Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.08.2014 12:37 - БЪЛГАРИЯ КАТО ПАДАЩ АСАНСЬОР
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 4314 Коментари: 5 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Сравнението е на един телевизионен зрител. Неотдавна, когато тема номер 1 беше падналият асаньор, който уби една жена, и всички обсъждаха техническите аспекти на асансьоростроенето, поддръжката и контрола, човекът попита: А не е ли цяла България един падащ асансьор? Живея по високите етажи на блокове вече 45 години. Така че немалка част от живота ми е минала в асансьор, в чакане на асансьор и в проклинане на развален асансьор. Впрочем сигурно всички държави приличат в някаква степен на асаньсор, който ту пътува нагоре, ту – надолу. Само че българският асансьор напоаследък върви само надолу. Сигурно сме някъде около партера и ни остава още малко да се разбием. Другите асансьори имат сигурни спирачки, но,  както разбрахме, на нашия самите собственици изолирали спирачките, защото блокирали, когато си искат. И трябвало да плащат на техниците излишни пари, за да ги отблокират. Нашите асансьори винаги скърцат и се тресат, някой път ни хваща страх и не сме сигурни дали ще стигнем невредими, уповаваме се на бог и си обещаваме, че ще натиснем домоуправителя да викне техниците, но като разберем колко струва ремонтът, махаме с ръка. То такъв е целият ни живот – караме без осигуровки, без застраховки, разчитайки на късмет и надявайки се, че ще дойдат по-добри времена. Както имаме правосъдие за богатите и правосъдие за бедните, така е и с асансьорите. През 1972 година бях студент на квартира  в прочутата тогава в София кооперация на Оборище 1, където живееха все специални хора и покрай тях започнах да се возя на асансьор АСЕА, мисля, че беше шведски. Вратите му се затваряха сами, спираше елегантно и вътре миришеше на банани – караха на живущите храна в контейнери от кухнята на властта в хотел „Рила”. Та като слизах сутрин от луксозния асансьор, усещах как денят ми започва с повече самочувствие. Вече при демокрацията пък влязох веднъж в Министерството на външните работи – имах някаква работа. На слизане влязох в някакво малко асансьорче, което се изпречи пред очите ми. Веднага след мен влезе и някаква жена, която започна да ме оглежда с явно презрение. Помислих си, че ми миришат краката или нещо подобно. Като излязохме, забелязах на вратата надпис: ”Този асансьор може да се ползва само от министъра и заместник министрите”. Явно се бях возил с правоаимаща заместник министърка. Министър беше Соломон Паси – току що беше слязъл от трабантчето, но се беше научил, че не може да има общи асансьори. Отношението към асансьорите е част от българското надлъгване. Уж лъжем държавата, лъжем чорбаджията, но в крайна сметка май лъжем себе си. За първия асансьор, на който се качих през 1969 година, трябваше да се събират пари за ток и поддръжка. И сложиха касичка – за да тръгне асансьорът, трябва да пуснеш една стотинка.  Само че тогава стотинката имаше стойност – не като сега. И му намерихме цаката – всеки започна да си носи на врата пробита стотинка и вързана с тънка корда. Пускаш монетата, тя прави контакт, след което я издърпваш. Така се лъжехме взаимно. В следващия блок асансьорът вече беше по-модерен и нямаше касичка. На общо събрание трябваше да решим по колко пари да събираме за асансьора. Тези от първия етаж казаха, че няма да плащат – кой ползвал асансьор за един етаж. Тези от втория също обещаха, че ще се качват пеша. Тогава и тези от третия заявиха, че няма да ползват асансьора. И тъй като не им повярвахме и бяхме сигурни, че ни лъжат, взехме решение първите три копчета на асансьора да ги изолираме. Само че тези от третия етаж се качваха тайно на четвъртия и след това слизаха един етаж надолу. И пак ни изработиха. В търсене на виновника за инцидента с двете жени пак се стигна до недостатъчния контрол. Изобщо всичко в България в крайна сметка стига до нуждата от повече контрол. А ако се окаже, че контрольорите не контралират, а рекетират, тогава е добре да сложим контрол на контрола. Каквато идея имаше в Агенцията по храните. Освен че асансьорите ни скърцат и тракат – като че ли берат душа, те са нарисувани, надраскани, налепени с какво ли не. По същия начин като фасадите и спирките. Манталитет. Историците пишат, че в не знам си кой век Римската империя била толкова западнала, че нейните поданици нямали сили и желание да си поправят покривите. Просто не са имали асансьори. Като нас.    



Гласувай:
5



1. apostapostoloff - Само за четвърт век България,
31.08.2014 14:02
която беше една фалирала страна, се нареди между първите 40 държави в света. Първи по качество и стандарт на живота. Всички българи имат собствени жилища и държат над 40 МИЛИАРДА на влог. През тази година всеки четвърти българин е летувал в странство. И т. н. и т. н.

