Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.06.2011 09:30 - Пещерата със седемте одаи и ламята вътре
Автор: nestinar Категория: Други   
Прочетен: 4233 Коментари: 1 Гласове:
3



 http://www.bg-history.info/886/Peshterata-sus-sedemte-odai-i-lamiata-vutre.html&rf=mail:8224#comment   image

Пещерата със седемте одаи и ламята вътре

Когато за първи път разлистих старите иманярски ръкописи на бай Марин Чонов от махала “Стругът” до Троянския манастир имах чувството, че съм попаднала в дивния свят на вълшебните приказки, в които млад юнак броди из планинските дебри и разчита изсечените по скалите нишани, преодолява хитро скроените капани, отстранява от пътя си ламята и преминал успешно всички изпитания заслужено достига до несметното, трупано в продължение на десетки години в тайна пещера съкровище. 

Местността “Станчов полугар” в Троянския балкан е заветна мечта в търсенията на всеки уважаващ себе си иманяр, защото там се намира легендарната пещера “Общата Маара”за която се твърди, че е била централен хайдушки трезор на Вълчан войвода и неговите сподвижници.Къде свършва легендата и къде започва истината е трудно да се каже, но безспорен факт е, че интереса към пещерата не секва и до днес. 

Прочетох десетките описания, които бай Марин старателно е записвал през годините в една стара тетрадка, както и писмата на негови другари-иманяри, в периода 1927-64г., чиято основна тема е заветната пещера и голямото имане укрито в нея.Ако действително повярваме, че във всяка легенда има зрънце истина, то може да приемем, че тайнствената пещера е натрупано/по мои приблизителни изчисления/ около 10 тона злато, сребро, скъпоценни камъни и други предмети.Това обяснява нестихващия близо два века интерес на иманярите и търсачите на силни усещания към “Общата Маара”.Според местното население има хора успели да проникнат в пещерата, но нито един от тях не е виждал имането и не е прокопсал след това.Легендите мълвят, че хайдутите наричали всяко имане за определена цел, после го скривали на определено място и най-сетне го заричали кога да се покаже над земята.В много случаи над хайдушкото имане тегнела клетва-да бъде използвано само за предначертаното, ако ли не, проклинали го бял свят да не види. 

Тук изниква въпроса откъде и по какъв начин Вълчан войвода и хората му са събрали несметното богатство и веднага на помощ имат идват преданията.Една от тях разказва, че на връх Петровден се събрали най-личните воеводи на Чемерикова поляна, съединили четите си и дали тежък обет за вярност:да натрупат големи богатства, да наемат войска и да освободят България.Баш воевода станал Вълчан, но ум и дясна ръка му бил начетения поп Мартин.Една пролет в Странджа четата заловила пет професори италианци, седем арнаути каменоделци и двадесет турски учени и офицери.В обоза им открили карти и описи на римски мини, пещери и калета, в които били скрити богатства.Уговорката на експедицията със султана била да изровят съкровищата и после да делят с него наполовина.Седем години хайдутите водили със себе си учените и отваряли пещери, мини и калета.Унищожавали римските знаци, а арнаутите каменоделци поставяли на тяхно място хайдушки.Много години и хазна не можела да мине от Виена до Стамбул.Когато приключили, избили всички свидетели на тайното си дело, а после, в продължение на десет години пренасяли богатствата в пещери и дупки из Балкана.След като приключили изпратили свои хора при руския цар да наемат войска, като му обещали по фес жълтици за войниците и двойно за началниците.Хайдутите въвели пратениците на царя във всички свои скривалища из цяла България с вързани очи и им показвали богатствата си.Въвели ги и в “Общата Маара”, а руснаците останали изумени и казали на царя, че хайдутите имат злато да платят за голяма войска.Точна тогава обаче избухнала война и работата се провалила.Сред хайдутите станало предателство и Вълчан се отказал от воеводството.Когато дружината се разтурила поп Мартин, който криел и заклевал всички богатства, се погрижил никой от помощниците на Вълчан да не остане жив. 

