Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.09.2013 19:50 - КОГАТО ИМАШЕ РАБОТА ЗА ВСИЧКИ - продължение
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 5210 Коментари: 3 Гласове:
8

Последна промяна: 27.09.2013 17:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  Да си припомним, че така нареченото „раздуване на щата”, ставаше не толкова от необходимост, а: -         под натиск отдолу – от хората, които искаха да стават началници, -         под натиск отгоре – за да се уреди наш човек /роднина, любовница, човек на друг началник и т.н./ -         за да се уреди някаква номенклатура, станала жертва на съкращения, реорганизации и т.н. По принцип се разкриваха места в администрацията или просто места, които не бяха свързани с полагане на физически труд. Още Иван Вазов се чуди в „Службогонци” защо никой не иска да става орач, копач или шивач, а всички искат чиновници в София. При създаването на нов началнически щат закономерно той се заемаше от човека с най-добра биография, най-добри партийни позиции и най-силно лоби.  Ако някой път по някакви причини на новия стол сядаше безпартиен, правоверните партийци веднага реагираха гневно. Тълкуваха кадровото решение като удар по авторитета на Партията. Лобирането, както му казваме днес, токава му викахме връзкарство, беше базирано на съпричастност към различни общности – роднински, съседски, селски, градски и  т.н. В Пловдив по времето на Антон Югов се издигаха „македонци”, в Смолян по времето на Величко Карджов – левочевци и т.н. Над всички обаче стояха тези с корени от Правец. Все едно, че бяха завършили Харвард. Коцето от Асеновград завърши МЕИ с отличие и отиде да работи и да се трови в ОЦК-то в Кърджали, а Иван от Правец завърши с четири и отиде търговски представител в Будапеща. Имаше касти с нулева безработица – тези от Правец, от селото на Първия секретар на Окръжния комитет, децата на активните борци против фашизма, на т.н. „съветски възпитаници”...Да не говорим за номенклатурата – веднъж влезеш ли в списъка, оставаш най-малкото на това ниво – каквито и състресения да се случват. Затова се появи лафът, че имало „директорски факултет”. Бил си директор на кланицата, след това ставаш директор на Чистота, след това директор на Паркове и градини и т.н. Трябва да признаем, че в онези времена беше твърде рисковано един ръководител да открие при себе си щат за свой явен роднина. Партита следеше зорко „семействеността” – най-малкото, защото това явление създаваше напрежение в колективите. Обикновено сработваше една практика, която можем да наречем „крос кадруване”. Директорът на предприятието Х се разбира с директора на предприятието У да назначи дъщеря му, а той ще открие щат за сина му – на реципрочна основа. В Пловдив най-много връзки трябваха за работа в Панаира – добра заплата, а се работи половин година. Един от предишните директори на Пловдивския панаир ми изброи колко излишни структури има – хора, които работят месец-два в годината, но не можел да ги пипне – все били човек на някого. Говорим за края на 90-те години. След приватизацията Георги Гергов съкрати доста хора, но все пак останаха – поне така се говори – пак основно хора с връзки, които няма как да се пипнат. Силовото назначаване на парашутисти все пак си имаше и добрите страни за съответния ръководител. Той придобиваше кураж да иска след време контрауслуга. Присъствал съм на следната сцена. На директора звъни секретарят на Районния комитет на БКП и с нетърпящ възражение тон настоява някакъв негов човек да бъде назначен като редактор. Директорът – свикнал на такива обаждания, обяснява учтиво, че просто „няма щат”. Секретарят обаче пита на кого да се обади, за да издедйства „една бройка”. Директорът деликатно подсказва, че би било много хубаво бройките да бъдат две – защото имало голяма нужда от не знам си какъв специалист. След седмица получихме две бройки – една за парашутиста и една за наистина нужен човек. Друг път пък неочаквано „Личен състав” се обзаведе с нова бройка – пенсионирано ченге, на което дадоха отделна стая с решетки. Какво правеше човекът по цял ден между папките – никой не знаеше. Отделна тема е устройването на любовниците на големците. Тогава нямаше отдел „ПР и реклама”, та трябваше да им се измислят някои странни длъжности. Имаше случаи да се спуснат парашутисти „ с отвращение”. Пращаха ги отгоре с устната уговорка да си получават заплатата, но да не работят нищо, защото са некадърни. Некадърните обаче често биваха упорити и искаха на всяка цена да работят. Е, някоя тънка работа, не физическа. То и днес познавам хора, които