Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.12.2016 11:46 - ТАЙНИТЕ МЕСТА НА СВОБОДАТА
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 2563 Коментари: 3 Гласове:
7

Последна промяна: 18.12.2016 18:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
„А помните ли как се събирахме в кенефа, за да говорим свободно. И да четем?” –спомни си скоро един набор. Днешното поколение едва ли може да предположи, че е възможно такова нещо – да се скриеш в кенефа, за да споделиш на ухо, че „Бойко е тиква” – примерно. Или да напишеш нещо мръсно. Което след това ще бъде прочетено и преразказвано. Проблемът беше, че редом с „Мими от 8 б клас е курва”, в кенефите за по-големи хора се появяваха и някои други надписи – резултат от българското свободомислие. Бдителни клиенти сигнализираха и веднага и надписите бяха заличавани. С вар. Изобщо бялата клозетна стена не само в България е отприщвала всякакви творчески заложби. Хашек в „Храбрия войник Швейк” споменава, че по австроунгарско време са издавани албуми с клозетна живопис и поезия. Пишеше се с тебешир, с химически молив и направо с пирон. Флумастери и спрейове нямаше. Имаше и неполитическо кенефно творчество. Пловдивски фенове, когато отидат в София на мач,са пишели по софийските тоалетни „Мръсни шопи, мрете” и т.н. Някой беше решил, че творчеството на феновете не може да бутне властта, и им позволяваха да пишат и по стените. В едни по-ранни години писането по стените – колкото и грозно да беше, се стимулираше и организираше. Стига да беше от правилни позиции. „Като ученик ме накараха да пиша по стените „Гласувайте за ОФ и светлото бъдеще” – спомня си един стар пловдивчанин. –И на ухо ми казаха на стените на кои къщи да пиша. Къщите бяха на един адвокат, един съдия и разни други „контри”. Дадоха ми кофа с вар, а един от ОФ активистите ми донесе метличката от техния дворен клозет. И така с лайняната метла призовавах към светло бъдеще”.  А в тоалетните на Тримона в Пловдив направо са организирани завери за промяна на Генералния курс на Партията. Това е истина. Група партийни функционери,несъгласни с политиката на Тодор Живков се опитват да организират опозиционна група с алтерантивна политика. Събират се сладкарницата на Тримонциум, но там всяка маса е под наблюдение. Сервитьорите са „слушалки”, говори се за скрити микрофони, които никой не е виждал. Изобщо в цяла България местата, където се събира „гнилата интелигенция”, се наблюдават и там е опасно да се говори открито. В един период това е „Бамбука”в София, в Пловдив опасно място освен Тримона е клубът на културните дейци „Кристал”. В един период в „Кристал” любима тема за обсъждане е книгата на Жельо Желев „Фашизмът” – току що излязла и вече забранена. Паралелите между фашизма и нашата действителност даваха хляб за многобройни коментари. Но как да се отпуснеш, след като на околните маси има едни колеги, за които се говори, че не са случайни. А наблизо си пие водката и самият човек от Шесто. И тогава разговорът преминава в кодиран вариант. Някой каже някаква цифра, слушателите се заливат от смях. После друг каже друга цифра. Цифрите са били номерата на страниците. И тъй като всички са чели по много пъти книгата, веднага се сещат за какво става дума… Друго тайно място бяха обществените бани. Не че там се правеха завери или се говореха забранени неща, но се използваха за алиби. Ако разказваш политически вицове, някой те издаде и те привикат, ще трябва да кажеш откъде си чул вица. Защото тези злословия все някой трябва да ги е измислял. И за да се спре с тях, трябва да се неутрализира източникът. Отговорът вероятно е бил един и същ. Защото и нас, младите слушатели на политически вицове, ни учеха, че ако някой ни пита откъде сме го чули, да кажем, че това е станало в банята. Някой от другата страна на курната е разказвал вицове,но ние сме били с насапунисано лице и не сме го видели… Властта за всеки случай беше поставила в някои бани надписи, призоваващи към бдителност. В пловдивската баня „Родопи” се е случило още нещо – по-страшно от разказването на вицове. Та там в онези години имаше така наречените „семейни кабини”. В отделна стаичка с нещо като басейнче или вана можеха да се окъпят двама души едновременно. Но само след като представят документи, че са семейство. Иначе мераклиите да се изкъпят с чужда булка бяха много, но редът си беше ред. Една жена, която навремето се е занимавала с ценообразуването в баните, разказва как в един период загубите са започнали да се увеличават, но Министерството в София не е позволявало да се увеличи цената на билетите – па макар и с две стотинки. И тогава жената измислила как да се увеличи печалбата – да пускат в кабините не само женени. И за не повече от час. Неофициално, разбира се. Това е било първият таен публичен дом в България, от който държавата печелела. И като се наредила една опашка от мераклии… Не знам дали органите са се усетили, но изглежда са си премълчали. Както казвал един тогавашен началник: „То ебането не може да свали властта”. Друг център на свободомислие бяха кухните ни. За този център на дисидентството беше споменал и президентът Петър Стоянов. В онези времена по-рядко се ходеше на ресторант, повече се събирахме на гости – с жените и децата. И тъй като пред децата не беше редно да се пуши и да се разказват мръсни вицове, мъжете се събираха в кухнята. След няколко мръсни вица идваше ред на политическите. Пийнали и окуражени разказвахме виц след виц, но все се оглеждахме – дали и сред приятелите ни няма да се намери някое ухо… На Пловдивските панаири в българските палати имаше Книга за отзиви и впечатления. В тях обикновено пишеше : ”Ние, трудовият колектив от фабрика „1 май”, след като посетихме панаира, останахме дълбоко впечатлени от успехите на българската социалистическа икономика…”. Някои обаче написал в Книгата в Палатата на леката промишленост нещо от типа „Докога ще ни лъжете?”. То тази палата си беше до голяма степен лъжа, тъй като в нея се излагаха мостри, които никога нямаше да бъдат пуснати в производство. И като се разчу за тази книга – имаше хора, които специално ходеха на панаира, за да се уверят, че може да има човек, който да се осмели да напише такова нещо. Книгата я иззеха чак на третия ден. Дали сред стотиците читатели не се намери нито един предател? Или нарочно са оставили книгата, за да видят кои хора ще дойдат да я разлистят? А днес – кеф. Можем да си говорим всичко. А ако ти идва много отвътре да излееш мръсната си душичка – просто отваряш  интернета  и почваш да пишеш. Няма нужда от химически моливи и пирони…



