Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.07.2011 10:00 - ГОЛЯМОТО НАБУТВАНЕ
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 6250 Коментари: 8 Гласове:
11


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                    Ех, че беше хубаво като бях държавен чиновник. Едвам щях да дочакам 5-август – да си взема заплатата, и щях да хукна към морето. С карта за 14 лева. Само едно нещо му беше лошото на онази почивка – трябваше да си плащаме телефонните разговори от джоба. Тогава нямаше джиесеми, трябваше за всеки триминутен разговор да вадим 50 стотинки и да ги пускаме в автомата. Или да чакаме на опашка в селската поща. Предполагам, че на днешните държавни служители едва ли някой им изключва джиесемите, когато тръгнат на почивка. И преди 40 години, когато започнах трудовата си кариера, се говореше, че се харчи много държавна пара за телефони. В началото на всеки месец директорът рошеше рано побелели кичури и се чудеше как да ни ограничи. А ние си говорехме както си искаме. С роднини, приятели, любовници. Особено тежко лягаха на бюджета тези, които имаха любовници в други градове. Разговаряха и се лигавеха с часове – открито пред колегите, и никой не си и помисляше да им направи забележка. По-свенливите идваха по-рано на работа и оставаха час-два след това. За да си поговореха на спокойно. Освен това имахме приятели – безработни или студенти, които също имаха любовници в други градове и минаваха всеки ден за по един безплатен междуградски. За да кажат „доброутро” на любимата. След това отиваха в друго учреждение при други приятели, за да кажат „добър ден, кажи какво прави от сутринта и какво ще правиш?”. Тези, които нямаха повод за любовни разговори, обичаха кулинарните теми. Когато менюто за деня се изчерпваше и просто нямаше какво повече да се обсъжда, следваше класическият въпрос: „Кажи още нещо?” Времето течеше бавно, телефонът беше без пари, нямаше Фейсбук, нямаше други техники за социално общуване. Един ден директорът реши да въведе ред. Сложи телефонна централа, назначи телефонистка и направи така всички външни разговори да минават през нея. Обаждаш й се и казваш: „Обажда се еди кой си от вътрешен номер еди кой си, искам връзка с номер еди кой, защото трябва да говоря със сътрудника еди кой си. Започваше чакане, докато се освободи външна линия, телефонистката намираше търсения човек и ни свързваше или казваше, че номерът дава свободно. Разбира се, можехме да излъжем, но знае ли човек дали телефонистката не подслушва или някой после не проверява номерата, които тя записваше прилежно в тетрадка. Една пролет обаче дойде директива да се правят съкращения. Поне две бройки. Имаше един незает щат – закрихме го. Ами кой да бъде вторият? Някой даде акъл да съкратим огняра – и без това поне 6 месеца няма да ни трябва. Пък като застудее пак ще го назначим. Казано – сторено. Лошата вест намери огняра още следобед в кръчмата – беше изпил сигурно 3 големи. Човекът не потърси профсъюза за защита, ами тръгна директно към ресорната заместник директорка. Отвори вратата и каза, фъфлейки  – репликата съм я запомнил за цял живот и я цитирам дословно: - Абе, другарко, как така аз ще ти топля путката цяла зима, а ти ще ме съкращаваш? Че нали ме канят на сто места и повече никога няма да се върна тук. Пощадихме огняра. На чистачката – следващата нарочена жертва, й оставаше по-малко от година до пенсия. И тя отпадна. В крайна сметка съкратихме телефонистката. Централата я заключихме и отново ни върнаха директните телефони. За един месец изговорихме на три телефонистки заплатите. По едно време интимните разговори станаха толкова много, че не можехме да си вършим работата. А работата ни беше много важна за държавата. Дадоха ни още един номер, който се водеше директно към бюджета на някакво министерство. И като се започна…. Ставал съм свидетел на абсурдни разговори. Един юнак например цял ден избираше домашния си номер, но с кодовете на различни градове, за да разбере какви хора имат същия номер. …Минаха години, станах частник. Нещо повече, станах човекът, който трябва да се бори с телефонните разхищения. Вече 20 години анализирам всяка телефонна сметка и търся пробойните. Най-тежко беше като се появиха първите импулсни игри. Минаха месец- два – нищо. На третия в сметките цъфнаха първите мераклии за бързо забогатяване. Избираха по десет пъти едно след друго четирицифрени номера. Слава богу, че в разпечатката се изписваше часът. А часът беше странен – между 6 и 7. По това време в офисите нямаше никой – най-много чистачката да е подранила. Значи е чистачката! Беше кротка женица и решихме да я изгоним по-културно. -         Како Марче, ти като идваш сутрин, не те ли е страх да си сама на целия етаж? – започнах отдалече. -         Не съм сама, не съм, и Мимето – счетоводителката идва рано, за да си свърши работата, че много й се било натрупало. -         И какво работи Мимето. -         Ами говори по телефона… Мимето си отиде, оказа се, че и други зулуми е направила, защото някои неща вървят изглежда ръка за ръка. И до ден днешен преглеждам телефонните сметки разговор по разговор. Само дето след толкова години вече трябва да си слагам очила, за да разчитам дребните цифрички. Когато се появи разговор над левче, гледам кой номер и в колко часа. И мисля, мисля кой и защо е бръкнал в джоба ни. Веднъж открих разговор дълъг цял час. Беше между два телефона от фирмената мрежа, така че парите не бяха много, но все пак дължината беше смущаваща. Проверих номерата – оказаха се, че това са служебните телефони на младеж и девойка. Ясно, раждаше се някаква дружба, трябваше да внимавам. Деликатно ги предупредих, че им проверявам разговорите. Предупреждението имаше ефект – изглежда минаха на скайп. Там, където нямаше контрол обаче – някои фирми в някакъв период си бяха надвили на масрафа, говоренето по социалистически продължаваше с пълна сила. Станах свидетел как една служителка в богата фирма говори абсолютно безсмислено почти час по джиесем. Намери си някой да й я попита защо говори толкова много по служебния телефон. Отговорът беше смразяващ: -         За да им го набутам! Кого набутваше девойката, на която й бяха дали офис, работа и заплата, която не заслужаваше? Шефът, системата, държавата? Тази девойка след това отиде на държавна работа. Дали някой се е сетил да провери сметките й? Та за какво започнах да пиша всичко това? Ами да, нали онзи ден написаха, че държавните чиновници изхарчили 27 милиона за телефонни разговори. Кой на кого го е набутвал – не стана ясно. Май на всички нас.



