Покрай протестът на сестрите, който ги превърна в герои на вчерашия ден, се изговориха много приказки. Стигат ли им две минимални заплати, дали са „терористки”, кой е трябвало да ги свали от преваза, колко реално е  получавала протестърката Бойка и т.н.

Всъщност, най-важен момент в цялата история са исканията на протестиращите, които се струват приемливи на голяма част от обществото ни. Защото били „справедливи”.

Въпросът е какво е „справедливо” и какво не.

„Справедливо” означава заплатите да бъдат обвързани с крайния резултат на дружеството, за да могат всички да се стремят той да бъде по-добър.

„Справедливо” означава тези, които работят повече, да получават повече, а не да се дават „на калпак”, както каза министърът, по две заплати. Не може рехабилитаторката Б. да получава 1200 лева, а Майка Тереза, примерно, да бъде приравнена към нея. 

Минималната работна заплата е една спорна категория. Тя се повишава стръмно последните години, като завера между синдикатите и правителството, а не като функция на други обективни икономически показатели. Повишаването се посреща със злорадство от народа, защото той възприема това като извиване на ръцете на работодателите.

България – за добро или за лошо – е част от един голям пазар на труда, на който особено търсени са медицинските сестри. Всяка недоволна българка може да замине за Швеция, Дания, Финландия, Италия, Австрия или Кипър и да получава два-три пъти повече. Само че има една подробност – точно в тези богати страни няма минимална работна заплата.

Представете си, ако Бойка, примерно, излезе на прозореца на Шведския министерски съвет, за да поиска „две минимални заплати”, дали всички телевизии ще се юрнат да предават случката.

Преди време разговарях с един американски професор как се формират заплатите в американските телевизии – това ме интересуваше. Преразказвам по памет.

В САЩ /тогава/ имало около 200 икономически центрове – средно по 4 в щат. Във всеки от тях имало една или няколко телевизии, защото се предполагало, че там има икономически потенциал за тяхната издръжка.

Центърът, където разговаряхме, бил към 180-и в класацията. И един журналист вземал 3000 долара месечно – примерно. Само че някой или някоя получавал толкова комплименти от зрителите, че решил, че заслужава повече. Отишъл при шефа и казал: аз съм много популярен, дърпам зрители и искам двойна заплата. Шефът в такъв случай обяснявал, че телевизията има някакви приходи, които не позволяват засега увеличение на заплатите. Може да се добавят 200 долара – не повече. Ако талантливият младеж или девойка смята, че е недооценен, да отиде в по-голяма телевизия.

И тръгвал младият талант да търси работа и намерил – в 80-тата по рейтинг телевизия. Със заплата 5 000 долара. И там се повторил разговорът с шефа, който завършил с ново търесене на работа. И така най-после амбициозният журналист стигнал до НБС или СБС – примерно. С 25 000 долара заплата. Ама той или тя искали да печелят колкото Барбара Уолтърс или Опра Уинфри. Обаче били стигнали да тавана на своите възможности и като минали една възраст и нямало накъде да се развиват, били освободени – и тръгнали надолу. И на 55 се върнали с изходна позиция – с 2000 долара заплата.

В България обаче е ясно, че заплатите не зависят от икономическия потенциал на държвата или работното място. У нас заплатите са дават от Бойко Борисов. Премиерът дава на този, който протестира – смятат някой хора. И ако го уплашиш и той те приеме – получаваш това, което искаш.

Премиерът раздава – на полицаите, Ботев, на Локото, на село еди кое си – за спортна зала, скоро ще уреди и Левски. Защо да не даде на сестрите това, което те са решили, че заслужават – две минимални заплати. На калпак.

Отделна тема е една друга българска измишльотина –така наречените „минимални осигурителни прагове”, които имат за цел да „дисциплинират” алчния български работодател.

И още едно всенародно искане – здравните заведения да престанат да бъдат „търговски”. Защо? Защото всяка търговия се прави в името на печалбата, а от комунистическо време знаем, че който печели, е капиталист.

Добре би било направо думата „търговия” да се замени със „спекула”. Тъй като за много българи това е правилният термин.

Така че здравните заведения могат от „търговски” да станат дружества с идеална цел. Или комуни. И да се въведе най-справедливия принцип на разпределение на благата – от всекиго според възможностите, всекиму – според нуждите.

Така например, младите медицински сестри ще работят 8 часа, а тези с по-голям стаж – 4 часа. Примерно.

Заплатите ще се разпределят според нуждите – в София някой беше изчислил, че човек трябва да получава минимум 1600 лв. Значи – в София – стартова заплата 1600 лв. За моми и ергени. За майки с деца – тройно.

В село Жълтуша обаче, хората се оправяли с 200 лева. Значи там, в Здравната служба, ще получават по 200 лв.

Трябва обаче да се следи каква става средната заплата. Защото на тази база се оформя депутатското възнаграждение. И ако падне...