Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.12.2016 17:26 - ЗА ПОРТРЕТА НА СТЕНАТА...
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 2390 Коментари: 6 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Има един стар шлагер, в който се пее: А портрета от стената
само ме следи
и във радост и утеха
все след мен върви…
В песента се пее за любовта, изневярата и прошката.И макар обектът на портрета да обича друга /вероятно/, любимата му прощава – може би защото образът в рамка е по-силен от реалността. Не знам кога става желателно или задължително окачването на портрета на държавния глава или на Владетеля. Първите подобни портрети по нашите земи вероятно са на някой от султаните и масовото разпространение става в годините, когато печатарската техника позволява тиражирането на копия на поносима цена. След Освобождението на стените на чиновническите кабинети се появява портретът на Княза – след това на Царя. Такъв е протоколът в целия свят. „Портретът на стената” не е само безмълвна декорация. Той „следи”, както се пее в песента, и вдъхва страх у тези, които се отклоняват от верноподаническата политика – макар и в мислите си. В съветските филми за революцията често се мяркаха в кабинетите на някои органи и портретите на Дзержински. Те вероятно не само са напомняли за това, кой е създал ЧК, но и са напомняли какво може да се случи на един посетител в тези кабинети, ако ядосат наследниците на Железния Феликс. И в други империи грижата за портрета е била критерий за лоялност. Хашек още в началото на великия си роман за храбрия войник Швейк разказва как недостатъчната грижа към портрета на императора т.е. засирането му от мухите, може да доведе до активиране на тайната полиция и нежелани последици за отговарящия за Портрета. След 1944 година у нас беше въведена съветската портретна система. Държавните учреждения започнаха да се превръщат в нещо като църкви с множество портрети по стените. И с един главен портрет зад стола на големия началник. Сталин бързо навлезе в бита ни. Редом с портретите се появиха и покрити с бронз гипсови бюстове. Някъде бюстът или портретът на Сталин бе аранжиран в стила на църковната традиция – като чудодейно място в съответното помещение. Кръгът на „светците” включваше: 1.    Класиците на марксизма ленинизма – Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин. 2.    Членовете на Политбюро на ЦК на КПСС 3.    Членовете на Политбюро на ЦК на БКП. Тези портрети задължително се носеха в челото на манифестациите. Писал съм сценарий за манифестация и знам. В един кратък период в олтара на новия по-прогресивен строй се появи и образът на Тито. Има една история, която е от така наречените „мигриращи сюжети”. Аз ще разкажа нейния плевенски вариант. На кайлъшките скали, на десетки метри над земята, местен скулптор изваял по поръчка образите на Сталин, Тито и Димитров. След скандала между Сталин и Тито поръчали на скулптора веднага да премахне образа на югославския ревизионист. За една нощ било издигнато скеле, след което майсторът си свършил работата. През 1956 година след ХХ конгрес на КПСС идва нова заповед – веднага да се махне образът на Сталин. Трябвало отново да се вдига скеле, а скулпторът да лази по него с опасност за живота. И тогава човекът рекъл: -       Не може ли да изчакаме малко да видим какво ще стане с Георги Димитров – та да ги изчегъртам с един масраф?   След това прагматично предложение последвал арест и побой. Георги Димитров преживя Априлския пленум. Нямаше вече специални кътове, които да напомнят за отречения вече „култ към личността”. Допускаше се обаче портрет на Георги Димитров, прегърнал малко момиченце. Между другото, мисля, че и Хитлер има много популярни портрети, гушнал някое детенце с арийско излъчване. В  казармите все пак бяха създадени нещо като параклиси, наречени „димитровски стаи”. В тях имаше портрет на вожда и учителя на българския народ, а някъде и бюстове. В продължение на три месеца като млад войник отговарях за чистотата