Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.01.2014 10:48 - КАРТАТА КАТО УДЪЛЖИТЕЛ НА ПЕНИСА
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 4587 Коментари: 4 Гласове:
11

Последна промяна: 12.01.2014 10:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                    Като чух тези дни как депутатите от Атака размахвали депутатски карти в самолета, и се сетих за едни мои стари истории. Не искам да вкарвам Волен Сидеров и колегите му в контекста на моите сексуални комплекси – чул съм, че и други дептати обичат да размахват карти за щяло и нещяло. Освен това сме и в различни категории. Ние, простсмъртните, имаме нещо, което се нарича с три букви, по-интелигентните имат пениси, а депутатите очевидно имат фалоси. Като антични статуи. Та просто се сетих за младежките ми пориви и аз да размахвам карта. В началото просто си ги мерихме – като деца още.Като нямаше какво да правим,  се скривахме на някое скришно място и се разкопчавахме Трябва да призная, че от това мерене не излизах с високо самочувствие. Имаше един Рашо дето ни биеше всички. Успокоявах се по-късно, че такива съмнения има почти всеки мъж – имал ги е и Скот Фитцджералд, което старателно е описано от Хемингуей в „Безкраен празник”. Ърнест утешава своя комплексиран приятел, дава пример с древногръцките статуи, пояснява каква е ролята на ракурса т.е. има оптическа измама, когато един мъж си гледа члена отгоре и т.н. Само че в онези времена къде да намеря приятел като Хемингуей и тревогите ми продължаваха. Поне до момента, в който получих първата си служебна карта. Започнах работа в Комитета за Радио и Телевизия. Всеки служител на Комитета получаваше пропуск-книжка, облечена в истинска червена кожа. Отгоре пишеше със златни букви „Министерски съвет”. И като ме обзе едно желание да си размахам картата някъде. Най-напред я използвах задължително в кръчмите. Като дойдеше време да плащам, вадех заедно с парите от джоба и картата, която оставях небрежно на масата. След което сметката винаги беше точна и ме изпращаха учтиво. Някои път се налагаше да покажа картата и преди сметката – когато очевидно ме удряха в грамажа или ми наливаха разредена водка. И винаги имаше ефект.Една колежка използва картата, за да й долеят още олио и оцет в салатата от пресни краставици. След което търкалцата просто заплуваха в чинията. Ех, в онези времена номерът с червената карта вървеше безотказно. Научих се да си вадя картата и преди лягане с някоя девойка – изпразвах джобовете си на нащното шкафче - уж да не ми се изсипят стотинките.  И се оказа, че ефектът е като при сервитьорите. Това сложи край и на комплексите ми. Не ми трябваше никакъв Хемингуей, картата беше свършила работата. Скоро разбрах обаче, че има карти и карти. С една кола колеги трябваше да влезем в граничната зона при Петрич – тогава трябваха специални гранични листове, нещо с нашите не беше в ред, размахвахме червените си журналистически карти, но резултат никакъв. Тогава един колега, не беше даже журналист, се приближи до патрула, извади някаква карта на ластик и всички козируваха. Тогава разбрах, че има други, по-важни карти. Колегата уж беше последната дупка на кавала в службата, но още на другия ден всички започнаха да го поздравяват отдалече.Особено колежките. По онова време взехме да си вадим и визитни картички. Тогава нямаше голям избор на моздели и всички си приличаха.. Отнякъде обаче ни попадна визитката на нашия тогавашен началник Иван Славков – скромна, но много стилна, правена в Италия. Имахме приятел, който се занимаваше с печат,  занесохме му я и го попитахме дали може да направи същата с нашите имена. Човекът призна, че няма такава хубава хартия, но шрифтът, цветовете и всичко останало ще ги направи. Ментето се получи. И трябва да ви кажа, че имаше случаи, когато подавайки видитката си на някои по-специални хора, те с учудване възкикваха: „Ама картичката ви е същата като на другаря Славков!” Свенливо навеждах глава, намеквайки че няма нищо случайно. След 1989 година се нароиха картички всякакви – златни, сребърни, накъдрени и какви ли не. И като ми подаваха някоя по-натруфена визитка, все поглеждах подаващия към чатала, предполагайки, че там със сигурност няма почти нищо. Беше минало времето на червените пропуски. Дойде обаче времето на кредитните карти. Един от първите имах Америкън Експрес. Не че ми вършеше някаква работа след първото източване, ама все пак. Един ден млад колега ме помоли да му дам картата. Обясних му, че вътре няма никой, но той настояваше. Накрая призна, че бил намислил вечерта да води някакво гадже на кръчма и накрая щял да тропне моята карта на масата и да попита сервитьора дали може да плати с Америкън Еспрес. Дадох картата, на другия ден ден колегата ми я върна, сияещ от щастие. Всичко минало по сценарий и работата после станала. Даже получил похвала в леглото. Ссега и пенсионерите имат по един куп кредитни карти с прочути имена, ама дали това им помага – едва ли... След това дойде модата на пищовите. Едни приятели тръгнаха да си вадят разрешение за оръжие, но не можаха да ми обяснят защо им е. Докато разбрах, че в Италия даже имало поговорка – който носи пищов на кръста, има нужда от удължител на пениса. След пищовите дойде модата на мобилните телефони. И днес гледам младежи – събрали се и обсъждат кой какъв модел има, коя операционна система е по-добра, един показва айфон, друг айпад, трети таблет. Все едно си мерят пишките. А не е ли по-добре да си ги извадят и да се разберат кой кой е  – както ние едно време.. Пък който се класира по-назад, овреме да се ориентира към парламента.    



