Постинг
08.05.2015 13:59 -
От Пловдив до Истанбул и обратно за 100 лева - продължение
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 6263 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 10.05.2015 09:40
Прочетен: 6263 Коментари: 2 Гласове:
0
Последна промяна: 10.05.2015 09:40
Следим за табели с надпис Капълъ чарши или следваме тълпите. Или малко преди чаршията или след нея, отбиваме по стръмните улици надолу. Наляво и надясно всичко е сергии. Няма как да се объркате, тъй като посоката е само надолу. Ако имате бюджет за подаръци, може да се огледате. Най-евтиният подарък е шал - има няколко хиляди вида на цена от 5 лири или 3,50 в лева. Ако вземете няколко шала, може да паднат още в цената.
Нямам представа как вървят дънките и маратонките, които през 90-те бяха любима покупка, но не знам дали за няколко лева икономия си заслужава да си губите времето в пазарлък. Между другото открих един майстор на пръстени с камъни, фалшиви, разбира се, но много приличаха на истински, уж със сребърна инкрустация, с лека патина и то за 3-4 лева. Не можех да си представя как се постига такава цена с ръчен труд, вероятно има измислена машина.
На всеки ъгъл предлагат разни актуални стоки -например някакви щеки за селфита. Или линийки и пергели за рисуване. Вечерта на автогара пък предлагат акумулаторчета за изтощения ви джиесем. Въпрос на находчивост.
Изкусително изглеждат печените кестени, които изчезнаха от нашите улици преди толкова години, но са доста скъпи - 100 грама са цели 7 лири. Редом с кестените се предлага мисир - печена царевица за 2 лири.
Ако сме избрали правилната улица надолу, към Златния рог, ще стигнем до индийския пазар - пазарът на подправките. Има складирани тонове чували, колко се продава на ден, не е ясно. Ако търсим екзотика, отдавна изчезнала при нас, тук е мястото да се помотаме и да снимаме.
Едно време и при нас имаше повече подправки по пазарите, имаше и сергии с разни стоки, но унищожихме всичко в желанието си да дадем европейски вид на градовете ни. С каква обществена енергия изтребихме уличната търговия - не можело на улицата да се продават гащи и сутиени. А защо в Истанбул да може всичко и да се събират по милион купувачи и туристи? Видели ли сте на уж модерния Четвъртък пазар в Пловдив поне един турист - че какво има тук да се види, да се усети. Що все ни влече Виена, примерно. Само че Виена не се продава, туристът от Виена търси Ориента. Само че нас ни е срам от Ориента и я унищожаваме безмилостно. Както преди век е бил унищожен Безистена. Както преди 35 години искахме да унищожим Капана. Сега сме благодарни, че го има, но го превръщаме в средноевропейски квартал. Дали не би било по-привлекателно за туриста да види в Капана не инсталации, а истински стари майстори - отделен въпрос е откъде ще ги изкопаем, да може туристът да опита боза, салеп, кадън гиби - вместо капучино, примерно. След това вместо да гледа модерно изкуство, от което му е станало байгън, да му ударят едно спарче в Чифте баня.
Въпрос на гледна точка.
Край на лиричното отклонение. Връщаме се в Истанбул. Ако купим някаква подправвка, няма опасност да се разсипе в багажа - вече ги вакуумират.
Продължаваме надолу и стигаме до брега на Златния рог. Тук вече блъсканицата е голяма. Можем да вземем корабче за разходка за 12 лири /поне така ми казаха/, но с този круиз бюджетът ни се срутва. Безплатно е да позяпаме. И сега идва времето за обед. Балък екмек за 8 лири. Балък екмек означава хлебче с парче скумрия и малко кромид лук. Опашките са на няколко места, алъш-веришът е завиден.
Оборотът е резултат на едно гениално хрумване. Скарите не са под някоя палатка, а на гемии, акустирали на брега. Внушението е силно и непоклатимо - това са рибарски гемии и скумрията е току що уловена. Макар злите едици да говорят, че рибата е замразена океанска.
