Гъбчо Гъбчев от 5 години е пролетарий. Преди това беше старшина и се смяташе за голяма работа, но след като се пенсионира единственото работно място, което намери, бе нощна охрана в частната фирма на един братовчед. Гъбчев мразеше братовчеда, макар да му ядеше хляба. Може би защото заплатата му беше винаги минималната, братовчедът веднъж не даде и лев повече, макар че пета година не бе допуснато никакво нарушение. Гъбчев имаше спестени пари – от онези, които му дадоха при пенсиониране. Сложи си ги в КТБ, заради лихвата, но като стана инфекцията, не спа цяла седмица и се озлоби на всички. Когато пуснаха парите, стоя цяла нощ пред съответната банка и си взе спестеното. Но злобата остана. Когато Гъбчев разбра, че КНСБ ще правят стачка, реши на всяка цена да се включи в пролетарския протест. Взе си един ден отпуск и се включи в лилавите редици. По пътя разбра в общи линии за какво ще се протестира. Одобряваше да няма увелиичение на възрастта за пенсиониране. Особено на униформените. Така защитаваше правата и на своите бивши колеги, които още служеха. Одобряваше и криминализирането на неплащането на осигуровки. Макар той да си беше осигурен. Но като си представеше как братовчед му влиза в затвора – мед му закапа на сърцето. Одобрявяаше горешо и протеста срещу съкращенията в „бюджетната сфера”. Не му беше ясно какво е това „бюджетна сфера”, но се чувстваше съпричастен със съдбата на тези, които можеше да бъдат съкратени и да останат на улицата. Тръгна пролетарският протест по софийските улици, Гъбчев вдигаше високо лозунга, който му бяха връчили: „Искаме 450 лева минимална заплата!!!”. Минаха през едно от министерствата, където също можеха да бъдат засегнати от съкращенията, но не стачкуваха, защото имаха важна работа. Трябваше да пуснат АПИТКИ  – те. АПИТКИ викаха на Актовете за принудително изземване на таксите за контрол. В съответния сектор контролираните трябваше да си плащат сами издържката на тези, които ги контролират. Освен това трябваше да остане и някой лев за ДЕМЕСЕТА. Става дума за Допълнителното материално стимулиране. 180 души контролиращи чакаха ДМС-тата като Коледна надбавка, но тази година събираемостта беше слаба. Събраха инициативен комитет, който отиде при директора Минчев, за да го агитира да натисне контролираните. Минчев знаеше как да натисне, но обикновено това ставаше през февруари. Все пак сърце не му даваше да иска таксите преди да изтече годината. Което си беше и много съмнително от законова гледна точка. Само че и Минчев чакаше ДМС-то си. И каза на инициативния комитет да изготви АПИТКИ-те и да му ги носи за подпис. Вече бе подписал над 500 акта, когато чу през полуотворения прозорец някакви викове. Макар и зима, той държеше прозорецът си леко отворен – за да влиза чист въздух. Работеше и парното, и климатикът и една духалка, която беше сложил в краката си. Погледна Минчев през прозореца и първо съзря лозунга, който носеше Гъбчев „Искаме 450 лева минимална заплата”. Прочете го и се размечта. Самият той по закон получаваше точно четири пъти минималната заплата. Ако успееха да постигнат своето тъпанарите, които протестираха под прозореца му, щеше да му се вдигне заплатата. Зарадва се и на следващия лозунг „Не на съкращенията в бюджетната сфера”. Щото вече се чудеше какви хватки да приложи, ако му наложат 10 процентно съкращение на отдела. А можеше вятърът да отвее и него. Случайно. Макар да не му се вярваше да стане. Че тя цялата държава се крепеше на такива като него, на АПИТКИ, ДМС-та и КНСБ -та Протестиращите продължаваха да викат, но Минчев се върна на бюрото и продължи да подписва. Ако машината се задвижише, по най-бързия начин съответната АПИТК-а щеше да стигне до фирмата, която охраняваше Гъбчев и неговият братовчед щеше да се наложи да избира – да плати акта, щото иначе щяха да го дадат на съдия-изпълнител, или да плати заплатите за Коледа Така че Гъбчев и не подозираше, че може да остане и без минималната си заплата. Той си викаше, колкото му глас държи: „Не на съкращенията!!!”, а чиновниците го гледаха от прозорците и му се радваха. Една чиновничка даже изръкопляска. На това му се вика пролетарска солидарност. А в това време някакъв чиновник от „Стандарт енд Пуърс” подготвяше новите кредитни рейтинги. На България рейтингът беше стигнал ниво „боклук”. Чудеше се чиновникът на кого ли му пука за кредитния рейтинг на България и дали един ден няма да го съкратят. И кой ли шеше да го защити? Не на съкращенията!!!       

тарикати... Нали все пак трябва да отчетат някаква дейност...

Другарю Тодоров,
Само да ти ЗАЧЕТА, / аз като истински марксист -ленинец, ползвам познатата ти фразеология и се ръководя единствено и само от идеите на Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин...
... и цитирам..."...това е гигантска централизация и тя дава на тази класа паразити приказна сила не само периодично да съсипва капитала, но и по най-опасен начин да се намесва в действителното производство- а тази банда не знае нищо за производството и няма нищо общо с него..." КАРЛ МАРКС - КАПИТАЛЪТ- Трета книга, ПАРТИЗДАТ-1990 г стр.628.
Засега оставям без коментар, но истината за т.н. Български капиталист е далеч по-зловеща от многословните му описания за Капитала през 19 век.
На крак ,о парии и презрени...!