в Димитровската стая и всяка сутрин след метенето обирах праха от рамката на Портрета. Вършех възложената работа съзнателно и все се сещах за портрета на засрания от мухите портрет на австроунгарския император. Не допуснах провал. Не знам дали имаше конкретни указания за поставянето на портрети в училищата – там стените и до днес са като иконни галерии. На тях редом с възрожденците ни задължително присъстваха и световни учени с преобладаващ процент на тези от руски произход. И тази традиция се спазва и до днес. Наскоро един министър на образованието си позволи да оспори присъствието на стената на Михаил Ломоносов и скоро след това се раздели с поста си. Наскоро се оказа, че в една пловдивска официална правоохранителна институция съвсем легално виси – вероятно от години, портрет на…Сталин. Което издава пристрастията на магистрата или полицая, който седи на съответното бюро. Разбира се, този портрет са го виждали всички началници на сталиниста, но никой не се е решил да постанови премахването на образа на един безспорен сатрап. А дали правоохранителите не са се радвали на образа на бащицата и не са мечтали отново да прилагат правосъдие по сталински? Другата категория сталинисти бяха шофьорите от 60-те и 70-те години, които открито си слагаха по едно мустакато портретче до кормилото. Много от пътниците им се радваха на куража. Портретите на Тодор Живков бързо заляха България след 1956 година. Имаше ги във всяка книжарница – заедно с менящите се от време навреме членове на Политбюро. Изпадането на някой от властта водеше до мигновено сваляне на портрета му. Тодор Живков стана свидетел на свалянето на поне 4 портрета на негови колеги от Кремъл. Не можа да дочака само свалянето на портрета на Горбачов. Живков бе толкова години във властта, че се налагаше смяна на по-ранните му портрети, където изглеждаше нереално вече млад. Обаче някои по-наблюдателни българи откриха един феномен – на по-късните портрети няколкото косъмчета на главата на първия партиен и държавен ръководител не само не побеляваха, но и почерняваха. Очевидно бай Тошо беше започнал да се боядисва. Никой не се осмеляваше да поведе народа на борба срещу правешкия цар, но срещу портрета му имаше някои покушения. Всесилният секретар на Окръжния комитет на БКП в Пловдив Кочо Гяуров  нещо беше оплел конците и пратен на заточение като посланик в Монголия. Беше взел със себе си и хора от пловдивския си екип, та един от тях се беше изпуснал след години и разказал една революционна сцена. Тъй като в посолството почти нямали работа, всяка вечер го удряли на ядене и пиене. Една вечер прекалили с пиенето, станало дума за другаря Живков и тогава заточеният в Азия посланик свалил Портрета от стената и повел хорото – тъпчейки образа. Естествено, още на сутринта се намерил един или повече будни дипломати и Кочо Гяуров замина още по-далеч – някъде в Африка. Само заради едно хоро… Със започването на Перестройката настъпиха кризисни времена за портрета на другаря Живков. Горбачов възкреси темата за култа към личността и задължителната употреба на Портрета вече не беше толкова задължителна. Някои началници с дисидентски трепети в душата смениха портрета на Тодор Живков. С кого? Имаше само един вариант, който би поставил в неудобно положение Тайната полиция. Портретът на Васил Левски. Моят тогавашен началник успя да вземе назаем от Градската галерия маслен портрет на Апостола – как се бори със снежната виелица, облечен в дебел ямурлук. Присъствах как на гости ни дойдоха гости от братска Северна Корея. Говорихме си за дружбата, но гостите ни все гледаха портрета. И се чудеха дали така може да изглежда нашият любим вожд? Накрая се решиха да попитат. И след като разбраха, че това не е вождът, а някакъв стар герой, живял преди Ленин и Сталин, не можаха да се сдържат и с нескрит укор промърмориха на лош руски: -       Это не хорошо, ай как не хорошо… Те ги разбираха тези работи и веднага бяха проумели, че в смяната на портрета на стената, няма нищо