Колко хора си дават сметка за това, че блудът, или зависимостта от еротизма, е най-големият враг на съвременния човек? Блудът демонстрира своите съблазнителни прелести на всеки ъгъл, във всяка будка за вестници и улична сергия, прелъстително ни приветства от страниците на многотиражните вестници, но най-мощно се влива в нашите вени, подобно на сладка отрова, когато се включваме в света на телевизията и интернет – тези любими канали и оръдия на великата блудница. Кажете, нима преувеличавам?

Изследванията, направени през последните десетилетия, неопровержимо свидетелстват, че порнографията предизвиква зависимост по-бързо от всеки друг наркотик. Като цяло наркотиците предизвикват зависимост най-малко две седмици от началото на употребата, докато порнографията, според наскоро проведени изследвания, може да доведе до зависимост веднага след първите гледания. Но няма никакво съмнение, че възпитанието, здравата психика, вярата – това са фактори, смекчаващи нейното влияние.

„Изучавайки ефекта на зависимостта, доктор Клайн, след като анализирал поведението на стотици хора със сексуални отклонения, описал четири фази, през които преминават въвлечените в употребата на материали със сексуално съдържание, и преди всичко порнографски. Още на първата степен се проявява „ефектът на зависимостта”, когато човек отново и отново се обръща към все по-дръзки материали, тъй като за него те представляват силен сексуален стимулант, притежаващ ефекта на афродизиак[1]… По-нататък Клайн описва „ефекта на нарастването”, при което се усеща „нарастваща потребност от все по-силен стимулант за получаване на същия ефект”. На третия стадий се стига до „загуба на чувствителността”: нещата, които някога са изглеждали шокиращи, все по-малко го безпокоят и, вследствие на това, с времето започват да изглеждат съвсем нормални. На четвъртия стадий, констатира Клайн, съществува все по-силен стремеж да се копира на практика поведението, видяно в порнографските материали”[2].

Много затворници през комунистическия режим дълги години, понякога и десетилетия, чакали любимата жена, за да създадат семейство с нея след освобождаването от затвора. Мъченията, издевателствата, липсата на надежда на бъдещето не успявали да разрушат любовта на тези хора, нямащи възможност да общуват помежду си дори чрез писма. А днес порнографията е в състояние само за няколко седмици да разколебае и най-чистата и пламенна любов, и дълбокото чувство, отглеждано и пазено в продължение на десетилетия!

„Зилман и Брайънт[3], занимаващи се с това до каква степен „порнографията влиза в конфликт със семейните ценности”, цитират данни, получени по експериментален път. В хода на изследванията на експериментална група от възрастни прожектирали порнографски видеоматериали в продължение на няколко седмици (като правило, шест). Седмица след началото на прожекциите отговорите на експерименталната група на поставените въпроси били сравнени с отговорите на контролната група, която не е била подложена на такова въздействие.

Какви са изводите? Гледането на порноматериали продължително време, както било направено в проведения експеримент, води до по-лесно приемане на промискуитета[4], както от мъжете, така и от жените, а когато промискуитетът се възприема като нещо нормално, верността към своя сексуален партньор значително намалява, в сравнение с възрастните от контролната група. Участниците в експеримента съобщили, че много по-лесно биха си позволили полова близост не само с обичайния партньор, но биха встъпили в полови връзки извън семейния живот с лица, които на свой ред също живеят с някого”[5].

Не само любовта, но често и естественото уважително отношение към другите хора не издържа дълго на бомбардировките на еротичните фантазми. Това, което не успя да направи и най-демоничното „превъзпитание”[6] на всички времена, провеждано през 50-те години на миналия век в затвора Питещ, днес успешно се осъществява с помощта на порнографията и пропагандата на извращенията.

В действителност всичко е много по-сериозно. Потребителите на порнографията с времето не само проявяват симптоми на раздразнителност и липса на уважение към другите хора, но стигат и до агресивно поведение.

„Изследванията, проведени от Вивър[7], показват, че порнографията води до зачестяване на случаите на жестоко отношение към жените. Това се проявява във все по-нарастваща агресивност по отношение на жените и равнодушие към раните, които им се нанасят в резултат на насилието и сексуалните посегателства.

Лари Ху (Larry Hoo) от Хонконг през 1986 г. анализирал резултатите от 35 изследвания, посветени на въздействието на порнографията. „В 20 от тях се стига до извода, че порнографията води до нарастване на агресивността; в 4 изследвания се отбелязва, че съществува връзка между прожектирането на порнофилми и случаите на насилие, а в 11 от изследванията се посочва фактът, че мъжете, гледащи порноматериали, са по-склонни към насилие и издевателства спрямо жените”[8].

Как хората са стигнали до това, как е станало възможно блудът да задава тона на почти всички медийни канали на съвременното общество, при положение, че той оказва такова деморализиращо въздействие върху съзнанието и живота на хората?

Безспорно, порнографията е един от най-доходните бизнеси, затова разпространението й в потребителското общество е напълно обяснимо; но не бива да приемаме това обяснение, ако говорим не за първобитното общество, ръководещо се от инстинкти и магия. За съвременния свят, в който съществуват социални институции и закони, в който всяко явление може да бъде проследено и анализирано със средствата на социологията, с цел вземане на мерки за защита на личността, подобно обяснение не може да се смята за задоволително. Нещо повече, в тези условия, когато самите международни организации, призвани, както изглежда, да се борят против търговията с порнография и проституция, законно поддържат блуда.

