Вятърът се засилва и клоните удрят в прозореца.
Мистър Джон се вслушва в звуците на бурята и дочува още нещо – като че ли вратата на долния етаж проскърцва. Чуват се и стъпки по стълбите.
Кой може да дойде в полунощ?
Дали това не е серийният убиец, който от два месеца върлува в градчето?
Или е духът на девойката Гретхен, озлочестена от лоши хора и обесила се на ябълковото дърво в двора. Това е било скоро след войната между Севера и Юга, но духът се появява поне веднъж в годината оттогава.
А може би е новата съседка, която идва по прозрачна нощница, за да каже, че в тази буря не може да спи сама?
Някой натиска дръжката на вратата, но се отказва да влезе веднага…
Ето, на това се казва съспенс. Да ти се изправят косите, да се изпотиш, докато разбереш за какво става дума.
Казват, че големият американски режисьор на филми на ужасите Алфред Хичкок бил Цар на съспенса.
И други кинаджии са се учили от него, но не на всички се е удавало да държат зрителите в напрежение до последния момент.
Напоследък обаче и в България се появяват кандидати за титлата Цар на съспенса. Те държат в напрежение не 200 души в един киносалон, а 2 милиона пенсионери.
Въпросът е: Ще има ли и тази година коледна надбавка към пенсиите? И колко ще е тя?
Пенсионерите си шушукат по опашки, а по обед – като огрее слънчецето – сядат и по пейките и си говорят какво ново около надбавките.
Някой богат човек оставил прочетен вестник на пейката, разгръщат го пенсионерките и четат: „Коледните надбавки още под въпрос”.
Ето, това си е чист съспенс.
Вечерта по телевизията министър Горанов също не дава отговор. Наистина, имали сме два милиарда и половина излишък, но този излишък бил резултат от още неразплатени сметки. И не се знаело какво ще артиса за пенсионерите.
А до онзи ден твърдяха, че излишъкът е резултат от мъдрата политика на правителството и е съвсем реален.
Звъни една пенсионерка в телевизията и пита: Вярно ли, че бонусите тази година щели да бъдат само 20 лв.?
Жената кой знае колко нощи си е мислили как да оползотвори 40-те лева, сега обаче щели да станат 20. Така й казала една комшийка.
Щеше да е смешно, ако не беше жалко. Става дума за 40 лв., които един депутат оставя бакшиш в ресторанта. Или струва една пура.
Но за оскотелия от глад български пенсионер това са много пари. Това е една кофичка мляко и две филиийки цял месец. И той ще гласува за този, който му ги дава.
Само че след като вече две години получаваме редовно бонуси, може да ни стане навик. И да не оценим жеста. Затова е необходим съспенса. За да бъде радостта възможно най-голяма. Съответно и благодарността.
Министър Горанов знае много добре, че 40 лева ще има. Това не са кой знае колко пари за бюджета. Малко повече от парите за партийни субсидии. Но министърът нарочно не казва благата вестта. Той няма право да я каже.
Тя ще излезе от устата на Царя на съспенса. Към края на месеца.
И пак надбавка ще има само за малките пенсии.
А не може ли 40-те лева да станат 50?
Не може. Защото народът е казал: Подадеш ли на пенсионера пръстче, той ще ти захапе ръката. Тоест, следващата година ще иска вече 60 лв.
Тази мъдрост не я е знаел и Хичкок.
