Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.01 15:31 - КОГАТО НЯМАШЕ ДЖЕНДЪРИ, А ИМАШЕ ПЕДЕРАСТИ
Автор: zaprehoda Категория: Бизнес   
Прочетен: 1626 Коментари: 2 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Шумотевицата около Истанбулската конвенция ни провокира да си спомним за онова време, когато не знаехме какво е това Трети пол и джендъри. Имаше просто няколко известни пловдивски педерасти. Обикновено последното Т  отпадаше и думата си звучеше като ПЕДЕРАСИ. В единствено  число ПЕДЕРАЗ.

Думата изразяваше забележимо презрително отношение – след като след всеки пътен инцидент или заплаха за такъв първото спонтанно отношение към участника в ПТП-то започваше с „Абе, педераз такъв…”

Постепенно тази дума изчезна, замени я „гей”. Сега им викат „джендъри”, макар това понятие май да включва и други отклонения от класическите два пола.

Изчезна и „манаф”. А тази категория е толкова характерна за нашите географски ширини, че няма как да не бъде спомената.

Разните варианти на еднополовата  любов едно време по никакъв начин не свързвахме с упадъчната западна култура – както се прави днес.  Свързвахме ги по-скоро с влиянието на източната култура, по-скоро с уж някакви традиции, характерни за вековния ни поробител.

Та тогава – 50 и 60-те години, градът беше толкова малък, че педерастите нямаше как да не се знаят. За тях се говореха клюки, весели истории, сочеха ги с пръст, но си мисля, че пловдивчанинът тогава не беше толкова уплашен и озлобен, колкото е днес.

Някои със сигурност вече са убедени, че еднополовата любов е дошла заедно с демокрацията.  Срещнах се тези дни с хора, които вече са убедени, че всички пороци се насаждат умишлено от „еврогейовете” и „толерастите”. И че Европарламентът и още 45 парламента, гласували Конвенцията, са се наговорили да развратят българския народ и да го накарат да мине на „другия бряг”. След което ще се сключват само еднополови бракове и няма да се раждат повече българчета. Ужас!

Сексологът доктор Златко Илиев, който от 40 години се опитва да сее семената на сексуалното образование, но все не покълва нищо от тези опити, твърди, че хомосексуални отклонения има и при животните. И че и при тях, и при хората, става дума за около 4 процента. Тези проценти ги е имало и преди създаването на НАТО и Европейския съюз. За тези неща се пише и в античната литература, ама кой да я чете. Важното е какво пише във Фейсбук.

Никола Алваджиев описва в „Пловдивска хроника” как не толкова отдавна – може би в края на 19 век, край Марица имало някакви кръчми, където мъже играят кючеци и цари духовен и физически разврат.

Разврат местен, балкански, а не европейски.

Какво би станало, ако се възстанови една такава кръчма – в рамките на превръщането на Адата в  културна дестинация?  И вътре да се въртят мъжки кючеци? Гостите на града ще зарежат високото изкуство и няма как да не посетят това уникално нещо. Кръчмата може да се казва „Болкан джендър лайв шоу”. Пари има тук, пари, ама няма кой да се сети и да се реши.

Димитър Костов отиваше още по-надалеч – той беше убеден, че легендарният музикант, поет и философ Орфей е живял в Пловдив. Било написано, че накрая хвърлят главата му от някакъв хълм, тя се търкулва и пада в някаква река.

Ясно е, че хълмът е Небет тепе, а реката – Марица. А Орфей накрая на дните си – особено след смъртта на Евридика, бил минал на другия бряг. Не на Марица, разбира се. Или обърнал резбата, както се казва по-ясно.

На тази база се родиха идеи в Пловдив да се организира най-големият световен гей парад.

А на върха на Небет  тепе да се издигне едни голям каменен фалос…

Ех, пари има в тази работа.