Западнахме, наистина!
цитирай
2. mirosan - Ееее, г-н Тодоров! Много песимизъм ...
01.09.2014 13:11
Ееее, г-н Тодоров! Много песимизъм лъха от вас напоследък. Сигурен съм, че имате причина, но все пак... Какво е песимист - човек, който вижда лошите работи и си затваря очите пред хубавите. Оптимистът, пък е обратния вариант.
Ние сме си нация песимисти - не че нямаме поводи, но дали пък не изглеждаме понякога и неблагодарни на онзи там горе.
Преди години ходихме на екскурзия в Египет - беше преди революцията там. За първи път ходих в по-неразвита страна от нашата и си дадох сметка, че все пак трябва да оценяваме и това, което имаме, а не само да виждаме, това което нямаме. Родителите ми по същото време ходиха в Индия. Като се върнаха казаха - "Добре е да види човек една такава държава за да оцени къде живее".
За държавата не знам, но Пловдив със сигурност е по-красив от преди 10 години, а за от преди 20 да не говорим. Преди няколко дни се върнах от море - 2:30 мин. приблизително път. Преди 6 години се върнах с кола от Слънчев бряг за... 8 часа!!! (няма грешка) Имах неблагоразумието да тръгна в неделя следобед и имаше 2-3 километрични тапи по пътя, където едвам пъплехме сума ти време. Сега това просто няма как да се случи.
Спокойно, асансьорът не пада - няма как да падне. Просто нещата се случват бавно, много по-бавно от колкото ни се иска, а понякога правим и крачки назад. Нищо ненормално за един преход. Да, всички си патим от това, но...на който не му харесва - да хваща пътя, или... да смени бюлетината. Имаше из фейсбуците 10 правила на умните хора - едното беше нещо от рода, че умният човек знае, че има неща които не може да промени и не зависят от него. Тях той ги приема. Той насочва усилията си към тези неща, които може да промени.
Мисля, че един от важните въпроси, които трябва да започнем да задаваме на политиците за да ги преизберем е, какво ще направят да задържат способните хора в България. А защо не и част от тях да се завърнат - има такива случаи. Защото колкото и да не ни се вярва, политиците чуват какви въпроси им се задават.Всичко зависи от питащите
цитирай
3. mirosan - Тъй като и аз като вас, г-н Тодоров, ...
01.09.2014 13:21
Тъй като и аз като вас, г-н Тодоров, понякога се впечатлявам от дребни наглед неща и си правя по-общи изводи ще си позволя да споделя една случка тук.
Наскоро със сина ми, който е на 5 години и половина минахме покрай портата на едно училище. Той все още не може да чете, посочи ми табелата на портата, на която пишеше "Не паркирай! Викам паяк!" и ме попита "Там Приятна ваканция ли пише?".
Направо ми стана невероятно какви гениални идеи може да роди необременения детски мозък! Представяте ли си колко хубаво ще е през лятната ваканция, над заключените училищни порти, да пише "Приятна ваканция, ученици!". И когато минават учащите там, не да подминават бързо за да не си напомнят, че идва новата учебна година, ами да виждат това пожелание.
Е, като отговорен баща, който държи детето му да живее в реалния свят му обясних какво пише, но сега съжалявам, че тогава не му казах колко хубава е неговата идея.
Вие познавате много хора - какво пък, кажете на някой училищен директор за тази моя случка - кой знае, може да се окаже една добра идея.
Поздрави!
цитирай
4. bojinkata - която беше една фалирала страна, се ...
01.09.2014 22:36
apostapostoloff написа:
която беше една фалирала страна, се нареди между първите 40 държави в света. Първи по качество и стандарт на живота. Всички българи имат собствени жилища и държат над 40 МИЛИАРДА на влог. През тази година всеки четвърти българин е летувал в странство. И т. н. и т. н.

Западнахме, наистина!

Апостоле, какви са тези фантазии???? На 40 място- по кое???? Най-бедните в ЕС! Аф ика ни надмина по доходи! А сега се очелтава, обещава от бокотиквов още по-зле да бъде! И пица няма да има!
цитирай
5. mirosan - Дано не ставам досаден с мненията ...
11.09.2014 13:01
Дано не ставам досаден с мненията си. Ако авторът на блога мисли, че трябва да ги огранича, ще се съобразя с това - без да се обиждам.
Като се замислих, наистина сме като падащ асансьор. Само че има ЕС и валутен борд, които ни удържат да не се сгромолясаме, както '97-ма. Те хубаво правят, обаче дали това не убива стремежът ни за развитие и стимулът да работим за това. Ето, сгромоляса се един асансьор в България, имаше невинна жертва и още една жена, която цял живот няма да се оттърве от тоя кошмар и психически и физически. А оттук нататък колко асансьорни фирми ще си позволят лукса да не си вършат работата, както явно е било до сега - може би масово. Ще има ли вече по-строг контрол над асансьорите? Да ще има. Ще си позволяват ли фирмите да пестят от заплати на хора и профилактики - да, пак ще го правят, но вече в по-малка степен.
За съжаление така е в човешката история - сигурността на днешните автомобили, самолети, сгради и пр.се дължи на много жертви и трагедии в миналото. Най-важното е да си правим верните изводи, а след това и да работим за преодоляване на опасностите.
А сравнението с България и падащия асансьор.
Понякога си мисля, че е по-добре да ни оставят и от ЕС, и от валутния борд и да ни пуснат да висим на собствени въжета. Ако трябва да се сгромолясаме един ден хубаво (отново) та да ни дойде акъла в главите - принудително. Защото сега много хора смятат, че по-зле от това не може да стане. И до голяма степен са прави - имаме си кой да ни крепи изкуствено. Ама ако всички заживеят с мисълта, че при грешен избор на управници може пенсията да стане (отново) 20 долара, а заплатите по 100 долара - да имаше такъв период в България. Сега няма такава опасност, но ако имаше..? Дали нямаше доста да се интересуваме и от политика, и що за хора са по общините и при всеки признак на нестабилност да подскачаме нервно. Дали пред министерството щяха да протестират само вложителите на КТБ, а не и вложителите в останалите банки, разтревожени и за собствената си сигурност?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9456728
Постинги: 1000
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031