случайно. След Десети ноември повечето портрети бяха свалени по най-бързия начин. Вероятно заключени в склада, защото знаеше ли човек кога ще се обърне палачинката. Ето, бяха върнали в Политбюро Начо Папазов и някои сигурно се чудеха откъде да му измислят портрет. Оттогава настъпи едно безредие с портретите. От всичките ни ръководители в годините на Прехода, като че ли най-искрени бяха тези, които си окачваха образа на Бойко Борисов – и то без да ги карат. Някои го рисуваха, други го извезваха. Един познат даже закачи в кабинета си образа на любимия си партиен ръководител редом с образа на любимия си акьтор. За добро или за лошо това беше Марлон Брандо в ролята на Дон Корлеоне. Посетителите гледаха двата портрета и си правеха някакви изводи. Защото някой беше казал, че 1+1 /тоест, два портрета един до друг/, никога не правят точно 2, винаги се получава нещо повече, поне две и половина. Лека полека нещата се върнаха към изходна точка – без да има разпоредби и нов протокол. Един майстор на чаши с отпечатани портрети по желание, сподели, че последните години най-търсени са портретите на Бойко и на Путин. В определени моменти на Путин и Бойко. За Обама, Меркел и Плевнелиев никой и не питал. Сега чакаме да видим ще си поръча ли някой портрета на новия генерал…        



Гласувай:
5
2



1. krumbelosvet - Май не върви добре прехода,
11.12.2016 19:17
щом постоянно трябва да се напомнят "греховете" преди прехода. Ама моля ви, дайте някой успех на прехода, освен свободата да славим Америка и да псуваме комунистите.
цитирай
2. nick195 - Пак по онова време....
12.12.2016 00:59
.....вървеше закачката 'Къде се изгуби бе, кат портрета на Хрушчов ?'
цитирай
3. apostapostoloff - Май отсега нанатък
12.12.2016 06:02
ще трябва да се правят и окачват групови портрерти, защото всичко говори за това, че години наред ще ни управляват коалиционни правителства.
цитирай
4. felixedmundovich - Само питам...
12.12.2016 08:59
"...Сега чакаме да видим ще си поръча ли някой портрета на новия генерал…"
Генерала-че ще се провеси по стените и над бюрата е повече от ясно. Моето питане е по конкретно: А ще ни бъде ли позволено /и най-вече на шофьорите в градските и извън градските автобуси/ да окачват снимките /в плакатен вид и размер/ на ръководните му девици-партийния вожд /не знам как е женски род/ и вицепрезидентката. Плакати, ама в стил и по екип -Саманта Фокс /нали и гледахме прелестите дълго по автобусните кабини /, може ли и само по организъм...Вярно питането ми е перверзно , но реализацията ще бъде точен и реципрочен отговор на платените и заблудени тролове, които сега се отнасят по същия начин с президента Плевнелиев...ми бартер -гавра срещу гавра ---демокрация е !
цитирай
5. litatru - Здравейте, господине!
12.12.2016 20:38
Да си призная, постингът Ви е много интересен, буди размесли, усмивки, пристрастия, може би и спомени, мечтания...
Освен това не изглежда да е копиран. Ако е така, приемете поздравленията ми.
Поздлави - Литатру!
цитирай
6. schumpov - На юбилейна пощенска марка бил и...
04.01.2017 00:20
На юбилейна пощенска марка бил изографисан портрета на Живков, но бързо била спряна от продажба, не можела да се залепва върху плика. Хората вместо да плюят върху лепилото, плюели върху образа.
За 100 годишнината от рождението на Ленин във всяко предприятие трябвало да има съответна украса . Нарочна комисия контролирала мероприятието. В ТПК на слепите имало само един лозунг. Комисарите казали , че това не е достатъчно. Хората се постарали и под лозунга сложили и бюст на Ленин. Украсата трябва да е по-действена - казали комисарите. Когато дошли отново на проверка , нямало нито лозунг нито бюст. - Къде ви е украсата? - Почакайте пет минути и ще видите. След пет минути станало дванадесет часа и от стенния часовник се показал бюста на Ленин и започнал да кука.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 5919751
Постинги: 669
Коментари: 6124
Гласове: 6959
Архив
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30