Известно е празнуването на Втори февруари в кръчмата на Михалчо на Понеделник пазара. Та там гостите – а между тях е бил кметът на града Божидар Здравков, известни личности като архитект Чинков и Мамин Кольо - всичките истински мъже, са идвали с гевречета в ръка /става дума за символ на мъжкото анално отверстие, ако не се сеща някой/ и са целували дървен фалос, който им е подавал свещеник не помня кой. След много изпито вино са започвали кючеците.

На един Втори февруари няколко гюбека хвърлил и дядо поп, та според мълвата още на другия ден бил разпопен. Като джендър, вероятно. То и тогава църквата не ги е обичала тези работи. За разлика от някои нейни служители.

Някъде след 89-а година Втори февруари бе наречен Петльов ден и се превърна в поредния символ на турското робство. Доколкото знам легендата за заколения петел, чиято кръв трябвало да спаси едно дете, обречено на еничерство, съществува в някакъв регион далече от Пловдив. Звучи героично, но не виждам никаква връзка с гевречетата и целуването на фалоса.

В годините на социализма Втори февруари се отбелязваше тайно. В кръчмарското творчество месецът се римуваше  или с „другари”: „„Хей, другари, хей, другари,  днес е втори февруари. Да си купим вазелин…" . Или с „курвари”: „Днес е Втори февруари, ден на всичките курвари…”

Между другото все още има пловдивчани, които си празнуват този ден по старому. Миналата година проверихме има ли интерес към продажбата на гевречета на Втори февруари, оказа се, че има засилено търсене. От  някаква фирми даже изкупили една цяла фурна и подарили по геврече на всеки свой работник.

Вчера прочетох цялата Истанбулска конвенция, никакви такива работи като призиви за подаряване не гевречета не срещнах.

Обществена тайна беше, че има мъже, които обслужваха педерастите – някои защото нямаха в момента нормална сексуална връзка,  а повечето за да изкарат някой лев.

„Заварките” ставаха на няколко места. Най-известният център на мъжката любов беше Мечката – в западния край на Червената алея на Цар Симеоновата градина. Също Централна гара – то в цял свят гарите привличат хомосексуалистите.

На Пражката гара отидох да пикая 80 и коя година и на плочките, на нивото на очите видях десетина налепени листчета с телефонни номера и пояснение „хомосекс”.

Миналата седмица се обади един пловдивчанин и си призна, че е ходил на гарата като младеж да изкара 5 лева – толкова е била тарифата за обслужване.

Едни друг пловдивчанин, с когото служихме в София, едро и хубаво момче, вероятно привлекателно за тогавашните педерасти, си призна, че в неделните отпуски изкарвал по някой лев. Което правил и в Пловдив. Разказа ми, че софийските педерасти били много по-културни – никога не плащали на ръка, за да не те унижат. Обикновено давали на момчето 10 лева – за да си купи сладолед. И не търсели ресто.

Или забелязвали, че има нужда от нова риза. И му давали 20 лева – сам да си избере подаръка.

Та такива работи ставаха тогава, стават и сега – със или без Истанбулска конвенция.

Знам и една история за един надарен пловдивчанин, който пробвал нещо като гастрол в Ню Йорк, почнал да търси педерасти и да предлага услуги по баните, ама за малко да го набият.

Има и по-сериозна пловдивска следа в американския хомосексуализъм.  Има спомени за някой си д-р Юрий Михайлов, който бяга в Америка, включва се в някаква гей дружинка и постепенно стига до поста председател на Световната гей организация.

Иначе в онези времена – 50-те и 60-те години, чак такива лидери не се забелязваха. Много имена са забравени – има откъслечни спомени за един балетист, за счетоводител, за журналист…

Хайде, все пак да кажем някои имена – цитирам писмо от анонимен стар пловдивчанин:

„…Имаше един дето му викаха Млекарката, друг беше Царцафола.
Известна дърта швестерка беше Емил Арсенов, такъв бе и Офелия - лекар, Ивонет Дългия Минет, Кики Манекена и още много.”

