Преди двайсетина дена описах едни мои преживелици - виж по-долу- и накрая помолих г-н Орешарски да почака с оставката на правителството и да я подаде не по-рано от четвъртък. Човекът ме послуша и както го помолих – така стана. Историята е истинска, макар заключенията да са несериозни. Истинска е и системата, която едва ли някой ще промени в обозримото бъдеще. Нито служебното правителство, нито новоизбраното. Държавата се крепи на голямата администрация, защото като дойде нова власт, трябва да има места за новите партийни активисти. Ако случайно местата свършат, откриват се нови бройки.За да има работа за новите бройки, усложнява се системата.
Онзи ден един администратор ми разказваше как едно и също се претака три пъти през "системата". И всеки път се чака за подписи - от 3 до 7. Ако не дочакаш подписите, защото работата не може да чака кой кога ще се натутка, ядеш дървото.
В частния сектор едно нещо, което се влачи в "бюджетната сфера" три-четири месеца, може да се свърши за час-два. Правил съм го. Някой път работата става даже дза броени минути - ако трябва да се завъртят парите. Идва, разбира се, едно ново поколение чиновници. Голяма част от тях вече са учили по света и може би знаят как трябва да се променят нещата. Знаят, че никъде по света всяко административно действие не обраства с толкова бумаги в буквалния смисъл на русизма и никъде в такава степен не се имитира дейност. Но изглежда свикват със системата, защото тя им дава сигурност. Напоследък се опитвам да превръщам разните административни дейности във време и пари. И се оказа, че ако държавата ми възложи да свърша работа за 1000 лева, тя харчи 2000 лева за възлагане, договаряне, отчитане и т.н. Онзи ден разговарях с една жена, която ми разказа една много простичка история. Отворила магазинче, въртяла търговията криво-ляво, колкото да изхрани семейството. Та да не виси на гърба на държавата. Миналата година решила да украси магазинчето. И района около него. Измила, премела и накрая сложила пет саксийски с цветя на тротоара. И тротоарът светнал. Зарадвала се жената и се почувствала полезна. Нещеш ли обаче се появили двама мъже с костюми. От така наречения Общински инспекторат -действието се развива в Пловдив. Журналистите го наричат „Общинското ФБР”. Това име обаче създава впечатлението, че службата разкрива престъпници. Да, агентите на нашето ФБР наистина издирват престъпници – като нашата търговка. Оказва се, че със слагането на саксиите тя е извършила престъпление. Нямала проект за поставянето, нямала тротоарно право и т.н. Извадили костюмарите папките от чантите и написали акт за 100 лева. Жената не можела да повярва. Не можела да повярва, че докато тя работела за себе си и за държавата, докато отглеждала и поливала цветята, някакви здрави и прави мъже обикалят с чантите и си отработват заплатата на неин гръб. Без да създадат една стотинка обществен продукт. Когато се създаваше този Инспекторат – това беше времето, когато управляваха ВМРО и БСП, от редовете на ГЕРБ се чуваха протести – службата била излишна, била създадена само за хранилка на наши хора. Брояха се хилядите лева, които отиват за заплати. Службата трябваше да санкционира крупни длъжници на Общината. Никой от изброените крупни длъжници не си плати, тъй като това бяха хора с дебели връзки. И Инспекторатът тръгна да гони бабите, които продават магданоз на тротоара. Тогава и районните кметове от ГЕРБ се оплакваха от тази служба и можеше да се предположи, че със смяната на кмета Славчо Атанасов тя ще бъде закрита. Нищо такова не се случи. Смени се само ръководството. Възможно е Инспекторатът да върши и някои полезни неща, ама казва ли ти някой. За хората е достатъчно да гледат как от години всеки стълб и всяка спирка са облепени с парцаливи обяви на няколко фирми. Знаят ги всички. И нашето ФБР не може да се справи с тях. Не могат да разберат кой ги лепи. Все едно, че разгадават тайната на малайзийския самолет. Може би ще попитате какво е станало с жената с петте саксии? Теглила една майна на инспекторите, на общината и държавата, затворила магазинчето и се записала като безработна. Миналата година пък две момчета се оплакаха как също почнали търговия. В началото потръгнало, започнали да се издържат. Решили да обогатят асортимента, като сложат пред вратата едно рафтче с малко плодове и зеленчуци. Накарали ги да платят архитектурен проект, тротоарно право и не знам си какво още. Какво направили момчетата? Ами теглили една майна на държавата и заминали за чужбина. Онзи ден чух, че българското чиновничество отново прави десант на морето. Провервяащите вече били стигнали 12 000 /дванадесет хиляди души/. Да предположим, че от 12-те хиляди 2 000 да са местни, а на 10 000 да се плащат командировъчни. По 50 лева на ден поне с хотела – това прави 500 000 лева. НА ДЕН! Какъв е кярът за държавата – никой не казва. Проверките имали „дисциплиниращ ефект”. Не мога да повярвам. Или не съм чул правилно, или нещо бъркам, или живеем в идиотска държава.    

Еее, г-н Тодоров! То да се изнасяме и ние тогава! Все трябва да се оправим някога. Лично аз се надявам да го доживея (дано някой ден не съжалявам за тази си мисъл).
Понякога си мисля, че трябва да изминем и изстрадаме всички възможни идиотщини, за да ни останат някой ден обица на ухото.
Знаете ли, аз участвам активно в моята професионална гилдия (до колкото ми позволява времето). Прави ми впечатление, че голяма част от хората изобщо не вярват, че тя може да направи нещо полезно и въобще не ходят по събранията и не вземат участие във вземането на решения. Други пък - които участват, го правят като че ли от някаква любов към събранията - може би им е мило да се почувстват като в младините си са ходили на пионерски, ОФ и каквито там събрания е имало още. С тази разлика, че подхода им е тотално сбъркан - няма как да има нещо общо между пионерско събрание с партийния секретар и дружинната и съвременно събрание основано изцяло на демократичен принцип. Хората все още живеят с усещането, че всичко се решава "там горе" и от тях нищо не зависи. И ако решат да си мръднат пръста искат с него да преместят планина - ако не, значи нищо не ставало.
Защо пиша всичко това - защото хората не могат да осъзнаят, че гилдията - това са те. Народът не може пък да осъзнае, че управляващият - това е той.
И в най-калпавата демокрация тълпата може да събори цяло едно правителство (както и в България се случи).
Държавата не е виновна. Няма такъв субект - "Държава". Няма централен комитет, в който да се решава всичко.
Сега има конкуренция на всички нива, на всякъде и за всичко.
Просто хората още не са се научили да се възползват от това.

Жалка картинка, жалък народ, нахалници опростени на власт.

щях да отпраша за чужбина поне за 3-4 години.
bubolina111, народа ни е беден и страдащ, но не и жалък.