Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.01.2012 20:46 - СПОМЕНИ ЗА ЛЕТИЩАТА 3
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 3102 Коментари: 0 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                        ЛЕТИЩЕ КЕНЕДИ И ЗА БЪЛГАРСКИЯ ОАЗИС ТАМ Смятах, че повече няма какво да кажа за летищата, но се сетих, че нищо не съм написал за летище „Кенеди” в Ню Йорк. И някой може да каже – този, щом не е бил на „Кенеди”, значи никъде не е бил. Представях си прочутото летище като нещо огромно, но се оказа, че то е някаква система от разпръснати терминали, като българският самолет трябвало да излети от терминала на „Ер Франс”. Нямахме време да се оглеждаме, минахме през разните проверки и се насочихме към съответния гейт. В остъклената и затворена чакалня вече се бяха събрали повечето пътници – тоест нашенци. Отворих вратата и веднага ме лъхна българщината. Вътре бе станало лисичарник. Вече бях изкарал почти месец в Щатите и бях забравил за миризмата на цигарен дим. Стотина българи с настървение вдишваха и издишваха дима, за да наваксат загубеното в тази загубена страна, в която преследват пушачите. Говоря за 1994 година, когато у нас никой и не помисляше, че може да има ограничение на пушенето.   ЛЕТИЩЕ РУЖИНЕ КАТО ЛОКОМОТИВ През 98-а с още няколко българи прекарахме няколко часа на пражкото летище. Не бях кацал там десетина години – чехите вече имаха ново летище. Новото бе и че нямаше къде да се пуши. Ръководството на групата ни поеха пушачите, които ни разкарваха от единия до другия край с надеждата, че някъде ще могат да запалят – навсякъде обаче ни посрещаха табели със забрани. Някакъв българин ни каза, че имало някакъв ресторант, където се пушело. Намерихме го, но се оказа, че за да запалиш цигара, трябвало да си поръчаш обед. А ние не искахме да обядваме, искахме да пушим. Тогава се сетих за варианта с тоалетните. Че в училище къде пушихме – в кенефите. И класният ни викаше – нашите кенефи през голямото междучасие приличат на локомотив – такива облаци дим се издигат над тях. Чехите обаче бяха забранили пушенето и в кенефите. На всяка врата имаше предупредителни надписи. Надникнахме вътре и се оказа, че тоалетните чинии, поставките за тоалетна хартия и изобщо всичко, което имаше някакъв ръб и можеше да служи за пепелник, беше изпъстрено с кафяви точки -остатък от горящи цигари. Щом и други са поели риска, защо и ние да не го поемем? Избрахме си по една кабинка и запалихме. И над летище Ружине се изви дим – като над училищния кенеф…   ЛЕТИЩЕ АМСТЕРДАМ Беше толкова голямо, че имаше движещи се ленти за пешеходците. А тоалетните бяха с фотоклетки. Тогава за такива работи се разказваше само във вицовете. Това запомних.   ЛЕТИЩЕ МЕМФИС, ТЕНЕСИ След 20 часа пътуване там трябваше да направим последната смяна. Влязохме в огромна зала, в която имаше стотици пътници. Полицаи стояха на изхода, нареждаха пътниците в редица по 10, до тях нареждаха багажа им и пускаха кучета да душат за наркотици. Ако някъде кучето се задържаше, пътникът беше отвеждан в специална стаичка. Времето течеше, разни хора се опитаха да прередят, защото изпускали връзката, но полицаите бяха непреклонни. Тогава разбрах какво означава полицейска държава. . С нас имаше и някаква баба – на летището в София дъщеря й ни беше помолила да се грижим за нея и да я настаним в самолета за Лос Анжелис. Толкова бързахме, че зарязахме бабето веднага след като минахме проверката с кучето. Какво стана с нея – и представа нямам. Ние обаче успяхме да хванем самолета за Ноксвил – па макар и в последната минута   ЛЕТИЩЕ НОКСВИЛ, ТЕНЕСИ Кацнахме след полунощ. Летището в този малко известен град беше в ремонт. С колегата Марин тръгнахме по някакви полуосветени коридори, пълни със строителни материали. Трябваше да ни посрещнат и да ни настанят – иначе и представа нямахме какво ще правим. Оглеждах се, но не забелязвах никакви посрещачи. Марин се беше умислил. По едно време спря и попита: -         А бе, в началото имаше едни, които държаха картон, на който пишеше „Добре дошли, Евгений и Марин”. Дали за нас се отнася или за някои други? Бяхме извървели по коридорите вече сто метра. През цялото време Марин беше размишлявал каква е вероятността на другия край на света да се появят двама души с нашите имена. Нямах време да оценявам аналитичността на колегата си и побягнах обратно. Слава-богу, онези с надписа бяха още там – макар да нямаше повече пристигащи пътници. И чакаха точно нас.   ЛЕТИЩЕ АЛЕКСАНДЪР ВЕЛИКИ, СКОПИЕ През 2007-а летището беше една барака. Имаше ВИП зала с размери 4 на 4 метра. А когато се наредиш за чекиране на багажа, ако имаше повече от 5 пътници, трябваше да се чака отвън. Помещението не можеше да поеме повече от двама – трима с куфари. То като че ли и нямаше много желаещи за пътуване, тъй като на пистата стоеше единствено нашият самолет, който извършваше първи полет по новата линия София – Скопие. Интересното беше, че бараката носеше името „ЛЕТИЩЕ АЛЕКСАНДЪР ВЕЛИКИ”. А преди малко бяхме излетели от огромната за балканските мащаби сграда на софийското летище, която се наименоваше скромно „Терминал 2”. Та то и летищата май са като хората. Разни хора, разни идеали, разни летища.        



Гласувай:
6
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 5919773
Постинги: 669
Коментари: 6124
Гласове: 6959
Архив
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30