Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.01.2012 20:05 - СПОМЕНИ ЗА ЛЕТИЩАТА 2
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 6145 Коментари: 10 Гласове:
3

Последна промяна: 05.01.2012 20:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                            ШЬОНЕФЕЛД 1979 – ПЪРВО ПРЕМИНАВАНЕ НА ЖЕЛЯЗНАТА ЗАВЕСА Пуснаха ни /с връзки/ на гости на братовчедка ми в Западен Берлин. Вълнение голямо – за пръв път ще премина през Желязната завеса. Така се викаше едно време на границата между социалистическия и империалистическия лагер. Посъветваха ни, че най-евтиния начин да се стигне да Западен Берлин е да се кацне на източноберлинското летище Шьонефелд и оттам с автобус да се мине през границата. Имаше обаче и по-голям проблем – дали нямаше „оттатък” да ни вербуват? Бях чел всичките истории за нашия разузнавач Емил Боев, също разказите за полския разузнавач Анджей Чехович, имаше още един българин, който беше работил в Свободна Европа... От книгата на Чехович бях запомнил следния епизод. Питат го – след като се връща в Полша, кой е бил най-трудният му момент в тила на врага. А той откровено отговаря: ”Когато получих първата си заплата – не бях виждал през живота си толкова пари.” Ами ако и на мен ми предложат такава заплата, за да мина в Свободна Европа? Освен това знаех какви методи се използват за вербовка – пускат ти красива жена, после те снимат с нея и те изнудват. Или ти дават пари уж назаем. И т.н. Та кацам на Шьонефелд и още докато слизам по стълбичката на самолета чувам името си повисокоговорителите. Уж съм още на наша територия, а изненадите започват – помислих си. Командирът на нашия самолет ми преведе, че ме викат на Информацията. Там ми съобщиха, че братовчедка ми, която трябваше да ни чака, няма да дойде, но се обадила да вземем автобус 211 и да слезем на последната спирка. Намерих автобус 211, който трябваше да ни отведен на Запад, и - о, радост. На автобуса пишеше DDR. Тоест наш,  билетите щяхме да платим с източни марки и нямаше да разваляме стоте западни марки, които ни бяха отпуснали. Веднага смених на летището 27-те български лева за източни марки, качихме се в автобуса, но кондукторът с отвращение ми върна подадената източна валута. Билетите се плащали със западни марки. Развалихме ценната пара. На всичкото отгоре се оказа, че един билет струва колкото едни дънки. Спряхме на граничния пункт, който се оказа вход към Американската зона, попълнихме някакви анкетни карти, на които имаше и графа „професия”. Дълго се колебах дали да пиша „журналист” или нещо по-безобидно, но си рекох – те сигурно вече знаят за мен. Така се и оказа. Кондукторът слезе, каза нещо на граничарите и ме посочи през прозореца. Трябваше да сляза. Провокациите бяха започнали. Дали щяха да ме сплашват или направо щяха да ми кажат колко ще ми е заплатата? За добро или за лошо се оказа, че единственото ми провинение било, че не съм декларирал останалите няколко източни марки.      Пуснаха ме. Първите дни на Запад се оглеждах постоянно, имах чувството, че ме следят, но май повече никой не се сети за мен.
Когато на връщане пак влязох в Шьонефелд, изпитах облекчение. В ръчния багаж носех голяма кутия бира "Туборг", митничарите не ми я взеха и още вечерта я разделихме с колеги.
Туборг-а в онези времена си беше символ на един друг живот...