И така - сдобихме се с балък екмек. Хубаво е да поседнем. Пред гемиите има шатри с малки масички и детски столчета. Хем да има къде да седнат мющериите, хем да им е толкова неудобно, че да не се заседят. За преглъщане може да жертвате две лири и половина за кутийка кола или фанта. Наблизо има едни стълби, може да се седна и на тях. Като ядете, внимавайте да не се окапете, защото рибата е тлъста и пуска мазнина.
Хапнали вече, може да мислите за връщане. Пътят нагоре е по-труден. Пак няма опасност да се объркате - карате само нагоре, по кестермето. Докато видите трамвая. Сега вдясно по нанадолнището - докато видите спирката Аксарай. Сега вземате метрото в посока Ататюрк и слизате на спирката Отогар. Ако сте с автобус на Метро, търсите перон 121. Няма начин да не го откриете. Докато вървите покрай офисите, безброй превозвачи ви подвикват и даже дърпат да изберете техния автобус. Борбата е за всеки клиент.
Можем ли да си представим на някоя от нашите автогари такава борба за клиенти? Българинът може да лашка автобуса с двама пътници, но няма да се излага да вика и да кани клиентите си.
Тъй като за всеки случай сте дошли поне два часа по-рано, може да починете в офиса на фирмата. Може и да си оставите багажа - безплатно е. На автогарата има поне сто магазина всякакви, има даже шивачи, които работят на место. Заведенията предлагат дюнери и разни турски работи, сравнително познати, на умерени цени. Има и достатъчно места за сядане. Пред някои от заведенията също има викачи, които канят минувачите да хапнат. И видях с очите си как успяха на на няколко пъти да отклонят забързани за някъде пътници.
Има и няколко магазинчета за хранителни стоки - ако ви е останала някоя лира. Купих си кисело мялко, хубаво е, но е скъпо, и пейнир - сирене, което обаче се оказа твърде солено.
Над чакалнята има тоалетна, също безплатна. Аз не знаех това и потънах с една лири в платения кенеф на автогарата. Който също беше широко рекламиран с табели. Очаквах и тук да има викач, който да подканя: "Насам народе, пуснете една вода само за 1 лира, тоалетна хартия осигурена..." И т.н.
Освен безплатна тоалетна има и кафене, в което се оправяте и на български. Има и телевизор, на който вървеше какво - турски сериал, разбира се. Та човек да се почувства като в България.
Ако чакате в чакалнята, през 15 минути ще ви носят на табла кафе и чай. Кафето, да знаете, е 3 лири. Ще ви предлагат и симиди, и акумулатори, за които стана дума по-горе. В чакалнята има и автомат за зареждане на джиесеми. Пускаш една лира, избираш подходящия кабел и след малко можеш да се обадиш вкъщи, че си жив и здрав.
Ако си взел билет за 20.30, прмерно, ви се събират точно 12 часа в Истанбул. Ако сте избрали по-късен час, но вече сте на границата на издръжливостта, може да се опитате да презаверите билета за по-ранен автобус. Правят го.
На връщане ви очаква още едно предизвикателство - турският фри шоп. Все някой колеги ви е помолил за един стек евтини цигари. За информация времето на евтините цигари и безпрепятствения внос свърши. Сега забелижимо по-евтини са само слим цигарите. Рискът да ви приберат някой стек си остава ваш.
След фри шопа навлизаме в България и в Европа. Само че по нищо не личи. Всичко е сиво и безлично. Прекарват те през някакви телени мрежи - като че ли влизаш в концлагер или курник. Чудно как държавата, която похарчи милиони за някакво отвратително лого, не се сеща, че вратата на България и Европа трябва да мине през архитектурен конкурс. И на хората да им е приятно, че идват в България.
Само че шосето по-нататък подсилва усещането, че не сме влизли в Европа, а в третия свят.
Утешението е, че на Калотина било още по-зле.
