Постинг
21.09.2015 19:58 -
Как унгарците не ни искаха
Унгарците не искат не само арабите, те не искаха и българите - и то в годините, когато бяхме братя, членове на една социалистическа общност.
Лично аз открих Будапеща през далечната 1973 година. Там беше като на запад. Магазините бяха пълни със стока и то на цени почти като българските. Имаше дънки -е, не маркови, но все пак, нещо като дънкови ризи, шарени пуловери, китайски кадифени ризи, шарени мъжки слипове с надпис "Щан-з-елизе", 120 вида газирани напитки, много видове унгарски салами, а суперите им миришеха на кафе чак на тротоара.
Където и да ходех из соцлагера в онези години, все гледах да мина през Будапеща, да изпусна влака и да се кача на следващия или на по-следващия. Гледах витрините и смятах какво мога да купя с обменените 27 лева - на толкова имахме право като транзитни пътници. Веднъж се уредих с повече валута и напълних два куфара - включително сгъваема детска количка, такива у нас нямаше, и оригинални бебешки шишенца "Чико", у нас също ги нямаше. А имах дъщеря.
На следващата година отново подадох документи за Унгария, но ме отразяха. Обясниха ми, че унгарците не ни давали от техните форинти. Не можех да повярвам - можехме да получаваме полска валута, чешка, гедерейска, румънска, но унгарска - не.
Говорим за началото на 80-те години.
На една пресконференция в унгарската палата на Пловдивския панаир попитах техния посланик защо не можем да ходим в Унгария като туристи. И с рядка за онова време на братска дружба откровеност човекът обясни, че на тях българи не им трябвали като туристи. Само им харчели форинтите. Защо ние с техните форинти сме можели да купим всичко, даже да ги обменим за долари и марки, а те с нашите левове не можели да купят нищо.
Стана ми мъчно за нашия лев, ама какво да правим.
Още няколко пъти се опитах да отида до Будапеща, но пари не даваха. Само 27 лева за транзит. А най-евтините дънки струваха 29 лева.
Към 87-а година щастието ми се усмихна - заминах за Унгария служебно, командировка. Предположих, че ще бъдем сами в самолета - нали не пускат туристи. Самолетът обаче беше пълен догоре с българи - всичките със служебни паспорти. На връщане пак беше пълен - с хора и с камари пакети. Беше преди Коледа. Та се оказа, че форинти има, но само за командированите чиновници. Които -после разбрах, си измисляха командировките, за да си напазаруват в Будапеща.
А простите хора да ходят в Румъния.
Та още тогава си правеха сметката унгарците. Което не е лошо. Само че се сещам и нещо друго. Виждал съм филмови кадри как след като ги нападнаха руснаците през 1956 унгарците бягаха на тълпи към австрийската граница. Бягаха досущ като сирийци към свободния свят. И свободният свят ги приемаше и ги дундуркаше като дечица - нали са жертви на комунизма.
Защо са забравили онова си бягство?
Лично аз открих Будапеща през далечната 1973 година. Там беше като на запад. Магазините бяха пълни със стока и то на цени почти като българските. Имаше дънки -е, не маркови, но все пак, нещо като дънкови ризи, шарени пуловери, китайски кадифени ризи, шарени мъжки слипове с надпис "Щан-з-елизе", 120 вида газирани напитки, много видове унгарски салами, а суперите им миришеха на кафе чак на тротоара.
Където и да ходех из соцлагера в онези години, все гледах да мина през Будапеща, да изпусна влака и да се кача на следващия или на по-следващия. Гледах витрините и смятах какво мога да купя с обменените 27 лева - на толкова имахме право като транзитни пътници. Веднъж се уредих с повече валута и напълних два куфара - включително сгъваема детска количка, такива у нас нямаше, и оригинални бебешки шишенца "Чико", у нас също ги нямаше. А имах дъщеря.
На следващата година отново подадох документи за Унгария, но ме отразяха. Обясниха ми, че унгарците не ни давали от техните форинти. Не можех да повярвам - можехме да получаваме полска валута, чешка, гедерейска, румънска, но унгарска - не.
Говорим за началото на 80-те години.
На една пресконференция в унгарската палата на Пловдивския панаир попитах техния посланик защо не можем да ходим в Унгария като туристи. И с рядка за онова време на братска дружба откровеност човекът обясни, че на тях българи не им трябвали като туристи. Само им харчели форинтите. Защо ние с техните форинти сме можели да купим всичко, даже да ги обменим за долари и марки, а те с нашите левове не можели да купят нищо.
Стана ми мъчно за нашия лев, ама какво да правим.
Още няколко пъти се опитах да отида до Будапеща, но пари не даваха. Само 27 лева за транзит. А най-евтините дънки струваха 29 лева.
Към 87-а година щастието ми се усмихна - заминах за Унгария служебно, командировка. Предположих, че ще бъдем сами в самолета - нали не пускат туристи. Самолетът обаче беше пълен догоре с българи - всичките със служебни паспорти. На връщане пак беше пълен - с хора и с камари пакети. Беше преди Коледа. Та се оказа, че форинти има, но само за командированите чиновници. Които -после разбрах, си измисляха командировките, за да си напазаруват в Будапеща.
А простите хора да ходят в Румъния.
Та още тогава си правеха сметката унгарците. Което не е лошо. Само че се сещам и нещо друго. Виждал съм филмови кадри как след като ги нападнаха руснаците през 1956 унгарците бягаха на тълпи към австрийската граница. Бягаха досущ като сирийци към свободния свят. И свободният свят ги приемаше и ги дундуркаше като дечица - нали са жертви на комунизма.
Защо са забравили онова си бягство?