  ЛЕТИЩЕ ПРАГА, 1986 –А – БЕЗ ПАРИ И ПАСПОРТ През 1986-а се случи едно голямо чудо – отвориха ми се две пътувания в чужбина. Е, в нашия лагер, разбира се, но и това си беше събитие. Първо щях да ходя в Прага полуслужебно – тоест, плащаха ми половината разходи, но пътувах с личния си паспорт и едни две странички към него – ако си спомня някой. А в деня, в който свършваше програмата в Прага, щеше да започне вече истинска командировка – с червен паспорт и командировъчни. Само че червеният паспорт не беше готов навреме и заминах за Прага с личните си документи. Дойде денят, когато трябваше да отида на летището – Ружине, май се казваше, и там да посрещна колегите, които щяха да донесат и паспорта, и командировъчните. Беше вечер, летището беше пълно с хора, в джоба си имах две-три крони и ако нещо се беше объркало просто нямах представа какво ще правя. В момента, в който видях как се задават колегите от изхода, си отдъхнах. Всичко се нареждаше. Да, ама не. Като дойдоха куфарите, се оказа че точно куфарът с моите документи и пари го няма. Оказа се, че заминал по погрешка за Виена. „Не се притеснявайте – казаха от Информацията, - утре ще бъде тук. Другарят до вас има по-голям проблем – неговият куфар е заминал за Триполи, но полет оттам има чак другия вторник”. Признавам, че допуснах и възможността документите нарочно да са били отклонени на Запад, някой да ги ползва тази нощ, да извърши престъпление и да го припише на мен. Тоест да го припише на България. Вече знаехме за заговора срещу родината ни, когато ни приписаха атентата срещу папата. На другия ден нищо не пишеше за мен във вестниците. Отидохме до летището, куфарът беше дошъл. И парите бяха там. Тръгнахме веднага да пием чешка бира.   ЛЕТИЩЕ СОФИЯ 1997-а – ЗАПОДОЗРЯН ЗА БОМБЕН АТЕНТАТ През 1994-а за пръв път щях да прелитам над океана. За да стигна до Чикаго, трябваше да излетя сутринта за Варшава, там имах само десетина минути да намеря самолета за Америка. Всичко мина по график – самолетът излетя и кацна навреме, щом стъпихме на варшавска земя пред очите ни се появи една девойка с табела „ЗА ЧИКАГО”, тръгнахме след нея на бегом и се метнахме в последния момент на Боинг-а. Три години по-късно с няколко колеги трябваше да летим със същия самолет до Варшава, там да преспим и на другия ден да продължим за някакъв семинар в Талин. Тръгнахме да си чекираме багажа, аз бях пръв, сложих куфарите и служителката веднага му сложи лепенки за Талин. Останалите от групата се сетиха, че всъщност ще прекараме 24 часа във Варшава и би трябвало да можем да си вземем багажа по ред причини. Служителката започна да се суети как да отмени командата за Талин, извика помощ и след доста суетене над компютъра най-накрая лепенките бяха сменени. Качихме се в самолета и веднага започнах да разказвам на колегите колко важно е той да излети навреме, защото сигурно половината пътници са за Чикаго. Само че самолетът не излетя в уречената минута. Стюардесите минаваха, брояха пътниците и не искаха да кажат нищо. Връзката с Чикаго бе изпусната. След нея и редица други връзки. Някой пошепна, че броят на пътниците не съвпадал с броя на чекирания багаж. Тоест има хипотеза някой да е сложил бомба в куфара си и да не се е качил в самолета. При такива случай било забранено да се излита. Размишлявайки над тази хипотеза, се сетих за случая с моя куфар. Дали момичето не го бе чекирало два пъти? Махнах на стюардесата и й пошепнах на ухо, че трябва да ме броят два пъти. Тя се засмя пренебрежително и отмина. Появи се пилотът и той започна да брои. И на него казах, че аз съм човекът, когото търсят, той също не ми обърна внимание. След два часа в самолета нахлуха специалните части и страховито попитаха: -         Кой е Евгений Тодоров? Станах и кротко обясних, че ако ми бяха обърнали внимание, сега хората щяха да летят за Чикаго. В резултат на това недоразумение, една хубава девойка, която изпусна връзката и трябваше да преспи в нашия хотел, се залюби с някакъв богат грък. На варшавското летище той я изпрати с огромен букет рози и сълзи на очи. Но това е друга история…    



Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Ай, ай, байно!!!
05.01.2012 20:28
Интересно, кого пускаха тогава зад Желязната Завеса?

