Самоубийството на един готвач стана световна новина.
Готвач ли беше Бурдейн. До 44 годишната си възраст - да.
След това печели световна слава. Световният успех на Бурдейн тръгва от статията "Не яжте, преди да прочетете това", която чрез The New York Times става изключително популярна. Де факто тя дава началото на книгата "Поверително от кухнята" - автобиографията на Бурдейн. След "Поверително от кухнята" идва телевизионната поредица A Cook`s Tour. В 22 епизода Бурдейн представя пътуванията си из различни държави по света в търсене на уникалната храна. 
Ходеше там, където няма нужда от резервации. Където хората идват гладни и си тръгват сити- без да се лигавят с многостепенни менюта.

Той беше и кулинар, и пътешественик, и историк, и културолог, и талантлив тв водещ. Избягваше префърцунената кухня и скъпите ресторанти. Хранеше се с обикновените хора, разкриваше кулинарното богатство на стотици градове по света.
От неговите кулинарни предавания аз научих повече за света и за хората в този свят, отколкото от книгите и филмите, които ни развеждат из историята и музеите.
Впрочем, и  аз далече преди да се появи Бурдейн, търсех онези кръчми в Прага и Истанбул, в които няма нито един турист.

Някои сигурно са се чудели как не го е гнус да влиза в такива долнопробни заведения. И едва ли са разбрали философията му - за да разбереш един народ и неговата култура, трябва да споделиш храната му.И то с уважени към всеки човек - колкото и да е различен.

Вместо да гледа загорелите котлони той гледаше хората в очите.

Умните хора го разбираха - даже президентът Тръмп почете паметта му. 

Глупавите сигурно са го гледали като атракция.И когато са ходели в чужбина сигурно са се хранели в ресторанта на хотела - вместо да тръгнат като Бурдейн по пазарите, примерно.

Като пловдивчанин, често съм се питал  - какво ли би открил Бурдейн в Пловдив - ако беше посетил града ни?  Дали не би останал разочарован - един вековен град да е толкова небрежен към своето кулинарно наследство?

Дали би посетил модните ни ресторанти, които пак кандидатстват за някакви атрактивни награди, или би тръгнал да търси кръчмите, където ходят обикновените пловдивчани...Сигурен съм, че щеше да ги намери...

За добро или за лошо вече няма от какво да се притесняваме...Антони Бурдейн няма как вече да дойде под тепетата...

беше уникален!
когато чух по новините, в първият момент помислих, че не съм чул добре... но..
имаше невероятно отношение към живота, не само към храната и го показваше по уникален начин!
дано е на по добро място.