Ако някой все пак е изпитал поне малко приятно чувство, че се връща в родината, то бе изличено, след като видяхме как стюардесата ни нарежда торбичка армаган за първите служители на Република България, които ни посрещнаха - не разбрах граничари или митничари. Дойдоха и си поискаха захарчета и бъркалки за кафето. И уточниха - бъркалките да бъдат цяло пакетче.
Прибраха рекета - ако може да се нарече рекет нещо за един лев - най-много. Може би искаха просто да не бъдат валат.
Преди 25 години, когато се връщах за пръв път от Истанбул, техните тогавашни колеги ни обраха брутално големите бутилки "Пепси" - тогава нямаше такива у нас. Май нищо не беше се променило.
И последно - внимавайте с такситата на пловдивската автогара - като пристигнете през нощта. Най-любезният от шофьорите-посрещачи, караше на завишена тарифа. Усетих се и се отказах. Намерих друго такси с нормална тарифа, но то пък ме удари поне лев с помпа.
Така, че разходите ми станаха 101 лева.
Нямам представа как вървят дънките и маратонките, които през 90-те бяха любима покупка, но не знам дали за няколко лева икономия си заслужава да си губите времето в пазарлък. Между другото открих един майстор на пръстени с камъни, фалшиви, разбира се, но много приличаха на истински, уж със сребърна инкрустация, с лека патина и то за 3-4 лева. Не можех да си представя как се постига такава цена с ръчен труд, вероятно има измислена машина.
На всеки ъгъл предлагат разни актуални стоки -например някакви щеки за селфита. Или линийки и пергели за рисуване. Вечерта на автогара пък предлагат акумулаторчета за изтощения ви джиесем. Въпрос на находчивост.
Изкусително изглеждат печените кестени, които изчезнаха от нашите улици преди толкова години, но са доста скъпи - 100 грама са цели 7 лири. Редом с кестените се предлага мисир - печена царевица за 2 лири.
Ако сме избрали правилната улица надолу, към Златния рог, ще стигнем до индийския пазар - пазарът на подправките. Има складирани тонове чували, колко се продава на ден, не е ясно. Ако търсим екзотика, отдавна изчезнала при нас, тук е мястото да се помотаме и да снимаме.
Едно време и при нас имаше повече подправки по пазарите, имаше и сергии с разни стоки, но унищожихме всичко в желанието си да дадем европейски вид на градовете ни. С каква обществена енергия изтребихме уличната търговия - не можело на улицата да се продават гащи и сутиени. А защо в Истанбул да може всичко и да се събират по милион купувачи и туристи? Видели ли сте на уж модерния Четвъртък пазар в Пловдив поне един турист - че какво има тук да се види, да се усети. Що все ни влече Виена, примерно. Само че Виена не се продава, туристът от Виена търси Ориента. Само че нас ни е срам от Ориента и я унищожаваме безмилостно. Както преди век е бил унищожен Безистена. Както преди 35 години искахме да унищожим Капана. Сега сме благодарни, че го има, но го превръщаме в средноевропейски квартал. Дали не би било по-привлекателно за туриста да види в Капана не инсталации, а истински стари майстори - отделен въпрос е откъде ще ги изкопаем, да може туристът да опита боза, салеп, кадън гиби - вместо капучино, примерно. След това вместо да гледа модерно изкуство, от което му е станало байгън, да му ударят едно спарче в Чифте баня.
Въпрос на гледна точка.
Край на лиричното отклонение. Връщаме се в Истанбул. Ако купим някаква подправвка, няма опасност да се разсипе в багажа - вече ги вакуумират.
Продължаваме надолу и стигаме до брега на Златния рог. Тук вече блъсканицата е голяма. Можем да вземем корабче за разходка за 12 лири /поне така ми казаха/, но с този круиз бюджетът ни се срутва. Безплатно е да позяпаме. И сега идва времето за обед. Балък екмек за 8 лири. Балък екмек означава хлебче с парче скумрия и малко кромид лук. Опашките са на няколко места, алъш-веришът е завиден.
Оборотът е резултат на едно гениално хрумване. Скарите не са под някоя палатка, а на гемии, акустирали на брега. Внушението е силно и непоклатимо - това са рибарски гемии и скумрията е току що уловена. Макар злите едици да говорят, че рибата е замразена океанска.