Гласувай:
11
0



1. nick195 - Истината, както си е
12.01.2014 20:16
Господин Тодоров, ще ме спукаш от смях ....... Но, всичко си е точната истина.
цитирай
2. shveik5 - Един познат навремето разправяше една забавна история,
12.01.2014 22:17
за която се сетих докато четях с удоволствие стойностния постиг. Някъде през соца било, когато си карал Жигулето и го спира милиционер за някакво мижаво нарушение и след увертюрата от мрънкане се стигнало да се плаща глоба от пет лева. Човека се бръкнал в единия, друия джоб и вдигнал рамене –ами нямам толкова! След което обаче се стил за друг един начин на плащане, не популярен тогава, но той обичаше да бъде авангарден в новостите и му предложил:
- Знайте ли, имам чекова книжка, мога ли да платя с чек? В тоя момент хич не ми се ще да си представям положението, в което изпаднал милиционера. Запецнал като задавена кола го гледал, мислил, чесъл се, па му рекъл:
- Абе, малко са ми проблемите, сега и твоя чек да го мисля какво да го правя!Я ми се махай от пътя!
цитирай
3. felixedmundovich - За формата и съдържанието
13.01.2014 18:54
Виж сега , другарю Тодоров-дай да не опростачваме нещата. Обясни на младите си читатели /ние по-старите сме го изучавали най-прилежно/ за диалектическия материализъм и какво е форма и съдържание. Учиха ни ,че важното било съдържанието, а то какво се оказа това съдържание -една огромна комунистическа лъжа обвита в лъскав червен станиол. Та същото е и с милиционерския фотограф - Сидеров- отвън като форма патриот и защитник на националните интереси, а от вътре - съдържание - скъпо платен долнопробен артист и национален предател - като цялата комунистическа идеология-отвън -форма - Братство и равенство , от вътре съдържание - крадци , убийци и ликвидатори на Отечеството. Хайде стига - за целият Ви комунизъм важи турската поговорка: Недей да ровиш, колкото по-дълбоко ровиш, толкова повече ла.на ще откриеш. Та същото е и с картите - под тях се крие комунистическа измет.
А Вие , ако желаете ,разровете по надолу комунистическото съдържание , формата я знаем , вече 70 години ни карат да и ръкопляскаме. Стиска ли Ви да ни разкажете това, което знаете за 70 годишната комуниЗка клоака?! А....?!
цитирай
4. mirosan - Поздравления за постинга! Пък аз ...
17.01.2014 16:05
Поздравления за постинга!
Пък аз се чудя защо първата работа на мутрите като се позамогнаха през 90-те беше да си изпонакупят големи лъскави коли, нищо че ги караха по анцузи и джапанки :) .
Ей, пустото мерене! Ако някой ден жените превземат света и ръководните постове в него, то ще е заради тая наша мъжка слабост да си мерим разни работи.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 6204827
Постинги: 684
Коментари: 6134
Гласове: 7018
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031