Вече писахме за това, че ООН и ЮНЕСКО настъпателно въвеждат половото възпитание в училищата и детските градини, започвайки още от 5-годишна възраст. Впрочем, Европейският съюз е главната опора на хомосексуалистите, издавайки закони, които налагат признание както на самите тях, така и на браковете между тях, а също и на осиновяването на деца от хомосексуални двойки. Така че блудът, порнографията и дори извращенията не само се допускат, но и агресивно се въвеждат от големите международни организации. Затова дори можем да говорим един вид глобална политика…

Погледът към книгата на Олдъс Хъксли „Прекрасният нов свят” (Brave New World)[9] ще ни помогне да разберем движещите сили и лостовете на мондиалиската политика. В тази антиутопия, написана през 30-те г. на миналия век, Хъксли е предсказал въвеждането на задължителното полово възпитание от най-ранна възраст. Пълничките дечица в детската градина (точно както изисква от нас ЮНЕСКО днес!) били посвещавани в занятията чрез еротични игри – както за да развият по-добре сексуалните си инстинкти, така и за да преодолеят срама и останалите пречки от психологически характер, които впоследствие могат да им попречат да се съединяват, подобно на животните, с когото се случи.

„В тревата на поляната, сред една дървовидна калуна две деца – момченце на седем и момиченце примерно година по-голямо – много съсредоточено, с цялата сериозност на учени, потопени в научно изследване, предлагащо велико откритие, играели на примитивна сексуална игра…

От съседните храсти изскочила възпитателката, влачейки за ръка малчуган, който викал през цялото време, докато го мъкнели насам. Зад тях крадешком вървяло момиченце с угрижено личице.

– Какво има? – попитал Директорът.

Възпитателката вдигнала рамене.

– Нищо особено. Само дето това момченце все се опитва да избяга от обичайните еротични игри” (Хъксли).

Целта на тези сексуални игри не била нищо друго, освен формирането на индивидите в духа на сексуалния либертинизъм[10] за бъдещото общество, в което верността и любовта в рамките на семейството ще се смятат за нещо пошло и незаконно. Държавата у Хъксли трябва да наказва онези, които твърде дълго се задържат на любовта към едно-единствено лице. Днес телевизорът и порнографията осъществяват подобен род възпитание…

Можел ли е Хъксли да се досети за това, че общество от такъв тип е било възможно да възникне? Какви са мотивите за подобно възпитание, ако то не може да направи никого щастлив и не е в състояние да създаде едно здраво общество?

Първата причина, която посочват героите на Хъксли, е следната: развратените хора е по-лесно да бъдат управлявани. Те са подобни на превъзпитаните[11], които са лишени от нравствено съзнание, и поради това не могат да се противопоставят на репресиите на системата.

Втората причина е, че развратът е най-добрият начин за контрол на числеността на населението и неговото намаляване. Нали културата на еротизма, порнографията и проституцията влиза в непосредствен конфликт със семейния живот и раждането на деца, както свидетелстват за това изследванията, проведени в наши дни:

„Зилман и Брайънт[12] посочват, че гледането на порнопродукция намалява у участниците в експеримента – мъже и жени, студенти и неучащи – желанието да имат деца. Зилман смята, че това може да се обясни по следния начин: продължителната употреба на порноматериали води до това, че наличието на деца и създаването на семейство могат да се възприемат като неудобства, като пречки за получаването на удоволствие.

Порнографията предлага лесен достъп до „превъзходни” начини на сексуално задоволяване – до удоволствия, които се дават без емоционални разходи, без социални препятствия, без икономически задължения, без губене на време и усилия. От тази гледна точка незабавното, моментно удовлетворение, което комерсиалната телевизия предлага и така често лансира, по своята същност може да влезе в конфликт с ценностите на стабилност и отговорност, така необходими за живота и функционирането на здравото семейство”[13].

Още през 30-те години на миналия век Хъксли вижда необходимостта от развитието на техниките за контрацепция и аборт за контрол на числеността на населението при всеобщата развратеност на индивидите. Така щастието на човека в рамките на семейния живот се подменя с удоволствието, получено в крайно съблазнителната култура на разврата и порнографията. На красотата и радостта от пълнотата на семейната любов и щастието от раждането на деца Хъксли противопоставя плътското удоволствие, произлизащо от раздразването на чувствителните зони.

Фактът, че преди повече от 70 години с такава точност е било предсказано днешното въвеждане на половото възпитание в училищата и детските градини и безпрецедентното до този момент разпространение на разврата, не е изключено да е просто случайност. Да си спомним, че в началото на ХХ век всичко това се е възприемало като пълен абсурд, защото тогава дори целувката на обществено място се е смятала за нещо непристойно.

И все пак… Нима е случайно съвпадение това, че братът на Хъксли е бил първият генерален директор на ООН[14] – организация, която днес съвсем очевидно и на практира реализира утопията, написана преди повече от 80 години?

И защо именно през 30-те години на миналия век започва „научно” да се обосновава идеологията, която впоследствие ще се излее в натрапчиво насаждане на разврата, извращенията и хомосексуализма?
Автор: Георги Фечору

не убивайте най-човешкото удоволствие!!
все пак от Бога е създадено.....

Кое......порнографията ли????????

Нищо чудно. Това е направено за слаби мъже.

Запазете душата си и тази на ваши ближни от безнравствено съдържание в интернет, инсталирайте на компютъра си интернет филтър (напр. К9 Web Protection). Според нуждите може да се включат и допълнения като използване само на „бял списък“ със сайтове; блокиране на търсачки; изключване от браузъра на изображенията в интернет с изкл. на любимите сайтове; забрана на видео канали, блокиране на реклами... С използване на горния набор от инструменти, интернет може да бъде полезен без да вреди!