И така - сдобихме се с балък екмек. Хубаво е да поседнем. Пред гемиите има шатри с малки масички и детски столчета. Хем да има къде да седнат мющериите, хем да им е толкова неудобно, че да не се заседят. За преглъщане може да жертвате две лири и половина за кутийка кола или фанта. Наблизо има едни стълби, може да се седна и на тях. Като ядете, внимавайте да не се окапете, защото рибата е тлъста и пуска мазнина.
Хапнали вече, може да мислите за връщане. Пътят нагоре е по-труден. Пак няма опасност да се объркате - карате само нагоре, по кестермето. Докато видите трамвая. Сега вдясно по нанадолнището - докато видите спирката Аксарай. Сега вземате метрото в посока Ататюрк и слизате на спирката Отогар. Ако сте с автобус на Метро, търсите перон 121. Няма начин да не го откриете. Докато вървите покрай офисите, безброй превозвачи ви подвикват и даже дърпат да изберете техния автобус. Борбата е за всеки клиент.
Можем ли да си представим на някоя от нашите автогари такава борба за клиенти? Българинът може да лашка автобуса с двама пътници, но няма да се излага да вика и да кани клиентите си.
Тъй като за всеки случай сте дошли поне два часа по-рано, може да починете в офиса на фирмата. Може и да си оставите багажа - безплатно е. На автогарата има поне сто магазина всякакви, има даже шивачи, които работят на место. Заведенията предлагат дюнери и разни турски работи, сравнително познати, на умерени цени. Има и достатъчно места за сядане. Пред някои от заведенията също има викачи, които канят минувачите да хапнат. И видях с очите си как успяха на на няколко пъти да отклонят забързани за някъде пътници.
Има и няколко магазинчета за хранителни стоки - ако ви е останала някоя лира. Купих си кисело мялко, хубаво е, но е скъпо, и пейнир - сирене, което обаче се оказа твърде солено.
Над чакалнята има тоалетна, също безплатна. Аз не знаех това и потънах с една лири в платения кенеф на автогарата. Който също беше широко рекламиран с табели. Очаквах и тук да има викач, който да подканя: "Насам народе, пуснете една вода само за 1 лира, тоалетна хартия осигурена..." И т.н.
Освен безплатна тоалетна има и кафене, в което се оправяте и на български. Има и телевизор, на който вървеше какво - турски сериал, разбира се. Та човек да се почувства като в България.
Ако чакате в чакалнята, през 15 минути ще ви носят на табла кафе и чай. Кафето, да знаете, е 3 лири. Ще ви предлагат и симиди, и акумулатори, за които стана дума по-горе. В чакалнята има и автомат за зареждане на джиесеми. Пускаш една лира, избираш подходящия кабел и след малко можеш да се обадиш вкъщи, че си жив и здрав.
Ако си взел билет за 20.30, прмерно, ви се събират точно 12 часа в Истанбул. Ако сте избрали по-късен час, но вече сте на границата на издръжливостта, може да се опитате да презаверите билета за по-ранен автобус. Правят го.
На връщане ви очаква още едно предизвикателство - турският фри шоп. Все някой колеги ви е помолил за един стек евтини цигари. За информация времето на евтините цигари и безпрепятствения внос свърши. Сега забелижимо по-евтини са само слим цигарите. Рискът да ви приберат някой стек си остава ваш.
След фри шопа навлизаме в България и в Европа. Само че по нищо не личи. Всичко е сиво и безлично. Прекарват те през някакви телени мрежи - като че ли влизаш в концлагер или курник. Чудно как държавата, която похарчи милиони за някакво отвратително лого, не се сеща, че вратата на България и Европа трябва да мине през архитектурен конкурс. И на хората да им е приятно, че идват в България.
Само че шосето по-нататък подсилва усещането, че не сме влизли в Европа, а в третия свят.
Утешението е, че на Калотина било още по-зле.
