Още в началото на скандала с КТБ Делян Пеевски подхвърли, че в основата на всичко било нежеланието му да подкрепи Цветан Василев да стане министър-председател.

Май никой по време на следващите серии на сагата не се върна към този момент. А може би тук е завръзката на интригата и обяснението на случващото се.

Днес Пеевски отново акцентира на този момент в интервю за "24 часа":

"Цветан смяташе, че има сили да управлява държавата, защото като много българи не одобряваше управлението през последните години на различни политически сили - леви, десни, царисти. Според него държавата имаше нужда от нови политически проекти. Ето тук се разминахме."

Веднага възниква въпросът: Откъде идва куражът на един човек който няма партия и няма опит в политиката да заявява такива амбиции?

Първият възможен отговор се крие в горните думи - банкерът не само наблюдава, но и активно контактува с различни политици. И се уверява, че има нужда от "нови политически проекти". Тоест - досегашните не стават.

Защо не стават?

Да се опитаме да погледнем на случващото се в България през очите на Цветан Василев.

Докато той все пак управлява някакви финансови и икономически проекти, политици - леви, десни, царисти и т.н. го обсаждат за да измолят някакви пари. Готови са да вкарат милиони в банката - не своите пари, братя, както би казал поетът, а парите на народа, само и само да получат някаква лична или партийна изгода.

Румен Петков иска пари за мотокроса, Бойко Борисов за Гигинския манастир,

Идва Иван Костов, след това се нареждат депутати, магистрати, държавни служители и разни далавераджии с молба за по-висока лихва. В края на мандата или малко преди да се пенсионират те вече имат някакъв милион с неясен произход, и си правят сметката как са си осигурили живота. Едно е обаче да получават от лихви 500 лева месечно, друго е Цветан Василев да им даде 2 500. И никой да не пита откъде са им парите.

Идват лихварите на килимчето, пият кафе, намекват за преференциална лихва, намекват за конфиденциалност, обещават уж нещо в замяна.

Отначало на Цветан Василев му е интересно да гледа как хората, които управляват или са управлявали държавата, се гънат в краката му за да измолят едни 2 процента отгоре. Или някакъв кредит с 2 процента долу.

Постепенно му става безинтересно. И в един момент си вика - как може тези хора да управляват държавата? Че аз го мога сто пъти по-добре.

Почват да идват и хора на изкуството - за спонсорство. Влади Въргала, Аня Пенчева, Силвия Кацарова, после Николина Чакандракова, Наско от БТР  и т.н.

Едни разказват вицове, впрегнали цялата си артистичност, друг правят комплименти, трети са готови и песен да запеят в кабинета само и само да вземат някой лев.

Обещават да сложат логото на банката в края на филма или на сцената и как това ще бъде страшно важно, Цветан Василев знае, че от този номер с логото файда няма никакви, но кима одобрително и се кефи на могъществото си.

Някои от молителите са научили номерата още едно време - когато Тодор Живков раздаваше апартаменти, а министър Караманев - за леки коли без ред.

И сега Цветан Василев се чувства като Тодор Живков.

Идва времето за спорта. Тити Папазов прави шоу, идва даже Бареков, за да спасява "Ботев", преди това или след това Богдан Николов. И всичките обещават любов и лоялност.

Вечер си пуска своята телевизия, гледа водещите как се правят на интересни и се усмихва като си помисли как всички са на неговата ясла - заедно с братовчедите, лелите и любовниците наоколо.

Ако си хареса пък някой друг журналист от друга телевизия, просто си го поръчва по телефона. Ако не става с пари, става с много пари.

Отива на мач на "Ботев" и стадионът става на крака. Дошъл е Благодетелят.

Днес Пловдив е в краката му, утре - цялата страна.

Където и да отиде, всички се кланят.

Има най-търсената банка, има най-хубавата къща, пътува с най-бързия самолет, другарува с най-известните българи...

И закономерно това битие би трябвало да определи съответното съзнание. Защо да не бъде вече и официално първият човек в тази държава?

Ще я управлява по-добре от нищожествата наоколо.