Най-верният ятак на хайдутите бил Станчо Кехая.Той имал големи стада и полугара/кошарата/ му бил на мястото, което и днес носи неговото име, при изворите на река Черни Осъм, а там някъде е разположена и “Общата Маара”.Описанието на пещерата и скритите в нея съкровища, според едно писмо от 12 юни 1758г. подписано от Вълчан и поп Мартин воеводи, се предава от ръка на ръка в иманярските среди вече десетки години и продължава да спира дъха на любителите на екстремните преживявания, като провокира въображението им и неустоимо ги привлича с желание и вяра да търсят пещерата и ако може поне да зърнат за миг несметното хайдушко имане.Това желание е мотивирало и бай Марин Чонов години наред да броди из Троянския балкан, да влиза в пещери и дупки, да събира и прерисува иманярски нишани и да вярва, че може би на него е съдено пръв да зърне имането и пръв да докаже на света, че легендата е истинска.В известна степен го разбирам, защото когато прочетох за първи път писмото с описанието на пещерата, за един миг ми се прииска да хукна към планината и като Индиана Джоунс да се впусна във вълнуващо приключение, което започва сега: 

1758лето, 12юниа, Коджа Балкан 

“Като тръгнеш от Троянският манастир”Света Богородица” нагоре срещу течението на р.Черни Осъм, на около четири часа път се намираха следните местности:високо над реката строгите каменливи върхове се казваха “Трите вещици”, отдолу под тях беше “Станчов полугар”, над него се намираше “Папратливата поляна”, а долу в ниското “Чаушов дол”.Над него на куршум разстояние към заник слънце, високо на канарата имаше четвъртит дялан камък, който качихме на върха 250 души.Викахме му “каменна бойница”, защото на него пазехме караул.Под този камък на малка полянка нарочно засадихме люляк, а под него през една канара беше изсечена пътека, която водеше към дълбока пещера използвана още от латините.В тази пещера натъпкахме част от имането и я зазидахме с 12 аршина хоросанов дувар, натрупахме отгоре камъни и накрая пресякохме пътеката за да не може да се стига до нея.Другият вход на пещерата беше на куршум разстояние от “Чаушов дол”, от дясно на реката.През голяма грамада камъни, доста високо от една канара извираше вода, която излизаше от вътрешността на подграден с хоросанов дувар гьол и грозно бучеше.От гьола вървеше канал, който минаваше под плочата с ламята и влизаше в една дълбока яма.Ние слагахме дървета и минавахме като по мост, за да влезем при ламята.В ляво имаше желязна халка, откачвахме ламята от пружините и влизахме спокойно.Входът беше нисък и трябваше да се навеждаме докато внесем и подредим всичко вътре.После го зазидахме с 18 аршина хоросанов дувар и пред входа върху канарата изковахме една лява ръка и една змия.Натрупахме отгоре камъни и замаскирахме мястото.Около входа на долната пещера засадихме бръшлян, а в скалата изковахме рогачов рог със седем шипа и един катър. 