Ако някой все пак е изпитал поне малко приятно чувство, че се връща в родината, то бе изличено, след като видяхме как стюардесата ни нарежда торбичка армаган за първите служители на Република България, които ни посрещнаха - не разбрах граничари или митничари. Дойдоха и си поискаха захарчета и бъркалки за кафето. И уточниха - бъркалките да бъдат цяло пакетче.
Прибраха рекета - ако може да се нарече рекет нещо за един лев - най-много. Може би искаха просто да не бъдат валат.
Преди 25 години, когато се връщах за пръв път от Истанбул, техните тогавашни колеги ни обраха брутално големите бутилки "Пепси" - тогава нямаше такива у нас. Май нищо не беше се променило.
И последно - внимавайте с такситата на пловдивската автогара - като пристигнете през нощта. Най-любезният от шофьорите-посрещачи, караше на завишена тарифа. Усетих се и се отказах. Намерих друго такси с нормална тарифа, но то пък ме удари поне лев с помпа.
Така, че разходите ми станаха 101 лева.
ЗАЩО НИКОГА НЯМА ДА СИ КУПЯ НЕЩО НА ИЗПЛ...
ЕТО КАК ВЪЗДЕЙСТВАТ ВЪРХУ ПЕНСИОНЕРИТЕ Н...
Проф. Георги Фотев: Смисълът на толерант...
ЕТО КАК ВЪЗДЕЙСТВАТ ВЪРХУ ПЕНСИОНЕРИТЕ Н...
Проф. Георги Фотев: Смисълът на толерант...
Следващ постинг
Предишен постинг
Другарю Тодоров, не разбирам само ,защо точно сега ни агитираш да ставаме ориенталци. Днес е ден на Европа- хайде да загърбим Ориента! Децата ни ,както всички виждаме ,се изнасят екстремно в противната посока. Остатъкът от населението /щото ,ако кажа народ-веднага се сещам за Славейков/- половината с ориенталски табиети, другата половина цунка хххх на освободителя -окупатор... Хайде, поне ти- ерудирана личност- да ни насочиш с писанията си в правилната посока. Имитатори и заблудители - дал Господ, колкото щеш по нашите земи.
цитирайМного интересен очерк (надявам се не бъркам термина). Върна ме 7-8 години назад, когато ходихме на екскурзия в Египет. Тогава все още арабската пролет не се беше случила.
Беше включен круиз по Нил и посещение на всички големи забележителности.
Спомням си, че накрая вече имах груба непоносимост към думата "бакшиш" :) . Така и не се качих на камила. Може да изглежда неразбираемо, но наистина не ми се разправяше с поредния арабски търговец - за тях агресивното пазарене е нещо съвсем естествено, но мен наистина ме уморяваше и на третия ден вече ми беше писнало. Заради тази моя слабост не разбрах какво е да яздиш камила.
Спомням си, че в 12 часа през нощта в Кайро, на един от големите булеварди (4 или 5 ленти в едната посока) движението беше като в 12 по обяд - кола до кола във всички ленти.
Но наистина беше невероятно да видиш пирамидите - те след 15 години сигурно вече ще а вътре в Кайро, както и всички огромни храмове строени преди хилядолетия.
цитирайБеше включен круиз по Нил и посещение на всички големи забележителности.
Спомням си, че накрая вече имах груба непоносимост към думата "бакшиш" :) . Така и не се качих на камила. Може да изглежда неразбираемо, но наистина не ми се разправяше с поредния арабски търговец - за тях агресивното пазарене е нещо съвсем естествено, но мен наистина ме уморяваше и на третия ден вече ми беше писнало. Заради тази моя слабост не разбрах какво е да яздиш камила.
Спомням си, че в 12 часа през нощта в Кайро, на един от големите булеварди (4 или 5 ленти в едната посока) движението беше като в 12 по обяд - кола до кола във всички ленти.
Но наистина беше невероятно да видиш пирамидите - те след 15 години сигурно вече ще а вътре в Кайро, както и всички огромни храмове строени преди хилядолетия.
Търсене
