се трудиш. Особено пък да слугуваш. Дойде сюблимният момент на всяко самолетно пътуване – продажбата на евтините безмитни цигари. Количката бе изкарана на пътеката и зачаках репликата, която съм чувал винаги в такъв момент :”А нямате ли точно пари?. Чух я още първата минута. Историята с връщането на ресто започна да се задълбочава, количката вървеше толкова бавно, че когато влязохме в българското въздушно пространство, тя беше още на половината на самолета. Стюардесите преустановиха продажбата и на бегом се изнесоха. По лицата им се четеше огромно облекчение – слугинажът беше свършил. А сервитьорката Айше в хотела край Анталия на края на пребиването ни не искаше да се раздели с нас и ни покани следващата година да й гостуваме вкъщи. Където след работа слугуваше на трима братя и три сестри. Всъщност над тази тема – умението да обслужваш така, че да радваш хората, разсъждавам от много години. След 1989 година в обслужването се появи едно ново явление – отмъщението на клиента. Клиентът, който толкова години е бил тъпкан, сега – изправен пред възможността да избира и най-после да бъде господар на ситуацията, започна да злоупотребява. Десетки пъти съм наблюдавал клиенти, които правят сервитьорите на маймуни – с повод и без повод.  Избиват комплекси. Искат да бъдат обслужване така, както и Марсел Пруст не е бил обслужван. Но без да дават неговите бакшиши. Дребният българин, който е тормозен от началници на работата и от жена си вкъщи, на масата си го избива на сервитьора. Защото знае, че момчето или момичето ще бъдат изгонени, ако забравят това, което чорбаджията им го налива в главата от сутрин до вечер – че клиентът винаги има право. И мигат виновно, когато ги унижават. Подобни сцени могат да се видят, макар и по-рядко,  и в магазините – особено там, където има контрол. На няколко пъти в живота съм минавал от другата страна на щанда – макар и не за дълго. Отначало ме беше срам – до неотдавна бях някакъв началник и в някаква степен публична личност. Опитвах се да продавам шоколади, бонбони, чорапогащи и какво ли още не. Учех се от добрите продавачки около мен и гледах да не правя грешките на лошите. Стараех се да обслужвам така, както аз исках да бъда обслужван. И изведнъж стана чудото – започна да ми става приятно. Усмихвах се на хората и те ми се усмихваха. Ако някой ме беше разпознал и си мислеше „този пък до къде е изпаднал”, поне не го показваше открито. Не можех да повярвам – слугуването можеше да доставя удоволствие. Може да се върши и с достойнство. Още един литературен спомен. Големият чилийски поет Пабло Неруда, който в един период е дипломат в Индия, описва как индийците слугуват за жълти стотинки. В резиденцията, където живеят дипломатите, е нямало канализация. Под тоалетната е имало голяма делва, която всяка сутрин една индийка трябвало  да изчисти. „Индийката беше невероятно красива – пише Неруда в автобиографичната си книга „Изповядам, че живях”/преразказвам/, мълчаливо вадеше делвата, слагаше я на главата си и тръгваше към реката, за да изхвърли съдържанието и да я измие. А аз се възхищавах от достойнството, с което върши всичко това..” Цитирам по памет. Забравил съм точните думи, но образът на индийката никога не ме е напускал – една жена, която може с достойнство да носи на главата си даже лайната на господарите си. Преди две години се случих на една маса с кмета на Хисаря. Стана дума, че бързото развитие на курорта отваря нови работни места. „Само че жените не искат да стават камериерки – въздъхна кметът, - срам ги е да слугуват. Емигрират в Испания, там вършат същото, но там никой не ги гледа”. Онзи ден един собственик на хотел ми разказа пък как е започнал като сервитьор. „Беше ме срам от хората и гледах в земята” – обясняваше ми той. Може би всичко идва от това, че българинът е необикновено горд човек. Едва