минават на 5 и 20 число да си приберат заплатата от някое държавно учреждение, след като са били уредени по партийна линия. Но не съм чул да напират да работят. Системата понасяше всичко. Само че количествените натрупвания на излишни хора рано или късно оказваха натиск върху бюджета на държавата и започваше кампания за съкращенияи. Това бяха едни от най-веселите моменти във всяко пердприятие. Събираха се началниците, правеха се на загрижени, изразяваха жертвоготовност, но с разни финтове гледаха да опазят своята градинка. Ако се съди по карикатурите в „Стършел”, обикновено съкращаваха някоя чистачка. Излишните хора винаги имаха гръб и нямаше как да се пипнат. И за съм присъствал на такива опити за съкращения. Единия път жертва стана телефонистката. Работехме в три сгради и постоянно трябваше да поддържаме връзка по телефона. След като съкратихме телефонистката и ликвидирахме телефонната централа, тпрябваше да говорим по градските телефони и сметката им се вдигна двойно – изхарчени бяха поне 5 заплати, но нали отчетохме съкращението. След две години решихме да съкратим огняра. Беше лято и поне 4 месеца нямаше да имаме нужда от него. През есента щяхме пак да го назначим. Проблемът беше дали в това време няма да избяга – все пак огнярите бяха дефицитни кадри. „Елате да го видите как по цял ден пие на бистрото” – каза някой и след този аргумент взехме веднага главата на човека. Как щеше да изкара човекът до есента – никой не го интересуваше. А между нас имаше толкова безполезни хора. След решението мълвата се разнесла и някой веднага отишъл на бистрото да съобщи на човека тъжната вест. Огнярът обаче вече бил порядъчно пийнал и го обзели веднага бунтовни чувства. Веднага отишъл при една от началничките, гласували съкращението му,  да я наречем Плачкова. Отварил вратата, без да чука, и казал с пиянски глас: -         Плачкова, аз да ти топля путката цяла зима, а ти да ме съкращаваш, а? Цяла друга тема е прикрепването на щат на спортисти, културтрегери и какви ли таланти, на които трябва да се осигури заплатка. Цяла каста бяха щатните секретари и инструктори – на БКП,на ДКМС, на Профсъюзите. Първо трябваше да им се заработят заплатите, второ – трябваше да се харчат пари и за „мероприятията”, които те измисляха. В интерес на истината щатни секретари имаше само в големите предприятия. Ако нямаха образование, те изкарваха по едно задочно и след това се издигаха още по-нагоре. Като прибавим отделите „пропаганда и агитация” във всички партийни администрации, се формираше една многохилядна армия от хора, които трябваше да имитират дейност, за да си оправдаят заплатите. Измисляха се почини, съревнованя, алеи на трудовата слава, бригади за социалистически труд, фестивали на художествената самодейност, спортни празници, трудови дни, единни политически дни, поднасяне на венци и цветя и т.н. и т.н. Този феномен, характерен и за фашистка Германия, го описва още Жельо Желев във „Фашизма”. Новите седесари вместо да горят тази книга трябваше да я препрочетат няколко пъти. „Първо поднасяхме венци в деня на гибелта на Хаджи Димитър, това се оказа недостатъчно, за да отчетем дейност – разказваше ми една седесарка, лидер на женско синьо дружество, та организирахме поклонение и в деня на рождението. И това се оказа малко и решихме да поднесем цветя и на гроба на баба Хаджийка...” Неотдавна срещнах съобшщение „Организацията на ГЕРБ от един кой си град поднесе цветя и организира поклонение на гроба на Хаджи Димитър...”. Смятах, че думатата „мероприятие” ще отмре заедно с тоталитарната държава, но тя продължава да съществува във всеки вътрешнопартийния лексикон. Много интересен феномен бе поведението на новоизлюпените началници-парашутисти. Още преди да се запознаят с хората, които ще ръководят, и с работата, която трябва да вършат, те се впускаха да решават най-важния проблем – обзавеждането на кабинетчето си. Трябваше нова гарнитура и нов килим – поне. Тогава и да имаше пари в касата, тези неща не можеха да се купят от магазина,  защото били от „фонда на населението”. Трябваше да се вземе разрешение от Министерството на търговията и услугите. Пишеха се жални писма колко важно било да се купи нов персийски килим и се чакаше отговор. Тази система вероятно беше измислена, защото е било преценено, че администрацията ще изкупи всички гарнитури и килими и за населението няма да остане нищо. Само за портрета на другаря Живков не се чакаше. Още дошъл-недошъл новият началник и Портретът цъфваше на стената. Човекът на портрета изглеждаше доволен от себе си – нали беше намерил работа на всички.  