Името на Букурещ- тълкуване!
Победата на светата Христова Църква над ...
ЕТО КАК ВЪЗДЕЙСТВАТ ВЪРХУ ПЕНСИОНЕРИТЕ Н...
Победата на светата Христова Църква над ...
ЕТО КАК ВЪЗДЕЙСТВАТ ВЪРХУ ПЕНСИОНЕРИТЕ Н...
Следващ постинг
Предишен постинг
беше разкошна страна. И аз съм минавал оттам преди промените и направо онемявах от изобилието и лукса.
Това беше така, защото унгарците много преди китайците въведоха КОМУНИСТИЧЕСКОТО ПАЗАРНО СТОПАНСТВО! И се оказа, че този вид икономика е много ефективна. Днес виждаме как този модел превърна Китай- една гладуваща селска страна в първа икономическа сила.
И един малко известен и прелюбопитен факт: толкова хубаво беше на времето в Унгария, че Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън се ожениха в Будапеща.
цитирайТова беше така, защото унгарците много преди китайците въведоха КОМУНИСТИЧЕСКОТО ПАЗАРНО СТОПАНСТВО! И се оказа, че този вид икономика е много ефективна. Днес виждаме как този модел превърна Китай- една гладуваща селска страна в първа икономическа сила.
И един малко известен и прелюбопитен факт: толкова хубаво беше на времето в Унгария, че Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън се ожениха в Будапеща.
Това, интернет е ринг свободен- всеки си разправя разни истории- кои истински, кои полуистини, кои откровени лъжи. Аз ще Ви разкажа една изцяло истинска история:
През лятото на 1981г един автобус пълен със спортистчета -аматьори, полу-спортисти, полу-екскурзианти пътуваме за многодневни състезания в Северна Чехословакия. В Будапеща- половин ден престой /за пазаруване -най-вече, културата -на по-заден план /.Това ,което Ви разказва другаря Тодоров -абсолютна истина./ Комбинираме си 30-те лева и тръгваме по магазините-най-търсените стоки -маратонки,дънки, електроника,,биостимулатори...все стоки, които в България или ги няма, или -на Корекомите.
Аз съм най-скромен,искам да си купя портативен транзистор-радиоапарат джобен формат- мечта./В Корекома струва 8-15 долара/.
С една девойка открихме верния магазин , огромен и пълен с мечти -реални. Повечето стоки на самообслужване, но търсените от мен" бижута " подредени зад гърба на продавач и щанд. На "изискан немски"моля продавача з а избраната мечта -радио. Никакъв ответ -продавача гледа през мен като през безвъздушно пространство. Девойката /те всички са умни/ дава акъл да мина зад щанда и да си го взема сам. Реших,че по-добре без транзистор, отколкото разговор с унгарски милиционери.ПРобвах втори път с моя немски ,подкрепен с руски и ръчно есперанто. Работата стана по-зле- открих я в очите на продавача. Трябваше да мисля и реагирам по-бързо...и открих-на мен имаше тениска с надпис на кирилица и съветски часовник- светкавица в мозъка ми и отново " изящния ми немски":- Простете господине, аз не съм руский , аз съм македонец- това различно ли е?! / Прощавай дядо не се обръщай в гроба-ние с тебе си знаем,че македонците сме елитът на българите- не съм предал родовата памет, пък тоя маджар нека учи историята на Балканите/
Резултатът: А ми ,аз бях най-ВИП клиента този ден в този магазин. Из под щанда с хиляди извинения ми беше извадено най-доброто от Тайванската електроника-пазя го още , а иначе съм русофил-доказан.
цитирайПрез лятото на 1981г един автобус пълен със спортистчета -аматьори, полу-спортисти, полу-екскурзианти пътуваме за многодневни състезания в Северна Чехословакия. В Будапеща- половин ден престой /за пазаруване -най-вече, културата -на по-заден план /.Това ,което Ви разказва другаря Тодоров -абсолютна истина./ Комбинираме си 30-те лева и тръгваме по магазините-най-търсените стоки -маратонки,дънки, електроника,,биостимулатори...все стоки, които в България или ги няма, или -на Корекомите.
Аз съм най-скромен,искам да си купя портативен транзистор-радиоапарат джобен формат- мечта./В Корекома струва 8-15 долара/.
С една девойка открихме верния магазин , огромен и пълен с мечти -реални. Повечето стоки на самообслужване, но търсените от мен" бижута " подредени зад гърба на продавач и щанд. На "изискан немски"моля продавача з а избраната мечта -радио. Никакъв ответ -продавача гледа през мен като през безвъздушно пространство. Девойката /те всички са умни/ дава акъл да мина зад щанда и да си го взема сам. Реших,че по-добре без транзистор, отколкото разговор с унгарски милиционери.ПРобвах втори път с моя немски ,подкрепен с руски и ръчно есперанто. Работата стана по-зле- открих я в очите на продавача. Трябваше да мисля и реагирам по-бързо...и открих-на мен имаше тениска с надпис на кирилица и съветски часовник- светкавица в мозъка ми и отново " изящния ми немски":- Простете господине, аз не съм руский , аз съм македонец- това различно ли е?! / Прощавай дядо не се обръщай в гроба-ние с тебе си знаем,че македонците сме елитът на българите- не съм предал родовата памет, пък тоя маджар нека учи историята на Балканите/
Резултатът: А ми ,аз бях най-ВИП клиента този ден в този магазин. Из под щанда с хиляди извинения ми беше извадено най-доброто от Тайванската електроника-пазя го още , а иначе съм русофил-доказан.
унгарската история, в Будапеща говорех само на английски. Макар, че знам и немски, и руски.
цитирайТърсене
