Постинг
04.02.2012 20:06 -
4 ФЕВРУАРИ – ПОЗОР ИЛИ СЛАВА?
От няколко дни се води битка за историята – ако използваме израза на президента Стоянов.
Една или две са били папките, които БСП внася в 11.50 на 4 февруари 1997-а? Кой какво е казал? Кой е бил герой и кой е станал жертва? И т.н.
Вчера пък цял ден се рових във виедоархивите от онези дни – вече ги качих в интернет, и вече много от това, което е ставало в Пловдив може да се разгледа на http://www.tvplovdiv.com/potv/index.php?option=com_content&view=category&id=66&Itemid=116...
Никога няма да забравя как вечерта на знаменателния ден хиляди пловдивчани спонтанно се стичаха на площада пред Общината, за да празнуват – след седмици на демонстрации, барикади и надежди.
Тогава ми се искаше онова нещо, което приличаше на описаното от дядо Вазов като „пиянството на един народ” да продължи колкото се може по-дълго.
Може би защото Десети ноември не можахме да го изживеем като народна революция, сега се мъчехме да наваксаме.
Никога няма да забравя едно семейство, което беше довело и децата си. Скачаха групово в транс и викаха „Кой не скача е червен!”.
Къде ли са те сега?
В заседателната зала на Общината победителите се прегръщаха.
По-оправните бързаха да продадат доларите си, в суматохата едни сини активисти бяха изсекли гората край Пловдив и сега продаваха дървения материал..
Само след няколко дена на героите от барикадите трябваше да се намери подобаваща роля в новото управление.
Така наречените „танкове на революцията” поради липсата на образование ги направиха контрольори по цените и ги накараха да бият спекулантите – по болшевишки.
След година вече бяха безработни.
В същото време техни братя по оръжие вече почваха приватизацията.
Четвърти февруари бе победа, но и началото на една трагедия.
Бях сигурен, че комунистите –социалисти завинаги – или поне за десетилетия, слизат от политическата сцена.
Само след четири години хората бяха отново готови да гласуват за тях и само завръщането на царя отложи реванша им с още четири години.
Петър Стоянов го прогонихме първи.
Някой път си мисля дали Четвърти февруари не дойде много бързо? Както и всички големи дати в историята ни.
Това, което се случи след 97-а компрометира за много години напред идеята за истинска демокрация, пазарна икономика и действащо гражданско общество.
Едва ли за всичко е виновен Иван Костов, ако не беше той, друг щеше да бъде.
Най-лесно е да хвърлим вината върху балканския ни манталитет.
Виновни няма, такава е била историческата ни съдба, преходът продължава...
Впрочем героите от барикадите са живи.
Почти всеки ден ми звъни един от тях. Иска да разкаже как се е борил през януари и февруари 1997, как след победата са окрали предприятието, където е работил, как после е било приватизирано от едни другари...
При последното обаждане вечерта имам чувството, че вече е пиян от мъка.
И се сещам за Ботевите стихове „пиян дано аз забравя”...
Сигурно човекът продължава да се чуди какво се е случило на 4 февруари – позор или слава? И предпочита да живее в механата...
Някой път ми се иска да го открия, да се чукнем и да си поговорим за онези дни.
Всъщност дали това не е Героят на 4-и февруари – а не Стоянов, Първанов и Добрев?
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
анонимен -
Меланхолично нещо?
04.02.2012 21:38
04.02.2012 21:38
Меланхолично с черни краски на тегоба?
Не сте писали така в скоро време...
цитирайНе сте писали така в скоро време...
Той е...той е героят на новото време...а не онези..как им беше името?
черни краски на тегобата...ДА!!
цитирайчерни краски на тегобата...ДА!!
3.
анонимен -
Само един цитат
06.02.2012 21:51
06.02.2012 21:51
"...обученият в Москва партиен функционер Добрев заема поста министър на вътрешните работи в период,когато по единодушното мнение на международни наблюдатели мафията владее България. Преди това той е заместник председател на Комитета за държавна сигурност и член на военния съвет..." стр 58 -Новите български демони. За по-умните - да познаят от три пъти ,кой написа сценария, кой го изпълни и на кой дадоха ролята -статист и да го духа ддуховно и духовито.
Айде моля Ви се -.."Вся власть -Советов! Пардон - в ръцете на ченгетата!
Българчета ,стойте си в механата и не се показвайте повече навън!
цитирайАйде моля Ви се -.."Вся власть -Советов! Пардон - в ръцете на ченгетата!
Българчета ,стойте си в механата и не се показвайте повече навън!
4.
анонимен -
Помнещ
14.02.2012 11:42
14.02.2012 11:42
"Само след четири години хората бяха отново готови да гласуват за тях" - нищо подобно, дори и още през 1997 хората си бяха готови да гласуват с червената бюлетина. Тъкмо затова на тия избори през 1997 БСП спечели приблизително един милион гласа. 1 000 000 гласа след управлението на Жанвиденовото правителство - тоя прост факт и до днес не мога да го проумея. Примирил съм се, че изглежда българската нация не блести в висока интелигентност.
цитирай
5.
анонимен -
онлайн магазин за хранителни стоки
15.02.2012 21:33
15.02.2012 21:33
Точно г-н Президента Стоянов не бих го споменавала в сериозен разговор. Той бе една от многото грешки в изборите!
цитирайТърсене