Гласувай:
9



1. dinkov - Динков
27.09.2013 02:53
С кеф се посмях. Точно така беше. Само, че тази система нямаше как да просъществува. Това е една от причините за да се срути. Иди го обяснявай на една част от пенсионерите, които цял живот нещо са работили, без да знаят и те какво, но сега имат най-големи пенсии. Разбира се дори не знаят какво означава понятието пенсия, а то може да има едно единствено значение. "Работиш, отделяш на младини, потребяваш на старини"
Е добре де, като нищо не работиха, не стига, че получаваха заплати, рано се пенсионираха, а искат да имат и най-големи пенсии. А тези които наистина създаваха НД (национален доход), сега където му казват БВП (брутен вътрешен продукт, само смениха понятието като Иван Костов мисля, че добави към него и услугите, което е правилно разбира се), взимат наистина ниски пенсии. Е гаси и социалната справедливост.Да живее социализЪмЪт, а да не забравя и БКП - то, абе и БСП - то. Сега те са на власт, трябва да се подмазваме. Жалка история.
Ицко
цитирай
2. mirosan - Това определено звучи забавно. . . ...
28.09.2013 00:43
Това определено звучи забавно...стига да ти го разказват, а не да си го преживял. Мисля че хората, които си спомнят това време много ще се забавляват на следната басня, разказана в слайдове с рисунки - http://www.slideshare.net/gstoychev/ss-1023689#btnNext
цитирай
3. felixedmundovich - “ЩЕ СЕ РАДВАТ НА ТРУДА СИ ХОРАТА И ЩЕ СЕ ОБИЧАТ КАТО БРАТЯ”
30.09.2013 13:17
За тази си наивна вяра в една престъпна и фалшива идеология Поетът заплати с най-скъпото.
Най -искрен / два -три пъти само през живота си/ и точен беше героят от сериала на Г. Мишев - "Патриархат"-Бондов ,мисля се казваше - пройдоха ,лъжец, крадец и убиец, след светлата дата -голям началник.Та ,въпросният герой/само на кратко/-изгонен от училище, стана чирак в една бъчварна , много скоро я напусна и когато майсторът искаше да му даде осигурителната книжка -необходима за всяка месторабота, въпросният юнак изказа с две думи символ -веруюто на всеки борец за братство равенство. -" АЗ НЯМА ДА РАБОТЯ! АЗ ЩЕ СТАНА КОМУНИСТ"... И БЕШЕ ПРАВ.Взриви дългогодишния труд на съселяните си и ...останалото си го знаете.
Робите в концлагера, наречен народна република работеха , комунистите раздаваха братство-равенство , само че по-равните вземаха от по малко равните и скандираха -"СМЪРТ НА КАПИТАЛА". Сега вече целият капитал е в ръцете им и те ще го осмъртят заедно с държавата ни!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9456014
Постинги: 999
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031