В пещерата се влизаше по три стъпала и след 20 крачки стигахме до плочата на която е ламята.Като стъпи някой та плочата, ламята се вдига, удря го и го събаря в ямата с вода, затова я откачвахме от пружините и после минавахме навътре.Ламята я направихме от 80 оки восък, с крака и къса опашка и вместо люспи наредихме по гръбнака й махмудии, ирмилици и рубета, а по шията и корема й натъкмихме бели пари и тарлий.Сложихме й гердан от бели пари и една голяма златна пара от Маджарско.Зъбите на ламята направихме от свити бели пари и краищата им боядисахме с червена боя, очите й направихме от елмазени камъни, а опашката от сребро.Като я направихме, сложихме я на една пружинираща плоча с лице към входа на пещерата.Зад ламята е първата одая на пещерата.Там оставихме две статуи на моми седнали на столове.И на двете сложихме часовници с верижки и ги кръстосахме между тях.До момите оставихме три купчини тютюн, един дълъг чибук и скъпа табакера от злато със скъпоценни камъни на капака.Над момите в стената имаше седем долапа.В единият оставихме цял съд с елмази, отвътре с огледало, а до него едно шише с жива вода, която взехме от латините.В същият съд оставихме и една тежка 7 оки златна ябълка, едно златно перо и 8000 златни рубета.Другите шест долапа са пълни с алтън и ялдъз пара, ингилишки лири, кръстачки и тарлий.До тях окачихме една паласка и часовник с топузи, 7 байрака подпрени на златна тенекия, три седла със златни части и седем каменни маси с железни крака.Направихме три статуи облечени в черни мъжки дрехи, седнали на столове, като двама са един срещу друг, а третия гледа към вратата.Една от масите покрихме с копринена покривка и сложихме отгоре 7 чаши с капаци, върху чашите поставихме друга сребърна табла и в нея три златни чаши, а във всяка по един безценен камък и още голяма златна корона с безценни камъни.В третата одая поставихме една маса, една саксия и в нея китки от елмази и злато, както и 820 тарлий алтън пара.До вазата поставихме едно златно куче с вдигната опашка, което държи стъклена свещ.До масата подпряхме курдисана пушката на Типилик паша върху куп алтън пари, които взехме от пашата като го заклахме.Над нея на стената висят една калъчка от дърво със златна дръжка и скъпи камъни и друга, само със злато накичена.Под калъчките поставихме 7 купчини алтън пара подредени в един ред и всяка тежи по 3 шиника.Златото е реали, махмудий, маджарски ермелици, кръстачки, тарлий ингилишки лири.До тях има 42 кози торби пълни със сребърни пари.До тези торби направихме един чер арапин, който в лявата си ръка държи калъч, а в дясната чук с шип и ако се докоснеш до парите, започва да удря с двете си ръце.До него има голямо буре пълно с 6000 оки златни и сребърни пари. 

Монетарницата е отворена одая и в нея има два купа злато на зърна от латините и друго злато разпиляно върху дъски.В четвъртата одая е църквата ни, в която се отива по 7 стъпала нагоре.Нея я постлахме с мраморни плочи, а олтара покрихме със златна тенекия от латините.Там поставихме една мраморна маса, златна чаша за причастие и голямо парче нафора в сребърна табла.На тавана на църквата има закачени 7 златни кандила и 35 големи златни пари от латините.Всички ги навързахме на тел и ги закачихме до една пукнатина в скалата, а когато задуха топлия вятър те започват да се люлеят и дрънкат като чанове.В петата одая има 7 кревата –два железни, другите дървени и покрити с мъх за постеля.В одаята се влиза по три стъпала и се минава през желязна врата.В нея оставихме 60 кози чувала с пари.В седмата одая се влиза направо, а вътре има един куп от 2600оки костадинки, все златни пари.В същата одая има мраморна плоча с 11 реда писмо-три реда римско, три реда гръцко, три реда турско и два реда славянско.В същата пещера оставихме ликовете на нашите седем верни воеводи, изографисани с разни бои и от двете им страни изографисахме два змея да ги пазят.В един долап оставихме средновековната книга “Саламоникия”, в която пише как се работи с черната пръчка и тавата и как се лекуват болни хора.Там оставихме и седем казана, по един за всяка дружина от по 250 души.Срещу вратата на един от входовете, на 64 крачки има изписана ръка.Тази ръка се намира в дясно върху един камък, при вливането на малкия “Чаушов дол” в река Черни Осъм.

Вълчан и поп Мартин воеводи” 

Достоверно или не, това описание на съкровищата и подредбата в “Общата Маара”обяснимо вълнува въображението, но нека не забравяме защо е било събирано и укривано от хайдутите-за народното благо.Искали хайдутите на Вълчан войвода да откупят свободата на българския народ, но не успели да го сторят и събираното за народни дела злато изчезнало вдън земята.То вероятно все още си е там и чака сгода, за да се покаже в момент, когато ще най-необходимо за всички българи.До тогава не ни остава нищо друго, освен да се надяваме и да препрочитаме с вълнение приказните легенди завещани ни от предците. 



Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. yotovava - Сигурно чака чист по душа човек да го открие
03.06.2011 09:41
и пак за народното благо да иде.
Валя
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nestinar
Категория: Други
Прочетен: 1210234
Постинги: 382
Коментари: 1139
Гласове: 2614
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031