1. Франция бе обявена на страна на „толерастите”, на които така им се пада. Независимо от протестите на разни неолиберали, мнозинството от българите е солидарно с израза „хак им е”. Тоест, толерантността не води до никъде. И няма смисъл да я прилагаме в България. Само че не беше ли Франция страната, която забрани бурките и органите налагаха глоби на тези, които ги носят. Единственият подобен прецедент е България по време на възродителния процес.
2. Имам усещането, че въпреки очакванията българското обществено мнение демонстрира омраза не толкова към излямистите, колкото към американците. От гардероба бяха извадени скелетите на войните срещу индианците, мексиканците, Сонг Ми и т.н. Става дума за мнения на зрители и читатели на различни медии. А в същото време най-интересните прецеденти – повод за размисъл, като убийството на Райко Алексиев, кампанията и убийството на Анна Политковская, „брилянтната” операция на ОМОН в московския театър „Ост Норд”, вече са изличени от масовото съзнание и за тях си спомнят най-вече само някои по-паметливи журналисти 
3. Във Франция е изпълнена българската мечта. Там няма етническа или религиозна партия, мюсюлманите вместо под строй да гласуват за някакво си тяхно ДПС, дават гласа си за всички възможни френсски партии И какво от това?
4. Защо на ИДИЛ симпатизират повече жители на европейските градове или предградия, отколкото в ислямския свят? Дали има нещо общо това с размислите на нобелиста Йосиф Бродски зашо в Истанбул, една от столиците на победилия ислям, джамиите са се „пльоснали като жаби”, а в Самарканд, на вековната граница на религиите, минаретата са се устремили към небето като копия?
5. Дали бихме защитили свободата на словото, ако в Кърджали, примерно, се беше появило издание с карикатури на нащия господ и бяха нарисували българските духовни отци в хомосексуални пози?
6. Бойко Борисов или който и да е ръководител на държавата ни бил ли е някога на митинг като този в Париж? А въобще в България може да има нещо подобно – като изключим изцепките на феновете?
7. Има ли в българската история герои, които всъщност са терористи, и терористи, които би трябвало да са герои – в зависимост от гледната точка?

... имало е такова време в България, но не е управлявала БКП а по късно и БСП/ ДеПеСе.

2. Когато американците привнасят "демокрация"-та си чрез убийствата на арабските лидери, няма как да не помним. САДАМ, КАДАФИ, ОСАМА и т.н. Каквито и да са били болните и тоталитарните им деяния, поне успяваха да удържат поданиците си. Сега няма САДАМ, КАДАФИ, ОСАМА и т.н., но има ИСЛЯМСКА ДЪРЖАВА.
7. Според ДЕЙВИД КАМЕРАН ЛЕВСКИ е бил терорист.

Терорист е бил, защото преценката е от гледна точка на днешния ден. И....наистина, Левски хич не звучи politically correct тия дни. Според определени източници, в един разговор с Петър Бонев Левски казва, малко или много, следното : Остави се, Бай Горов (Петър Бонев), за малко да ме затрият, ама Бог ми помогна. Фанаха ми сакото, ама аз се изхлузих, изпуснаха ме. Бях намисли да отида към селото Асъкърово, там с двамина троица от нашите хора, да нападнем бея и да му вземем парите за народната работа. Тогаз ме пресрещнаха заптиетата и се поборихме. През нощта се крих в гробището на Сопот и на заранта ..........

Тази въпросителна също е с труден отговор....