Гласувай:
11



1. mt46 - Поздрав!
24.07.2011 10:46
Предпоследния ми постинг е посветен на дър-държавните служители и бюрократи, дето много дърдорят и дърпат от вимето на дър-жавата...
цитирай
2. thomas - :-)
24.07.2011 14:32
Правдив както винаги. Помня тези времена, макар и косвено - през разказите на майка ми, която беше архитект в някаква държавна проектантска организация. Та всичко от "кажи още нещо ма, кукло", та до колежката с любовника в Кипър, която идвала сутрин още преди 7, за да си поговори на спокойствие, и в някой от месеците беше навъртяла няколко пъти заплатата си - всичкото ми е ясно отразено в съзнанието - нищо, че съм бил още дете по това време.
цитирай
3. ckarlet - Хареса ми публикуваното, Zapre...
25.07.2011 19:45
Хареса ми публикуваното, Zaprehoda!
Аз съм на мнение, че човек има ли съвест, независимо дали е в държавно учреждение или в частен бизнес си върши съвестно работата. А този който не му се работи винаги намира за какво да шмекерува:)
Поздрави!
цитирай
4. анонимен - чудесна журналистика:
26.07.2011 00:25

четивна и истинна. Браво, Евгени.

Комунизмът (развитото соц. общество, казано официалничко) стана жертва (т.е. беше прояден изотвътре) от българосъветското (и др.) чиновничество.

Капитализмът сега (нашенският, де, майни) НЕМА НАЧИН да ни надвие. Бас?
цитирай
5. анонимен - Съгласен съм с казаното
02.08.2011 00:54
Все пак тогава нямаше частни оператори и парите се връщаха обратно в бюджета. Т.е. набутване не е имало де факто. Проблемът е, че сега никой не контролира разходването на средствата за телефония и мобилни услуги.

Хубава статия, както винаги. Поздрави!
цитирай
6. анонимен - За набутването
02.08.2011 23:22
Хубава статия. Вернага направих аналогия с частния сектор и хората, които се скатават на работното място. Мислят си, че го набутват на шефът, но набутан е този, който си губи времето.
цитирай
7. анонимен - Ох, миличките ми сиви мишленца, ...
13.08.2011 18:05
Ох, миличките ми сиви мишленца, дребни български хорица:))))) Аванта- каквато и да е - ако ще стотинка да е. Защо работим само двамата с жена ми в нашата фирма? Защото не искаме да влачим подобни авантаджии на гърба си!!! Повечето се правят, че уж много знаят, пък като се стигне до работа са гола вода!
цитирай
8. анонимен - Тъпанар.
02.11.2011 09:12
анонимен написа:
Ох, миличките ми сиви мишленца, дребни български хорица:))))) Аванта- каквато и да е - ако ще стотинка да е. Защо работим само двамата с жена ми в нашата фирма? Защото не искаме да влачим подобни авантаджии на гърба си!!! Повечето се правят, че уж много знаят, пък като се стигне до работа са гола вода!

Защото си един гаден требен буржоа, затова.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9458184
Постинги: 1000
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031