Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.09.2017 10:30 - Вучето изживява кошмарна съботна вечер и се разминава на косъм от “падане по стълбите”
Автор: vukovska Категория: Лични дневници   
Прочетен: 7548 Коментари: 2 Гласове:
-3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Още преди да започнат преблемите с Повлеканата, си бях купила билет за Париж. Не бях виждала най-добрия си приятел Тимо от две години, след едно злополучно ходене на море в Гърция през август 2016-та. Причината беше, че Тимо ми се разсърди за едно… нещо и реши да не ми говори известно време. Добре де, “нещото” беше едно от поредните му гаджета, за което имах неблагоразумието да кажа, че има лош моден вкус.   Аз и голямата ми уста - вечни протагонисти в живота, изкуството и любовта!

Полетът ми беше на 10-ти септември, в 10 сутринта. А на 9-ти, в 9 вечерта Стивън, моят копенхагенски приятел, мъкнеше нагоре-надолу по таксита и стълби куфарите и чантите, в които бях натъпкала набързо целия си сегашен живот под формата на гащи, чоропогащници, бански, рокли, якета, пуловери, депилатоарни кремове, подправки, мицеларни води, овлажняващи кремове и тирбушони. Причината за това скоростно и непредвидено изнасяне от квартирата беше, че Повлеканата откачи след като я помолих да си напише ЕГН-то в импровизирания ни договор. Развика се, че съм луда кучка, която била прибрала от улицата  и която има “trust issues”.  Как съм могла да не й вярвам при положение, че името й е на табелка на вратата! Убийствен довод.

Междувременно в апартаментa се беше нанесла и една от 350-те й роднини, братовчедка някаква, с цици с формата на ушите на йоркширкси териер и рядка, къносана коса.  Сега вече Повлеканата си имаше компания за любимите й занимания, a именно да лежи на една кълка по цял ден, да пържи халал наденица и да гледа ирански сериали. Двете излизаха, само колкото да разходят Бейби из кварталната градинка и да купят от магазина още наденица. Та именно тая братовчедка се намеси, за да не пострадам от гнева на  роднината й, когато стана най-напечено. Застана между мен и чудовищната снага на Повлекана  и попита на селяндурския си, развален английски: “What happened between you two?” Не можахме да си разделим съкровищата на Шехерезада, тъпанарко, това се случи!

Въпреки че съм високомерна и устата, аз не съм агресивен човек. Всяка форма на агресия, физическа или вербална, ме потиска и ме вкарва в състояние на ступор. Самата аз никога не повишавам тон, избягвам караниците и заплахите (класическите македонски клетви, които вмъквам в речта си, когато съм ядосана, не се броят).  Затова, когато Повлеканата ми взе ключа (който всъщност се явяваше гаранция за депозита) и се обади на Мустафа и полицията (в този ред), ми стана ясно, че не разолагам с никакви козове, които да използвам срещу неправоремното си изгонване. И няма смисъл от истерии и заплахи. Бях в партерна позиция. Нямах никакви права. Аз самата се обадих в полицията и обясних колко съм закъсала, а те, щом разбраха, че нямам регистрация на този адрес, ми казаха, че те не могат да направят нищо, понеже аз на практика няма как да докажа, че съм живяла там. Така че в общи линии, това, което чух, беше: “Тъпо българско копеле, иди пий една студена вода, понеже в тая ситуация можеш да се оплачеш само на арменския поп.”

- Добре, стой малко! - размахах ръце във въздуха - не толкова за да се предпазя от шамар, колкото за да разкарм задушливия цигарен дим, който хазяйката издишаше в лицето ми. Напомняше малко на сцена от филм на Куентин Тарантино, в която мен ме измъчват, вързана за стол по средата на празен склад, а после ме застрелват между веждите. Добре че си ги бях изскубала поне, за да не правим дубли!

-Махам се! Тази вечер! ОК? Само ми трябват час-два, за да си събера багажа.

Повлеканата ме прегледна с недоверие през присвитите си на цепки очи.

-Хайде, хайде, - хапочна да я увещава на датски уж миротворителката-братовчедка. - Обади се на Мустафа и му кажи, че няма нужда да идва с неговите хора.

Ебаси, казах си! Ебаси! Положението наистина можеше да стане много зле! И като казвам “зле”, имам предвид хематоми, счупени кости, спешно отделение (без Джордж Клуни) и така нататък.

Повлеканата ми каза, че има да ми даде само 5 хиляди от сумата, която ми дължи. Дай ги, казах, понеже тая вечер ще трябва да спя на хотел и ми трябват пари. И докато ми подаваше сгънатите банкноти в ръцете, ме гледаше в очите. Аз ги пъхнах в джоба на якето си, без да ги броя, за да не излезе, че пак проявявам патологичната си липса на доверие. Обаче щом слязохме със Стивън пред сградата, за да чакаме Юбер-а, установих, че парите, които ми е дала, са всъщност 3000. Веднага й звъннах, обаче тя не вдигна, както се и очакваше. Написах й есемес. “See? This is why i NEVER trust people like you and you proved me right.” Иска да завърша с “проста мюсюлманска краво”, но се сдържах, понеже се сетих, че информацията в есемесите се счита за доказателство пред съдебните инстанции, а не исках да имам никакви компромати срещу себе си в случай, че се стигнеше до взимане на екстремни мерки срещу нея.  Аз, от своя страна, се подготвих с доказателствен материал от малко спорен характер - накарах Стивън да снима с телефона ми мен, докато обяснявам и показвам в какво състояние оставям стаята.  След това тайно записах разговора между мен и Повлеканата, в който тя, някакси с половин уста, казва, че “по-нататък” ще ми преведе останала сума чрез разплащаталената електронна система MobilePay.  Не си правя илюзии, че ще има “по-нататък”. По-скоро в джамия ще влезе прасе, отколкото Повлеканата да ми ги върне! Но, какво можех да направя в този момент?!Самият Стивън не искаше да се забърква с местни арабски бандюхи и предпочете сам да си въведе адреса в заявката за Юбер, за да не би случайно, ако ливанската мафия ме хване и ме подложи на мъчения, да издам къде живее.

Критичната съботна вечер завърши на последния етаж в най-циганската жилищна кооперация в този квартал, в един отвратителен апартамент, който Стивън дели с още трима други и една котка.

Вечерях два шота уиски, измих си зъбите с пастата на Стивън и си легнах на импровизираното легло, което беше стъкмил за мен в стаята си.

24 часа по-късно вече бях на хиляда и двеста километра от целия тоя кошмар и с Тимо пиехме вино в една  brasserie недалеч от метро-станция Odeon в Париж.




Гласувай:
4



1. apostapostoloff - "Глупостта е
19.09.2017 15:55
майка на всички беди." (Лат.)
цитирай
2. blackprredator - ох искам полигор да ме ЧУка
19.09.2017 16:24
ох искам полигор да ме ЧУка
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vukovska
Категория: Лични дневници
Прочетен: 684633
Постинги: 228
Коментари: 638
Гласове: 388
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031