Ти 100% си сътрудничил на червените гестаповци!
цитирай
2. анонимен - @1
06.01.2012 00:36
Що бе, те журналистите понякога имаха и привилегии. През 89 г. летях за Шьонефелд с детето. И аз чаках през цялото време сакътлък, но всичко мина гладко. Преди дългия коридор към автобуса за Зап. Берлин отляво имаше малко шопче, където с голямо удоволствие купих на дечкото какъвто шоколад искаше. А то беше скромно - поиска някакъв детски. И после чаках провокациите в Западен Берлин, пък никой не се интересуваше каква ми е заплатата, какво точно работя и пр. Да не говорим пък за "държавната тайна" - цената на трамвайния билет!
цитирай
3. анонимен - Към "момчето с шейната"
06.01.2012 13:02
Благодаря за автографа! Успех, вдъхновение и здрави нерви!
Момичето с дебелата плитка. :-)
цитирай
4. анонимен - . . . имаше малко шопче, . . . Защо не ...
07.01.2012 13:06
анонимен написа:
...имаше малко шопче, ...

Защо не кажеш софиянче? ;))))
цитирай
5. анонимен - . . . имаше малко шопче, . . . Защо не ...
09.01.2012 14:53
анонимен написа:
анонимен написа:
...имаше малко шопче, ...

Защо не кажеш софиянче? ;))))

т'ва напомня малко на вица - защо пловдивчани завиждали на столичани? (вицът е от средата на деветдесетте) щото те си имали "Quality Shop", ама ние сме нямали "куолъти, майна"...
=)

ПП: да, ама ние си имаме не само Франкфурт на майната, но и щата Майна, майна...
цитирай
6. анонимен - @4
11.01.2012 13:44
Фри-шопче, т.е. малък павилион, продаващ шоколад, цигари, напитки срещу западна валута, в случая DM. :-) Не може да се каже "софиянче", нали?
цитирай
7. анонимен - Фри-шопче=фри-софиянче!
12.01.2012 09:30
анонимен написа:
Фри-шопче, т.е. малък павилион, продаващ шоколад, цигари, напитки срещу западна валута, в случая DM. :-) Не може да се каже "софиянче", нали?


Ясно, значи фри-софиянче!!! ;))))

ПП Що се връзвате, бе, шопчета?
цитирай
8. анонимен - @7
12.01.2012 12:21
Моля, моля - фелибелийка!
цитирай
9. анонимен - от № 5 до № 7
12.01.2012 12:44
окей, след като има фри-софиянче, има ли и фри-фелибелийче? =;о)
а фри-кювлийче?..

ПП: http://www.snews.bg/bg/statiya/pataklama-za-uydurmata-kyuvliya-na-plovdiv:13852
цитирай
10. анонимен - Някой нещо бърка, Евгений!
25.02.2012 12:14
Споменаваш, че си чакал ЧЕРВЕНИЯ си паспорт на летището в Прага през 1986 г. А аз до 1981 г. неведнъж съм летял в командировки до "соцлагера" със служебен СВЕТЛОКАФЯВ паспорт. Такива ни се издаваха и съхраняваха в касите на "Генералните Дирекции", към които сме се водили на подчинение. Връчваха ни се само за командировката и после пак ни ги прибираха. Поне до тогава ЧЕРВЕНИ паспорти се издаваха само на хора с дипломатически статут.
Хипотезите са три: I. Или не си спомняш[добре цвета на паспорта, който са ти донесли. II. Или наистина паспорта ти е бил ЧЕРВЕН (ама това тогава ми намирисва, че не си бил от "непосветените", за какъвто ни се представяш). III. Служебните СВЕТЛОКАФЯВИ паспорти са отпаднали някъде между 1981 и 1986 г. В този случай - моите безусловни извинения!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 5734020
Постинги: 656
Коментари: 6086
Гласове: 6899
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031