И няма да има нужда да целува ничия ръка.

Освен всичко друго

Взема решението и решава първо да се посъветва със своя приятел Делян Пеевски. Той има опит в тези работи. Обещава му вероятно да стане втория човек в държавата.

Делян Пеевски е само на 33 години, но не е вчерашен. Знае, че в тази държава всеки трябва да си знае мястото: банкерите - своето, политиците - своето.

И казва: "Сори, аз в тази игра няма да участвам. А ти внимавай, защото нарушаваш правилата".

Цветан Василев обаче не внимава и ето какво му се случи.

 
КНИГИ ОТ СЪЩИЯ АВТОР:

1. „Записки по българския преход или този скапан начин на живот” – лични преживявания в годините на Перхода, изд. Жанет 45, 2009
2. „Наръчник на носталгика или как си живеехме при другаря Живков” – детайлно описание на бита и начина на живот в годините на управлението на Живков, изд.Жанет 45, 2010
3. „Особености на фэилибелийския характер” , изд. Летера, 2010
4. „Тайни писма до Бойко Борисов”, избрана публицистика, „Летера” 2011
5. „Запомнете Пловдив”, първа част  – разкази за живота в  Пловдив от 30-те до 70-те години на миналия век, изд.Хермес, 2013

 

Ей тука е голямата ти лъжа другарю Тодоров!!Кой му даде парите и кой го направи банкер...Ще целува не ръка ,ами... И кой го крие във Виена?!Трасето на парите , революционерите и терористите - Москва - Виена -Белград -София е открито още от времето на другаря Ленин и няма изгледи скоро да бъде закрито. По скоро по това трасе ще закрият държавата ни.
На крак ,о парии и презрени!!!...

,,Кой му даде парите и кой го направи банкер...,, Все пак , доизкажете се кой му даде парите, Феликс. Не оставяйте читателя да гадае като в разказ с героя Шерлок.

Дали някой му е давал пари или не е под въпрос Истината е, че всички пари- до стотинка, за които говорите, са краднати. От всеки един от нас. С любезното съдействие на политическата върхушка и нейните подразделения.

Аз не смятам, че в развитите държави подобна история не е реалност. Има корпорации и банки, чиито ръководители вземат месечни възнаграждения по-големи от заплатата на един политик за целия мандат. И не рядко политически решения влияят пряко на интересите на дадена голяма корпорация. Подобни случаи не веднъж са документирани, филмирани, ставали сюжет за бестселъри на известни писатели.
Там също има натиск върху политици, съдебна система, полиция. Фразата "Ние ги хващаме, вие ги пускате" изобщо не е измислена от Борисов - чувал съм я като дете още с първите американски екшъни, които започнаха полека да пробиват в България на видеокасети - десети презапис и преведени от един човек. А филмите, книгите, колкото и да са художествена измислица засягат актуални проблеми и ситуации за всяко едно общество - иначе просто ще останат неразбрани и нереални.
Аз не зная по света някъде политиците да са харесвани от хората - освен в крайните диктатури. И разбира се там това харесване е пълна пародия и лицемерие. Обърнете внимание - навсякъде политиците ги обвиняват в едни и същи неща. На зная защо си мислим, че тук сме много уникални.
Разликата е, че развитите държави ни водят със 100 години напред. Разликата е, че хората натрупали състояния чрез престъпления там са отдавна мъртви, а техните наследници са чисти и образовани. И това са хората, които сега управляват големите корпорации и политиката на развитите страни.
Ние сме още във фазата когато забогателите престъпници са още живи, те нямат добро образование, излезли са от калта и най-големият им ужас е да не се върнат обратно там. Т.е.имаме си един прост и комплексиран елит, първенюта, които ако застанат до олигарсите на развитите държави ще изглеждат като пълни недоразумения (айде не всички, но поне 70-80% от тях).
А какви са богатите хора в една държава е силно определящо за ситуацията в нея.
Така че, ще започнем да се оправяме, когато в България се оформи реален елит - не само на пари, а и на акъл и образование. До тогава...