От няколко дни слушаме такива глупости да се леят от телевизионните екрани, че не мога да повярвам коя година сме. Дали е 1944-а, дали е 1917-а? Или 1934-а? Новите улични лидери вече предлагат някакви чудодейни лекарства – свикване на  Велико народно събрание, намаляване броя на депутатите, нова конституция /ама не е ясно какво ще бъде новото, тъй като никой не е чел сегашната/, двукамарен парламент, превръщане на НЕК в ЕРП, контрол върху цените на всяка цена, ако може и контрол върху асортимента, обвързване на цената с доходите и  т.н. За последното се борихме цели 45 години и тази чисто комунистическа идея я бяхме формулирали по-красиво: "От всекиго според възможностите, всекиму според потребностите!" И като че ли никой не се сеща, че чудеса не стават. Проблемът на България не е високата цена на тока, а ниските заплати и пенсии. А за да се увеличат възнагражденията, трябва увеличение на брутния вътрешен продукт. А за да се увеличи този продукт трябва да се работи повече и да се краде по-малко. Трябва да се възродят у българина трудолюбието и предприемаческият дух, който е проблясвал през годините, но бързо е бил смачкван. Какво би станало, ако някой протестиращ издигне лозунг “Да работим все повече за България!”. Всички ще му се смеят, може и да го набият. Къде къде по-привлекателни са лозунгите от типа “Чужденците от ЕВН вън!” и т.н. Олевяването на масите е характерно за всяка кризисна ситуация. Можем да го подминем с разбиране този път. Но когато ни се предлагат някакви революционни форми на управление от типа на народни комитети, граждански съвети към министерства, институции и ДКЕВР, разбира се, започва да ми идва в повече. И почвам да си представям – комитет от фенове на ЦСКА, примерно, начело с Дучето, започва да изучава енергийното закодателство и да го реформира. Комитет от фенове на Ботев или Локото пък се заема да прави реформа в здравеопазването. От “Че Гевара” поемат контрола върху изборите. Или върху банките, примерно. Подставени лица на ТИМ поемат контрола върху крайбрежието. И т.н. Необходимо е елементарно познание на историята, за да си представим какво може да се случи. Че то всичко вече се е случило. Да си спомним тричленките след 9 септември 1944 година, участващи в унищожаването на хиляди “богаташи” и “фъшаги” от старата власт . Създаването на помощник-командирската институция в Българската армия през 45-а. Комисарите, излъчени от работническо-селската власт в Съветска Русия през 1917 – и “Цялата власт на съветите!”. Ами китайската културна революция не беше ли превръщане на обикновените млади хора във властови субект. Имаме е по-пресни примери - устройството на доскорошната Джамахирия. Идеите на Кадафито за народни съвети са много подходящи за днешна България. Иначе лозунгът за установяване на народовластие и за сваляне от сцената на корумпираните партии и партийци кара всяко българско сърце да тръпне в радостно очакване. Впрочем и в по-скорошната ни наша история има примери как неизвестни студентчета от протестите от началото на 90-те години станаха депутати. Някои от тях били станали и милионери, казват. Така че – хайде на протестите. Може и нас да ни огрее.  

си мисля цял ден - ситуацията удивително напомня 1917-та.
Всичко започва през февруари от най-обикновена стачка с чисто социални искания.
После царя абдикира, формира се временно правителство. Междувременно възникват съвети на производствен, професионален и териториален и т.н. принцип, които имат искания за по-високи заплати, премахване на монополите, 8-часов работен ден, помощи за майките - все такива познати неща.
После Ленин се завръща от Германия в пломбиран вагон.
Следва лозунгът "Вся власть советом".
После следва 1-ви конгрес на съветите, където всички се изпокарват и се разотиват.
Междувременно Ленин корумпира съветите, като внедрява свои хора, които обещават всичко и веднага.
После идва превратът на 25 октомври, а болшевиките започват да управляват, чрез декрети.
Междувременно се състоят избори за Учредително събрание, което по-късно е натирено от Ленин с обяснението, че оттук насетне върховен орган в държавата ще бъдат съветите, които били по-висша форма на демокрация.
...
Ситуацията е едно към едно.
Чакаме само пътникът от пломбирания вагон.

И пътникът е тук, Рамоне, само едно нещо липса - немските окупационни войски. С тяхното пасивно съгласие става възможен превратът на Ленин. А у нас в момента липсват. Засега...