Емил Арсенов – ако е същият, за който се сещам, е много интересна личност, почина през 90-те, имаме записани спомени за връзките му със световни филмови величия – актьори и режисьори, особено от френското кино. Твърдеше, че той е докарал в Пловдив през 30-те години голямата тогава немска филмова звезда Евелине Холт. Води я по тепетата, вечерта в „Екзелсиор” има среща с публиката и там изпява на български „Богдане, бог да те убие”.

Та Емил разказваше за Евелине по начин, който ме караше да мисля, че двамата се имали нещо повече от приятелство. А сега го изкараха не знам си какъв.

Едно време се употребяваше и термина „швестер” – за сведение.

Имаше  един учител – Здравко Х. Той имаше някакви връзки със Запада, говореше се, че издал книга в Швеция. Носеше и много плочи оттам и уж подмамвал ученици да им пуска плочи и да им ги дава назаем да ги презапишат. Един приятел твърдеше, че е бил на гости да слуша плочи, но нищо повече не се случило.

Спомням си и д-р Ботушаров, който беше един много интелигентен човек. Когато някъде към 1985 година тогавашният пловдивски режисьор Румен Чакъров, който точно поставяше „Баща” от Стринберг, ми разказа, че при него дошъл д-р Ботушаров да си говорят за големия драматург. Знаел едва ли не наизуст цялото му творчество.

Та това е положението в България  - тези, които четат Стринберг, Ибсен и Достоевски, примерно, често служат за присмех, а ако си чел „Под игото” и още една-две книжки, освен това си и истински мъж, и вече си готов да управляваш България…

Най-много спомени е оставил май Ванчо Педераса. Бил е сервитьор в „Ловна среща”, в кръчмата срещу Панаира – преди да изгори, накрая на Рогошко шосе.

Оставил е спомени като щедър човек. Не е било проблем той да почерпи  компанията. Някой смятат, че го е правил нарочно, за да примами така някой младеж, който вече „направил главата”.

Известен е бил със специалната хореография на обслужването – така сменял покривките, че в крайна сметка да се надупи към компанията. При връщане на ресто нарочно разпилявал стотинките – пак стигайки до онази поза с надупването.

Кое е истина, кое е фолклор – не е ясно. Така или иначе е имал клиенти, оставил е име на добър човек.

В онези времена за лесбийки не се говореше. Е, някои още си спомнят за жени с мъжка осанка или поведение – карат мотори, пият. За една пощаджийка се говори, че била хермафродит.

Милицията държеше под око и тогава хората със „социално изграден пол”. И когато е разкривала неговата тайна същност, се е възползвала от момента, за да го вербува за доносник. И човекът нямало как да откаже – иначе всички щели да разберат, че е педераст.

Говореше се, че в София някои от „левите” интелектаулци ги изправят пред съда – не искали да се поправят и развращавали обществото. Най-известното име беше това на Георги Парцалев.

Та се разправяше като истина, че Парцалев успял да се срещне с Тодор Живков по този проблем. И му бил казал:

-      Абе, другарю Живков, толкова ли България няма други проблеми, че сте опрели да гъза на Парцалев?

И днес, когато хиляди българи са се впрегнали за защитава отечеството от попълзновенията на еврогейовете и да се борят с Истанбулската конвенция, се сещам за Парцалев. Наистина ли си нямаме по-важни проблеми? 




Гласувай:
7
0



1. apostapostoloff - Още по- важно от фейсбук е
27.01 17:38
какво пише във вестник “Уикенд“ и какво съобщават по телевизора.
цитирай
2. barin - Не знам обиждат ли се, че измислиха ...
04.02 07:02
Не знам обиждат ли се, че измислиха тази нова дума. Преди бяха малко, криеха се и потъваха от срам.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zaprehoda
Категория: Бизнес
Прочетен: 5919831
Постинги: 669
Коментари: 6124
Гласове: 6959
Архив
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30