За прехода. . . :: ДО ТУНИС И НАЗАД – ДЕН ВТОРИ: СУС. ДОПЪЛНЕНО НА 29 ЮНИ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

27.04.2015 20:52 - ДО ТУНИС И НАЗАД – ДЕН ВТОРИ: СУС. ДОПЪЛНЕНО НА 29 ЮНИ

Автор: zaprehoda Категория: Бизнес

Прочетен: 5519 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 29.06.2015 20:59

Някъде четох, че град Тунис бил по-стар и от Картаген. А че Сус бил по-стар и от Тунис. Повече за историята на държавата – в Интернет. Написано е много, но не намерих никой да се е сетил, че българите и тунизийците са живели в една и съща империя поне два пъти – по римско и османско време. Другият паралел, който открих, стана на масата. На обед помолих да ми донесат нещо тунезийско и получих „чорба”. Оказа се че техните чорби са много вкусни – предимно доматени, леко лютиви, има с пилешко месо, има даже с октопод. Имат и една лятна яхнийка – със зеленчуци и яйце, може и с малко мръвка, прилича на нашите, но не се казва „яхния”, а „ожжа”. Традиционно ядене е кус-кусът, който е по-дребен от нашия, слагат му се разни подравки, купих си един пакет от магазина за спомен. Струва към 80 стотинки килото. В по-сериозните ресторанти след супата сервират разни предястия по техен избор, чинийките могат да достигнат до 12 – салати, маслини, банички, дробчета и т.н. Задължително в една от чинийките има „хариса” – типично за тунизийската кухня лютиво пюре. Хумус не видях – изглежда той е характерен за друга арабска кухня – към Сирия и Ливан. Свинско, естествено не се яде, най-предпочитано е май агнешкото. Из градчетата далеч от крайбрежната туристимеска зона, могат да се видят странни за европейското око сцени. Направо на тротоара блеят живи агънца, до тях висят току що заклани техни събратя, скарата пуши и се вижда и помирисва отдалеч. И няма смисъл да питаш дали агнешкото е пресно или замразено от Нова Зеландия. Сус е типичен средиземноморски курорт – с дълга крайбрежна ивица, прекрасни плажове, басейни, магазини и т.н. Наричат го „бижуто на Тунис“. Смята се, че първите жители са финикийци. Изглежда е имало съперничество с Картаген, защото по време на Пуническите войни застава на страната на Рим. След това е владян от византийци, вандали, араби, нормани, испанци, французи. Има интересни джамии, внушителна крепост, архитектура от различни епохи. Една от атракциите е Камилският пазар, който се провежда веднъж седмично, но ние не улучихме деня. И тук има Медина, която привлича туристите. Дюкяните са издигани един до друг и един връз друг сигурно поне 500 години. Повечето туристи само снимат, а не купуват, това изнервя търговците и някои от тях, като видят насочения обектив, недоволно подвикват: „Уан динар пикчър” – искат по левче за снимка. Някои си искат и по пет. Впрочем един динар е почти равен на лев. Не видях никой да си плаща за снимките, пък и търговците не се сърдят чак толкова. Тунизийците или поне тези, с които имахме контакт, са невероятно търпеливи хора. Бяха толкова внимателни и така ни глезеха, че по едно време усетих как злоупотребяваме с търпението им. При поредния закъснение наблюдавах внимателно дали ще се промени изражението на екскурзовода, дали ще стисне съби или ще тегли тихо една майна на българската ни дисциплина. Не открих никаква реакция. Дали беше въпрос на ген или на професионално привикване – не знам. На пазара имаше всичко, което се търси. Някои неща се изработваха на място – дрехи, бижута, сувенири. Тук човек можеше да си купи и някое животинче - таралеж, костенурка, хамелелон, скорпион... По едно време пристигна количка с охлюви – бутаха я баща и син. Бащата тръгна нанякъде и арабчето, което беше на около 10 години, остана да продава. И като се провикна – с глас на опитен търговец. Изглежда друг на пазара не продаваше охлюви, защото алъш-веришът тръгна веднага. Нямаше кантар, а мерната единици беше една очукана тенекиена кутия. Да не говорим за касов апарат. В това време в България Българската агенция по безопасност на храните, известна като БАБХ, провеждаше мащабна акция по пазарите. Бяха открили липса на документи за произход и „непълно етикиране”. Като гледах как пазарът кипи от живот с никакво етикиране и документи за произход, как туристите снимат като ошашавени, дошли от хиляди километри, се сетих как поне в Пловдив си унищожихме пазарите и там не стъпва кьорав турист, защото има етикети, документи, апарати и всичко по правилник, но няма живот. Да вземем да им пуснем на тунизицийците НАП, БАБХ, Комисия по тържищата и пазарите и т.н. и да им покажем как се прави търговия. Продължавам. Срещу количката с охлюви дърт мустакат търговец на плодове се опитваше да надвика момчето, но скоро прегракна. Ягодите единствено бяха с етикет - по 2,40, добра цена за българина, но добре, че не си купихме, защото след малко на шосето ги продаваха по 2 лева. От България още си бях намислил да проверя колко струват марулите – след като при нас по Великден минаха психологическата граница от 2 лева. Тук на сергията бяха по две за лев. И то големи. Ех, ако можех да прекарам един кораб марули... На шосето също продават всичко. Включително и бензин. Но не в бензиностанции, а в туби. Направил си някой колибка, наредил десетина туби, срязал две пластмасови бутилки и ги направил на фунии и това е всичко. Няма колонки, връзка с НАП, бърсане на стъкла. Впрочем повечето от клиентите идват на мотопеди и си плащат за литър, може би и за по-малко някой път. Това го видяхме по-късно. В Сус и бензиностанциите си бяха бензиностанции, и плажът – плаж, и морските дарове в ресторантите – както си трябва. Ако си падате по морски дарове. Аз пак ядох пак чорба и тунизийска манджа. Продължихме с пазаруването, но вече по европейски – в магазин с фиксирани цени. В „Сула център” най-после открихме етикети на всяка стока. Ескалатори, учтиви продавачки, промоции...Скука. Не си купих нищо, надявах се да стигнем до басейна на хотела преди залез слънце, но не се получи. Все пак отидохме на плажа по тъмно и си топнахме уморените крака в Средиземното море. КЕФ! ДОПЪЛНЕНО НА 29 ЮНИ: Става дума за същия плаж, на който онзи ден останаха 40 трупа. Остава въпросът защо удариха по този начин точно Тунис, а не Либия или Египет, примерно? Според мен това е арабската страна, която е най-мирна и най-далеч от радикалния ислям. Тунис няма петрол и в голяма степен зависи от туризма. След този атентат бизнесът просто умира. Страната ще обеднее и може би евентуалните социални проблеми ще доведат до конфликти. След което...Вероятно съществува подобен сценарий в нечии глави. Цената е 40 човешки живота. Засега...
А онази вечер на плажа всичко изглеждаше толкова мирно и приятно...

Нагоре