Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.12.2017 11:29 - ПРИКАЗКА ЗА МОЛИВЧЕТО
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 962 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Онзи ден - както е нормално по това време на годината, в ТВ омбудсмана се разприказвахме за подаръците.
За подаръците едно време и сега.
Днес всичко е ясно - отиваме в един МОЛ и гледаме какво пазаруват хората. Предложения всякакви ни преследват в интернет, да не говорим за телевизионните реклами.
Едно време беше по-различно. Щандовете на магазините, които предлагаха нещо като подаръци, се изпразваха далеч преди празниците. Живеехме в един свят, в който имаше много по-малко вещи, по-малко забавления и глезотии. Затова и всяко ново нещо в живота ни ни радваше.
Та се запитахме и за това кой подарък едно време ни е зарадвал най-много.
Аз специално се сетих за една книга - втория том на "Остров Тамбукту" от Марко Марчевски. Любимата ми книга тогава, още помня името на добрата принцеса - Канеамея. Лошата беше Зинга.
Ако Бойко Борисов се беше родил 10 години по-рано и на него това щеше да бъде любима книга.
Имаше спомени за футболни топки, за "спящи" кукли...
Една възрастна жена се включи в разговора по телефона със своите спомени.
Тръгвала на училище - сигурно преди 60 и повече години, и купеното за първия учебен ден- чанта, учебници, тетрадки, писалка и т.н. доставяло радост като подарък. "Това беше и Коледа, и Нова година" - допълни жената.
Оказва се в последния момент обаче, че в чантата няма задължителния молив.
Дали родителите са били забравили, дали там, където се живели, просто е нямало откъде да се купи последното нещо от списъка за първия учебен ден.
И малкото момиче се разплакало. То си представяло как всички ще извадят моливите, а тя...
И в този момент към нея се приближил непознат мъж и я попитал защо плаче. След като разбрал, започнал да рови из джобовете си. Ако това беше сцена от филм, ровенето щеше да продължи дълго и мъчително. Нарича се "съспенс".
И изведнъж -о, чудо - мъжът като фокусник измъква от някакъв джоб така мечтания молив. Даже не молив, а моливче - от много писане била останала само една трета.
Моливчето било химическо - днес едва ли някой знае какво е това. Химическите моливи пишеха бледо, но написаното не можеше да се трие.Ако паднеше капка вода, ставаха петна.
Момичето изтрило сълзите и хукнало към училището...
"Никога не съм получавала по-добър подарък" - завърши непознатата жена.
Звучи като приказка, но съм сигурен, че е истина.
Та тези дни, когато се раздават скъпи телефони, таблети, лаптопи и така нататък, да помислим дали някой не се нуждае просто от едно моливче...От малко храна...Или просто от добра дума... 



Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 6290204
Постинги: 684
Коментари: 6134
Гласове: 7019
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31