Гласувай:
7
0



1. getmans1 - Те и сега са тук и са същите: „ Горко ...
18.12.2016 22:38
Те и сега са тук и са същите:
„ Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето затваряте царството небесно пред човеците; защото нито вие влизате, нито влизащите пускате да влязат. “

Наскоро в мои постинг бях поставил илюстрационна снимка той, фарисеят ме разкритикува, че хората за които съм писал все пак имали семейства, деца и разни дрън, дрън.
Нито дума за „Тиквата“, за „Чехльо“ нито и за изродската им радост при смъртта на детето му и ред още та, „здравите“ сили са още тук и на всичкото отгоре са и по-нагли.
цитирай
2. apostapostoloff - Преди промените в оплаквателната книга на ЦУМ видях следното:
19.12.2016 19:19
"Уведомявам ви, че в магазина няма камизолки за сиамски близнаци". Някой се ебавеше с властта и то по изключително смешен начин.

Имаше и други зевзеци, които пускаха такива малки обяви:

"Заменям Сикура за Сейко."

цитирай
3. schumpov - Преди много години ме кандардисаха ...
03.01.2017 23:42
Преди много години ме кандардисаха с колектива да отидем на театър- пловдивския. Даваха някаква съветска пиеса. Цялото действие на пиесата се развиваше в преддверието на тоалетната, пред вратите на кабинките до мивките. Соцреализъм.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 6063231
Постинги: 676
Коментари: 6128
Гласове: 6997
Архив
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031