ли това е причината. Ако се изчисти историята ни от патриотичните украшения и се сравни с историята даже на съседите ни, ще видим, че там почти няма героизъм, роден от гордостта ни. Да не говорим за любимата ни поговорка „Преклонена главица остра сабя не сече.” Всъщност почти всички в тази държава в една или друга степен слугуваме на някого. Само че едно е раболепието в канцеларията, друго е да поднасяш таблата в ресторанта или да миеш тоалетната в хотела. Всъщност дали не става дума за две страни на една и съща монета? Дефицитът на истинска гордост и лично достойнство да избива точно в криворазбраната гордост…Или в нещо друго…Не знам. Да помислим заедно…      



Гласувай:
10



1. ketcakuatl - ПРАВ СИ РАЗБИРА СЕ
04.06.2011 18:08
Отдавна избягвам да пътувам с нашите авиокомпании, обслужването лошо, закъснения... а и българските стоки (освен хранителните) не са за предпочитане. Ще дам само един пример. Купувам си в Кипър, иначе прехвалената в рекламите паста ,,Астера". Ами че тя след няколко използвания спира да пуска, всеки път засъхва на капачката, прави ,,тапа" и трябва да я пробиеш за да изтискаш нещо. Идиоти! И с такъв ,,продукт"ще пробиват в чужбина? За обслужването: бил съм тук и на 5 звезден хотел. Келнерите са нещо като английски икономи (ако не са чужденци). Движат се с достойнство, внимателни, учитиви, рядко се усмихват, но са винаги любезни и пъргави. Излъчването им е на достолепие и професионализъм. Та така, обменихме малко информация с тебе. Южни поздрави човече!
цитирай
2. анонимен - Ето аз съм ляв човек - социален. Взех ...
04.06.2011 18:27
Ето аз съм ляв човек - социален. Взех си кученце което е болно, а не от магазина да си купя хъски..
цитирай
3. krivoshapkova - много добре написано
07.06.2011 19:09
По повод едната линия на изложението- темата за качественото обслужване в България , имам много добър скорошен спомен. На път от София за Чирпан спираме да похапнем в ресторант на верига Happy- обслужването беше повече от приятно, бързо и с усмивка...така че и у нас нещата се променят.
Що се отнася до сервилниченето , слугинажа и липсата на достойнство у българина- прав си. Няма да се впускам в доводи. Малък довод ли е факта, че повече от 20 години позволява да го яздат ...а той , завалията, се усмихва угоднически , а псува и вдига юмрук само в къщи или под юргана...
цитирай
4. orlinpetkov - евала!!!!
09.06.2011 17:04
евала!!!!
изключително уместно писание
цитирай
5. vmir - Отдавна имам подобни наблюдения и си задавам тези въпроси.
14.06.2011 08:49
Какви са хората и защо толкова често ни обвиняват в слугинаж, когато даваме израз на убежденията си, или просто си вършим работата добре? И почти ВИНАГИ откривам, че същите имат потайни маниери, непроследими взаимоотношения, които най-ревностно крият, и са винаги готови да обвинят останалите в нелицеприятните неща, които сами вършат. Според мен, мнозина получават подкрепа за личния си просперитет срещу условието да пречат или да объркват останалите.
цитирай
6. анонимен - fRintTHNlkNUdwZ
20.06.2011 19:29
Now I feel suptid. That's cleared it up for me
цитирай
7. анонимен - TWhWGzCoWxhLRaX
21.06.2011 12:13
mkaVdJ <a href="http://pvpvfstrnskm.com/">pvpvfstrnskm</a>
цитирай
8. анонимен - dBNZACrA
21.06.2011 16:07
f2QsRn , [url=http://jjpspctgrefh.com/]jjpspctgrefh[/url], [link=http://uvgehroreehh.com/]uvgehroreehh[/link], http://leelwhbpyblh.com/
цитирай
9. анонимен - TpuLtsYcbzEtmkO
23.06.2011 13:37
2WslCZ <a href="http://nawwejghbebn.com/">nawwejghbebn</a>
цитирай
10. анонимен - dKgTeBiWyAI
23.06.2011 19:50
PYQhBh , [url=http://boagdsshemqy.com/]boagdsshemqy[/url], [link=http://vidfivzddzqs.com/]vidfivzddzqs[/link], http://bihlbzspyyyb.com/
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9454759
Постинги: 999
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031