Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.04.2012 17:05 - ПЪРВОМАЙСКИ РАДОСТИ
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 5872 Коментари: 5 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Напрегнати бях дните преди Първи май едно време. На празника освен всичко друго обявяваха новите носители на Ордена на труда. Имената на отличените се публикуваха в първомайския брой на всички вестници. Вестниците, разбира се, в този ден си приличаха. На първа страница имаше първомайски поздрав с големи букви, под него обикновено имаше някаква рисунка с трудов сюжет, задаължителна беше и високопарната уводна статия, която никой не четеше, но със сигурност в нея се възпяваха труда и трудовите хора. Ордените на труда бяха златни, сребърни и бронзови. Поне през 60-те години, когато баща ми получи първия си орден, те не носеха никакви пари. Цял ден телефонът звънеше, хората поздравяваха баща ми и между другото питаха дали е паднал и някой лев към отличието. Като разберяха, че пари няма, се успокояваха. Партията много добре владееше това изкуство – да стимулира МОРАЛНО. Е, имаше и материални стимули по празниците, но за тях не пишеха във вестниците. Пък и те не бяха големи. Най-голямата награда за трудовите хора беше ГЕРОЙ НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКИЯ ТРУД. Това звание не падаше от въздуха. Цяла армия партийни и профсъюзни специалисти подбираха подходящи хора с подходяща биография и от подходящ колектив. Рядко правеха герои хора на умствения труд – най-вече отличаваха истински пролетарии: миньори, стругари, строители, веднъж даже и една търговска работничка. Когато в дадено предприятие разбираха, че някой техен кадър е на една ръка растояние от званието, което щеше да носи слава и на цялото ръководство, към потенциалния герой се прикрепваха още няколко души, които му помагаха да преизпълнява още по-впечатляващо нормите. За героите пишеха очерци, правеха документални филми, качваха ги на трибуната по време на манифестации, писатели получаваха контрактации да ги описват в книга. Повече от останалитеживи герои днес водят жалко съществуване – забравени от всички. Днес вероятно има също читави хора, които могат да послужат за пример, но кой ли се сеща за моралните стимули. Пък представяте ли си какво чудо ще бъде по Първи май някой вестник да излезе на първа страница с очерк за трудов човек. Голям смях ще падне. Имаше и текущи материални стимули. Цели бригади партийни чиновници си отработваха заплатите, като измисляха почини, съревнования, награди. Най-елементарният стимул бе да те обявят за УДАРНИК. Това означаваше, че на манифестациите ще бъде в първата редица с препасана лента „ударник”. Уж нищо работа, но доставяше голямо удоволствие. На входовете на предприятията имаше АЛЕИ НА ТРУДОВАТА СЛАВА, където слагаха снимките на ударниците и прочие отличени. Спомням си още за ПАСПОРТ НА ТРУДОВАТА СЛАВА, имаше и съответната значка, имаше и групови стимули като БРИГАДА ЗА СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ ТРУД. По време на някакви кръгли годишнини пускаха разни медали – на всеки пет години от 9 септември 1944 година, за 100 години Априлско въстание и т.н. Хората на културата и изкуството пък чакаха вестника с дата 24 май. Там обявяваха ЗАСЛУЖИЛИТЕ и НАРОДНИТЕ артисти. Тук стимулът не беше само материален – носеше и по някой лев към заплатата. Най-малката награда беше да те приемат в съответния творчески съюз – тогава ходиш на почивка в съответната творческа база, издават ти събрани съчинения и т.н. Джакпотът обаче беше ЛАУРЕАТ НА ДИМИТРОВСКА НАГРАДА. Да достигнеш до този връх се изискваше безпределна вярност към Партията, връзки и самобитен ПР – макар тогава такава дума като ПР нямаше. Ех, как им се иска на бившите народни, заслужили и лауреати да се върнат онези времена – макар тогава да плачеха за демокрация по механите. Злорадствам, защото мен партията и държавата не ме забелязаха – колкото и да се натягах. Имам само един Златен медал от фестивал на художествената самодейност. А таково отличие беше неприлично да си го пишеш даже в биографията.    



Гласувай:
10



Следващ постинг
Предишен постинг

1. apostapostoloff - И аз имам медал-
30.04.2012 09:03
дадоха ми го в армията, защото участвах в учение по случай не знам си коя годишнина от победата над фашизма. Успях и пари да му взема- изтъргувах го в едно кръчме за няколко питиета.
цитирай
2. demonwind - Няма да забравя
10.05.2012 11:58
Първи май 1986 г. Може би огромна част от българския народ също няма да го забрави...
цитирай
3. анонимен - Чест ти прави!!!
10.05.2012 15:18
Към № 1:Чест ти прави,БЪЛГАРСКИ ВОЙНИКО!!!Постъпка/онова,с кръчмето и медала/,достойна за адмирации!!!Не те ли е срам!И ти българското знаме си целувал,родоотстъпнико...Дори на шега не мога да приема думите ти!СРАМ!!!
цитирай
4. demonwind - 3. анонимен
10.05.2012 15:27
Остави го бай Апостол... И той не го иска, ама пустото пиене... Не му се сърдете, не е сам човечецът... ;)
цитирай
5. анонимен - Недоумявам - що за глупости му идват ...
09.06.2012 17:27
Недоумявам - що за глупости му идват в главата на пишещия в този блог - Първи май и прочие- да, беше празник този ден едно време.- защото имаше работа, сигурност въпреки недоволството на студентите срещу разпределенията- но тогава бяхме разглезени - обучението ни безплатно, работата ни осигурена - а сега ? Няма как да го празнуваме този ден- с толкова млади хора които не работят, или ако работят то не е по специалността, несигурност в бъдещето но затова пък можем да се пробваме като чистачи в чужбина - и това не е малко. Е, жалко за стотиците неработещи фабрики и заводи и за неизлизащите първомайски статии във вестниците - че то не останаха "читави" такива от жълтата помия която ни заля. Аз имам Златни медали от Фестивали на българската художествената самодейност и се гордея с тях, защото зная с колко труд, любов и всеотдайност към българската песен и музика са заслужени. Така че - по-полека с нихилизма.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9455818
Постинги: 999
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031