Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.01.2015 17:46 - ДЕН НА ТРАУР ИЛИ ДЕН НА ЛИЦЕМЕРИЕТО?
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 7082 Коментари: 3 Гласове:
4

Последна промяна: 31.01.2015 17:49

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Ден на траур. България скърби за своя президент д-р Жельо Желев.

Скърби ли наистина?

Ролята на философа и политика д-р Желев реално оценяват една шепа хора.

За останалите той е Жабата, Зельо Зелев, Предателя, Марксиста, Селянчето от Веселиново  и т.н.

Не са малко тези, които под съобщението за смъртта му, директно изразиха радостта си.

Хората се присмиваха на селския му вид - без да са чели един ред от написаното от него. Те искаха друг президент, който да изглежда  поне като Георги Първанов. А най-добре като Христо Стоичков.
Да си спомним, че как след световното по футбол през 94-а възторжените тълпи викаха "Стоичков-президент!", а доктор Желев беше презрян и обявен за карък.

Сигурно първият ни избран президент е имал много кусури, но на всички беше ясно, че той не вижда друг път за България освен пътя към европейската демокрация. А това в България и тогава, и сега, мобилизира огромен ресурс за срутване на авторитета - пък ако щете и на институцията.

А когато още в началото се съгласи някакви американски самолети да прелетят над България, стана страшно.

Присмиваха му се, че през лятото ловял риба на село..

Присмиваха се на жена му, че нямала обноски.

Опонентът му Велко Вълканов го нарече публично "турчин с фес". Тогава такова нападение беше немислимо и направи впечатление. Левият кандидат веднага спечели няколко процента.

След т.н."Боянски ливади" го нападнаха най-близките.

А публичното горене на книгата му "Фашизмът" стана един от най-емблематичните епизоди в българската история.

Човекът, който се опита да обясни, че фашизмът може да се преражда с помощта на обикновените хора и по този начин предупреждаваше какво може да ни се случи,, всъщност стана жертва на демоните, които изпълзяха  от неговата книга, преоблечени като демократи-антикомунисти.

Когато едната от дъщерите му се самоуби - може би не понесла моралния терор над баща си, демократите-антикомунисти крещяха "Да ти умре и другата дъщеря!".

"Фашизмът" е книга, която би трябвало да се изучава в училищата. Или поне да се задължава всеки, който смята да се занимава с политика, да я изучи.

Книгата се оказа пророческа. Един от интересните епизоди в нея разказва за това как идеологическите отдели във фашистката партия, за да оправдаят добрите си заплати, просто са имитирали дейност. Организирали са поклонения на лобни места на другари-фашисти, поднасяне на венци при някакви годишнини, писане на доклади и т.н.

Трябва човек да е идиот, за да не се сети, че сега - говоря за времето, когато четяхме забраненаната киига, е същото.

И би трябвало след като уж рухна тоталитарният строй, това да не се повтаря.

В годините, когато управляваше СДС и куцо и сакато искаше да стане партиен член по обясними причини, една искрена седесарка ми разправяше как е станала член на някаква местна женска организация на СДС. Преразказвам историята по памет: "Събрахме се и започнахме да умуваме каква да правим. И решихме да организираме възпоменание в деня на смъртта на Хаджи Димитър. С речи и цветя.

Мина мероприятието и трябваше да измислим още нещо. Организирахме тържество по случай рожденния ден на Хаджи Димитър. Но и това мина. Трябваше да измислим още нещо. И поднесохме венци и цветя на гроба на баба Хаджийка - майката на героя.Сега се чудим какво да измислим.."

В годините, когато се зараждаха структурите на ГЕРБ, и всеки активист искаше да се изяви, случайно присъствах на една изпровизирана  партийна сбирка. С огромен ентусиазъм се "набелязваха мероприятия". Опитах се да обясня, че "набелязването на мероприятия" е имитация на дейност, характерна за фашистката партия, после за комунистическата.

Уж ме послушаха и започнаха да набелязват "събития", тоест смениха думата.

Не след дълго прочетох в печата, че не знам си коя местна организация на ГЕРБ е поднесла цветя на паметника на Хаджи Димитър...

Жельо Желев доживя да види, че наистина партийно-бюрократичната държава на тези ширини е вечна. И не само това...

Е, поне не крадеше, казват днес хората, които тогава му се присмиваха и проклинаха.

Имам чувството, че Денят на траур е всъщност Ден на голямото лицемерие.

 

 

 




Гласувай:
7



1. shveik5 - Лицемерието е като една кофа пълна с черна боя
31.01.2015 22:06
и да се опитваш да промениш цвета й с няколко бели капки болезнени, разобличителни истини е невъзможно, но това прави чест на тоя, който се опитва да внесе поне малко правдива светлина в общата тъма, в общата жалка картина. Нали и за любовта казват, че да говориш за нея, е все едно да пълниш океана с кофи, но въпреки това всички продължават да говорят за нея. Поздравления за обективния поглед! Това е най-светлия реквием за д-р Желев – един честен, скромен, но силен човек!
цитирай
2. apostapostoloff - Тези "мероприятия" са отвратителни,
01.02.2015 06:06
ужасни, пошли. И до днес националната телевизия предава директно онази пошла гадост, наречена "тържествена заря" по случай... едикакво си. Ужас, ужас! Край нямат тези идиотщини.
цитирай
3. mirosan - Четох "Фашизмът" като ...
12.02.2015 11:32
Четох "Фашизмът" като ученик - вече в новото време. Моите родители са се сдобили с нея, вероятно още по времето на комунизма. Може би ми стана интересно, защото е писана от новият и първи Президент на България и след като са ми казали за какво се разправя в нея. Когато дойдоха промените бях 4-ти клас. Още си спомням ентусиазмът, който беше заразил дори и нас - учениците - всички бяхме от СДС-то. И да е имало някое дете от БСП, нямаше да си каже. Спомням си веднъж учителката ни по история - сравнително възрастна жена, веднъж нещо спомена за БСП - и то косвено, а не директно, и веднага половината клас започна да казва "Уууу" - не да вика чак де. По едно време я заместваше друга учителка по история - този път съвсем млада. Един ден жената донесе с нея вестник "Дума". Веднага започнахме да изразяваме гласно разочарованието си от нея, а тя се засмя и се опита да ни обясни, че човек трябва да чете и едната и другата гледна точка. Е, тогава не я разбрахме. За мен си остана младата учителка от БСП - не можех да нарека млада и симпатична преподавателка "комунистка" в акъла си. Сега я разбирам много добре и вероятно по онова време и аз щях да правя така.
...
Наскоро четох "Митове и легенди на българския преход" от Президента Жельо Желев - Бог да го прости. Препоръчвам я на всеки тази книжка - чете се леко и е интересна. Особено я препоръчвам на хора, които залитат към конспиративните теории - да се отрезвят малко.
На нас българите, за да признаем някой, то той трябва да е съвършен - може само да е простак, ако всичко друго си има, това ще го преживеем.
Е, Президентът Желев за мен не е бил съвършен, сигурно много пъти не е бил и прав, вероятно има постъпки, от които държавата е губела, но за себе си нямам съмнение, че ако има нещо правилно направено в целия ни преход, то е че за първи демократично избран Президент на България в историята й, ние имахме най-подходящият човек от всички политици и публични личности по онова време.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 9457162
Постинги: 1000
Коментари: 6456
Гласове: 8615
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031