ПРИ   ДЕМОГРАФСКИ  СРИВ,  ИКОНОМИЧЕСКИ  СПАД.  СЕЛИЩА  ИЗЧЕЗВАТ  БЕЗВЪЗВРАТНО. ИНФРАСТРУКТУРА   В   РУИНИ. Изоставени  къщи,  съборени  сгради,  разградени  дворове,  купища  сметища,  улици  в  дупки  и  скитащи  псета.  Печална  гледка  на  бедност  и  мизерия.   Призивите  на  Корнелия  Нинова  за  връщане  хората  в  безлюдните  села  са  неизпълними  пожелания.  Когато  си  отрязал  крилата  на  птица,  тя  не  може  да  лети.  Когато  унищожиш  поминъка  на  хората  ти  ги  лишаваш  от  правото  на  труд.  Българите  не  се  справихме  успешно  с  настъпването  на  промените  и  техническия  прогрес  в  развитието  на  обществото.    Не  внедрихме  в  положителна  насока  постиженията  в  екологичния  добив  на  качествени  сортови  култури,  оранжерийното  отглеждане  на  ранни  зеленчуци,  изградената напоителна  база,  механизираното  облекчаване  на  труда,   ефективността  на  произвидството   в  икономиката  на  страната  за  подобряване  живота  на  хората.  Вместо  прогрес  извърихме  регрес.  При  връщането  земята  на  хората  Президентът  Желев  не  запази  изградените  напоителни  канали  и  напоителни  системи,  които  бяха  във  състава  на  фондовата  база  на  националните  водни  ресурси.  Водните  ресурси  станаха  неизползваеми,  язовирите  безпредметни.  Филип  Димитров  с  ликвидационните  съвети  във  селското  стопанство  лиши  хората  от  механизирано  машинно  обработване  на  земята.  Земеделската  техника  бе  разграбена,  хората  лишени  от  машинен  труд  не  бяха  готови  да  обработват  земята  с  голи  ръце.  Костов  ликвидира  индустрията,  фабрики  и  заводи.  Земите  запустяха,  консервните  фабрики,  поради  липса  на  производство  спряха,  младото  поколение  избяга  по  чужбина,  възрастните  обедняха.   Училищата  се  изпразниха.  Унищожен  бе  поминъкът  на  хората  във  селата.  Без  поминък  няма  препитание.  В  другите  соцстрани   такъв  фаф  не  бе  допуснат. Производството  бе  запазено  на  пазарна  основа.  В  България  започваме  от  нулата.  Сега  земите  се  обработват  от  отделни  арендатори  и  лица,  изкупили  земята  на  безценица,  но  техните  деца  учат  в  чужбина.  Сега  във  селата  няма  деца,  няма  училища,  няма  детски градини  и   площадки,  няма  забавление  за  младото  поколение.  Картина  на  тотален  упадък.  Освен  това  много  селищни  кметове,  феодали  разпродадоха  или  замениха  на  безценица  общинска  земя,  поляни,  общинска  собственост,  ликвидираха    сочни  пасища,  лишиха  селяните  да  си  пасат  добитъка.  Приватизираха  селищата.  Преходът  към  демокрация  в  България  се  превърна  в  разграждане  и  грабеж.  Намеренията  да  активираме  живота  в  селото  останаха  напразни.   Неубедителен  е    призивът  да  върнем  хората  на  село.   Нито  един  политик  не  дава  личен  пример.  До  изборите  много  политици  говореха  за  тежкия  селски  живот  на  българите,  за  демографския  срив.  След  изборите  нищо.  Активното  трудово  население  намалява.  Липса  на   образовани  квалифицирани  кадри  нараства. Очаква  се  срив  в  енергетиката,  поради  остарели  технологии,  замърсяване  на  природата  и  замразено  ново  строителство.  Приоритетите  на  управляващите  са  запушване  дупките  ден  за  ден,  на  оцеляване,  а  не   непрекъснато  нарастване   доходите  на  населението.  Икономиката  не  е  структурирана  от  трайни  компоненти. Превес  има  обслужващата,  а  не  производствена  сфера,  която  може  да  осигури    възпроизводство.  По  тази  причина  рамката  на  доходите  е  ограничена.  Тези  дадености  оказват  отрицателно  влияние  върху  формирането  и  размера  на  бюджета. Чуждите  инвестиции  са  недостатъчни.  България  разчита  на  инвестиции  единствено  от  ЕС.  Зависими  сме  от  инвестициите  на  ЕС.  Сега  в  ЕС  се  очакват  промени.  България  за  - виси    от  парашута  ЕС.